Из думите на един мим

Тъй като стоях известно време вперен в дългите стелажи с книги в библиотеката на родителите ми и се чудих точно кои книги да взема да чета, ми хрумна, че мога да направя една анкета. Интересно ми е какви от основните жанрове предпочитат да четат моите читатели и защо? Ще се опитам да изложа тези, които считам за основни, ако има пропуски - наваксвам моментално. Досега се коментираше колко малко се чете, как “Славейков” ще ни липсва, как културата се измества на една “елементарна” плоскост. А аз мисля, че това може да се промени и да не остане така. Затова, ето основните стилове, за които се сещам:
Приключенски/рицарски
Любим детски жанр - тук включвам и рицарските епопеи, с елемент на магьосничество. Последните години няколко огромни тома почти завзеха пазара и изместиха на друго ниво разказите за рицари, магьосници, приключения и търсения. Преди бяха едно томче с бързо действие, а сега читателите четат многотомни поредици, които са като високобюджетен филм от Холивуд. Самотните търсачи на приключения са вечна златна мина, тъй като самата история предлага хиляди и хиляди стартови позиции. Трябва само едно добро перо…
Фантастастични
Междузвездни приключения, разкази и случки в далечни бъдещи години, войни и градене на империи в междузвездни станции и кораби. Това е жанр, който докато не покорим космоса и не стане наше ежедневие. Там основата е каквато я направи писателят - това е абсолютно непозната материя, и там свободата на фантазията е освободена извън всякакви предели. Едни от най-стойностните книги - откъм емоционална, личностна и обществена гледна точка, са именно там : авторите могат спокойно да пресъздадат своето идеално общество в едно регулирано от тях време.
Любовни
Един основно женски жанр - мъжете рядко се задържаме над любовни книги, просто защото си мислим, че ние сме ги измислили. Много от тях наистина са такива - евтини и болезнено предсказуеми. Чел съм малко за да си направя изводите - има невероятни писатели там, които наистина могат да сбъркат представата на всеки - мъж или жена, за това какво означават семейните взаймоотношения. Една книга на Сидни Шелдън ме беше вкарала в почти депресионно състояние преди години…
Военни действия
Тук се иска изключително добра предварителна подготовка за автора - техниката, способите, действията и терените, за да бъде поне малко достоверен романа. Лошото е, че темите не са безкрайни и почти на 100% стигат до съперничество между САЩ, Русия, Китай и Близкия Изток. И рядко Африка. А въобще не е само там. Това, че сега са основни бойни полета сега не значи, че трябва да са основни линии в тези романи.
Финансови измами
Майсторите на този жанр са редки и странни птици, които имат задълбочени познания и най-често са бивши или настоящи финансисти. Описанието на банкови измами, разследването им и доказването им са много чужди за масата народ, която си мисли, че шмекеруването на дребно значи нещо. Авторите на тези книги показват, че не е така.
Криминални разследвания
Същото като за горните две - иска се да си “бивш”. Ако не си полицаи, прокурор, или да имаш такива за съветници, просто няма начин дори и леко да наподобиш нещо истинско. Там сюжетите наистина предлагат много емоция, и могат да те увлекат много. Политическите криминални разследвания и случки, и то написани добре, са сред най-най-най големите и продавани книги, защото нюансите на действията могат да преливат един в друг безброй много пъти, докато накрая се окаже, че въобще не си си представял как ще свърши последната кола.
Историко-религиозни трилъри
Моите номер 1! Обожавам ги тези книги, и много се ядосвам като попадна на някоя нескопосано сглобена книжчица, автора на която даже не си е направил елементарния труд да отиде и посети страните, за които пише. Даже сега си взех две такива. Те са може би най-продаваните, тъй като засягат една много тънка, но всемогъща брънка в съзнанието на човека - тайната. Масони, илюминати, розенкройцери, Ватикана, тайни арабски и африкански завери и прочие, и прочие. А когато книгата е подплатена много добре с достоверни данни и умело изпипана интрига - като “Историкът” на Елизабет Костова или книгите на Дан Браун, то…четенето е невероятно удоволствие!
А Вие? Какви жанрове обичате да четете? Имате право до 3 отговора.

 Loading ...

“Образование е свързано с парите. Поне в повечето случаи…”

Трудно е напишеш дори два интересни реда за нещо, което е предмет на обществени и политически дебати не от вчера. Трудно е да се извлече универсална поука от лошото образование и всеобхватно приложим стимул да се образоват хората. Но една китайска поговорка ( а те са мъдри хора, да знаете! ) ми даде една насока, и аз ще опитам.

Материалният свят
Нищо ново под слънцето - с всяка изминала година ние ставаме все по-големи материалисти, и всеки от нас би могъл да извади сто и един довода в подкрепа на това твърдение. Само, че когато има действие, има и противодействие, тоест - когато има урбанизация, засилване значението на материалното и загуба на лично значимото за сметка на кариеризма, то се проявява и обратното. Много хора напускат големите градове за да имат време за себе си и за семйствата си, като това в никакъв случай не е за сметка на трудовата дейност. Тук трябва някъде да има и връзка с образованието, нали така?
Образованият човек е поне малко по-богат, по-сигурен и подготвен
Тази максима търпи изключения, както всички подобни. Но е общовалидна по принцип. Образованият много по-лесно може да се ориентира на пазара на труда, много по-лесно може да оцени минуси и плюсове от конкретна ситуация, много по-лесно може да избере в какво да инвестира времето и парите си, по-правилно може да разпредели личното си време и отговорности и да потърси вариант за справяне с проблемите. Доброто образование поставя много по-малко въпросителни и много повече възможности.
Къде е уловката? Не може да няма такава, нали?
Да, има. След като не може да се намери друг стимул, то е редно да се обяснят възможностите за реализация, да се стимулира едно дете да е подготвено и образовано за да има възможност да стане това, което иска. Учителят следва да е съвременен и находчив, и паралелно родителите да дават примери за поведение, което да може да поведе децата по правият път. Лошото образование се дължи и на неправилни социални модели ( нехаещ учител и родител / апатичен и асоциален ученик ), на лоши примери за подражание и липса на стимул - “Защо да се учи?!”. Защото в крайна сметка, всеки от нас е започнал работа за да има основно какво да яде и да живее. Ето стимул. Щом другото не работи, то нека се покаже, че образованието значи работа, умения и по-добри възможности за оцеляване. А когато един човек учи със стимул, то той после реализира наученото. Когато учи насила, той ще живее така.
А в крайна сметка, кой друг, ако не ние, ще плаща лошите сметки на децата си, нали?

“Четене значи грамотност нали? Не и за БНТ!”

Тъкмо преди няколко седмици споделих добри впечатления от новинарския екип на Канал 1 и начина им на представяне на новините, и попаднах на нещо, което ме озадачи наново. Явно едни хора се опитват да градят, а други се чудят как да се изложат. Четене, книги, литература и за финал - официализирана шльокавица!
Конкурсът на Канал 1
Предполагам сте чули или чели за тази инициатива на Канал 1? Те нещо са се взели да избират нещо си на века, хидядолетието или въобще за България. Лошата организация, недостатъчното популяризирани и лошото изпълнение им вредят определено. Идеята за любим роман на българите е интересна и заслужава своето място под слънцето. Не веднъж се е коментирало, че масово не се четат книги и не са разбира въобще каква е ползата от такъв вид обща култура. За съжаление, съдейки по други подобни инициативи, те първо, че не вадят реален краен резултат ( тоест наистина предпочитания роман и известна книга ), води до адски субективно избиране на база някакви детски внушения и елементарен патриотизъм. Отсега мога да предрека, че романЪТ ще е “Под Игото”. Което за мен говори за две неща - липса на база за сравнение ( съвременната българска литература е толкова слабо позната, че въобще нямам думи! ) и ясни вътрешни критерии. Творбата на Вазов наистина е уникална по своята значимост, но дали е любимият роман на всеки българин?
Писането и шльокавицата
В своят сайт БНТ сочат, че искат да повишат интереса към четенето и да ангажират широк кръг от обществото и медиите. Само да помисля на глас - четенето значи литература, писането на книги значи правилен български език, а самата употреба на понятието литература значи грамотност, нали така? Литературният български е невероятно красив език, има си думи със славянски корен за почти всичко, като все пак се усеща полъха на турският и латинския, но не е преобладаващ. Тоест, когато правиш конкурс за книги, четене и литература, се предполага, че си достатъчно грамотен и с прилично ниво на владеене на езика ни, нали?
ЗАЩО ТОГАВА АДРЕСА НА КОНКУРСА Е НА ШЛЬОКАВИЦА?!
http://4etene.bnt.bg

“Май ще има победител от съревнованието. А просто трябва конкуренция”

Дълги, дълги години Станислав Трифонов беше единствен на трона. Дълги години нямаше никаква конкуренция. Същите дълги години каквото той правеше каквото си искаше в телевизионния ефир, в уникалното си като българско изпълнение предаване и всички му се кланяха. Той можеше да поведе обществените вълни в каквато си посока искаше. И тук не важи максимата, че всяко нещо си има сезони - в САЩ подобен формат предавания преживяват на върха на телевизионната слава десетилетия.
Силата на “Дългия” се скъсява
През последните години, Трифонов го напуснаха група хора, които бяха с него почти или от самото начало. Водещият е само изразителят на думите на сценаристите, като индивидуалността, адаптивността, културата и импровизация му го правят ГОЛЯМ водещ. Слави отначало беше просто водещ, после стана изключително силен и можещ. Апетита идва с яденето, и екипа започнаха да вдигат нивото, Слави започна да става все по-уверен и все по-качествен като водещ - достатъчно шеговит, достатъчно саркастичен и заядлив към власт-имащите. Не мога да говоря като непосредствен свидетел, защото не съм, но екипа започна да се разпада. Най-тиражираното обвинение е, че не се е плащало достатъчно на екипа, на фона на петцифрената заплата на Слави. Възможно е. Следващото бе, че той е тиранин към подчинените си. Също е възможно, но дали се прави разлика между перфекционист и тиран? Но резултата е един - екипа започна да се разпада, и това нямаше как да не отрази и на качеството на предаването. Слави започна да вкарва разни игри, игрички и конкурсченцета в предаването си, което е недопустимо за т.нар. “one man show” формат, тоест той започна да отвлича вниманието от себе си.
Аналогията най-накрая се появи. В доста гротеска форма.
Нека го кажа така - Васил Боянов има уникален глас за мъж. Когато е в мъжки дрехи и гримиран изглежда сюреалистичен дори. Но това не се продава, и той се облича гротеско, пее долни чалги - старите му балади бяха много силни според мен, и не звучаха толкова долно. Но те не се продаваха. От близки (мои и негови) хора съм чувал едни по-различни неща за човека Боянов и те нямат нищо общо с това, което е. Но личният образ не продава, а медииният го прави. Затова той настъпва с него, като резонен пореден епизод бе телевизионно предаване. И на фона на все по-затъпяваща маса (справка тук, при Вени Марковски за последно ) откъм маркетингова гледна точка е необходим един Колизей, а не библиотека.
И се появи…
Освен, че Азис е адски неуверен като водещ, той губи нишката и му е трудно да води качествен диалог. По мнението на мой приятел си личи, че му “диктуват” всяка реплика. Изкараха от ТВ2 един много добър балет ( балерините на Слави дълги години не слизаха от светските колони на вестниците ) и трупа ( професионалисти във всяко едно отношение! ), и кого сложи Азис за ко-водещ?! Пародията Евро. Тук съм писал още преди за нея, може да му метнете един прочит, ако не сте. Но, именно заради целената публика ( “таргета на предаването” не ми се нрави ) предаването май успява - и респективно известните се натискат да са там, и откликват с охота да се похилят с неадекватните прояви на една алкохоличка и един избелен костинбродски славей. Но важното е, че той реагира на новото време, на новата (липса на) култура и желанието за евтин цирк. Слави ако беше запазил нивото си, би могъл просто да се подсмива на Азис и да съществуват в перфектна симбиоза - елементарно с умното. Но времето, парите и кариеризма си казват своето и Слави губи битката. Ако вече не я е загубил.
Надявам се да има следващ. В re:tv и ТВ7 ми е надеждата, пък ще видим…

“Мълчанието е злато, а ние явно сме алчни. Резултат?”