Здрави лекарства
January 24, 2011
by Петър Ванев
935 views
2 comments
От 10 реклами в един рекламен блок по голяма българска телевизия, минимум 5 или 6 са на лекарства или лекарствени продукти.
При всяко посещение, дори и за консултация, при лекар ( най-вече личен такъв ), получаваш честитка с минимум 3 или 4 вида лекарства за купуване. Още по-лошо ако е детето ти.
В голям хипермаркет може да ти се наложи да чакаш повече от 10 минути за касата само при откриване или новогодишни празници. В аптеката почти винаги чакаш.
Когато едно лекарство не подейства на теб или детето ти, ти не разбираш защо, но ти дават ново да пробваш.
Няма да говоря за реформи, лекарски проблеми или здравословни такива. Просто искам да кажа, че сме се превърнали в роби на лекарствата. Или поне голяма част от нас. Хомеопатии, билки, бабини рецепти – да, помагат, но не е това въпросът. Не отричам напълно лекарствата, тъй като понякога са наистина необходими. Но понякога, не винаги.
Няма да се учудя ако в повечето български семейства има повече лекарства, от колкото книги.
Ето един пример : грипни епидемии винаги е имало и ванаги ще има. Но паниката, която се насажда последните години я е нямало преди. И това не е само у нас. Конспирация? Не бих употребил тази дума, но е факт. Едни от малкото търговски обекти, които напук на кризи не само, че не се затварят, а се отварят нови и нови, това са аптеките.
Да го разбирам, като това, че ние сме адски болна държава, така ли?
Десетки сиропи, магически хапчета и фантастични бонбони – всеки ги е виждал. И ефектът какъв е? Пример : може ли един родител да ми каже, че прословутите “Марсианци”, струващи 30 лева ( по памет ), са помогнали на детето му?
Друг парадокс : един мисля, че ми се е случвало доктор да ми изпише лекарство, което активно се рекламира. За всичките казват, че не струват. Е, защо се рекламират тогава?
Преди години, на една приятелска сбира в София, половината комания коментираше ккакви лекарства пие за глава/нерви/разтроен стомах/безсъние и прочие. Никой не коментираше защо се е стигнало до тук и не желаеше и на йота да си променя начина си на живот. Тоест – да се протягаш всеки път към шкафчето със съблазнителната химия в бели/оранжеви/сини опаковки е много по-лесно, от колкото да премахнем причината за появата на тези ни проблеми?
И докато възрастните донякъде можем да борим например грипните синдроми ( голяма борба
с обилно полято с чесън шкембе, то какво да правим за децата си? За най-елементарното нещо се втурваме към аптеката за да купим пет – шест вълшебни сиропчета, хапчета и спрейчета. И после си блъскаме главата защо пет месеца имат сополи, кашлят и стигат до болница. И въпреки това, следващият път отново посягаме към същите лекарства, без грам да се замислим, просто защото същият лекар ни е предписал същите лекарства.
Преди време един възрастен таксиметров шофьор направи на пух и прах цялата фармацефтична индустрия, като ми разказа как е започнал да лекува внучките си по старомодни начини, без химия. И как дъщеря му гледала и не можела да повярва, че например запушеният нос се лекува с дишане на вряла вода и сода бикарбонат, а не с капки и спрейове за 10-20 лева. И как вместо 30 лева за пет вида лекарства за зачервено гърло, едната му внучка се оправила с вдишване на пари от карамелизирана захар. Стари, но златни, нали такава приказка имаше?
Пак казвам, не отричам лекарствата напълно, но категорично отричам да се превърна в техен роб. И да свикна с мисълта, че те са единственият път за здраво тяло, било то моето или още повече на детето ми. И да ми се казва, че комбинацията Вентолин/Ериус е панацеята, пък аз да имам същите симптоми и да съм на крака след два дни с греяно вино, няколко горещи бани и после препотяване. Да, ама дъщеря ми е на 3, а аз на 30.
Дали обявявам война на лекарствата? Не, разбира се. Даже търся да позлатя този, който е измислил Alka Zaltzer, че някои съботи, когато просто нямам зелев сок….Както и да е. Просто като родител изпитвам ужас от това, в което превръщам детето си – в роб на лекарстата. Безропотен роб. Е, няма да стане…






