“Четене значи грамотност нали? Не и за БНТ!”
Тъкмо преди няколко седмици споделих добри впечатления от новинарския екип на Канал 1 и начина им на представяне на новините, и попаднах на нещо, което ме озадачи наново. Явно едни хора се опитват да градят, а други се чудят как да се изложат. Четене, книги, литература и за финал - официализирана шльокавица!
Конкурсът на Канал 1
Предполагам сте чули или чели за тази инициатива на Канал 1? Те нещо са се взели да избират нещо си на века, хидядолетието или въобще за България. Лошата организация, недостатъчното популяризирани и лошото изпълнение им вредят определено. Идеята за любим роман на българите е интересна и заслужава своето място под слънцето. Не веднъж се е коментирало, че масово не се четат книги и не са разбира въобще каква е ползата от такъв вид обща култура. За съжаление, съдейки по други подобни инициативи, те първо, че не вадят реален краен резултат ( тоест наистина предпочитания роман и известна книга ), води до адски субективно избиране на база някакви детски внушения и елементарен патриотизъм. Отсега мога да предрека, че романЪТ ще е “Под Игото”. Което за мен говори за две неща - липса на база за сравнение ( съвременната българска литература е толкова слабо позната, че въобще нямам думи! ) и ясни вътрешни критерии. Творбата на Вазов наистина е уникална по своята значимост, но дали е любимият роман на всеки българин?
Писането и шльокавицата
В своят сайт БНТ сочат, че искат да повишат интереса към четенето и да ангажират широк кръг от обществото и медиите. Само да помисля на глас - четенето значи литература, писането на книги значи правилен български език, а самата употреба на понятието литература значи грамотност, нали така? Литературният български е невероятно красив език, има си думи със славянски корен за почти всичко, като все пак се усеща полъха на турският и латинския, но не е преобладаващ. Тоест, когато правиш конкурс за книги, четене и литература, се предполага, че си достатъчно грамотен и с прилично ниво на владеене на езика ни, нали?
ЗАЩО ТОГАВА АДРЕСА НА КОНКУРСА Е НА ШЛЬОКАВИЦА?!
http://4etene.bnt.bg
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас във Свежо
Tags: Uncategorized
“Май ще има победител от съревнованието. А просто трябва конкуренция”
Дълги, дълги години Станислав Трифонов беше единствен на трона. Дълги години нямаше никаква конкуренция. Същите дълги години каквото той правеше каквото си искаше в телевизионния ефир, в уникалното си като българско изпълнение предаване и всички му се кланяха. Той можеше да поведе обществените вълни в каквато си посока искаше. И тук не важи максимата, че всяко нещо си има сезони - в САЩ подобен формат предавания преживяват на върха на телевизионната слава десетилетия.
Силата на “Дългия” се скъсява
През последните години, Трифонов го напуснаха група хора, които бяха с него почти или от самото начало. Водещият е само изразителят на думите на сценаристите, като индивидуалността, адаптивността, културата и импровизация му го правят ГОЛЯМ водещ. Слави отначало беше просто водещ, после стана изключително силен и можещ. Апетита идва с яденето, и екипа започнаха да вдигат нивото, Слави започна да става все по-уверен и все по-качествен като водещ - достатъчно шеговит, достатъчно саркастичен и заядлив към власт-имащите. Не мога да говоря като непосредствен свидетел, защото не съм, но екипа започна да се разпада. Най-тиражираното обвинение е, че не се е плащало достатъчно на екипа, на фона на петцифрената заплата на Слави. Възможно е. Следващото бе, че той е тиранин към подчинените си. Също е възможно, но дали се прави разлика между перфекционист и тиран? Но резултата е един - екипа започна да се разпада, и това нямаше как да не отрази и на качеството на предаването. Слави започна да вкарва разни игри, игрички и конкурсченцета в предаването си, което е недопустимо за т.нар. “one man show” формат, тоест той започна да отвлича вниманието от себе си.
Аналогията най-накрая се появи. В доста гротеска форма.
Нека го кажа така - Васил Боянов има уникален глас за мъж. Когато е в мъжки дрехи и гримиран изглежда сюреалистичен дори. Но това не се продава, и той се облича гротеско, пее долни чалги - старите му балади бяха много силни според мен, и не звучаха толкова долно. Но те не се продаваха. От близки (мои и негови) хора съм чувал едни по-различни неща за човека Боянов и те нямат нищо общо с това, което е. Но личният образ не продава, а медииният го прави. Затова той настъпва с него, като резонен пореден епизод бе телевизионно предаване. И на фона на все по-затъпяваща маса (справка тук, при Вени Марковски за последно ) откъм маркетингова гледна точка е необходим един Колизей, а не библиотека.
И се появи…
Освен, че Азис е адски неуверен като водещ, той губи нишката и му е трудно да води качествен диалог. По мнението на мой приятел си личи, че му “диктуват” всяка реплика. Изкараха от ТВ2 един много добър балет ( балерините на Слави дълги години не слизаха от светските колони на вестниците ) и трупа ( професионалисти във всяко едно отношение! ), и кого сложи Азис за ко-водещ?! Пародията Евро. Тук съм писал още преди за нея, може да му метнете един прочит, ако не сте. Но, именно заради целената публика ( “таргета на предаването” не ми се нрави ) предаването май успява - и респективно известните се натискат да са там, и откликват с охота да се похилят с неадекватните прояви на една алкохоличка и един избелен костинбродски славей. Но важното е, че той реагира на новото време, на новата (липса на) култура и желанието за евтин цирк. Слави ако беше запазил нивото си, би могъл просто да се подсмива на Азис и да съществуват в перфектна симбиоза - елементарно с умното. Но времето, парите и кариеризма си казват своето и Слави губи битката. Ако вече не я е загубил.
Надявам се да има следващ. В re:tv и ТВ7 ми е надеждата, пък ще видим…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас във Свежо
Tags: Размисли на брега
October 18th, 2008 · 7 Comments
“Мълчанието е злато, а ние явно сме алчни. Резултат?”
Нека позная - всеки от вас поне по един път е чувал репликата “И да му кажа, каква полза?”, нали? А жените - по колко пъти самите вие сте я изричали? А от къде пък на мен ми дойде на акъла да пиша за това ли? Ще ви кажа…(Уточнявам, че електронното мастило по долу е използвано за немалка част, но не всички семейни двойки!)
Примерът - мълчанието е злато
Седях си кротко на една маса, тихичко си люпих една биричка и четях някакво печатно издание, когато ми направи впечатление, че на съседната маса един мъж стана. Останаха жена, която стоеше до него и друга жена срещу първата. И именно тя се наведе след като мъжа се отдалечи и започна да се оплаква от него на доста висок глас. Не помня подробности, а и не съм се старал да запомня все пак. Но крайната реплика бе “Е защо не му го кажеш сега? - И да му кажа каква полза?!”….Уби ме просто! Лошото е, че не го чувам това за първи път, и то не само в женски разговори, но и в мъжки. Битовизмите, които ние в забързаното си ежедневие оставяме на заден план заради кариера/деца/хоби/приятели/секс, ни го връщат тъпкано, защото малките неща градят големите. Да де, ама да да не си развалят рахатлъка, доста двойки си мълчат за елементарни неща, което впоследствие прерастват в споделени проблеми пред приятел(к)и, после тънки вечерни попържни над порцията мусака с копър, преминават през лек, почти еротичен приплясник и го докарват до караници и нерви, познати от всеки латино-сериал или домашен опит. И що?
Секс, пари, деца
Трите ключови теми, които търпят изключително много мълчание в една връзка. И смея да твърдя, че е така, тъй като натрупах доста наблюдения и това ми се набива в моите грешни очи. Всеки мъж говори колко велик чукач е бил, как изперкал малката виетнамка в общежитието и го набол ( тук става нецензурно!). Доста се хвалят - ако могат, как са пили Джони за 10 лева еди-къде си ( сякаш някой го интересува ) и умират да премълчават ( и двата пола! ) нещата, свързани с децата си. Сякаш те сами ще изчакат Canonical да пуснат новият ъпдейт и само ще се оправят. Да бе…С жените положението е сходно - тези три ключови фактора в семейният живот, понеже са малко деликатни, са оставени за разговорите с приятелки до някой фикус в градинката. А вкъщи - мълчание като мумия от филм с Брандън Фрейзър. Е, то така не става…
Говоренето за един проблем е първа стъпка към решаването му
Това според мен е доказана, безспорна истина. А защо е толкова трудно да се спазва? Факт е, че в големият и забързан град нямаш много време за тези неща, а трябва. Комуникация с околната среда и общество водят до едно емоционално “умаряне” на говорният апарат, и или се стига до апатия или до раздразнителност. Тоест, ние можем да дискутираме по цял ден ( на тези от нас, на които не го работят ) неща, които ама въобще си нямат връзка с нас - ордена на Батков, някоя акция, слабата игра на Левски и ЦСКА или любовницата на шефа, а като се приберем у дома нямаме сили и желание да коментираме най-важните неща - тези свързани със семейството ни. Необходими са две неща - от личен опит :). Едното е да не се хабим за неща, които нямат пряко значение за нас - няма смисъл, а и води до изразходване на енергия като на кварталната бръснарка, а ние не сме такива нали? Като говориш за неща, които нямат значение за теб самият продължително време, то и ти започваш да нямаш значение за себе си. И второ - не загърбвайте най-важният човек до себе си! Говорете за тези неща, които дават “на късо”, тези неща, които не са гладки като ледена пързалка, отделете денем по една чаша бира и две цигари време за да поговорите, за да не се налага после да се оплаквате на дружките, че “няма смисъл”. Винаги има смисъл, въпросът е дали ТИ го виждаш и го заслужаваш…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас във Свежо
Tags: Размисли на брега
October 15th, 2008 · 6 Comments
“Това ли новият Голям човек по телевизията?” Снимка: http://4asat.com/
Универсален телевизионен водещ. Дълго време Кънчев бе станал именно това - огромен потенциал, атрактивно поведение и много мисъл в главата. Обаче дори и с най-хубавата кола какво се случва, след като я използваш прекалено? Изхабява се. Именно това се получи според мен. Вместо да се намерят, обучат и развиват, няколко водещи, които да са на ниво, май Нова ТВ изпада в положението отпреди няколко години. “Ново шоу? О да, Ники ще го води…”
Липса на кадри
Има много добри български журналисти, и въобще много качествени хора по телевизиите у нас. Само, че има един определен тип, които са ГОЛЕМИТЕ водещи. А те са много малко, като част от тях даже са много малки. Ники Кънчев е изключително силен екранен образ и успява да направи волята на водещият не просто част от фона, а център на предаването. Опитът си казваше думата и със всяко изминало предаване си личеше стабилното държание и все по-голямата увереност на Кънчев и съответно - все по-високото качество на самото предаване. Той не че не става за предаване от порядъка на “На 4 очи” или “Слави”, но там ще е много завързан от сценария или тематиката. Докато в тези предавания, той е човекът - оркестър, той води парада, може да те разсмее със сълзи или да те накара да запалиш нервно цигара от мълчанието му и сериозният поглед. Колко такива хора има?
Цапнатият в устата
Милен Цветков мина през известни трудности, докато отново го оценят в Нова ТВ - гониха го, връщаха го и прочие. Той не си промени стила, не стана удобен, и може би затова не остана водещ на политическият блок на всяка една телевизия - сутрешното предаване. Изключително безпардонен, интелигентен и свеж. Последното е може би много точно - той сякаш постоянно се движи, не се задържа на едно място, играе си с гласа си и интонацията, жестикулира изключително много - все неща, които ги няма в образа на Ники Кънчев. Притежава упоритоста на магаре и нахалитета на конска муха - взривоопасна комбинация, която гарантира, че и Биг Брадър 4 няма да е скучен. С Кънчев също не беше, но той беше елегантен и внимателен, сдържан и безконфликтен. Цветков дори няма неговата елегантност - дори и в костюм, който му стои много добре, той изглежда като шлосер на бал във Виена.
Изтъркването
В един момент всеки се изтърква и умаря, като почва да губи енергията си и блясъка си. Затова, по мои лични впечатления, в големите телевизии на запад, когато се намери нишата на един водещ, то той се развива само там, като доста често превръща неговото предаване в уникално и го гради дълги години без да се изхабява. Защото една риба няма проблем да плува по течението дълго време, но я я изкарай да походи до съседната река?! Продуцентите у нас си знаят рисковете, които поемат - засищането на зрителя с един образ води до неговата бърза и болезнена “телевизионна” смърт. Какъв е проблемът да се изградят още няколко силни образа в една телевизия, които да се сменят в такива епизодични предавания? Я да видим в тази телевизия кой друг става….searching…searching…searching…И идеалната стратегия има лош пример в лицето на Слави, който зацикли сигурно преди около 2 години, и от силен водещ стана…просто един водещ. Трябват свежи лица, но да не се изтъркват а да си се развиват в тяхната ниша. Не може да няма такива…
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас във Свежо
Tags: Размисли на брега
“Едно голямо семейство. Какъв е проблема?”
Пак започнаха диспутите по промените в Семейният кодекс - узакониха съвместното съжителство. Аз вече един път коментирах семейството и значението му, сега ще коментирам липсата на такова, и ефекта върху част от нас.
Кой го е еня за липсата на бракове?
Не съм напълно сигурен, че има такава липса - хората се женят даже повече от нормалното, просто правят впечатление самотните самци и стари моми. Детският бум от няколко години гърми все по-силно и с това закриване на детски градини и училища, след няколко години ще се видим в приключение. В предишната ми статия коментирах законодателното безумие да се регулира нещо, което се стреми да избяга от регулацията. Защо? С каква цел? Не е ясно. Как се насърчават двама да сключат брак? Дребни - на фона на цените в България, финансови стимулации? Забавяне от НОИ на плащанията на майчинството и смешни детски добавки? Доста идеи могат да се дадат, но много от тях ще бъдат дискриманационни към тези, които са решили да не се женят - избор, който могат да направят. Но да ги изкарат на равна юридическа нога, или поне близка - защо? Какви са юридическите плюсове от брака? Само минуси май има. Социалните? Лична удоволетвореност. Не се сещам за друго. Кой го е еня за липсата на сключен граждански брак?
Протестите
Хора протестират. Защо? С каква цел? “Да се защити силата на българското семейство” - как? Ние, българите, сме доказано беззъби при протести. За да е качествен един такъв, трябва да има ясна цел - оборването на приет закон в случая, с конкретно посочени плюсове и минуси, плюс задължителните атрибути за протест - обосновани аргументи против и контрамерки. А аз нищо такова не чух. Отново.
Целите на семейството
Както съм споменал, а и Делян го направи тук, семейството е нещо доста относително като продукт на любовта, социалните нужди и чисто педагогически подходи. Плюсове носи само за разводите на изрусените патки с големите звезди в Холивуд. “На семейни начала” значи да се добива формата на нещо, ама да не е точно това нещо. Разбирам, че го има като факт, разбирам, че е на “мода” и се прилага масово, но не бива ли на базата на доказаните плюсове за социума, за личността и изграждането на една сигурност и предсказуемост да се търси вариант да се стимулира това, отколкото да се “вдигат ръце” и признава едно положение, което е равносилно на гаджета в девети клас, голямото междучасие? Имат дете - ок, юридическо обвързване с възпитанието му и издръжката му до нормалните години. Имат имот - да се гарантира доказване на доходите за закупуване и самоучастието в изплащането му, и гражданско-правният механизъм за защита на едно такова вложение ще бъдат използвани. Какво друго? Какво друго може да гарантира закона? Развива ли се стимулирането на разпада или се разпада стимула за развитие?
Не ме разбирайте погрешно - не съм против “съвместното съжителство”. Но не разбирам защо следва да се облича в законова форма, нещо, което социологията, психологията и педагогиката не сочат като градивен елемент на обществото?
Ако Ви е харесала публикацията - дайте Вашият глас във Свежо
Tags: Uncategorized
