Все още съм в пълен шах от това, как от парче месо едно дете расте и се превръща в голям човек. Въпреки изчетеното, въпреки изгледаните филми по този въпрос и въпреки приятелските съвети и изживявания се оказах тотално неподготвен за това, което се случваше. Малката принцеса Виктория не спираше да ме изненадва, но след като ще се бори за сърцето на Косето трябваше да я оставя да се развива ( даже ще си направи и блог, по негов пример :).

Събота и неделя са дните, в които я поотнемам от майка й, за да може тя да си почине и се вдетенявам на 200%. Около 07 се чува едно леко въздишане и тиха напевна бебешка реч от дървеното легло. Няма как да не се събудя, но само се извъртам и продължавам да я гледам как тихо - за да не ни събуди, Ви продължава да си говори на одеялото, да си похапва от хранителните запаси в пръстите на крачето си, и да мята по един кос поглед към мама и тате да види дали не са станали. Аз обаче си траех и си я гледах скришом - гледката как малкото момиченце си играе много замислено с един ръб на одеялото близо половин час е много по-събуждащ и от най-силното кафе. Накрая се предадох и леко вдигнах глава. И последващата размазваща усмивка няма база за сравнение, като е последвана от две ръчички протегнати напред за прегръдка. Тъй като всяка подобна сутрин си имаме традиции - тя сяда в паяка и се закотвя да гледа “Семейство Флинстоун”, а татко й отива да изпие едно кафе и да прочете пресата. След това започва обучението по ходене - адски е трудно да схване, че се ходи а не подскача, и че може напред, а не само назад и настрани. Някак си успяваме да направим няколко крачки, когато се появява прекрасната й майка с едно млекце, и количката вече не е актуална. Следва още игра и после малко сън. Към 1200 ставаме и двамата, и тя ляга в един огромен зелен слон ( не знам защо е зелен де, не знам… ), който е с оранжеви лапи ( да, лапи…абе нямам думи за детските играчки ) и започват различни игри с нея. Сега е момента децата да учат и развиват каквито се сетите рефлекси, и в този Свеж ден аз виждам как Ви започва да копира и да осъзнава действията си. Как се скрива зад одеялото и го смъква рязко, смеейки ми се. Как намира най-лесният вариант да се превърти, и започва едно люлеене, съпроведено с много смях. Любимото й засега занимание - да мята разни работи по лицето на баща си не мога да разбера как да го оттуча, но ще направя нещо по въпроса. Най-голямото удоволствие обаче е телефонът с капаче на тате, който издава разни звуци като се отваря и затваря. Така може да откара много време - само отваря и затваря. Откъде децата имат тази енергия си е висша мистика - преди къпане правим една идиотщина: слагаме Ви посредата на голямото легло, и с майка й лягаме от двете й страни, и я оставяме да се изживява като фитнес инструктор, като повтаряваме нейните движения. На петата минута аз останах без крака и ръце, след още пет и половинката ми, а малкият инструктор ни изгледа скептично и продължи да мята крайници в някакъв нейн си синхрон. После пристъпихме към къпането - играта с водата, с душа и с тази досадна топка, която все се хлъзга може да продължи безкрай, само, че топлата вода свършва в един момент просто. След всичките тези изпитания и игри се чувствам толкова презареден с енергия, че мога да карам така до безкрай…
В най-свежият вариант вечерта би трябвало да продължи ( вкарвам кръпката от друг свеж ден ) с обилно количество бира и мезе на маса с приятели, а когато това са хора, които рядко имам възможността да виждам на живо - Ганчо или Тихомир например, работата става адски свежа! Ганчо имах неблагоразумието да го запозная с може би, най-приказливото същество на света - един колега, и доста малко неща успяхме да си кажем двамата, но ще повторим задължително!

А с Тишо, след като гледахме Карбовски в “Одеон” отидохме за по една бира, и добре, че имаше влак да гони, че щяхме да откараме доста доста часове още така. Горе долу същото се получи и един съботен обед, когато атакувахме един ирландси бар на брега на Дунав. Има невероятно свежи блогъри, които наживо са още по-свежи и съвместно унищожаване на няколко литра бира е много готино изживяване! Свеж ден от мен

Поправка: И като добавка за моята отнесеност, Ганчо ме поправи, че съм забравил да посоча трима свежари, да напишат за техните свежи дни. Затова се извинявам и се поправям: нека Свилен Димчевски, Георги Неделчев и Майк Рам да споделят своите свежи дни. Ще бъде интересно, и СВЕЖО

В България шофьори колкото ти душа иска! Колите вече се прескачат по тротоарите, а фирмите за обучение на нови шофьори не могат да смогнат да запишат желаещите. Пътна Полиция не може да намери време да опише всички катастрофи, а новинарските емисии и всички медии бълват информация, от която могат да ти настръхнат косите и наистина да разбереш ( с картинки ) какво значи понятието “Война по пътищата”. На този фон някой трябваше да вземе мерки. И ето ги и тях…
Високи глоби или превенция?
Това са двете основни линии на развитие при някакъв регулаторен режим, какъвто е този по контрола на пътното движение. Само, че ние българите сме изобретателни парчета, и каквито и нови методи за превенция ( пластмасови патрулни коли, катастрофирали автомобили на пиедестал, разяснителни кампании и медиино облъчване ) да бъдат измислени и вкарани в употреба, агресивните градски състезатали и нескопосаните шофьори ще намират нови начии да се размажат, и да утрепят няколко човека. Досега се налага основно да се санкционират водачите с големи глоби, като дори се допускаха “гратисни периоди” - като задължението за включени светлини през зимния сезон. Всичко това е съчетано ( според мен доста успешно ) с опита на органите на МВР да избягат от един негативен образ, който си е създала звеното за контрол на движението. Разбира се - както и кварталната бакалия, общинската администрация или голяма дискотека, е възможно да срещнете и недотам добронамерен служител, но конкретно за полицаите, този проблем е съзнателно насаждан. Дали трябва да се наложат още по-високи глоби или да се усили превенцията? И двете, плюс пряк удар по некомпетентните водачи с някой изключително непопулярни решения.
С внимание върху новобранците и с голямата тесла по нарушителите
Превенцията бива възприемана, разбирана и се отразява от онази част от обществото, които рядко преминават дори на “късно жълто”. Така, че в нашият случай трябва да се потърси принудително въздействие върху тези, които правят най-често проблемите по пътя. Колкото и дискриминационно да звучи - това са младите “джигити”. Другият основен проблем - то си е цяла опасност!, са си жените. Прощавайте мили дами, но Вие дори не разбирате какво се случва с останалите участници в движението! Това не важи за всички, но за основната част от тях. За това как могат да бъдат коригирани и премахнати опасностите, които създават жените по пътя не знам някъде да е намерен отговор за съжаление. Но за другите има, и много се радвам, че той влиза в приложение. Основните - наказателните, са радикални ако бъдат приети - значително увеличение на глобите, и то в размер, които определено се усеща. Второ - ще бъде направено така, че да няма начини да влачиш неплатени актове с хилядолетия - тоест следва да бъде премахнато това чувство за безнаказаност при провинилите се шофьори. И младите шофьори - тези до 25, няма да имат право да карат коли, с двигатели над 1300 кубика. Последното е най-важното, тъй като младите (основно!) момченца, които нямат и 1000 километра път зад гърба си, се качват на мощни машини, които и опитен шофьор би се затруднил да овладее, а при тях емоциите винаги вземат връх. И когато натиснат педала, прещрака спортният режим, адреналина ги удря яко, а пътя завива…е, всички знаем как свършва това. При тях липсва опит и рефлекс при вземането на решения, изискващи незабавна маневра. Липсва емоционалната бариера - кога и как можеш да си позволиш да натискаш педала. Правилно е да се вземат решения, когато цифрите говорят - младите са едни от най-опасните на пътя. Следващото е да се въведе забрана за хора над 70-80 години, с жигули без странични огледала да се качват на магистралата - знаете какво представляват тези движещите се торпеда, нали?
Аз твърдо подкрепям предложенията за промяна на закона. А Вие?

Помните ли Ото Кронщайнер? Помните ли 2001 година? Тогава този “професор” от иначе умната страна Австрия, решително заяви, че трябва да сменим кирилицата с латиница, защото нашата писменост била комунистическо наследство и пречела! Помните ли шумът, който се вдигна тогава в защита на кирилицата? Е, не е проблем ако не помните. Аз ще ви напомня едно - няма нужда да ни се прави нещо лошо на нас - българите, просто трябва да ни оставите сами на себе си. Ние сами си сами си сменихме езика…
Защо ни е тази пуста кирилица?
Защото е нашата писменост. Защото говорейки за нея, ние говорим за себе си. Според мен. Хубаво е да се научим да си ценим нашето, не защото си е такова, а защото то олицетворява нас самите. Защото хората това слагат зад понятието история, зад понятието литуратура - те олицетворяват тях самите. Колкото е по-високо нивото им, колкото повече се цени, колкото повече се развива, толкова и те самите с него. В един от анализите по темата от 2004г., които прочетох преди да започна да пиша тези редове, само се задава един риторичен въпрос - “А какво ще стане ако някой предложи на гърците да си сменят писмеността?”. Само, че разликата е, че те самите си я пазят. Уважението към езика е уважение към народа. А ние постепенно - без политически решения, без увещания, без натиск, лека полека изместваме говоримата и писмена кирилица с отвратителната шльокавица. Не става въпрос за билингвизъм, а за неука нация, използваща заемки от други езици.
“Nqma nujda g-din Kron6tainer.”
Не е до екстремен национализъм, а за просто родолюбие. Това е нашият език, и кое го прави по-непривлекателен за нас? Защо учениците пишат на шльокавица дори в час? Защо национални телевизии пишат така? Защото е по-лесно? Дали? Очертава се един вид изкривен диалектен континум, който не показва езиково единство на дадена територия, а териториално ограничена неграмотност. Няма нито едно логично и издържано опрадание за да използва латиницата и цифрите в българската писмена реч. Нито техническо, нито относно скорост на писане, нито за мода или нещо подобно. Единствено и само неграмотността и неуважението стоят там. Съжалявам ако обиждам някого. Латиницата е в употреба за романската група езици, и постепенно се е разпространила из страните, където говорещите тези страни са се появявали като колонизатори. А ние не сме сред тях. Единствените изключения - ирония, са нашите съседи:Турция в началото на двадесети век сменя арабският език с латиница, и същото важи за румънците, които махат именно кирилицата. За едните мога да разбера мотивите на решението на Ататюрк за онези времена, но за румънците не можах да намеря информация. Ние каква причина можем да извадим? Моля Ви се, дайте ми жокер!
Ниската езикова култура значи прост народ
Просто и ясно. Децата, които сега обсъждаме съжалително, след десет години ще са банковите чиновници, които ще ни оформят искането за кредита; служителите в НОИ, на които ще обясняваме какво искаме; служителите в администрация, които движат държавата; известните лица, които са пример за подражание на следващите поколения, следващите учители, следващите изпитващи. Тоест сега още са млади поколенията, които са отраснали със старите навици - на познанието, на книгите, на тетрадките за техническо писане, на четенето на глас. Неща, които времето не отмива, но лошото и неправилно възпитание полива и наторява сериозно. Дали си струва да им правим забежки? Разбира се. Аз лично не пиша съобщения на латиница, старая се да пиша и говоря правилен български, винаги при контакти с чужденци ги уча на някои български думи, правя забележка на пишещите неграмотно по форуми и чат. Дали това помага? Това искам да попитам Вас…

Тъй като стоях известно време вперен в дългите стелажи с книги в библиотеката на родителите ми и се чудих точно кои книги да взема да чета, ми хрумна, че мога да направя една анкета. Интересно ми е какви от основните жанрове предпочитат да четат моите читатели и защо? Ще се опитам да изложа тези, които считам за основни, ако има пропуски - наваксвам моментално. Досега се коментираше колко малко се чете, как “Славейков” ще ни липсва, как културата се измества на една “елементарна” плоскост. А аз мисля, че това може да се промени и да не остане така. Затова, ето основните стилове, за които се сещам:
Приключенски/рицарски
Любим детски жанр - тук включвам и рицарските епопеи, с елемент на магьосничество. Последните години няколко огромни тома почти завзеха пазара и изместиха на друго ниво разказите за рицари, магьосници, приключения и търсения. Преди бяха едно томче с бързо действие, а сега читателите четат многотомни поредици, които са като високобюджетен филм от Холивуд. Самотните търсачи на приключения са вечна златна мина, тъй като самата история предлага хиляди и хиляди стартови позиции. Трябва само едно добро перо…
Фантастастични
Междузвездни приключения, разкази и случки в далечни бъдещи години, войни и градене на империи в междузвездни станции и кораби. Това е жанр, който докато не покорим космоса и не стане наше ежедневие. Там основата е каквато я направи писателят - това е абсолютно непозната материя, и там свободата на фантазията е освободена извън всякакви предели. Едни от най-стойностните книги - откъм емоционална, личностна и обществена гледна точка, са именно там : авторите могат спокойно да пресъздадат своето идеално общество в едно регулирано от тях време.
Любовни
Един основно женски жанр - мъжете рядко се задържаме над любовни книги, просто защото си мислим, че ние сме ги измислили. Много от тях наистина са такива - евтини и болезнено предсказуеми. Чел съм малко за да си направя изводите - има невероятни писатели там, които наистина могат да сбъркат представата на всеки - мъж или жена, за това какво означават семейните взаймоотношения. Една книга на Сидни Шелдън ме беше вкарала в почти депресионно състояние преди години…
Военни действия
Тук се иска изключително добра предварителна подготовка за автора - техниката, способите, действията и терените, за да бъде поне малко достоверен романа. Лошото е, че темите не са безкрайни и почти на 100% стигат до съперничество между САЩ, Русия, Китай и Близкия Изток. И рядко Африка. А въобще не е само там. Това, че сега са основни бойни полета сега не значи, че трябва да са основни линии в тези романи.
Финансови измами
Майсторите на този жанр са редки и странни птици, които имат задълбочени познания и най-често са бивши или настоящи финансисти. Описанието на банкови измами, разследването им и доказването им са много чужди за масата народ, която си мисли, че шмекеруването на дребно значи нещо. Авторите на тези книги показват, че не е така.
Криминални разследвания
Същото като за горните две - иска се да си “бивш”. Ако не си полицаи, прокурор, или да имаш такива за съветници, просто няма начин дори и леко да наподобиш нещо истинско. Там сюжетите наистина предлагат много емоция, и могат да те увлекат много. Политическите криминални разследвания и случки, и то написани добре, са сред най-най-най големите и продавани книги, защото нюансите на действията могат да преливат един в друг безброй много пъти, докато накрая се окаже, че въобще не си си представял как ще свърши последната кола.
Историко-религиозни трилъри
Моите номер 1! Обожавам ги тези книги, и много се ядосвам като попадна на някоя нескопосано сглобена книжчица, автора на която даже не си е направил елементарния труд да отиде и посети страните, за които пише. Даже сега си взех две такива. Те са може би най-продаваните, тъй като засягат една много тънка, но всемогъща брънка в съзнанието на човека - тайната. Масони, илюминати, розенкройцери, Ватикана, тайни арабски и африкански завери и прочие, и прочие. А когато книгата е подплатена много добре с достоверни данни и умело изпипана интрига - като “Историкът” на Елизабет Костова или книгите на Дан Браун, то…четенето е невероятно удоволствие!
А Вие? Какви жанрове обичате да четете? Имате право до 3 отговора.

Note: There is a poll embedded within this post, please visit the site to participate in this post's poll.

“Образование е свързано с парите. Поне в повечето случаи…”

Трудно е напишеш дори два интересни реда за нещо, което е предмет на обществени и политически дебати не от вчера. Трудно е да се извлече универсална поука от лошото образование и всеобхватно приложим стимул да се образоват хората. Но една китайска поговорка ( а те са мъдри хора, да знаете! ) ми даде една насока, и аз ще опитам.

Материалният свят
Нищо ново под слънцето - с всяка изминала година ние ставаме все по-големи материалисти, и всеки от нас би могъл да извади сто и един довода в подкрепа на това твърдение. Само, че когато има действие, има и противодействие, тоест - когато има урбанизация, засилване значението на материалното и загуба на лично значимото за сметка на кариеризма, то се проявява и обратното. Много хора напускат големите градове за да имат време за себе си и за семйствата си, като това в никакъв случай не е за сметка на трудовата дейност. Тук трябва някъде да има и връзка с образованието, нали така?
Образованият човек е поне малко по-богат, по-сигурен и подготвен
Тази максима търпи изключения, както всички подобни. Но е общовалидна по принцип. Образованият много по-лесно може да се ориентира на пазара на труда, много по-лесно може да оцени минуси и плюсове от конкретна ситуация, много по-лесно може да избере в какво да инвестира времето и парите си, по-правилно може да разпредели личното си време и отговорности и да потърси вариант за справяне с проблемите. Доброто образование поставя много по-малко въпросителни и много повече възможности.
Къде е уловката? Не може да няма такава, нали?
Да, има. След като не може да се намери друг стимул, то е редно да се обяснят възможностите за реализация, да се стимулира едно дете да е подготвено и образовано за да има възможност да стане това, което иска. Учителят следва да е съвременен и находчив, и паралелно родителите да дават примери за поведение, което да може да поведе децата по правият път. Лошото образование се дължи и на неправилни социални модели ( нехаещ учител и родител / апатичен и асоциален ученик ), на лоши примери за подражание и липса на стимул - “Защо да се учи?!”. Защото в крайна сметка, всеки от нас е започнал работа за да има основно какво да яде и да живее. Ето стимул. Щом другото не работи, то нека се покаже, че образованието значи работа, умения и по-добри възможности за оцеляване. А когато един човек учи със стимул, то той после реализира наученото. Когато учи насила, той ще живее така.
А в крайна сметка, кой друг, ако не ние, ще плаща лошите сметки на децата си, нали?

“Четене значи грамотност нали? Не и за БНТ!”

Тъкмо преди няколко седмици споделих добри впечатления от новинарския екип на Канал 1 и начина им на представяне на новините, и попаднах на нещо, което ме озадачи наново. Явно едни хора се опитват да градят, а други се чудят как да се изложат. Четене, книги, литература и за финал - официализирана шльокавица!
Конкурсът на Канал 1
Предполагам сте чули или чели за тази инициатива на Канал 1? Те нещо са се взели да избират нещо си на века, хидядолетието или въобще за България. Лошата организация, недостатъчното популяризирани и лошото изпълнение им вредят определено. Идеята за любим роман на българите е интересна и заслужава своето място под слънцето. Не веднъж се е коментирало, че масово не се четат книги и не са разбира въобще каква е ползата от такъв вид обща култура. За съжаление, съдейки по други подобни инициативи, те първо, че не вадят реален краен резултат ( тоест наистина предпочитания роман и известна книга ), води до адски субективно избиране на база някакви детски внушения и елементарен патриотизъм. Отсега мога да предрека, че романЪТ ще е “Под Игото”. Което за мен говори за две неща - липса на база за сравнение ( съвременната българска литература е толкова слабо позната, че въобще нямам думи! ) и ясни вътрешни критерии. Творбата на Вазов наистина е уникална по своята значимост, но дали е любимият роман на всеки българин?
Писането и шльокавицата
В своят сайт БНТ сочат, че искат да повишат интереса към четенето и да ангажират широк кръг от обществото и медиите. Само да помисля на глас - четенето значи литература, писането на книги значи правилен български език, а самата употреба на понятието литература значи грамотност, нали така? Литературният български е невероятно красив език, има си думи със славянски корен за почти всичко, като все пак се усеща полъха на турският и латинския, но не е преобладаващ. Тоест, когато правиш конкурс за книги, четене и литература, се предполага, че си достатъчно грамотен и с прилично ниво на владеене на езика ни, нали?
ЗАЩО ТОГАВА АДРЕСА НА КОНКУРСА Е НА ШЛЬОКАВИЦА?!
http://4etene.bnt.bg

“Май ще има победител от съревнованието. А просто трябва конкуренция”

Дълги, дълги години Станислав Трифонов беше единствен на трона. Дълги години нямаше никаква конкуренция. Същите дълги години каквото той правеше каквото си искаше в телевизионния ефир, в уникалното си като българско изпълнение предаване и всички му се кланяха. Той можеше да поведе обществените вълни в каквато си посока искаше. И тук не важи максимата, че всяко нещо си има сезони - в САЩ подобен формат предавания преживяват на върха на телевизионната слава десетилетия.
Силата на “Дългия” се скъсява
През последните години, Трифонов го напуснаха група хора, които бяха с него почти или от самото начало. Водещият е само изразителят на думите на сценаристите, като индивидуалността, адаптивността, културата и импровизация му го правят ГОЛЯМ водещ. Слави отначало беше просто водещ, после стана изключително силен и можещ. Апетита идва с яденето, и екипа започнаха да вдигат нивото, Слави започна да става все по-уверен и все по-качествен като водещ - достатъчно шеговит, достатъчно саркастичен и заядлив към власт-имащите. Не мога да говоря като непосредствен свидетел, защото не съм, но екипа започна да се разпада. Най-тиражираното обвинение е, че не се е плащало достатъчно на екипа, на фона на петцифрената заплата на Слави. Възможно е. Следващото бе, че той е тиранин към подчинените си. Също е възможно, но дали се прави разлика между перфекционист и тиран? Но резултата е един - екипа започна да се разпада, и това нямаше как да не отрази и на качеството на предаването. Слави започна да вкарва разни игри, игрички и конкурсченцета в предаването си, което е недопустимо за т.нар. “one man show” формат, тоест той започна да отвлича вниманието от себе си.
Аналогията най-накрая се появи. В доста гротеска форма.
Нека го кажа така - Васил Боянов има уникален глас за мъж. Когато е в мъжки дрехи и гримиран изглежда сюреалистичен дори. Но това не се продава, и той се облича гротеско, пее долни чалги - старите му балади бяха много силни според мен, и не звучаха толкова долно. Но те не се продаваха. От близки (мои и негови) хора съм чувал едни по-различни неща за човека Боянов и те нямат нищо общо с това, което е. Но личният образ не продава, а медииният го прави. Затова той настъпва с него, като резонен пореден епизод бе телевизионно предаване. И на фона на все по-затъпяваща маса (справка тук, при Вени Марковски за последно ) откъм маркетингова гледна точка е необходим един Колизей, а не библиотека.
И се появи…
Освен, че Азис е адски неуверен като водещ, той губи нишката и му е трудно да води качествен диалог. По мнението на мой приятел си личи, че му “диктуват” всяка реплика. Изкараха от ТВ2 един много добър балет ( балерините на Слави дълги години не слизаха от светските колони на вестниците ) и трупа ( професионалисти във всяко едно отношение! ), и кого сложи Азис за ко-водещ?! Пародията Евро. Тук съм писал още преди за нея, може да му метнете един прочит, ако не сте. Но, именно заради целената публика ( “таргета на предаването” не ми се нрави ) предаването май успява - и респективно известните се натискат да са там, и откликват с охота да се похилят с неадекватните прояви на една алкохоличка и един избелен костинбродски славей. Но важното е, че той реагира на новото време, на новата (липса на) култура и желанието за евтин цирк. Слави ако беше запазил нивото си, би могъл просто да се подсмива на Азис и да съществуват в перфектна симбиоза - елементарно с умното. Но времето, парите и кариеризма си казват своето и Слави губи битката. Ако вече не я е загубил.
Надявам се да има следващ. В re:tv и ТВ7 ми е надеждата, пък ще видим…

“Това ли новият Голям човек по телевизията?” Снимка: http://4asat.com/

“Едно голямо семейство. Какъв е проблема?”

Пак започнаха диспутите по промените в Семейният кодекс - узакониха съвместното съжителство. Аз вече един път коментирах семейството и значението му, сега ще коментирам липсата на такова, и ефекта върху част от нас.
Кой го е еня за липсата на бракове?
Не съм напълно сигурен, че има такава липса - хората се женят даже повече от нормалното, просто правят впечатление самотните самци и стари моми. Детският бум от няколко години гърми все по-силно и с това закриване на детски градини и училища, след няколко години ще се видим в приключение. В предишната ми статия коментирах законодателното безумие да се регулира нещо, което се стреми да избяга от регулацията. Защо? С каква цел? Не е ясно. Как се насърчават двама да сключат брак? Дребни - на фона на цените в България, финансови стимулации? Забавяне от НОИ на плащанията на майчинството и смешни детски добавки? Доста идеи могат да се дадат, но много от тях ще бъдат дискриманационни към тези, които са решили да не се женят - избор, който могат да направят. Но да ги изкарат на равна юридическа нога, или поне близка - защо? Какви са юридическите плюсове от брака? Само минуси май има. Социалните? Лична удоволетвореност. Не се сещам за друго. Кой го е еня за липсата на сключен граждански брак?
Протестите
Хора протестират. Защо? С каква цел? “Да се защити силата на българското семейство” - как? Ние, българите, сме доказано беззъби при протести. За да е качествен един такъв, трябва да има ясна цел - оборването на приет закон в случая, с конкретно посочени плюсове и минуси, плюс задължителните атрибути за протест - обосновани аргументи против и контрамерки. А аз нищо такова не чух. Отново.
Целите на семейството
Както съм споменал, а и Делян го направи тук, семейството е нещо доста относително като продукт на любовта, социалните нужди и чисто педагогически подходи. Плюсове носи само за разводите на изрусените патки с големите звезди в Холивуд. “На семейни начала” значи да се добива формата на нещо, ама да не е точно това нещо. Разбирам, че го има като факт, разбирам, че е на “мода” и се прилага масово, но не бива ли на базата на доказаните плюсове за социума, за личността и изграждането на една сигурност и предсказуемост да се търси вариант да се стимулира това, отколкото да се “вдигат ръце” и признава едно положение, което е равносилно на гаджета в девети клас, голямото междучасие? Имат дете - ок, юридическо обвързване с възпитанието му и издръжката му до нормалните години. Имат имот - да се гарантира доказване на доходите за закупуване и самоучастието в изплащането му, и гражданско-правният механизъм за защита на едно такова вложение ще бъдат използвани. Какво друго? Какво друго може да гарантира закона? Развива ли се стимулирането на разпада или се разпада стимула за развитие?
Не ме разбирайте погрешно - не съм против “съвместното съжителство”. Но не разбирам защо следва да се облича в законова форма, нещо, което социологията, психологията и педагогиката не сочат като градивен елемент на обществото?