Из думите на един мим

“Канал 1 влиза в час” Снимка: Уикипедия

Тази вечер гледах новините на БНТ и останах приятно изненадан от 2 неща: кадри от катастрофи и разрушения почти няма, и споменаването на публикации в блоговете.Какво говори това?
Извън общата картина за БНТ, е похвално, че държавната телевиция не споделя практиката на двете водеки такива да е с новинарска емесия като реклама на “Doom 3″. Неведнъж е ставало дума в Мрежата за “кървавите” новинарски емисии, които отвращават нормалният зрител. Тази вечер не видях такова нещо! Интревюта със свидетели ( с полицаи липсваха обаче…) и с лекари. Коментираха се причините за случилото се, но фокуса на камерата не стоя на катастрофата. Същото бе и за урагана Айк в Тексас – показаха се естествено картини от наводненията, но бе наблегнато на изказване на Буш и на спасителните екипи, общо взето на това какво се върши. Качествен обзор на събитие, картина с малко следи от насилие – за сравнение, бТВ щяха да намерят кръвта от шофьора на автобуса от катастрофата в “Красна поляна” и да стоят с камерата там. И на важното : не се иззеха функциите на разследващите органи и не се “издаваха” присъди и не воляха обвинения, както обичат да правят други. Обективно беше.
Блоговете, училищата и Канал 1
Бях приятно изненадан, когато видях в репортаж за значението на училището като възпитателен орган и неговият социален аспект, да се включват и публикации от блогове . И то при посочване на източника с интернет адрес! Нещо, на което доста вестници още не са научили. Репортажът бе развит, а самите извадки от блоговете бяха вкарани като допълнително мнение на обществеността, на отделни граждани. Качествено направено! Голяма грешка би било, ако една тема се развива само на цитати и примери, без грам самоучастие. Бил съм водещ в радио и мога да го заявя. Втора червена точка за БНТ.
Това са само две отметки, но ми направиха добро впечатление. Показаха съвременно мислене в една закостеняла иначе структура. Дали е знак за подобрение на самата телевизия? Ще видим…

“Историята започва с края”. Така ми каза Тишо, и аз му отговорих, че въобще не харесвам този стил, но се оказа, че аз съм бил прекалено наивен, че да повярвам, че писателят ще ми каже цялата истина. Все пак трябва да ме остави до последната страница пред книгата, нали? И впоследствие разбрах. С известни забавяния прочетох книгата на Тишо. Ще я дам на други хора да я прочетат, защото има защо да се прочете. Ето например:
Съдбите
Няма да разказвам книгата, защото като аз лично не обичам да ми се разказва книга или филм, без да съм я чел / гледал, затова и ще се отнасям с Вас, които не сте я чели по този начин. Един умен французин ми каза преди време, че една държава се “разбира” най-добре от думите на полицаи, икономист и трети човек, който си мисля, че беше боклукчия, но не съм сигурен. Ето защо една такава идея, като тази на Тишо би била нарисувана най-добре от образа пред очите на четирима коренно различни човешки единици. За да попаднат под перото на автора те са показали едно нещо – един хубав, бял, дрипав и веещ се самотно като нацист в “Куинс” флаг. Те са се предали, желанието да съществуват е смачкано от ежедневните миризми и ругатни, и не смеят да вдигнат очи. Извод: когато си търсиш съдбата на нивото на върха на обувките си, няма да го намериш по надалеч.
Парите
Парите са толкова силна движеща сила, че колите ако можеха да се припалват от банкноти щяха да карат с две-три по месец. “Душа назаем” показва колко струва наемът при злоупотреба от страна на наемодателят. Но парите имат съвсем леко присъствие в книгата, нещо като лек добруджански бриз насред карибска тропическа буря, но ефектът е поразяващ. Един мотив сменя изцяло фона. Идеята да не си никога веч беден е коренно различна от тази да си базнословно богат.
Личност
Убедил съм се, че авторът може да развие една теория с изключителни думи и логика, без дори да наруши добрият тон и стила на писане. Но едно е да напишеш криминален роман, в който описваш ежедневието на поредният Хорейшио, а съвсем друго да опишеш едно и също нещо през различни гледни точки. Запознаването на читателя с личността на главният герой е адски сложна задача за един писател според мен. Но кой е главният герой – този дето дава баницата или този, който я взема?
Затова според мен Тишо спокойно ми заяви, че използва този метод на писане – от края. Първо, защото е адски трудно да ти кажа какъв ще е резултата в 90-тата минута и да те накарам да гледаш целият мач. Просто Чапаев – съдията специално в твоят случай дава едно хубаво италианско десетминутно продължение и може да не ходиш до пункта за печалбата. Второ – четирите портрета, които Тишо рисува те вкарват в един много интересен канал на размишление, и тъкмо когато си наумиш след поредната цигара на балкона, че си разгадал терзанията на четирите димитровчета ( Тихомир Димитров и неговите четирима герои:) и се тряскаш в нещо съвсем различно.
Извод? Винаги чети дребният шрифт, защото рекламацията там се описва…
От мен – Тишо, сърдит съм ти. Романа бе изключително кратък. Поклон

“Не всички са бастуни и приятели на баче Кико” Петър Ванев – Pierrot 2008

Исках да разбера защо най-известните и красиви жени пишат, говорят и показват други красиви жени, а известните и преуспели мъже – също? Почти никой не коментира мъжете – какви сме, какво си мислим, какво правим реално и от какво имаме нужда. В списания от порядъка на “Плейбой” се налага какво трябва да има един мъж за да е плейбой. Добре де, това са единици, а останалите? Кучетата ни яли…
Мъжът на лов, жената – също
Коментирали сме защо жената се конти, а мъжът – поръсва със злато и баварци. Коментирали сме и защо самоизграждането на нормалният мъж включва членска карта за футболният клуб, големият президентски стол от Офис УанСуперстор и достатъчно пари, че да пие един път месечно “Бушмилс” със содичка в “Буда Бар”, а женското израстване се гради на семейство, среда, оценяване. Но извън това – колко мъже са красиви и колко жени? Лошият факт ( поради скромното обстоятелство, че пишещият тези редове след внимателен преглед с микроскоп категорично установи, че е мъж ) е – жените са повече. Ловният характер на мъжът предполога да е снабден с достатъчно голямо и здраво ласо ( новата Х шестица или Бентли Континентал, боядисано в убийсвено резеза ), да е твърд – тоест да каже: “Ще ти купя колие от шопара до Най-най, ама ще ми духаш до заранта и ще ти го нацепя като американски мак на краш-тест”, и да знае къде да ловува. Щото ако отиде с макларъна и костюма от новата колекция на Армани пред сладкарницата зад Горубляне, най-много да забърше някое мазно и гадно мазутно петно. Тоест никъде не се включва красив външен вид! Боли го фара нашият лиричен герой, че с новите дрешки изглежда като пуснато на свобода кокершпаньол, изнасилен преди това от орда ротвайлери-педали. Лошото е, че “дамите” се гласят като за първа брачна вечер преди да отидат до супера в “Лозенец” не търсят потвърждение за красотата си, а нейната капитализация. Или монетаризация както е модерно Така красотата се обезценява…
Химическата красота и бирената фасада
Истински красивите са толкова редки екзепляри вече, че ги прибират в едни такива големи и черни камиони, тип джип, че не можеш да ги видиш. Загледах се днес като един истински myth-buster по хората, които минаваха покрай кафето, където си четох спокойно новото издание на Максим и си поддържах щерката заспала. Жени по потници и спортни гащи, жени по официални тоалети, жени в анцузи, жени в дънки с колички. Общото беше, че им пукаше как изглеждат, и дори онази с късите гащи на спонсора на Илиенци си беше оправила косата. Тоест – има някакво желание да изглежда добре. Изключения винаги има, разбира се, и те биват от 40-килограмови полу-умрели от наркотиците хеви-метъл-рейв-не-знам-какво си, до 110-килограмови тетки от кварталната бакалия. Тях не ги броя. Интересното е, че жените имат дори минимално вродено желание да се поддържат. А ние? Людете от мъжки пол какъв го имаме? Бирените бутилки на масата пред нас са свидетелство за високо социално положение и шести постоянен ( бременен мъж сиреч ). Дънките трябва да са с номер по-големи, щото ние не слабеем, а се окръгляваме. Стърчащите косми под мишците са свидетелство, че не е цивилна чистачка от близкото военно поделение, а истински натурален мъж. Мъже си купуват големи коли, щото имат малки пишки, а жените – малко коли, че да не им е проблем паркирането, докато бързат да си отиват с оня с малката пишка. Онези “красавци” дето си бръснат и ушите, и “не вземат” никакви добавки, и се блъскат по фитнесите за да се получи смешна картинка накрая ли са измерителят за мъжка красота? Че тези не го вдигат бре! И не щото не могат, ами щото много блъскат Съжалявам – изгладеният фитнес-маниак не ми е по вкуса, а и на повечето истински жени, които познават. Бесни чекиджии! Обаче те са хората, които се “водят” красиви. Единствено защото те правят нещо за тялото си. Онези `лапета, които като се събудят влизат да видят как е срал тази сутрин Дейвид Бекъм просто ги оставям сами да се наказват…
Така обаче не мога и да си обясня категорично – грозни ли сме мъжете изцяло или не ни пука? Жените ли са по-красиви или по-им пука? Бирата има ли значение или не? Май лошата новина е вярна – мъжката красота е подценана, а женската – надценена…