Из думите на един мим

“Чисто българско заглавие, нали?” Снимка: Петър Ванев – Pierrot 2009

Ако на 10.11.2008г. съм си мислел, че „шльокавицата“ е проблем, а точно два месеца по-късно съм си излял душата за „обективната журналистика“, то сега явно му дойде момента да си поговорим и за изчезващия вид „грамотна журналистика“, и грамотност въобще. Защото или аз съм прекалено задръстен нещо или посредствеността извира от уличните шахти вече и все по-голяма част от народа си мисли, че дъжд вали…

Медии и букви

Ако има словестни послания, които да достигат до най-широк кръг от обществото и съответно да му влияят, то това са именно те – вестници, телевизии и радиа. Дотук нищо ново. Както по-горе споменах – вече съм размишлявал за това до какво дъно може да стигне в необективността си журналистиката и какви низши цели преследва с това. Но когато от медиите – електронни или хартиени, започват да се появяват не чуждици, а направо транскрипции на чужди думи ( бисер: Need for Speed е рейсинг игра. Туш! ), то тогава самоуважението на самите „журналя“ отива на кино! Едно е да нямаш морал и елемнтарна обща култура, но вече съвсем друго е ти дори да не можеш да се изразиш на грамотен български а да прокарваш в обръщение речника на неграмотните хлапетии от кварталните клубове. Особено модни в момента „хай-лайф“ ( супер българска дума, нали? ) списания изкривяват речника на четящите ги до невъобразими гаври със словото. Толкова ли е трудно да се поддържа едно елементарно ниво на употребяване на поне българо-звучащи думи? В „Капитал“ например да не би да се гърчат в агония, когато трябва да се напише поредният брой? Не мисля. Просто не са такива неграмотници и уважават себе си, като български журналисти. И не са само те, но са малцинство. Какво се получава сега? Масовата журналистика падна на дъното на грамотността и продължава упорито да дълбае, а кечествената и грамотно правена такава става някакъв странник, оставен в ъгъла на заведението да си пие ейла…Отивам в ъгъла определено и ще се радвам, че съм там, а който иска да остава и да пляска с ръчички на гъделичкащо потресаваща простотия…А, и няма заговори и конспирации за докарване на населението до ниска култура, просто е по-лесно и „фьешън“ да се напише „перформънс“ вместо изпълнение, и осебено модерното ( и жалко ) – „айдъл“…

Рекламите и фирмите – първенци по неграмотност

Съжалявам, ако смятате, че стигам до крайности, но имам още една черешка, с която не мога да се стърпя да не замеря върха на тортата – рекламите и имената на фирмите. Първо на първо – не разбирам желанието на фирмички, които се борят за квартална репутация в „Младост“ или „Дружба“ да се именуват „Иванов Инвестмънт Къмпъни“ или „Риъл Истейт Интернешънъл“. Или невероятното „Денс Клуб“ например! „Денс“ ще да е някаква странна дума в родният ни език, не мислите ли? За „фешън“ и „лизинг“ пък даже и не ми се отваря дума, да знаете…

И за финал?

Какво следва? Докъде може да стигне изворът на неграмотността? Уличният език не бива да присъства във фирмените регистри, в журналистическите анализи и статии, в новините и в предаванията! И то не е уличен език, ами „мързеливо и неграмотно словоблудстване“ ако питате мен. Защото ние не сме английска колония, нито виртуален свят, а реални хора, с установени норми за грамотност и култура, а това което се показва ( говори/чете ) е не под всякаква критика, ами картина на едно затъване, на едно изчезване на правилната реч, и изплуване на посредствеността.

Помните ли Ото Кронщайнер? Помните ли 2001 година? Тогава този “професор” от иначе умната страна Австрия, решително заяви, че трябва да сменим кирилицата с латиница, защото нашата писменост била комунистическо наследство и пречела! Помните ли шумът, който се вдигна тогава в защита на кирилицата? Е, не е проблем ако не помните. Аз ще ви напомня едно – няма нужда да ни се прави нещо лошо на нас – българите, просто трябва да ни оставите сами на себе си. Ние сами си сами си сменихме езика…
Защо ни е тази пуста кирилица?
Защото е нашата писменост. Защото говорейки за нея, ние говорим за себе си. Според мен. Хубаво е да се научим да си ценим нашето, не защото си е такова, а защото то олицетворява нас самите. Защото хората това слагат зад понятието история, зад понятието литуратура – те олицетворяват тях самите. Колкото е по-високо нивото им, колкото повече се цени, колкото повече се развива, толкова и те самите с него. В един от анализите по темата от 2004г., които прочетох преди да започна да пиша тези редове, само се задава един риторичен въпрос – “А какво ще стане ако някой предложи на гърците да си сменят писмеността?”. Само, че разликата е, че те самите си я пазят. Уважението към езика е уважение към народа. А ние постепенно – без политически решения, без увещания, без натиск, лека полека изместваме говоримата и писмена кирилица с отвратителната шльокавица. Не става въпрос за билингвизъм, а за неука нация, използваща заемки от други езици.
“Nqma nujda g-din Kron6tainer.”
Не е до екстремен национализъм, а за просто родолюбие. Това е нашият език, и кое го прави по-непривлекателен за нас? Защо учениците пишат на шльокавица дори в час? Защо национални телевизии пишат така? Защото е по-лесно? Дали? Очертава се един вид изкривен диалектен континум, който не показва езиково единство на дадена територия, а териториално ограничена неграмотност. Няма нито едно логично и издържано опрадание за да използва латиницата и цифрите в българската писмена реч. Нито техническо, нито относно скорост на писане, нито за мода или нещо подобно. Единствено и само неграмотността и неуважението стоят там. Съжалявам ако обиждам някого. Латиницата е в употреба за романската група езици, и постепенно се е разпространила из страните, където говорещите тези страни са се появявали като колонизатори. А ние не сме сред тях. Единствените изключения – ирония, са нашите съседи:Турция в началото на двадесети век сменя арабският език с латиница, и същото важи за румънците, които махат именно кирилицата. За едните мога да разбера мотивите на решението на Ататюрк за онези времена, но за румънците не можах да намеря информация. Ние каква причина можем да извадим? Моля Ви се, дайте ми жокер!
Ниската езикова култура значи прост народ
Просто и ясно. Децата, които сега обсъждаме съжалително, след десет години ще са банковите чиновници, които ще ни оформят искането за кредита; служителите в НОИ, на които ще обясняваме какво искаме; служителите в администрация, които движат държавата; известните лица, които са пример за подражание на следващите поколения, следващите учители, следващите изпитващи. Тоест сега още са млади поколенията, които са отраснали със старите навици – на познанието, на книгите, на тетрадките за техническо писане, на четенето на глас. Неща, които времето не отмива, но лошото и неправилно възпитание полива и наторява сериозно. Дали си струва да им правим забежки? Разбира се. Аз лично не пиша съобщения на латиница, старая се да пиша и говоря правилен български, винаги при контакти с чужденци ги уча на някои български думи, правя забележка на пишещите неграмотно по форуми и чат. Дали това помага? Това искам да попитам Вас…

“Четене значи грамотност нали? Не и за БНТ!”

Тъкмо преди няколко седмици споделих добри впечатления от новинарския екип на Канал 1 и начина им на представяне на новините, и попаднах на нещо, което ме озадачи наново. Явно едни хора се опитват да градят, а други се чудят как да се изложат. Четене, книги, литература и за финал – официализирана шльокавица!
Конкурсът на Канал 1
Предполагам сте чули или чели за тази инициатива на Канал 1? Те нещо са се взели да избират нещо си на века, хидядолетието или въобще за България. Лошата организация, недостатъчното популяризирани и лошото изпълнение им вредят определено. Идеята за любим роман на българите е интересна и заслужава своето място под слънцето. Не веднъж се е коментирало, че масово не се четат книги и не са разбира въобще каква е ползата от такъв вид обща култура. За съжаление, съдейки по други подобни инициативи, те първо, че не вадят реален краен резултат ( тоест наистина предпочитания роман и известна книга ), води до адски субективно избиране на база някакви детски внушения и елементарен патриотизъм. Отсега мога да предрека, че романЪТ ще е “Под Игото”. Което за мен говори за две неща – липса на база за сравнение ( съвременната българска литература е толкова слабо позната, че въобще нямам думи! ) и ясни вътрешни критерии. Творбата на Вазов наистина е уникална по своята значимост, но дали е любимият роман на всеки българин?
Писането и шльокавицата
В своят сайт БНТ сочат, че искат да повишат интереса към четенето и да ангажират широк кръг от обществото и медиите. Само да помисля на глас – четенето значи литература, писането на книги значи правилен български език, а самата употреба на понятието литература значи грамотност, нали така? Литературният български е невероятно красив език, има си думи със славянски корен за почти всичко, като все пак се усеща полъха на турският и латинския, но не е преобладаващ. Тоест, когато правиш конкурс за книги, четене и литература, се предполага, че си достатъчно грамотен и с прилично ниво на владеене на езика ни, нали?
ЗАЩО ТОГАВА АДРЕСА НА КОНКУРСА Е НА ШЛЬОКАВИЦА?!
http://4etene.bnt.bg