Из думите на един мим

Снимка: Петър Ванев – Pierrot 2008

Анонимността развихря омразата, анализаторските умове, конспиратоските агенти и самотните ръкоблудци. В интернет тя ражда доста странни събития, постове и коментари почти номинирани за Пулицър, както и омраза, достойна за австрийска опера и руски диригент. Но анонимника дали си помага по този начин или се целува с най – големият си враг: факта, че е никой?

Петър Стойков писа за правилата за добър блог. Едно от тях е “Бъди уникален”. Е, анонимността те потапя в море от такива драскачи като теб. Спамъри. Преди месеци бяха хейтъри ( ах, как ми харесва тази дума… ), но с моето все по – задълбаване в блоговете и онлайн източници на информация те стават просто спамъри. Както дразнещата реклама, така и тях ги подминавам вече като сфетофара на малката квартална уличка – ненужни, но съществащи грешки. Що правят анонимниците в нета? Даже Иван Бедров осъзна на своя глава колко са дразнещи…

Четат какво интересува другите и пишат коментари колко е гадно, и сочат какво ги интересува тях. Анонимно, защото ги е страх да си понесат тежестта на думите, истината на критиката и необходимостта да погледнат в себе си. По – лесно е под “Annonymus” – така вътрешно се успокояваш. Те четат какво се случва по света и пишат за поредната страница в юдею – масонско – депесарско заговорничестко списание. Четат за IT нововъведения и технологиии и пишат за войната на машините, загубата на идентичността и всездесъщият контрол на сървъра на Гугъл. Да бе. Душевна чикия ли си правят тези типове? Помагат ли си или задълбават болестта си? Какво кара един човечец да се подпише “Annonymus” или “Dr.Stefam Cholakov” и да сипе огън и жупел, социално праведни критики и анти-креативни решения на житейски проблеми? Основна цел на “Новородено 0123″ в “Майчин Дом” е да се превърне в “Някой без номер”, който да е познат – т.е. човек, личност. Поне така аз ги виждам нещата. Но когато пътя ти кривне, ти се спънеш в нещо и паднеш в бостана, и вместо корона имаш размаза диня и тъп поглед, редно ли е да се подпишеш “Киро от Кирия” и да плюеш Бат’Бойко за дупките – щото така е модерно?. Анонимността тежи, защото вместо да лекува основният проблем в скапаната ни народопсихология – овчедушието, тя му сипва чисто нова тор, полива го с най – минерализираната вода и го храни за нови и нови подвизи. Анонимни разбира се. Обърни се, кажи, че е скапана работата, аргументирай се. Като те напсуват, че си тъп, обясни, че жена ти се е изчукала със съседа и верно ти е тъпо. Ако не се разберете, пробвай пак. Живота е декорация от загуби върху гердан от победи. Няма как. Ама се иска врат, на който да се сложат. Интернет вместо да просвещава – оглупява тези люде за съжаление.

А какво правят те, докато ние пием бира и се чудим как и какво да направим, за да ни е по – добре? Предполагам, че анонимничат просто…

( Първо се надявам новата тема да Ви хареса – като се кликне на цветните квадратчета се променя фона… )

И това се роди – симбиоза между журналисти и чираци, но живота е забавен. Примаме с тънка усмивка и поглеждаме класацията на „Дарик“ и онзи вестник – „Кой е най – добрият град за живеене в България?“. Ако не сте я погледнали, отидете. Но недейте да коментирате – няма смисъл.

Първото, което ми направи впечатление са мотивите – профил на града според съвременния човек и нещата, които го вълнуват, а не според цената на хляба, бирата и проститутките. Изброените критерии не могат да претендират за изчерпателност, но са изненадващо добре подбрани. Личи си, че класацията не е правена от някой социолог с овехтяла партийна книжка или книжен плъх от кварталното читалище. Авторите имат представа какво основно вълнува хората, или по – скоро човек със съвременен манталитет, активният консуматор и човека, който участва в решенията и мисли. Защото Ангеларий Кривоебов от село Равен Баир, дето е женен за Детелинка Кюлотова, и работи като докер в Оряхово и се напива като чукотски рибар всяка вечер, му дреме на Хикса ( както се изрази ако се не лъжа Комитата или съседа му на „БарКампа“) за класацията на градовете. Тук „Дарик“ се интересуват от всички по – принцип (това е отметка да не се намесват КЗД), но най – вече според мен те търсят мнението на хора, упражняващи поне малко интелектуален труд, такива с необременено съзнание и с нормални потребителски възможности. Последното е много важно според мен, защото ако не можеш да избираш качествени продукти и да си ги купуваш, то ти по никакъв начин не можеш да имаш реален или поне напълно обективен поглед върху нещата от живота и живота от нещата. Просто потребителската кошница е второто Аз на съвременния консуматорски индивид.

Нормално би било на фона на тези критерии някой големи градове да са назад – София например. Пловдив, Бургас и Русе събират уреденост, чистота и технологично развитие в много добър баланс. За Варна не искам да говоря, че имам доста сиви впечатления от нея, но може и да греша. Това е мое мнение все пак. Но образно то се проектира и в самата класация.

От организаторите са дали един жокер на читателите на сайта – да коментират. И тук, любими ми читателю, се излива помията на дребния човечец, любимия на всички сайтове hater, онзи десоциализиран индивид. Както и на хорицата, които не са надраснали онзи бесен комплекс град – село, и въпреки, че живеят в някоя мизерна дупка в големия град, с гордост гласуват за родния край. Ами и аз не съм от София, но съм тук по свое решение и не преча на никого с това си решение. В коментарите има и интересни отговори, даващи „коментар от мястото на събитието“, но това се казва обществен контрол. Все пак „Дарик“ пишат, че класацията е обективна – отразява обективната действителност, но е и субективна – защото се прави от хора. Няма как всички да са доволни.

Но Онези хорица плюят чуждото мнение и защитават родния град не с реални доводи, а с онези празни и злобни думички, та чак се чудиш „Аз къде живея?“.

С пожелание да им спре нета на тези хейтъри! Приятно четене!