Из думите на един мим

Днес е понеделник. Поредният понеделник. Ден с доста сив десктоп, с достатъчно гонещи се снежинки и палаво пощипващ студ. Днес обаче на календара има роза. А защо тази роза е там?

Моля не четете тази статия ако сте тъпи феминистки!

Нямам нищо против жената да има специален ден на годишният календар. Жената е съставен елемент на половината човечество, така, че е нормално. Виж, мъжът няма ден. Това не е нормално. Нещата нещо са се объркали ми се струва…

Какво е жената? Човек. Преди доста години…хм, май доста-доста ще да са, ама това е друга тема, мъжо е търчал като изоглавен из степите да гони мармоти за да им вземе шоколада….не бе, май бяха мамути ама както и да е, местил е разни дебели каменни менхири насам-натам и се е потил без да си сложи Rexona 24/7.  А женорята е търчяла да прави застройката на праисторическото шкембе, зобила е дечурлигата с цицено мляко, шетала е напред – назад. И това е то. Ама това е отдавна бре хора. Сега има нова версия. Сега единствената разлика между онова мъж и жена, и сегашните такива е, че и сега жената не може за половин работен ден да разтовари два тира кашони, и ние не можем да родим и кърмим деца. Те това е то. Въпреки, че май има жени, където могат ТИР по – бързо от глутница гладни римлянчета да изпразнят, ама…

Промени в ТТ-данните на жени и мъже от преди сто хиляди години и сега няма много – много. ( ТТ-данни е ясно за мъжете, които сме били в казарма, останалите да се числят прецакани. ) Сега обаче жените се чувстват много прецакани от Ейуа ( онази мама с дървото от Аватар )  и се борят последният един век да си изравнят с мъжете. Ето им тира, давайте, ама чакайте да се доизкажа.

Ако това съотношение между силите е било нормално за преди стоте хиляди години, сега не е. И това е така, защото все пак, поради някаква грешка на Архитекта, ние се развиваме. Но това не важи явно за всички, защото все още има мъже ( наричани за кратко “Тапири” бел. ред. ), които без да са обременени в това отношение от религии или традиции, си пошляпват жените, мачкат си ги, унижават си ги и въобще не им пука от това, докато си пият анасонлийката с айранчето. Но и както и тогава, и сега има жени ( наричани “Простакеси” бел. ред. ), които безропотно мятат съставките на шопската в една купа, чистят като изоглавени и гледат децата самосиндикално. Ама жената, като едно нетипично малцинство ( понеже демографски е доказано, че има повече жени отколкото мъже по глобуса ), се бори за равнопоставеност. Доста лицемерно, следва да отбележа, тъй като най-брутално се чуват женски вопли, че са третирани само като сексуални обекти, но това не им пречи да си носят възкъсите поли с изглед към белите прашки и ходейки да клатят каквото и да имат зад петте подплънки на сутиена. Жените реват за еднакво отношение към тях в службата, ама скришом ходят и правят свирки на шефовете за да не ги товари с повече работа и да могат петък да си тръгнат в 16.00. Напълно шизофренично също така, жените се борят могъщо за правото да гледат децата си качествено по женски ( каквото и да значи това ) и същевременно подписват петиции срещу бездарните мъжородители. Нещата май опират до това кой – какво заслужава, а?

Когато една жена се държи развратно и размахва липсващите краища на минижупчето за да се опита да скрие подаващият се палаво етикет на прашките, то аз ще се държа с нея като сексуален обект. Когато една жена виждайки, че има работа, не се крие зад въздългият си маникюр и не се спъва в нереалният си педикюр, то аз ще се отнасям с нея като колега, без да мисля за секс. Когато една жена седне да говори с мен на масата, без да си вади и прибира зърната, то и аз ще си говоря с нея без да я зяпам през отвореният си цип.

В тази връзка – винаги ми е било странно, когато жените се оплакват колко са им некадърни мъжете, колко ги тормозят и ядосват, колко бездарно се отнасят към най-елементарни житейски задължения. Мили жени, аз ли съм Ви ги избирал тези мъже, че да съм длъжен да Ви слушам тъпите оплаквания ?!? Вратата не я ли знаете къде е, че аз да се налага да Ви я посочвам?

По повод днешният ден – една жена не бива да разчита на един ден, за да се чувства жена. На осми март всяка година, мъжете следва да почитаме присъствието на истинските жени, които ни карат да се чувстваме живи като мъже. Не бива жените да просят внимание, а да го заслужават, така както и ние мъжете. В никакъв случай не опрощавам или оневинявам тапирите, които ме карат да се налага да правя задължителен десетминутен увод преди всеки разговор с жена, в който да показвам, че не съм свиня с косми по гърдите. Но не тези свине празнуват днес.

Затова днес поздравявам всички Жени, които се държат като хора, а не като просякини на внимание на мръсният ъгъл на ЦУМ. Поздравявам всички онези, които карат нас – мъжете, да разбираме, че внимание, любов, секс и приятелство следва да се заслужават, а не получават даром. И им пожелавам да не се пускат по тънката плоскост на феминизма, който се състои в интелектуална мастурбация за хиляди жени, които се борят по най-жалките начини измислени от човека, за внимание, като ръсят сексистки лозунги и тайничко оплакват русокосите силиконки. Поздравявам Жените, които не търпят тапири, които не търсят дивиденти от всяко пипване на циците им, и които не жалят сили за да се доказват в работата си. Поздравявам Жените, които се държат като нормални хора, а не търсят оправдание в пола си за собствените си грешки!

Истински Жени, честит празник и се радвам, че Ви има, защото животът без Вас би бил не разноцветна пролетна дъга, а сив зимен следобед!