Образо…каква реформа?

School Boy Humor  2009

Дайте да си поговорим сега за това, което се именува “образователна реформа”. “Реформа” идва от reform, което пък първично произлиза от революция, но се използва за генерална промяна на публични услуги. “Образователна” предполага нещо свързано с образованието или образователният процес, нали така? Това го слушаме знаете ли от колко години? Да, знаете разбира се. Все се говори за едни абстрактни неща, които някак си нямам спомен да са ме вълнували докато съм бил субект на образователната система, или докато съм бил “образоваща се самоходна бойна единица”.

Дали крайната цел на образо…реформата е да се реформира крайният продукт?

Тоест – като вкараме месото, дали ще излезе качествен щпек. Образно, да ме прощавате за черният хумор на Тапанчев. Крайният продукт на образованието не е заплатата на учителите, нали? Също така, ако се не лъжа, не са и цените на кроасаните, чипсовете и киндерчетата. Може би и не са матурите, с техните безкрайно сложни оценъчни формули и криворазбрани и променливи критерии. Ако не се лъжа, крайният продукт е образована единица. А когато се решава генерално някакъв проблем, не е ли редно да се подходи първо от към неговата гледна точка? И всичко останало, колкото и не-маловажно да е, да се нагажда към него? Малко известно, за жалост, е ,че добрите китайски генерали навремето са нагаждали атаката си съобразно това кого атакуват, а не с какво атакуват. А ние атакуваме неизвестен противник с ръждясало въоръжение, да ме извинявате за примера.

“Черната овца” на Ахат или Дъ Лош Ученик

Ако се замислим, ученикът у нас е събирателен образ на неимоверно количество лоши качества, но като ги сложим всичките на десктопа, той не става по-чист, нали?

Учениците били алкохолици, твърдение на пресата. Сигурно е така, предишните поколения ученици никога не са пили алкохол, никога не са се крили по градинки да пушат. Учениците били сексуално неадекватни и агресивни. Така е сигурно, защото като те тресе хормона на 16-17, не си хич адекватен, а мислиш само за дупенцето на Деничка от другият ред, а това какво бил направил палавника Ръдърфорд с неговото малко английско космато атомче си е изцяло негов проблем. Учениците били ужастни ужаси по граматика видите ли. Ами то трябва да стоиш малко покрай родителите, за да разбереш защо Кирил, Методий, Паисий и сие биха се метнали от нос Калиакра вкупом, овързани с шал на ЦСКА София…Въобще, учениците са днешните призраци на бъдещите ни страхове. Страхове, които ние избутваме с йезуитски мотиви някъде в сенките на собствената си невъзможност да проумеем, че учениците днес се вълнуват и нервират, на същото онова, на което и повечето от нас преди години, когато сме били на тяхно място. Забавление.

Някакво брутално впечатление ми прави, че това, какво искат учениците, се приравнява на желанието на абсолютната нула да се затопли. Техните желания никак не се извеждат на челно място, защото на никого не му пука за това. Всеки иска да излезе завършено въплъщение на малкият британски лорд, а не разпусната емо-команда.

Никак не смятам, че е редно да се тъпчат главите на учениците по архаични методи, които са невъзможно за възприемане от поколение, което расте със все повече повече електроника и технически възможности. Никак не смятам, че литературата трябва да се реформира, а родителите да покажат на още малките деца какво значат книгите, защото училището няма да ги научи. Редно е да се подхожда много по-индивидуално към всеки един ученик, така както никога досега, защото стремежът им към самоизтъкване и самоосъзнаване ни е напълно непознат. Резонно е да не се осъждат страстите им и увлеченията им по “тънката” част, защото ние не сме били по-различни, просто сме пораснали и ни е трудно да върнем лентата. По цял свят се търсят начини да се направят училището и университетът интересни места, където да бъде развиван стремежът на учениците и студентите не да събират просто знания, а да трупат бъдещи възможности. А ние коментираме заплати и калории. Не и днес, това не е ефективен подход.

Та какво ще рече това понятие "образователна реформа"? Ще се прави образованието интересно, или ще се образоват и очовековечават учителите, или ще се налива разум? Или…дистанционно ще се говори за проблемите…

Добър ден! Честит Ви отново 15.09! Нещо ново?

6d16610ebd

Първи учебен ден. Къде отивате драги мои? Снимка: актуално точка ком

Какъв ден е днес? Средата на началото на есента. Нещо друго? А да – дечурлигата тръгва по алеите на знанието за пореден път. И това отново поражда вълна от съвети кое не е в ред, кое трябвало да се изкорени като практика, заваляха “интелигентни” съвети на журналисти към родители, общо взето – нормалната доза груба истина за образованието. Нещо ново дами и господа няма ли има в репертоара? Нещо градивно например?

Проблеми? Kvi problemi we 6matki?

Май не разбират, че всички знаем за проблемите в образованието, и че те са далеч по гнусни от това, което циркулира из общественото пространство. Безобразието, безхаберието и бездарността в тази област достигат нови висини в търсенето на дъното. Хау, това ми хареса! На всички е ясно, че един от основните проблеми или бърлогата на злото се крие в ниските заплати. Безспорен факт. Това не можем да променим нали? Поне не аз, поне не сега, поне не сам. Друго? Учителите нищо не правили качествено, програмата била неправилна и нецелесъобразна, предметите – бледи останки на старото и качествено образование. Почти като изсъхнало и нагризано парче торта от първия 15.09, което откриваме при почистването за четиридесетия рожден ден. Сичкото ученик учи за фацебука, за вискито с фастъците, за свирките и получават невероятна школовка за бъдещи скатавки. Все полезни работи ще речеш. Неграмотност? Няма такова нещо! Настоящите ученици са толкова грамотни, че ние недодяланите старчоци просто не моем ги разбрем, дъ знаи6. BEL e nai-6ibano prekrasniq book za godinata i nai sme hapy kat go prekarame na cofito i pc-to. А мое и Иванка да гърми от дивидито, 6тот е кул!!!  Дебалачковци и трътли?  Няма такова нещо, молим ви се! Физическият спорт е издигнат в култ из основното, средното и висшиското образование! Това пръстите са уникално силни – кънтър страйка и WoW морят, черния дроб е пълен с всякакви алкохолни и други екстременти, ама държи щото се тренира нали, шкембето си е сладко и готино – като на Пантагрюел. Нищо, че се съмнявам някой ученик да ми каже кои са Гарнатюа и Пантагрюел. Дюнера и катмите са препоръчани от най-добрите диетолози като невероятно полезни за арабската ( или поне на арабските имигранти ) икономика, какво значение имат осемредовите задници на осмокласнички или страстните дръжки ( сиреч паласките де ) на десетокласника, дето варди на футболния отбор! Не за друго, ама само той не я скрива цялата! Та, за какви проблеми става дума? Образованието не е огледало на обществото, то е неговото начало. То е отражение на нашето желание да създадем образовано и интелигентно наследство. А ние? Явно не искаме достатъчно…

Позитивно

Трудно. Трудно може да се говори за позитивност пред черната дупка. Но не е невъзможно. Нека започнем с мълчанието, става ли? Когато се налага да жилим отровно с думи, хората от както свят светува се безгрешни стрелци. Когато се налага да ужилим за да порасне нещо…е, това е трудно. Градивната критика не се отдава всекиму. Може би и на мен не ми се отдава. Защо само се плюе глупостта и архаичността на преподаваните предмети в училищата? Защо никой не каже какво следва да се преподава? Какво следва да се измени и какво следва да се добави? Тук – там някой да повдигне въпрос за липсата на адекватност в литературата и разликата между класици и просто писатели и да попита защо някои автори въобще присъстват в учебниците, а други не? Защото, тъкмо както знанието, глупостта изисква поливане. Ако се полива с неактуални и неатрактивни глупотевини, то тогава какво да се пръкне? Има няколко много интересни лекция в TED именно за “актуалността” на образованието и за това как то повече взема, отколкото дава. То следва да бъде бързо изменяща се като съдържание единица, която да е в крак с развитието на обществото. До коя година свършва историята на България според учебниците? До коя година спира литературното творчество в нашата страна? Отразяват ли се каквито и да е биологични, химични или физични постижения след 1990г. в учебниците? Защо се плюе за корумпираността на учителите, когато всеки дава пари за частни уроци? Кучето със салам бие ли се? След навършването на 7-годишна възраст образованието на детето не престава да е грижа на родителите, напротив. Защо родителите изпускат юздите на възпитанието с оправданието, че средата разваля. Тази среда от извънземни ли се формира? И техните родители сигурно. С мълчание или размити обвинения дотук само можем да я докараме. На родителските срещи всички са мили и любезни, а по кафетата сипят попържни като баби от най-изпадналата от еволюцията махала. Защо учителите са виновни само, но това е само като няма учител наблизо? Иначе с тях сме близки, че може и да потрябват да уредим чавето за тройка по математика, че не знае две и нула колко е. Защо част от учителите продължават да третират децата като напаст и да им даряват отвращение към образованието? Нима това не се случва в друго училище с техните собствени деца?

Плюенето като национален спорт носи само много слюнка по стъклото на колата. Другият шофьор често даже и не разбира. Говоренето и действието. Тези две неща могат да променят нещо. Нашите деца не престават да бъдат наша грижа дори и когато са на ясла, детска градина, училище или университет. Или просто е по-лесно училището да носи отговорността?

Честит първи учебен ден на всички учащи!

Добра идея ли е да сложат децата униформи?

Дали униформата е нещо лошо, което се опитват учителите да наложат на горките деца? Дали не е някакъв заговор да се ограничат правата им? Дали учениците имат право на глас в това упражнение? Дали не се прави по някакъв лошо преведен сценарий от някоя западна или източна страна, в която има униформи, и в крайна сметка да се прави нещо проформа? Така, според мен, могат да се опишат част от мислите, които минават из Мрежата, когато се касае за уилищните униформи. Коментира се неаргументирано и с отсъствието на основните замесени лица, а това са директорите, учителите и учениците.

Митът “Всички са равни”

Според мен униформите са задължителен елемент за възпитаване на отговорност у децата към институцията на училището, на създаване на усещане за принадлежност, за уважение на хората, а не на дрехите. Да се дадат на децата еднакви представителни дрехи, с които да представляват учебното си заведение, няма нищо общо със създаването на спънки у подрастващите при оформянето им на личен стил на обличане, каквито мнения против има силно изразени във Великобритания. Дори самата дума “униформа”, означавайки “еднаква форма”, във френски училища се тълкува като “еднакви норми за обличане”. Тоест униформата не бива да се приема като загуба за идентичността на децата, напротив. Когато визията е сходна ( не еднаква, защото дебелият ще е дебел, кльощавата ще е кльощава, високата и ниският няма да си променят ръста ) се дава възможност за личностна изява и за подтикване, ученикът да прави и нещо друго, освен да изглежда добре.

За мен униформата е престиж за училището, и символ за съпричастност към него. Не всички ги харесват, но преобладаваща част са тези, които желаят да си ги носят. Има и бивши ученици, които желаят да си закупят емблемата на училището. Важно е за училището, че униформите тушират финансовите различия, като извеждат на преден план резултатите, успеваемостта и личните качества на децата.

Росица Рангелова

Директор ОУ “Любен Каравелов” гр. Русе

Нали коментираме, че на децата им се дава лоша житейска база в училищата? Ето нещо ново: с въвеждането на униформи, всяко училище ще направи стъпка напред в посока изграждането на база за развитие на личността. Дали за градивно или деструктивно развитие – това е индивидуален въпрос вече. Униформата може да се приеме като стъпка напред в преследване на целта училището да бъде уважавано като “мястото”, в което прекарваме 5 години от живота си. Интересно е обаче, дали някой възрастен си прави труда да обясни ( каквото и да е ) своето виждането  по въпроса “Защо трябва да има униформи?” или кой е накарал един ученик да обясни “Защо не трябва?”. Колко родители са седнали са коментирали с децата си този въпрос?

Защо униформите следва да се приемат като средство за ограничаване на възприемането на модата, след като учениците не са на моден подиум? Защо въздишаме по старите английски и френски колежи, където има ред, възпитание и униформи, но тук нямаме силата да го приложим? Униформата не може да подравни учениците, а може да им даде стимул да бъдат различни. Униформата може да възбуди в едно дете или един подрастващ индивид усещане за съпричастност към учебният процес и училищният живот, тъй като всички знаем, че освен учебен материал, в едно училище се научават и много чисто човешки и житейски принципи.

Аз лично съм “ЗА” униформите. Много деца се правят на важни и на нещо повече от другите, само защото носят маркови дрехи. Като се въведат униформи, това един вид изразява децата и показва, че всички са еднакви. Освен това едни от най-елитните училища в света носят униформи. Наскоро въведоха такива и в моето училище. В началото това се прие много бурно, но в последствие всички много ги хареса.

Ванеса Ванева

Ученик в ОУ “Любен Каравелов” гр. Русе

Надявам се възприемането на подобни инициативи и действия от страна на училищата да става на база “какво би подпомогнало училището и децата това?”, а не на отрицание заради самото отрицание. Когато училищата – в лицето на техните ръководители, се опитват да правят нещо, за да подобрят атмосферата и живота там, мисля, че е редно преди да ги заклеймим, да се замислим ние какво правим в тази насока. Защото в училищата тези решения се вземат при наличието на диалог, а не еднолично. И когато се предприема нещо с ясната идея, че се прави за доброто на учениците – нека помогнем, като обясним на учениците, че това ще помогне на тях самите, или да се изкаже нещо конкретно и обосновано против. Поощрявайте добрите инициативи! Аз съм ЗА униформите!

Ученическото облекло е важна част от цялостната организация на училищния живот, която цели да осъществи мисията на конкретното училище.

Възстановяването на ученическото облекло става в обстановка на обща дискусия по проблема в следната хронология:

08.05.2008 – дискусия на Общо събрание на Настоятелството с участие на Ученическия съвет;

21.05.2008 – дискусия на Педагогическия съвет с участие на всички учители;

27.11.2008 – окончателно обсъждане на облеклото и вземане на решение от ученици – представители на всички паралелки.

Митко Кунчев
Директор на МГ “Баба Тонка” гр. Русе