Из думите на един мим

Омразата има различни лица. Някой хора мразят защото могат да опишат какво харесват. Други пък мразят цял ден, тъй като са имали несполучлив сексуален опит сутринта в банята. Трети обаче мразят заради самата омраза. Тези дребни хора не се интересуват какво се случва, какво се подобрява, какво се влошава, кой работи и кой мързелува. Те не виждат и не чуват действителността, а мразят защото трябва да оправдаят съществуването на дребните си души. Онзи ден в един репортаж за Русе се убедих с цената на болка в очите, които стояха опулени доста време…

Целта на репортажът по ББТ – ако не се лъжа, да се запознае зрителя с обществените нагласи в различни градове и да се потърси мнението на кмета накрая. Това си е поредица при тях, и аз случайно попадам на репортажа за Русе. Репортерката обикаля из центъра и пита хората по площада какво им харесва и какво не в града, в който живеят. Тук трябва да отбележа една малка нейна грешка – доказано е, че пенсионерите в посткомунистическа България имат доста изкривена гледна точка, а тя доста такива спря. Както и да е, спира и млади и стари, и мъже и жени, и си ги пита. Ако имаше трима, които да отговориха реално – съобразно действителността, то останалите показаха тотален конфликт в главата си на това, което се случва, това, което е било и тяхната представа за света. Показа омраза към света, който ги заобикаля. Не говоря за политически нагласи, личностни впечатления или нещо подобно. Говоря за онази злоба, която трябва да съществува за да може да циркулира кръвтта на човечеца. Просто трябва да се мрази.

Точно седмица преди репортажът, видях две жени, които не се включват в категорията възрастни, да стоят до новопостроената ледена пързалка в Русе. И тъй като не се стремяха да говорят тихо, не бе проблем да им чуя коментара – “Тия тъпаци наистина го построиха това нещо!”. Ха сега? Какво им пречи една увеселителна аткрация, която събира много хора през целият ден и носи радост и развлечение за малки и големи? Абсолютно нищо. Тоест – омразата е продиктувана от нещо ново, нещо направено от някого, който по презумпция не бива да харесваме – властта; нещо, което мразещият не може да ползва – от страх може би. А дали е така?

Да се върна на репортажът. Там голяма част от хората се изказаха отрицателно към всичко, или почти всичко. Най-тъпото бе, че се критикуваха нереални неща : една жена каза, че градът умирал, нямало никакви млади хора и деца ( това при положение, че Русе се пълни безпрецедентно много, и на центъра има толкова майки с деца, може би повече от колкото в Борисовата например ). Друг каза, че се застроявало като в София и нямало място за дишане – при положение, че основно се строи на места на предходни сгради и има толкова много зелени пространства. Имаше и други подобни, но тези запомних. 

Безпринципното и лъжливо плюене е много грозна гледка. Това са хората, които винаги се карат в градския транспорт; това са хората, които винаги реват за нещо в магазина; това са хората, които енергото се опитва да прецака или комшиите винаги искат много пари за ремонта на входа. Тези хора не могат да си създадат реална представа какво се случва около тях и сеят злобата си като земеделски самолет. Жалкото съществуване на уличните хейтъри задължително трябва да бъде усетено от всички други, за да им е пълна погнусата от живота, който живеят завършена. Те – както и техните интернет събратя ( не че се изключват едни други ), имат нужда да използват най-безсмислените, грозни и брутални думи за да разрушат или наранят нещо, което друг е съградил или се опитва да направи. Знам, че най-истинският съвет е да се подминават с безразличие, но понякога ми идва в повече. И осъзнавам, че не мога да мълча като ги гледам такива и да цапат въздуха с техните невероятни глупости. Знам и, че няма да съм аз този, който ще ги оправи, но една забележка от моя страна ми дава усещането, че тези хорица няма да се чувстват така сигурни в критиките си навън. Но злобата трябва да е породена от нещо, нали? А какво е то – това е въпросът…