Из думите на един мим

В няколко поредни предавания “Господари на ефира” се стараят да направят нещо много странно, а именно : изпращайки екипи в чужбина да разследват “сензации”. Принципно добре, но този път са допуснали една много неприятна грешка, която ми поразвали впечатлението от това предаване – не попитаха другата страна. Подходиха въобще в целия репортаж за задържания българин от една позиция на несправедливо обвинявана страна, тоест те се легитимираха в ефира донякъде като адвокати, а не като разследващи журналисти. Не нападаха, но заеха защитна позиция. Не мога и да не отбележа, че интервюто с Н.П. Константин Андреев бе даже иронично озвучено – това е недопустимо поведение, още повече, че журналиста вече изглеждаше като човек, взел за себе си заключение и изслушваше от уважение.

Дали това не е проявление на нов, зараждащ се синдром на българските журналисти – всеки път, когато се касае за задържан и/или обвинен българин в чужбина да се поставяме в един предварително изграден жертвен портрет? Следващата стъпка е да донапишем страница в “Световната конспирация”?! Хайде стига!

Не знам с каква цел, но невероятно често коментирайки случаи с български емигранти се приема по презумция, че са невинни ( което се подържа и от българското наказателно право ), но не се търси ( и евентуално да се разбере ) реалната причина за задържането им. Не заемам позиция на родоостъпник – напротив!, но прекалено едностранно се представят нещата. Какво имам впредвид ли? Ами най – малкото в репортажа за господин Станчев е изключително и да не твърдя необходимо, да се изпрати едно писмо до Румънското посолство в гр. София. С един много лесен въпрос – “Може ли да получим позицията на Румъния по казуса със задържания българин там?”. Лесно.

А помните ли как българските медии скочиха против онзи бияч от брега на Мърси, който сцепи главата на бармана на морето? Е, англичаните се държаха крайно арогантно, предизвикателно и дори глупаво. така ли искаме и ние да изглеждаме и в чуждите очи?

Всяка държава е длъжна да защити гражданите си, дори когато са на територията на друга страна. Преди, по време и след приключване на съответен наказателен процес срещу тях. Но от разговора на господин Мавриков и задържания Станчев не стана ясно друго: защо само българския гражданин е останал в ареста. Насоката бе правилна – дали България е направила всичко необходимо за него в етапа на предвдарителното производство до момента? Тук прозря липсата на познание към обекта на разследване – наказателния процес. Но това е друга тема.

Според мен медиите трябва да поразширят кръга на коментарите си, за да не изглеждат прекалено националистически настроени. Както и да се позамислят, за да позамислят и масата, която се учи от тях – дали наистина винаги ние сме прецаканите?

Поради стечение на обстоятелствата снощи ми се наложи пак да гледам новините по нашите “обичани” телевизии. Все пак като
нормален гражданин на Мрежата, съм счел отдавна това за излишно натоварване на нервната система, причиняващо разстройство,
както и подбуждащо ме към запалване на цигара, сипване на чаша уиски с лед, свиване на балкона в ъгъла и изпадащ в размисъл
какво не ни е наред… А тъкмо спрях цигарите, а и не пия вече…

От 15 “новини” 14 бяха насочени към бюлетините на съответните структурни звена на МВР. 14 са насочени към показване на
анархичния характер на битието ни. 14 бяха насочени към показване на факта, че живеем само благодарение на случаен факт, като
например, че сме се запасили предварително с хавлия (както казваше, че е редно да сторим задължително през случайния си живот
Форд Префект).

Какво видях? Само престъпления, смърт, както и разкритие, че личността Осама бин Ладен (една личност, за която представата, че
може да бъде заловена граничи с фантастика за съжаление) искала пак да напада Съединените Американски Щати. Направих си експеримент,
и прочетох интернет – версиите на няколко големи ежедневника. Същата работа. След внимателен анализ съвместно с Малкото_Ми_Сиво_Вещество
( находящо се колко неподходящо над двете ми рамена – на прицел едва ли не!) установих, че това, което гледам и чета е като ежедневно
есе на тема колко е близо Края на дните…

Простете за анализа, ако е неточен, но ТАКА представени новините придобиват характер на ежедневна спринцовка страх и обезсърчаване.
Не мога, като човек – лаик, с тенденция за посветен, в психологията, да не предположа, че съществува утопичната идея новините да бъдат
разбрани като Онова Което Следва Да Бъде Недопускано От ДНЕС. Като лекция с инсталирани приложения на Power Point, които с кликване от
апаратната се сменят…

Но искрено се съмнявам да е така…

Далеч съм от мисълта да допускам, че новините са нагласени за да всяват страх умишлено. И не го казвам просто – така, а защото не съм
фен на теорията на конспирацията.

Защото това не е изключение, а правило. Не е в нашия двор – повсеместно е. Не е само вечер в 1900 – ежечастно е.
Лошите новини са правило, а за добрите чак правят отделни рубрики.

Затова искрено се изненадах като прочетох, че в Китай са забранени лошите новини по медиите. Целта при тях може да е малко изопачена,
все пак няма да дописвам “Дипломацията” като твърдя това, но е като изначално добра линия на поведение. Какво носят новините? Съжаление,
Агресия, подтискане вследствие всеобщата мъка и разочарование? И какво да направя като минат новините? Да гледам отдалечаващата се каруца,
с търсещите бялата лястовица?

Света е изпълнен с факти, породени от непрекъснатия жизнен поток; от нови неща, които се случват, докато хората живеят; цивилизацията ни
освен, че се опитва да се самоунищожи, се опитва и да се преоткрие. Информацията е в състояние така да ни сближи като хора, като достижения,
разбиране, а НЕ КАТО МЪКА!

Невъзможно ли е новините да станах конструктивни? Не могат ли да носят добри вести? Не могат ли да съобщават до къде сме стигнали и докъде можем
да вървим, вместо къде са “свършили” други хора?! Защо трябва да има рубрика “Търсете добрата новина” вместо рубрика “Тъмната страна на деня” например,
която е да двуминутна притурка преди времето?

В мен се засилва усещането, че новинарите вместо светлина в тунела, ни карат да виждаме бързо приближаващия се влак…