Из думите на един мим

“Отражението на новините става все по-кърваво и все по-малко човешко!”

2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

точка 2 “Събиране и предоставяне на информация”

подточка 3 “Неприкосновеност на личния живот”

и

5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото"

точка 5 “Обществен интерес”

Етичен кодекс на българските медии източник “Капитал”

Неведнъж из блогосферата, а и не само, са се прокрадвали възмутени слова, роптаещи срещу бликащото насилие от медиите у нас, и по-конкретно телевизиите. Явно това не достига до тях или не мога да го разберат. Въпреки, че съм убеден, че не живеем в свят, паралелен на описаното от Стивън Кинг в “Бягащият човек”, вече започвам да се замислям дали наистина е така.

Разбирам желанието за сензация, тъй като тя продава. Но също така разбирам, че това насреща са хора, живи хора, и най-малкото, което заслужават е уважение в скръбта им – повярвайте ми мили журналисти, никой не иска да става медиен герой заради това, че съпругът му е загинал. Отразете катастрофата и си вървете. Оставете скръбта на скърбящите и си вземете кървящите микрофони в жалките редакции. Изкажете съболезнования, отразете нелепата смърт и бъдете хора, като сведете глава и се качите на лъскавите си микробусчета, и се приберете при вашите семейства. Хората, които сте снимали днес и чиито сълзи са капали върху жадните за сензация потни журналистически дланички, вече си нямат някого, който да се прибере при тях на вечеря. Нямат нужда от вашите микрофони и камери за да го осъзнаят.

Първоначално ми направи изключително лошо впечатление небезизвестната Нова Телевизия ( ако не греша, не мисля, че бяха bTV ), която изпрати явно най-коравосърдечният си репортер на погребението на убитият при сбиване в Студентски град Стоян Балтов. И в денят, в който роднините на момчето го виждаха за последен път, те не получиха само утешителните слова на божият служител. Получиха и ефирно време. От кога отразяването на едно погребение е “в обществен интерес”, че да бъдат не нарушени, а сгазени най-елементарни човешки порядки, да не говорим за журналистическа етика?

Какво ви даде повече като журналисти отразяването с животинско настървение на човешката скръб? Как това утеши кървящите сърца на роднините им? Какво дадохте на простолюдието, което яде зрелища и повръща чужда болка?

Вчера, телевизията, която смятах, че не следва тази линия на поведение – Pro.bg, постави като статуя на журналистическата етика една девойка пред къщата на единият от загиналите двама мои колеги във великотърновското село. Починал, докато е бързал да предотврати престъпление. И това същество обясняваше равнодушно как родните му са отказали да застанат пред камерата, почти изрисува с думи сцената, в която присъства бащата, който се чуди как да обясни на дъщеря си, че мъжът й няма да се прибере никога повече. Епохална сцена от изключителен обществен интерес! bTV отиде след погребението на Стоян Балтов и в лицето на лидерът на жалката журналистика у нас Бареков, осребри сълзите на баща му. Това не се отдаде днес на pro.bg. Но съм сигурен, че ще опитат пак, ако имат тази възможност.

Защото за тях, подобно събитие е като мъничко животинче за голям хищник – малко, и крайно недостатъчно. И нещо, което няма как даже да си спомниш утре. Освен ако не започне да кърви наново. Тогава, като виден вампир ще се впусне отгоре му със сухо гърло някой редактор и подопечен нему кандидат – вампир и ще сучат скръб и болка.

И ще си мислят, че правят новини.

Бягай Бен Ричардс, бягай, камерите ще те снимат…

“Само две, други няма….”

Няма спор – каквото и да се случи у нас на телевизионният тезгях, всички ще говорят само за две телевизии. Само две, при положение, че някак си не са толкова. Понеже от много време ми е втръснало от изопачени новини по Двете Големи, от безумно глупава и беззъба журналистика, и разбира се – никакви интересни предавания вечер, сега ще си изхабя мастилото за да напиша какво? Нещо, което май всички говорим, но и всички подминаваме.

Защо само две?

Прави болезнено впечатление, че навсякъде в коментарите за телевизиите се набляга на Двете Големи – за техни новини, за техни предавания ( по модерно “шоута” ), за техни филми, за техни продукции в реално време ( е, “риалититата” как…), за техните големи водещи и прочие, и прочие…Хем се коментира от “реномирани специалисти”, че трябва “плурализъм” на телевизионният фронт, хем всички са отсвирили всичко освен втора и трета програма и се захласват по дебилоподобните Иван и Андрей и тотално сбъркалият се Милен Цветков. Само примери. Навсякъде коментарите се въртят около един придобил митичен профил човек – Красимир Гергов, който бил завладял – видите ли, цялата телевизия у нас. Е, ако го е направил – браво на него, но аз не го виждам да води предавания, не го виждам да коментира новините, не го виждам да продуцира филми. За мен той е някой там някъде, но не го свързвам с телевизията, която гледам. И затова не мога да разбера как хората искат нещо ( разнообразие при телевизиите ), но не могат да натиснат копче, различно от 2 или 3 ( по подразбиране на доставчиците )? Наистина ли мислят, че има само две телевизии, както едно време – Канал 1 и Ефир 2, другото е краден от доставчика XXL между 0100 и 0600? Дали си мислят, че има само две телевизии или до толкова им стига светът?

Навици или какво?

Любопитно ми е поради каква причина тези две телевизии завземат основният дял от този пазар? Защо повечето хора гледат и коментират като обучени зомбита само тях? По навик или какво? Наистина, има много, които са с програмна схема на ниво предучилищна, водещи без каквото и да е ниво, и филми от ерата на “Господи, в какво се забърках?!” ( сещате се, нали? ), но има и такива, които държат достатъчно добро ниво и се развиват постоянно – и от към новини, и от към предавания, и от към филми и реални формати. Лично за мен продуктът, който предлагат и bTV и Nova, не отговаря по какъвто и да е критерии на амбициите им. Ето преди дни посъветвах един приятел да обърне на новините на pro.bg например, или Европа, вместо по навик на втора, и той после ми пише – “Я, то освен криминалните и политическите новини, имало и друго у нас…”. За филмите няма да коментирам, тъй като в началото на 2010, bTV излъчва “за първи път у нас” Transporter 1…нямам думи. Те не са ли чували, че има HBO или Cinemax, например? Къде са тръгнали с филми от първата световна да пробиват…Публицистиката и на двете телевизии куца, като доживял старини, ветеран от балканската война. Темите им се изчерпват преди да ги преброим до три, а качеството на материалите пък даже не мога да намеря думи да го опиша. Върхът на тяхната журналистика е да отидат на погребението на загинала от катастрофа и да питат роднините “Е нали държавата е виновна?”…Извън това се въртят едни и същи предавания, от едни и същи продуцентски къщи, с едни и същи лица, и вече съм убеден, че те си правят тези предавания за тях самите, зрителите сме някъде извън света им. И двете телевизии се ожениха групово за чалгата и навсякъде експертно мнение дават профанизирани перхидролки, които трудно пишат и казват със затруднение думи с повече от 7-8 букви. За тях има само цици и пишки, с извинение, кое налага да го сервират в национален ефир?

Общо взето…

Тези дни прочетох един коментар, в Капитал ако се не лъжа, в който човекът пише “От както спрях bTV и Nova се успокоих и ми е много по-добре.” Това дали някой го чете? А дали някой въобще го интересува? Защото, каквото и да си говорим, каквото и да мислим, каквито и виждания да имаме, скоро ще започне n-тия епизод на предаването на социалният български воайор, и цялата страна ще получава оргазми, ще реве и ще се смее вместо тях и на тях, защото нямат желание да се променят животът и на йота от това, което е – дълбоко сиво. Общо взето имаше една икономическа мисъл, която гласеше нещо подобно, че каквото и търсенето, такова и предлагането. Е, ако е така, да са ви честити Иван и Андрей тогава…

“Бебетата и новите технологии – начин на употреба”

Снимка: Петър Ванев – Pierrot 2008

Като всеки неразумен човек и аз имам нужда от време на време, от малко разум за да мога да мотивирам продължаващият процес на неразумна демотивация.Не бе, бъзикам се, имам си една дилемичка тук сега…

Телевизия и дете – за и против?

Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия е перфектното занимание за едно бебе, защото то си стои там някъде и си гледа, и въобще не те занимава. Понякога наистина имаме нужда от малко спокойствие. Телевизора е нещо много полезно, но зависи как се употребява според мен. Вкъщи Ви гледа много музика ( The Voice и City основно, и то защото махнаха идиотите любимия ни MCM ) и изключително много й се радва, опитва се да танцува и да се клати в някакъв ритъм. Но когато види реклами или нещо друго интригуващо, просто замръзва и толкова. Нищо не можеш да правиш с нея, тя е като хипнотизирана. И ако понякога това ни е от полза, в дългосрочен план май ще е вреда. Тя блокира дори като играеше на проходилката или в леглото с играчките си! Затова сега сме във фаза „изучаване на ограничаването на телевизионното облъчване“ , като най-вече наблягаме на вечерите – никаква телевизия в стаята след 1800 докато заспи, а само тиха музика по уредбата. За музиката – любимата музиката на татко й : само келтски народни песни И тя заспива на петата минута или си играе малко и пак заспива. Е, един път забравих, че на диска имаше и музиката от филма „Властелина на пръстените“ ( онзи рекламният за сватбената колекция на Алтънбаш, нали се сещате ) и докато се усетя, моята малка нинджа права в леглото и доста притеснена се оглежда, защото сме стигнали до битката на моста – The battle in the mines / The Balrog…

Обаче занапред? Конфликтът ясно си го очертавам – „надрусването“ с пет-шест предавания/анимации/мега-хипер-дълги рекламни блокове преди обед ( ако продължава така да се хипнотизира ) и после какво?!

Плаша се когато приятели ми кажат, че се чудят как да мотивират детето си да играе, да прави нещо различно от висенето пред телевизора и те хем са доволни, че имат време за малко почивка/гости/почистване/секс, хем не знаят как да го откъснат, защото усещат, че то се демотивира да прави каквото и да е друго. Бях чел, че емоциите при децата, получени при гледането на телевизия спомагат за развиването на креативността им, за по-бързо овладяване на детайли, визия и текст. Това за мен не е точно така, защото зомбирането не съм чул да е помогнало на някого освен на мъртвите с втори шанс от някой долнопробен роман. Може би всички деца са минали през този период, но мен лично няма да ми е приятно като стане на 5 да се чудим и маем как да я хоризонтираме, щото видители кинескопа не излъчва поредната доза нещо-си-там…

Засега съм раздвоен как да процедираме занапред…То е ясно, че няма да я оставим да потъне в телевизора, но няма и да е лесно…

“Това ли новият Голям човек по телевизията?” Снимка: http://4asat.com/

В няколко поредни предавания “Господари на ефира” се стараят да направят нещо много странно, а именно : изпращайки екипи в чужбина да разследват “сензации”. Принципно добре, но този път са допуснали една много неприятна грешка, която ми поразвали впечатлението от това предаване – не попитаха другата страна. Подходиха въобще в целия репортаж за задържания българин от една позиция на несправедливо обвинявана страна, тоест те се легитимираха в ефира донякъде като адвокати, а не като разследващи журналисти. Не нападаха, но заеха защитна позиция. Не мога и да не отбележа, че интервюто с Н.П. Константин Андреев бе даже иронично озвучено – това е недопустимо поведение, още повече, че журналиста вече изглеждаше като човек, взел за себе си заключение и изслушваше от уважение.

Дали това не е проявление на нов, зараждащ се синдром на българските журналисти – всеки път, когато се касае за задържан и/или обвинен българин в чужбина да се поставяме в един предварително изграден жертвен портрет? Следващата стъпка е да донапишем страница в “Световната конспирация”?! Хайде стига!

Не знам с каква цел, но невероятно често коментирайки случаи с български емигранти се приема по презумция, че са невинни ( което се подържа и от българското наказателно право ), но не се търси ( и евентуално да се разбере ) реалната причина за задържането им. Не заемам позиция на родоостъпник – напротив!, но прекалено едностранно се представят нещата. Какво имам впредвид ли? Ами най – малкото в репортажа за господин Станчев е изключително и да не твърдя необходимо, да се изпрати едно писмо до Румънското посолство в гр. София. С един много лесен въпрос – “Може ли да получим позицията на Румъния по казуса със задържания българин там?”. Лесно.

А помните ли как българските медии скочиха против онзи бияч от брега на Мърси, който сцепи главата на бармана на морето? Е, англичаните се държаха крайно арогантно, предизвикателно и дори глупаво. така ли искаме и ние да изглеждаме и в чуждите очи?

Всяка държава е длъжна да защити гражданите си, дори когато са на територията на друга страна. Преди, по време и след приключване на съответен наказателен процес срещу тях. Но от разговора на господин Мавриков и задържания Станчев не стана ясно друго: защо само българския гражданин е останал в ареста. Насоката бе правилна – дали България е направила всичко необходимо за него в етапа на предвдарителното производство до момента? Тук прозря липсата на познание към обекта на разследване – наказателния процес. Но това е друга тема.

Според мен медиите трябва да поразширят кръга на коментарите си, за да не изглеждат прекалено националистически настроени. Както и да се позамислят, за да позамислят и масата, която се учи от тях – дали наистина винаги ние сме прецаканите?