Из думите на един мим

Медиите обожават драмите, но дори и това обожание трябва да си има граници

Признавам си, въреки, че не от вчера знам колко малко морал, етика и чувство за реалност има в редица български медии, този път успях да се изненадам. И то не за друго – новини по света имаше колкото искаш. Новини у нас не е като да няма. Но отразяването на “кризата” в Сливен показа и нещо плашещо – медиите у нас искат да има страх. Или не точно те, а зрителите им?

По друг начин не мога да си обясня това, което се случи по екраните и хартията. С малки изключения както винаги. Които знаят какво е да си журналист.

Нека си позволя да поправя няколко феноменални грешки:

Криза – това е събитие, което действа отрицателно в различни аспекти от живота на обществото и то с продължителен, а не краткотраен ефект в повечето случаи. Престъплението в Сливен не е криза. Това е престъпление с много висока степен на обществена опастност. Но не е криза. Драма е за взетите за заложници българи, за техните близки и приятели, сериозно изпитание е за колегите, които са били там през цялото време. Но не е криза. Войната в Либия е криза. Земетресението, цунамито и ядрената опасност в Япония – това е криза. Сливен го направиха криза медиите. Какви са им целите? Извън тривиалното “рейтинг” не мога да се сетя друго. В никакъв случай не виждам конспиративни теории за насаждане на страх, предизборни сътресения или нещо подобно. Просто това престъпление не се е случвало – за наша радост, на наша територия с изключение на един автобус преди известно време. Отразяването се превърна в нещо невъобразимо грозно по редица телевизионни канали и вестници. И не говоря за проучването на извършителя и причините, довели това да се случи. Говаря за това КАК бе отразено. Генерализирането е много грешен подход и това се учи предполагам във Факултета по журналистика. “Цялата страна трепереше” – това може да се използва единствено при земетресение на територията на цялата държава. Сливен не беше земетресение за държавата, беше такова за медиите за шир потреба, които упорито отказваха да признаят, че са стигнали дъното и продължават да дълбаят. Не можеш да си позволиш в сутрешен блок, в обеден блок, в централни вечерни новини и помежду ми, да вменяваш състояние на страх, ужас и тревоги на цяла нация. А любимците ми от бТВ явно искаха хората да повярват, че и те са заложници. За да постигнат какво? По-висок рейтинг? По-висока гледаемост, базирана на отразявенето по този начин на такива събития говори изключително лошо за целите на аудиторията.

Експертите – нещо, което изключително ме подразни. От екраните и от хартията заваляха едни “експертни” мнения, на хора, които са членове на фондации по сигурността, по изследване на сигурността, по наблюдение на демокрацията, национални експерти по сигурността и прочие, и прочие, и прочие. Само докато ги гледаш си даваш сметка, че тези хора престъпление и престъпник са виждали отблизо само през 3D очилата в киното. Но на тези хора им бе дадена думата обширно да обясняват колко прозрачен е въздуха, колко мокра е водата и колко празни думи могат да се наредят в 20 минути или една страница. Това е все едно на едно лице, с едногодишен стаж в деловодството на ДАНС например и уволнен поради некъдърност, да му дадеш думата като “бивш служител на ДАНС и експерт по пролемите на тероризма”. И да му гледаш сеира. Само, че те му се радват. Той е там и не обяснява, че вземането на заложници в този случай не е тероризъм в общоприетото понятие, а много тежко криминално престъпление, което още повече, че в случаят е преплетено с личния живот на извършителя. Той говори с едни абстрактни изречения, използва неясни по смисъл понятия и дава компетентно мнение. И какво донесоха тези експерти на зрителите на тези телевизии? Разясниха ли какви са възможните причини това да се случи, обясниха ли какви биха били действията на МВР там? Дадоха ли примери с други, сходни, престъпления по широкия свят – как са действали там например?

Само две, но достатъчно сериозни черни точки на личното ми табло за оценки. Как така имаше медии, които детайлно отразяваха случилото се, но които не те карат да получаваш нервна криза? И още по-притеснителният въпрос – защо има хора, които явно гледат и четат тези медии, които считат, че престъпленията и човешките трагедии са основната душевна храна на българския народ? И ако трябва, те ще ги доукрасят и създадат, за да има какво да излъчват. “The running man” от чичо ви Стивън Кинг. Едно към едно.

Защото колкото тези журналисти са виновни за начините, по които отразяват подобни събития, толкова са и невинни, защото знаят, че има хора, които точно това искат да видят.

Как беше онази поговорка за баницата и това кой е луд…

“Отражението на новините става все по-кърваво и все по-малко човешко!”

2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

точка 2 “Събиране и предоставяне на информация”

подточка 3 “Неприкосновеност на личния живот”

и

5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото"

точка 5 “Обществен интерес”

Етичен кодекс на българските медии източник “Капитал”

Неведнъж из блогосферата, а и не само, са се прокрадвали възмутени слова, роптаещи срещу бликащото насилие от медиите у нас, и по-конкретно телевизиите. Явно това не достига до тях или не мога да го разберат. Въпреки, че съм убеден, че не живеем в свят, паралелен на описаното от Стивън Кинг в “Бягащият човек”, вече започвам да се замислям дали наистина е така.

Разбирам желанието за сензация, тъй като тя продава. Но също така разбирам, че това насреща са хора, живи хора, и най-малкото, което заслужават е уважение в скръбта им – повярвайте ми мили журналисти, никой не иска да става медиен герой заради това, че съпругът му е загинал. Отразете катастрофата и си вървете. Оставете скръбта на скърбящите и си вземете кървящите микрофони в жалките редакции. Изкажете съболезнования, отразете нелепата смърт и бъдете хора, като сведете глава и се качите на лъскавите си микробусчета, и се приберете при вашите семейства. Хората, които сте снимали днес и чиито сълзи са капали върху жадните за сензация потни журналистически дланички, вече си нямат някого, който да се прибере при тях на вечеря. Нямат нужда от вашите микрофони и камери за да го осъзнаят.

Първоначално ми направи изключително лошо впечатление небезизвестната Нова Телевизия ( ако не греша, не мисля, че бяха bTV ), която изпрати явно най-коравосърдечният си репортер на погребението на убитият при сбиване в Студентски град Стоян Балтов. И в денят, в който роднините на момчето го виждаха за последен път, те не получиха само утешителните слова на божият служител. Получиха и ефирно време. От кога отразяването на едно погребение е “в обществен интерес”, че да бъдат не нарушени, а сгазени най-елементарни човешки порядки, да не говорим за журналистическа етика?

Какво ви даде повече като журналисти отразяването с животинско настървение на човешката скръб? Как това утеши кървящите сърца на роднините им? Какво дадохте на простолюдието, което яде зрелища и повръща чужда болка?

Вчера, телевизията, която смятах, че не следва тази линия на поведение – Pro.bg, постави като статуя на журналистическата етика една девойка пред къщата на единият от загиналите двама мои колеги във великотърновското село. Починал, докато е бързал да предотврати престъпление. И това същество обясняваше равнодушно как родните му са отказали да застанат пред камерата, почти изрисува с думи сцената, в която присъства бащата, който се чуди как да обясни на дъщеря си, че мъжът й няма да се прибере никога повече. Епохална сцена от изключителен обществен интерес! bTV отиде след погребението на Стоян Балтов и в лицето на лидерът на жалката журналистика у нас Бареков, осребри сълзите на баща му. Това не се отдаде днес на pro.bg. Но съм сигурен, че ще опитат пак, ако имат тази възможност.

Защото за тях, подобно събитие е като мъничко животинче за голям хищник – малко, и крайно недостатъчно. И нещо, което няма как даже да си спомниш утре. Освен ако не започне да кърви наново. Тогава, като виден вампир ще се впусне отгоре му със сухо гърло някой редактор и подопечен нему кандидат – вампир и ще сучат скръб и болка.

И ще си мислят, че правят новини.

Бягай Бен Ричардс, бягай, камерите ще те снимат…

“Само две, други няма….”

Няма спор – каквото и да се случи у нас на телевизионният тезгях, всички ще говорят само за две телевизии. Само две, при положение, че някак си не са толкова. Понеже от много време ми е втръснало от изопачени новини по Двете Големи, от безумно глупава и беззъба журналистика, и разбира се – никакви интересни предавания вечер, сега ще си изхабя мастилото за да напиша какво? Нещо, което май всички говорим, но и всички подминаваме.

Защо само две?

Прави болезнено впечатление, че навсякъде в коментарите за телевизиите се набляга на Двете Големи – за техни новини, за техни предавания ( по модерно “шоута” ), за техни филми, за техни продукции в реално време ( е, “риалититата” как…), за техните големи водещи и прочие, и прочие…Хем се коментира от “реномирани специалисти”, че трябва “плурализъм” на телевизионният фронт, хем всички са отсвирили всичко освен втора и трета програма и се захласват по дебилоподобните Иван и Андрей и тотално сбъркалият се Милен Цветков. Само примери. Навсякъде коментарите се въртят около един придобил митичен профил човек – Красимир Гергов, който бил завладял – видите ли, цялата телевизия у нас. Е, ако го е направил – браво на него, но аз не го виждам да води предавания, не го виждам да коментира новините, не го виждам да продуцира филми. За мен той е някой там някъде, но не го свързвам с телевизията, която гледам. И затова не мога да разбера как хората искат нещо ( разнообразие при телевизиите ), но не могат да натиснат копче, различно от 2 или 3 ( по подразбиране на доставчиците )? Наистина ли мислят, че има само две телевизии, както едно време – Канал 1 и Ефир 2, другото е краден от доставчика XXL между 0100 и 0600? Дали си мислят, че има само две телевизии или до толкова им стига светът?

Навици или какво?

Любопитно ми е поради каква причина тези две телевизии завземат основният дял от този пазар? Защо повечето хора гледат и коментират като обучени зомбита само тях? По навик или какво? Наистина, има много, които са с програмна схема на ниво предучилищна, водещи без каквото и да е ниво, и филми от ерата на “Господи, в какво се забърках?!” ( сещате се, нали? ), но има и такива, които държат достатъчно добро ниво и се развиват постоянно – и от към новини, и от към предавания, и от към филми и реални формати. Лично за мен продуктът, който предлагат и bTV и Nova, не отговаря по какъвто и да е критерии на амбициите им. Ето преди дни посъветвах един приятел да обърне на новините на pro.bg например, или Европа, вместо по навик на втора, и той после ми пише – “Я, то освен криминалните и политическите новини, имало и друго у нас…”. За филмите няма да коментирам, тъй като в началото на 2010, bTV излъчва “за първи път у нас” Transporter 1…нямам думи. Те не са ли чували, че има HBO или Cinemax, например? Къде са тръгнали с филми от първата световна да пробиват…Публицистиката и на двете телевизии куца, като доживял старини, ветеран от балканската война. Темите им се изчерпват преди да ги преброим до три, а качеството на материалите пък даже не мога да намеря думи да го опиша. Върхът на тяхната журналистика е да отидат на погребението на загинала от катастрофа и да питат роднините “Е нали държавата е виновна?”…Извън това се въртят едни и същи предавания, от едни и същи продуцентски къщи, с едни и същи лица, и вече съм убеден, че те си правят тези предавания за тях самите, зрителите сме някъде извън света им. И двете телевизии се ожениха групово за чалгата и навсякъде експертно мнение дават профанизирани перхидролки, които трудно пишат и казват със затруднение думи с повече от 7-8 букви. За тях има само цици и пишки, с извинение, кое налага да го сервират в национален ефир?

Общо взето…

Тези дни прочетох един коментар, в Капитал ако се не лъжа, в който човекът пише “От както спрях bTV и Nova се успокоих и ми е много по-добре.” Това дали някой го чете? А дали някой въобще го интересува? Защото, каквото и да си говорим, каквото и да мислим, каквито и виждания да имаме, скоро ще започне n-тия епизод на предаването на социалният български воайор, и цялата страна ще получава оргазми, ще реве и ще се смее вместо тях и на тях, защото нямат желание да се променят животът и на йота от това, което е – дълбоко сиво. Общо взето имаше една икономическа мисъл, която гласеше нещо подобно, че каквото и търсенето, такова и предлагането. Е, ако е така, да са ви честити Иван и Андрей тогава…

“Бебетата и новите технологии – начин на употреба”

Снимка: Петър Ванев – Pierrot 2008

Като всеки неразумен човек и аз имам нужда от време на време, от малко разум за да мога да мотивирам продължаващият процес на неразумна демотивация.Не бе, бъзикам се, имам си една дилемичка тук сега…

Телевизия и дете – за и против?

Голямата свирещо-говореща-шарениеща се кутия е перфектното занимание за едно бебе, защото то си стои там някъде и си гледа, и въобще не те занимава. Понякога наистина имаме нужда от малко спокойствие. Телевизора е нещо много полезно, но зависи как се употребява според мен. Вкъщи Ви гледа много музика ( The Voice и City основно, и то защото махнаха идиотите любимия ни MCM ) и изключително много й се радва, опитва се да танцува и да се клати в някакъв ритъм. Но когато види реклами или нещо друго интригуващо, просто замръзва и толкова. Нищо не можеш да правиш с нея, тя е като хипнотизирана. И ако понякога това ни е от полза, в дългосрочен план май ще е вреда. Тя блокира дори като играеше на проходилката или в леглото с играчките си! Затова сега сме във фаза „изучаване на ограничаването на телевизионното облъчване“ , като най-вече наблягаме на вечерите – никаква телевизия в стаята след 1800 докато заспи, а само тиха музика по уредбата. За музиката – любимата музиката на татко й : само келтски народни песни И тя заспива на петата минута или си играе малко и пак заспива. Е, един път забравих, че на диска имаше и музиката от филма „Властелина на пръстените“ ( онзи рекламният за сватбената колекция на Алтънбаш, нали се сещате ) и докато се усетя, моята малка нинджа права в леглото и доста притеснена се оглежда, защото сме стигнали до битката на моста – The battle in the mines / The Balrog…

Обаче занапред? Конфликтът ясно си го очертавам – „надрусването“ с пет-шест предавания/анимации/мега-хипер-дълги рекламни блокове преди обед ( ако продължава така да се хипнотизира ) и после какво?!

Плаша се когато приятели ми кажат, че се чудят как да мотивират детето си да играе, да прави нещо различно от висенето пред телевизора и те хем са доволни, че имат време за малко почивка/гости/почистване/секс, хем не знаят как да го откъснат, защото усещат, че то се демотивира да прави каквото и да е друго. Бях чел, че емоциите при децата, получени при гледането на телевизия спомагат за развиването на креативността им, за по-бързо овладяване на детайли, визия и текст. Това за мен не е точно така, защото зомбирането не съм чул да е помогнало на някого освен на мъртвите с втори шанс от някой долнопробен роман. Може би всички деца са минали през този период, но мен лично няма да ми е приятно като стане на 5 да се чудим и маем как да я хоризонтираме, щото видители кинескопа не излъчва поредната доза нещо-си-там…

Засега съм раздвоен как да процедираме занапред…То е ясно, че няма да я оставим да потъне в телевизора, но няма и да е лесно…

“Това ли новият Голям човек по телевизията?” Снимка: http://4asat.com/