Из думите на един мим

Дайте да си поговорим сега за това, което се именува “образователна реформа”. “Реформа” идва от reform, което пък първично произлиза от революция, но се използва за генерална промяна на публични услуги. “Образователна” предполага нещо свързано с образованието или образователният процес, нали така? Това го слушаме знаете ли от колко години? Да, знаете разбира се. Все се говори за едни абстрактни неща, които някак си нямам спомен да са ме вълнували докато съм бил субект на образователната система, или докато съм бил “образоваща се самоходна бойна единица”.

Дали крайната цел на образо…реформата е да се реформира крайният продукт?

Тоест – като вкараме месото, дали ще излезе качествен щпек. Образно, да ме прощавате за черният хумор на Тапанчев. Крайният продукт на образованието не е заплатата на учителите, нали? Също така, ако се не лъжа, не са и цените на кроасаните, чипсовете и киндерчетата. Може би и не са матурите, с техните безкрайно сложни оценъчни формули и криворазбрани и променливи критерии. Ако не се лъжа, крайният продукт е образована единица. А когато се решава генерално някакъв проблем, не е ли редно да се подходи първо от към неговата гледна точка? И всичко останало, колкото и не-маловажно да е, да се нагажда към него? Малко известно, за жалост, е ,че добрите китайски генерали навремето са нагаждали атаката си съобразно това кого атакуват, а не с какво атакуват. А ние атакуваме неизвестен противник с ръждясало въоръжение, да ме извинявате за примера.

“Черната овца” на Ахат или Дъ Лош Ученик

Ако се замислим, ученикът у нас е събирателен образ на неимоверно количество лоши качества, но като ги сложим всичките на десктопа, той не става по-чист, нали?

Учениците били алкохолици, твърдение на пресата. Сигурно е така, предишните поколения ученици никога не са пили алкохол, никога не са се крили по градинки да пушат. Учениците били сексуално неадекватни и агресивни. Така е сигурно, защото като те тресе хормона на 16-17, не си хич адекватен, а мислиш само за дупенцето на Деничка от другият ред, а това какво бил направил палавника Ръдърфорд с неговото малко английско космато атомче си е изцяло негов проблем. Учениците били ужастни ужаси по граматика видите ли. Ами то трябва да стоиш малко покрай родителите, за да разбереш защо Кирил, Методий, Паисий и сие биха се метнали от нос Калиакра вкупом, овързани с шал на ЦСКА София…Въобще, учениците са днешните призраци на бъдещите ни страхове. Страхове, които ние избутваме с йезуитски мотиви някъде в сенките на собствената си невъзможност да проумеем, че учениците днес се вълнуват и нервират, на същото онова, на което и повечето от нас преди години, когато сме били на тяхно място. Забавление.

Някакво брутално впечатление ми прави, че това, какво искат учениците, се приравнява на желанието на абсолютната нула да се затопли. Техните желания никак не се извеждат на челно място, защото на никого не му пука за това. Всеки иска да излезе завършено въплъщение на малкият британски лорд, а не разпусната емо-команда.

Никак не смятам, че е редно да се тъпчат главите на учениците по архаични методи, които са невъзможно за възприемане от поколение, което расте със все повече повече електроника и технически възможности. Никак не смятам, че литературата трябва да се реформира, а родителите да покажат на още малките деца какво значат книгите, защото училището няма да ги научи. Редно е да се подхожда много по-индивидуално към всеки един ученик, така както никога досега, защото стремежът им към самоизтъкване и самоосъзнаване ни е напълно непознат. Резонно е да не се осъждат страстите им и увлеченията им по “тънката” част, защото ние не сме били по-различни, просто сме пораснали и ни е трудно да върнем лентата. По цял свят се търсят начини да се направят училището и университетът интересни места, където да бъде развиван стремежът на учениците и студентите не да събират просто знания, а да трупат бъдещи възможности. А ние коментираме заплати и калории. Не и днес, това не е ефективен подход.

Та какво ще рече това понятие "образователна реформа"? Ще се прави образованието интересно, или ще се образоват и очовековечават учителите, или ще се налива разум? Или…дистанционно ще се говори за проблемите…

Тъй като след няколко дни ми престои изпит в една доста сложна дисциплина – “Данъчно право”, и четейки законите и лекциите си помислих защо ли не разрешават на изпитите да се ходи със законите, а едва ли не трябва целия този материал да се назубря?!

Не разсъждавам от гледна точка на студент, който не обича да чете. Даже смея да заявя, че сега учейки второто си висше ми е много по – интересно, и въпреки първоначалното нежелание и ефирна доза мързел, сега чета и ми е интересно.

Но ако погледна от гледната точка на един преподавател, как аз бих възприел сегашното положение? Дали преподавайки готов материал на студентите, предлагайки им готови анализи и накрия давайки им на изпита теми, които да препишат – аз преподавам? Или само давам? Дали се обучават така? Поне аз виждам нулева възможност за въображение и развитие.

Последните ми два изпита – по “Облигационно право” и по “Семейно и наследствено право” в Русе ме накараха да помисля, че изпитването не е само изливане на думи и словосъчетания в определена форма, без да се гони реален резултат. На първия изпит – който бе със славата на много гаден, доцента ама въобще не го интересуваше аз как ще предам материала от лекциите. Той искаше да види аз как съм го разбрал. Той искаше да види аз как си обяснявам различни неща, които касаят сделките и договорите. Явно това изпотява много студентите – да си представят. По “Семейно и наследствено право ” пък професора каза само едно нещо на асистентката си – дай им въпроси, който са най – близо до действителността. Направо му се зарадвах!

Но колкото и да са интересни последните ми два изпита, едно ме замисля – ами ако освен така желаното ми разбиране на основите на съответния материал, изпитващия поиска и малко “казусче” да поразреша? Тогава става страшно! Много обичам някой преподавател да ми каже : “Е, сети се де – има шест точки в тази алинея!”. Е, по дяволите – аз да не съм зубрач? Да не съм ги сканирал? Да нямам фотогенична памет и да помня наизуст стотици страници закони? Не съм влизал един или два пъти в съдебна зала, и едно нещо да не ми направи впечатление – всички си носят книжките ( да се чете закони и кодекси ) под ръка. Но не – студентите трябва да сме някакви гении, и да помним всичко. Да обясниш нещо е принципно добре – показваш, че си запознат общо с материала. Но най – важното : да разрешиш казус, смея да твърдя е трудно, да не кажа невъзможно като хората са са без закона под ръка. Дори и на изпит. Още повече – на изпит.

Поне аз като преподавател бих се зарадвал ако дам една картина от юридическата действителност на един студент, и той вместо да ми изтреля наизист какво е “научил”, ще знае къде да търси в закона, да го свърже със “случая” и да каже колко и какви варианти има, и съответно да ги проиграе. Да каже какво мисли.

Правилно драги ми наблюдателни читателю – не съм преподавател…

Това не означава да не се четат лекции, но няма как ако искат да ни проверят знанията да не се позволява да се носи закон на изпит. Ако си мисли някой, че от закона може и да се препише – супер! Значи е завършен юрист – тоест той ще вземе съответните членове и възоснова на тях ще развие темата си. Съдията като осъжда хора си поглежда закона, прокурора като пледира се позовава на член от закона – за който също поглежда. Адвоката също. Все пак практиката учи. А и на мен сега няма да ми се налага да научавам наизуст лекциите, а да ги разбирам.

Не е ли по – правилно да се стимулира разбиране и да се проверява как действа мисълта на един студент “ходом”, отколото да се тренира папагал?!

P.S. Или както добави моята прелестна първа читателка на всеки пост – важното е да знаеш къде да търсиш!