Един подценен мъж = Една стандартно недоволна жена

cleaning

Специално написано след покана от Цвета :) Дано не я разочаровам….

Съществуват, дълбоко вкоренени и подклаждани удобно, няколко безсмислени ( или пък не? ) противопоставяния из населяващият кътчето ни балканска земя хомо сапиенс. Селянин или гражданин, шофьор или пешеходец виновен, жена домакиня – мъж с бира и мач, и прочие и прочие…Нека да поясня моята позиция – подобни “противопоставяния” съществуват единствено ако бъде допуснато тяхното съществуване, или по юридически – “ако е можел и е бил длъжен да предвиди настъпващите вредоносни последици той е бил длъжен да ги предотврати”. И за трите примера съм писал, но тук ще доразвия за това колко губят жените като не умеят да стимулират правилно мъжете за да са пълноценни. И, да – това мога да го напиша ( и сигурно ще ) и с разменени роли, но не и в настоящият контекст.

Митът “Къщната работа е женска работа”

Ами защо? Къщата е обща нали или? Тогава какъв може да е проблемът, че младата и сексапилна съпруга/приятелка чисти, пере, мие и готви, а “силната” половинка поощрява с нежни приплясвания по бузите на дупето й? Никакъв. Вината се дели поравно – щом жената търпи такъв мъж – заслужила си го е, щом мъжът е възприел такова положение у дома си – заслужил си го е. Няма мит. Аз съм член на MythBusters! :)

Стимулиране и разбиране

Безспорно аз приемам за взаимоотношенията между мъж и жена, че се градят на липсата на необходимост от обясняване като гаджета в детската градина. Ако мъжът не може да усети вятъра на настроението на жена си или тя не може да предположи начин да го поощри – халал ви на комуникацията! Грижата за дома след известно време на съвместно съжителство се превръща по мои наблюдения в най-сериозният повод за сръдни и тихички недоволства. Някак си след нанасянето едно до друго на гримовете и хавлиените чорапи това се получава – един свят, в който трябва да има диалог, а не премълчаване.

Та, понеже тук мъжът е … неправилно обвиняван като виновник за недотам високият статус на жената – домакиня, нека обвиним жената. Нека, мили дами, да Ви е ясно, че мъжете на работа, на стадиона, на маса в бирарията, на родителска среща се държат като Мъже, а единственото място където маската следва да бъде свалена е именно след като си подпре чорапите на стената у дома. В един дом не бива да има доминираща фигура, но според дължимият резултат, единият трябва да поеме инициативата. В случаят – жената. Това, че мъжът Ви не се сеща, че може да помогне с тези типично “женски” работи си е изцяло Ваша вина, че такъв мъж сте си взели.

Ето няколко малки, учудващо простички и крайно ефективни женски оръжия. Действат :)

Отметка: Моля, мили и скъпи дами, не възприемайте долните редове като опит да се изказвам като ментор! Говоря от личен опит и наблюдение. Говоря, защото ми е чудно как толкова двойки мълчат за това. Говоря, защото жената не е създадена за домакиня, както и мъжът не е създаден за ракия и салата пред новините.

Стимулиране: Отговорност: мъжете обичаме да носим. Тухли, кашони, мебели, на бира, на ядене. Отговорност. Това ни кара да се чувстваме мъже. Поощрявайте един мъж да помага и да бъде съпричастен в домашният живот, като не забравяйте да споменавате и да го хвалите, че отговорността за чистият и подреден дом е и негова.

Стимулиране: Секс: нещо много просто. Сексът е двигателят на един дом, докато комуникацията е горивото. Колкото и гориво да сипвате, като Ви е развален двигателя никъде няма да стигнете. Използвайте секса за да привлечете вниманието му – фантазията и изпълнението оставям на Вас. Не може да не го знаете, щом събота сутрин ни събуждате със страстен “случаен” секс и “случайно” след това казвате, че отивате на разходка по магазините с приятелки. И не е нужно да се прилага вечно, просто привлича вниманието върху тази дейност.

Стимулиране: Оценка:  това според мен е основният проблем на хората, не само у “презряната” България – оценяването на другите. Как искате един мъж да се старае в каквото и да е, като не получава насрещна оценка? Човек се ражда и умира далавераджия, затова трябва да бъде поощряван. А егото е създадено на семинар от учителите по биология и психология именно с тази цел. Как един мъж да поиска отново да простре, като Вие даже не сте забелязали предните три пъти? Негово задължение е като част от този дом, да, но нищо няма да Ви се случи ако му кажете една добра дума. Научете го да борави с прототипа на совалката – пералнята, и го похвалете за това. Кагато го оставите с прахосмукачката и мопата да изчисти, като се върнете го похвалете, а недейте да му избождате тънко очите с онази прашинка зад телевизора.

Стимулиране: Търпимост: нека да сме наясно  – мъжете сме изключително интелигентни същества ( като Вас ), но сме си малко тапири. Трябва постоянство. Не 6 години, защото тогава просто ни оставате на близката поляна и това е. Трябва ни време за да осмислим и възприемем новите неща. Жените освен да поощрявате, хич не можете и да чакате. Средностатистическият мъж свързва обвързването с редовен и безплатен секс, студена бира и готова салата и изпрани и изгладени панталони. Ваша грижа е да го убедите, че не е точно това. Ваша и на приятелите и на родителите му разбира се, но той не става с тях сутрин….

Нов прочит на лошото образование

“Образование е свързано с парите. Поне в повечето случаи…”

Трудно е напишеш дори два интересни реда за нещо, което е предмет на обществени и политически дебати не от вчера. Трудно е да се извлече универсална поука от лошото образование и всеобхватно приложим стимул да се образоват хората. Но една китайска поговорка ( а те са мъдри хора, да знаете! ) ми даде една насока, и аз ще опитам.

“Ако искате една богата година, посадете зърно.
Ако искате десет богати години, посадете дървета.
Ако искате сто богати години, образовайте хората!

Материалният свят
Нищо ново под слънцето – с всяка изминала година ние ставаме все по-големи материалисти, и всеки от нас би могъл да извади сто и един довода в подкрепа на това твърдение. Само, че когато има действие, има и противодействие, тоест – когато има урбанизация, засилване значението на материалното и загуба на лично значимото за сметка на кариеризма, то се проявява и обратното. Много хора напускат големите градове за да имат време за себе си и за семйствата си, като това в никакъв случай не е за сметка на трудовата дейност. Тук трябва някъде да има и връзка с образованието, нали така?
Образованият човек е поне малко по-богат, по-сигурен и подготвен
Тази максима търпи изключения, както всички подобни. Но е общовалидна по принцип. Образованият много по-лесно може да се ориентира на пазара на труда, много по-лесно може да оцени минуси и плюсове от конкретна ситуация, много по-лесно може да избере в какво да инвестира времето и парите си, по-правилно може да разпредели личното си време и отговорности и да потърси вариант за справяне с проблемите. Доброто образование поставя много по-малко въпросителни и много повече възможности.
Къде е уловката? Не може да няма такава, нали?
Да, има. След като не може да се намери друг стимул, то е редно да се обяснят възможностите за реализация, да се стимулира едно дете да е подготвено и образовано за да има възможност да стане това, което иска. Учителят следва да е съвременен и находчив, и паралелно родителите да дават примери за поведение, което да може да поведе децата по правият път. Лошото образование се дължи и на неправилни социални модели ( нехаещ учител и родител / апатичен и асоциален ученик ), на лоши примери за подражание и липса на стимул – “Защо да се учи?!”. Защото в крайна сметка, всеки от нас е започнал работа за да има основно какво да яде и да живее. Ето стимул. Щом другото не работи, то нека се покаже, че образованието значи работа, умения и по-добри възможности за оцеляване. А когато един човек учи със стимул, то той после реализира наученото. Когато учи насила, той ще живее така.
А в крайна сметка, кой друг, ако не ние, ще плаща лошите сметки на децата си, нали?