Из думите на един мим

Дайте да си поговорим сега за това, което се именува “образователна реформа”. “Реформа” идва от reform, което пък първично произлиза от революция, но се използва за генерална промяна на публични услуги. “Образователна” предполага нещо свързано с образованието или образователният процес, нали така? Това го слушаме знаете ли от колко години? Да, знаете разбира се. Все се говори за едни абстрактни неща, които някак си нямам спомен да са ме вълнували докато съм бил субект на образователната система, или докато съм бил “образоваща се самоходна бойна единица”.

Дали крайната цел на образо…реформата е да се реформира крайният продукт?

Тоест – като вкараме месото, дали ще излезе качествен щпек. Образно, да ме прощавате за черният хумор на Тапанчев. Крайният продукт на образованието не е заплатата на учителите, нали? Също така, ако се не лъжа, не са и цените на кроасаните, чипсовете и киндерчетата. Може би и не са матурите, с техните безкрайно сложни оценъчни формули и криворазбрани и променливи критерии. Ако не се лъжа, крайният продукт е образована единица. А когато се решава генерално някакъв проблем, не е ли редно да се подходи първо от към неговата гледна точка? И всичко останало, колкото и не-маловажно да е, да се нагажда към него? Малко известно, за жалост, е ,че добрите китайски генерали навремето са нагаждали атаката си съобразно това кого атакуват, а не с какво атакуват. А ние атакуваме неизвестен противник с ръждясало въоръжение, да ме извинявате за примера.

“Черната овца” на Ахат или Дъ Лош Ученик

Ако се замислим, ученикът у нас е събирателен образ на неимоверно количество лоши качества, но като ги сложим всичките на десктопа, той не става по-чист, нали?

Учениците били алкохолици, твърдение на пресата. Сигурно е така, предишните поколения ученици никога не са пили алкохол, никога не са се крили по градинки да пушат. Учениците били сексуално неадекватни и агресивни. Така е сигурно, защото като те тресе хормона на 16-17, не си хич адекватен, а мислиш само за дупенцето на Деничка от другият ред, а това какво бил направил палавника Ръдърфорд с неговото малко английско космато атомче си е изцяло негов проблем. Учениците били ужастни ужаси по граматика видите ли. Ами то трябва да стоиш малко покрай родителите, за да разбереш защо Кирил, Методий, Паисий и сие биха се метнали от нос Калиакра вкупом, овързани с шал на ЦСКА София…Въобще, учениците са днешните призраци на бъдещите ни страхове. Страхове, които ние избутваме с йезуитски мотиви някъде в сенките на собствената си невъзможност да проумеем, че учениците днес се вълнуват и нервират, на същото онова, на което и повечето от нас преди години, когато сме били на тяхно място. Забавление.

Някакво брутално впечатление ми прави, че това, какво искат учениците, се приравнява на желанието на абсолютната нула да се затопли. Техните желания никак не се извеждат на челно място, защото на никого не му пука за това. Всеки иска да излезе завършено въплъщение на малкият британски лорд, а не разпусната емо-команда.

Никак не смятам, че е редно да се тъпчат главите на учениците по архаични методи, които са невъзможно за възприемане от поколение, което расте със все повече повече електроника и технически възможности. Никак не смятам, че литературата трябва да се реформира, а родителите да покажат на още малките деца какво значат книгите, защото училището няма да ги научи. Редно е да се подхожда много по-индивидуално към всеки един ученик, така както никога досега, защото стремежът им към самоизтъкване и самоосъзнаване ни е напълно непознат. Резонно е да не се осъждат страстите им и увлеченията им по “тънката” част, защото ние не сме били по-различни, просто сме пораснали и ни е трудно да върнем лентата. По цял свят се търсят начини да се направят училището и университетът интересни места, където да бъде развиван стремежът на учениците и студентите не да събират просто знания, а да трупат бъдещи възможности. А ние коментираме заплати и калории. Не и днес, това не е ефективен подход.

Та какво ще рече това понятие "образователна реформа"? Ще се прави образованието интересно, или ще се образоват и очовековечават учителите, или ще се налива разум? Или…дистанционно ще се говори за проблемите…

“Това е прототип, сглобен от студенти в МИТ. Исках да покажа и такива в БАН или български университет, но освен пощенската количка в РУ не намерих други.”

Първо темата за БАН привлече вниманието покрай едно изказване на един политик, относно целесъобразността на изразходваните бюджетни средства. После ми стана интересно роптаенето на учените там. После в темата на броя в “Капитал” има няколко статии по този въпрос. И окончателно се убедих, че 8,000 служители на БАН произвеждат научна нула. А в същото време местата, където науката следва да намери едно от двете си приложни полета – университетите, тънат в липса на лаборатории и практика. Тоест – хайде да поразсъждаваме като в западен филм…

БАН и наука или ban for science?

Малка игра на думи. Няма да се опитвам да доразвивам идеите на много по-можещите от мен журналисти от “Капитал”. Няма да се опитвам да откривам топлата вода за науката у нас, тъй като нямат пари за такава. Ще направя следният аматьорски анализ, пък вие ще кажете дали съм прав, става ли?

8,000 служители, 52 института, 12 централни лаборатории и 4 научни центъра. Това е БАН. Освен няколко института и лаборатории с ясно и полезно приложение, другите за какво са? Инвестицията в тях – то дори не може и така да се нарече, какво носи? Каква е ползата от амортизирани старци, които работят като изявени мазохисти за без пари ( въпреки, че като чета колко имота имат и дават под наем, надали всички са така ) и в уникално мизерни условия, в които грамофон не може да бъде измислен ? Съжалявам, че така … принизявам науката на чисто финансово равнище, но те се хранят с пари от моите данъци. Под сметката за тези пари те не предоставят нищо, което може да влезе в обръщение за българската икономика и държава въобще. А може и да има, но пък са решили да скромничат и никъде да не са го публикували? Науката в БАН е като диамантите на кухненският плот у дома – липсва. А защо науката трябва да е в БАН? Защо въобще трябва да има БАН?

Университет.

Това, което показват по западните филми не е само за лентата, която гледаме. Там действително университетите са ядро на практика, на опити, а ръководителите ( практиците ) са самите преподаватели. Тоест те се развиват преподавайки. Те са в течение с новостите и са отворени за търсене на нови граници на науката. Бил съм в западен университет, имам приятели, които са там. А у нас? БАН храни осем хиляди ( !!! ) анонимни персонажа, които даже едно списание за наука не издават, какво остава за практичен резултат. Университетите – 95% поради огромният си брой за България, са приют на теоретици, които даже не са в течение с теорията, а преподават нещо си заради самото преподаване. На новите идеи се гледа със скосени космати старчески вежди, дискусиите се възприемат като неуважение на авторитета на преподавателят, а подобрението в материалната база се измерва с ремонтите в канцелариите. Така е в по-голямата част от висшето образование у нас. Теория пет години и после на ново, само че практика, която се поема от работодателят. Защо са тези 8, 000 души и безброй имоти на БАН, след като е редно те да са в университетите? Защо тези “учени” не преподават, като са толкова умни? Защо университетите да не финансират тези изследвания, да кандидатстват за проекти ( един проект в ТУ за енергийна ефективност в обработката на метали би спечелила гарантирано според мен субсидия от Стомана Перник ), от които да печелят, да се развиват и да се развива науката. И да се научават на нещо студентите. Има много места, където има някакви наченки, но на порнографско естество, ще ме прощават научните среди. И не се отнася само за техниката, химията или физиката. Правото и икономиката също са науки. Преподаването е неразривно свързано с практиката, което обаче е малко неразбрано у нас. Да си помощник – адвокат три години не стигат като практика, че да станеш преподавател по право. Да си стажант две години в склада на някоя банка не те прави достоен преподавател по финанси.

Това, от което според мен има нужда науката, е да се махне от нафталина и да отиде там, където й е мястото – в университетите. “Учените” да си заслужат парите, които получават или които искат да получават. А практиката да замести прашасалите учебници, които се слагат само за показ на изгнилите дървени студентски бюра. Малко като в западен филм…