Наполовина пълна или наполовина празна?
January 6, 2008
by Петър Ванев
334 views
12 comments
Ах, тази чаша!
Сутринта нета се влачи като лада петица по баир, то сигурно тролеят няма да те изчака на спирката, свалката с кафеджийката няма да сполучи, щото тя ще носи флателка с надпис “Man sucks”, после шефа ще те гледа лошо най – веротно защото се мята като луд на банкета когато пуснаха новата песен на Кристина Агилера. Довечера благоверната пак няма да ти пусне ( “Аналгина” пак няма да подейства ) и най – вероятно телешкото варено ще е студено рагу.
Приятелю, на теб не ти е наполовина празна чашата – направо ти е спукана.
Ако така си мислиш в началото на деня, то гаранция, че той така й ще завърши. Защо ли? Ами защото си тъп, черноглед торен бръмрар. Тъп – защото малко се иска да проумееш, че песимизма е страх да поискаш и да си повярваш; черноглед ще си докато не почнеш да гледаш света такъв какво искаш да бъде, а не да се пулиш в говната. И да, торен бръмбар ще си, докато не почнеш да гледаш препятствията очи в очи, а не да ги заобикаляш надупен, бутайки жалкият си животец. Факт е, че животът не използва розово мастило като пише на дъската на живота, но пък ако поискаш винаги можеш да вземеш перото от неговата ръка. Повярвай ми – няма да се дърпа много.
Аз доста трудно преминах от думи в действие – що се касае до увереност и оптимизъм, и смея да твърдя, че сега ми е доста по – леко. За да искаш да си щастлив, трябва да знаеш, че щастието има една основна черта в характера – то се появява, когато освен желано е и търсено. Оптимистът успява, защото бидейки директен, честен и уверен, има много по – голям шанс да сполучи. А песимистите ( както в първият абзац ), рядко са толкова успешни, защото те вътрешно са демотивирани, несигурни и рядко действат директно. Иска се и реакциите на другите хора да не те плашат, а да те стимулират да си вярваш и действаш. Желаните резултати се постигат освен когато ги желаем, а и когато си вярваме и сме убедени, че ще се случат.
Ако все пак продавачката на кафе не ти се усмихне ( изми ли си зъбите? ), а те изгледа като стреснат изхождащ се женски доберман – приеми, че снощи е практикувала нов вид секс и още я боли, и не губи вяра – и утре е ден. В разрез с великата мисъл смятам, че добрите намерения не водят към Ада, а към титулярният състав в отбора на оптимистите и успяващите, и ще перифразирам една реклама – “А Вие усмихнахте ли се?”

