Из думите на един мим

Снимка: http://cybernetnews.com/

След няколко месеца като ползвател на Opera 10, от която първоначално останах изключително доволен, сега дойде ред да се върна към Firefox, от която избягах след като една от последните версии даде много сериозни проблеми, и то не само при мен. Тъй като съм далеч от каквото и да е ниво на технически грамотен потребител, ще си изпиша моите ламерски съображение, поради които отново тичам на гърба на Лисицата из необятните интернет ширини.

Клавишни комбинации – на Операта ме докарваха до инфаркт. Това е една от основните причини да я оставя в историята – пиша мейл и хоп, натиснал съм някой бутон, който те връща десет страници назад в браузъра. Това, което си писал … няма значение. Също важи и за чата във facebook и прочие. Пък да не говорим, че някои не работят – с вградените бутони “напреди” и “назад” в мишката само понякога успявам да върна страница под Опера. Под новата FF работят безотказно и тези проблеми останаха в миналото.

Връзки – разглеждаш си една страница и хоп, нито една връзка по страницата не работи. Ей така. Трябва да я презаредиш. Постоянно се случва, което е изключително неприятно.

Сигурност – понякога Опера ми е отваряла страници, за които след като клинка нещо по тях ми светва антивирусната, че имаме нападение и да вдигам гарда…Norton Internet Security има toolbar за FF ( и за IE само ), който позволява това да не се случва като не те пуска в подобни сайтове. И си върши работата доста добре. Помага и при търсенето в Googlе, като показва дали за някои от резултатите има докладвани проблеми. При Опера не може. Минус.

Добавки – по навик от Лиска се пробвах и на добавките на Опера, а то се оказа, че това са widgets и стоят отделно от основният екран. Неудобно е да следиш времето например, нещо основно при мен. Opera Mail компенсира RSS и mail – добавките на FF, и то доста добре, но да си ограничен в добавянето не ми хареса.

Подръжка на страници – колкото и да си я харесвам Операта, за съжаление се натъкнах на доста страници, които извеждат съобщение, че браузърът ми не е сред поддържаните или че за да ползвам пълните възможности на сайта, трябва да съм с друга програма. Да не говорим, че автоматичното обновяване при някои страници е проблемен момент – fb, новинарски агенции, RSS четец, тъй като F5 ми стана любим бутон. Минус…

Приложения по сайтове – създава доста странни проблеми Операта в това отношение. Ето например favit има опция за влизане с facebook профил и съчетаване на емисиите, и аз реших да пробвам. Да, ама не – под Опера ми се сринаха и двата сайта, като нямах достъп до момента, в който преинсталирах програмата. Подобно важеше и за още едно или две места, където имах интерес, но сега не мога да се сетя точно кои бяха. Минус.

Общо взето програмата не е никак лоша, но само интегрираните пощенски клиент, четец за емисии и бързина не са основание да й остана вечен привърженик…

Снимка. Не е красиво нали? Това е нахапано дете от куче. Колко трябва да станат, за да се разкарат градските глутници и да не се притесняваме за нашите деца?

Много съм объркан как да започна. Преди дни едно куче изскочило от храстите пред Пантеона в Русе и е нападнало дъщеря ми, която си е играела на плочките. Добре, че съпругата ми и една приятелка са имали по-бързи реакции, че са предотвратили нещо лошо да се случи. Бях решил да седна да и опиша колко безумно “обичам” хората, благодарение на които тези животни са станали ужасно много и позволяват да се случват подобни неща, защитавайки бедните и гладни помияри. Но такива статии и публикации има много. Има много дискусии и коментари. Всеки опит логично да се обясни, че присъствието на тези псета между блоковете и дърветата в парка не е правилно бива посрещнат с едни жални вопли от псевдо-еколози, чиято функция в общественият строй е крайно неясна. Ето цитат от една много добра публикация при Мишо Кенаноф :

Накрая в заключение:
Безпризорните кучета нямат място на улицата. Те пренасят болести, цапат и има немалко случаи на агресивност и нападения срещу хора. Нямат място в града – точно както защитавам тезата хората да пазят природата. Всеки да си знае мястото. Градът е за хора, не за кучета. Ако толкова ви харесват бездомното куче пред блока – вземете си го вкъщи. Не забравяйте да му осигурите жилищна площ, да е обезпаразитено, с паспорт, да го разхождате с намордник и повод, да почиствате след него и да си платите общинската такса.

Цялата статия и интересните коментари тук: Блогът на Даниела и Михаил CC Лиценз

Дискусиите нямат край, както и нямат резултат. Водят след себе си само безумия, да ме извиняват природозащитниците. Защото е нужно да изясним и нещо друго – последниге защитават природата по документи, но най-активната част от тях защитават кучетата в градовете! Каква природа, какви пет лева? Нека бъда последователен – кучето е опитомен вълк от началото на каквото и да е homo. Тоест – кучето е ДОМАШНО животно, не улично. Когато едно домашно животно си създаде среда за живеене извън дома, то вече не е домашно, нали? Тоест – мястото му е сред природата, за да бъде напълно адекватно защитаването на неговите права. Каква полза има от нас то тук или ние от него? Хайде, уличните котки не нападат хора, повечето се грижат мазите да нямат гадинки, които да ни тормозят ( факт в последните три квартири ). И като резултат на това, че няма какво да се направи ( дали? ) за уличните кучета, се харчат едни невероятни пари за да се ваксинират, за да се обезпаразитяват, за да се хранят, транспортират, да се изграждат необходимите места, да се поддържа персонал ( и административен, и трудещ се ). А децата по домовете живеят в безумна нищета – и духовна, и финансова. Но за едно псе е по-лесно да се грижиш отколкото за едно дете, нали? И е по-лесно отколкото да се защитават изчезващи видове диви животни, поради загуба на естествената им среда в България, или плажовете, или планините, или реките…Жалка работа.

Лично за мен мястото на бездомните кучета е сред природата – щом няма кой да се грижи за тях, то те си имат място – животните живеят сред природата, а не между 206-ти и 207-ми блок, на детската площадка! Изразът “Правата на животните в града” е толкова изпразнен от съдържание, че съжалявам хората, които го изричат. Защо не докарат и вълци, мечки и елени из парковете, така да се адаптират и те? Екологията като наука, като дейност, като гражданско течение, е ориентирана към запазване и развиване на природата нали? Какво развиват кучкарите из градовете? “Приют за кучета” е нещо…гротеско. Всички бездомни хора ли са настанени из приюти, че за кирливите псета взехме да се грижим? Чудя се…дали, ако на някой висшестоящ му бъде нахапано или поне нападнато детето ( не го пожелавам в никакъв случай! ), няма да се промени неговата позиция? Ако псевдо-еколозите ми обяснят как “правата на кучетата” се спазват когато те разнасят мръсотия и болести, кошчетата за боклук се простират на квадратни метри, и нахапаните деца и хора стават все повече? А правата на хората? Лицемерието, с което се градят и поддържат тези … организации за защита на “градските бездомни животни” е гавра с нас самите. Неразбиране на обществените нужди и дори – мястото на всеки под това слънце.

Някои градове са решили проблемите по един или друг способ. За Пловдив го чух от няколко човека. Как те са могли, а другите не могат? Аз искам да няма глутници агресивни, мръсни и болни помияри, заради които да дебна дъщеря си къде ходи ( или дори аз самия ) из парковете и градините. Аз плащам данъци за да живея нормално, а те ми пречат. И атакуват без каквито и да е подстрекаващи действия мили еколози! Аз лично съм с вързани ръце да променя това статукво. Затова се надявам, че някой от хората, които ще се зачетат тук и от които зависи това, няма да иска да види в семейния си албум горната снимка с неговото дете….

“Мълчанието е злато, а ние явно сме алчни. Резултат?”

Това според мен е доказана, безспорна истина. А защо е толкова трудно да се спазва? Факт е, че в големият и забързан град нямаш много време за тези неща, а трябва. Комуникация с околната среда и общество водят до едно емоционално “умаряне” на говорният апарат, и или се стига до апатия или до раздразнителност. Тоест, ние можем да дискутираме по цял ден ( на тези от нас, на които не го работят ) неща, които ама въобще си нямат връзка с нас – ордена на Батков, някоя акция, слабата игра на Левски и ЦСКА или любовницата на шефа, а като се приберем у дома нямаме сили и желание да коментираме най-важните неща – тези свързани със семейството ни. Необходими са две неща – от личен опит . Едното е да не се хабим за неща, които нямат пряко значение за нас – няма смисъл, а и води до изразходване на енергия като на кварталната бръснарка, а ние не сме такива нали? Като говориш за неща, които нямат значение за теб самият продължително време, то и ти започваш да нямаш значение за себе си. И второ – не загърбвайте най-важният човек до себе си! Говорете за тези неща, които дават “на късо”, тези неща, които не са гладки като ледена пързалка, отделете денем по една чаша бира и две цигари време за да поговорите, за да не се налага после да се оплаквате на дружките, че “няма смисъл”. Винаги има смисъл, въпросът е дали ТИ го виждаш и го заслужаваш…