Из думите на един мим

Медиите обожават драмите, но дори и това обожание трябва да си има граници

Признавам си, въреки, че не от вчера знам колко малко морал, етика и чувство за реалност има в редица български медии, този път успях да се изненадам. И то не за друго – новини по света имаше колкото искаш. Новини у нас не е като да няма. Но отразяването на “кризата” в Сливен показа и нещо плашещо – медиите у нас искат да има страх. Или не точно те, а зрителите им?

По друг начин не мога да си обясня това, което се случи по екраните и хартията. С малки изключения както винаги. Които знаят какво е да си журналист.

Нека си позволя да поправя няколко феноменални грешки:

Криза – това е събитие, което действа отрицателно в различни аспекти от живота на обществото и то с продължителен, а не краткотраен ефект в повечето случаи. Престъплението в Сливен не е криза. Това е престъпление с много висока степен на обществена опастност. Но не е криза. Драма е за взетите за заложници българи, за техните близки и приятели, сериозно изпитание е за колегите, които са били там през цялото време. Но не е криза. Войната в Либия е криза. Земетресението, цунамито и ядрената опасност в Япония – това е криза. Сливен го направиха криза медиите. Какви са им целите? Извън тривиалното “рейтинг” не мога да се сетя друго. В никакъв случай не виждам конспиративни теории за насаждане на страх, предизборни сътресения или нещо подобно. Просто това престъпление не се е случвало – за наша радост, на наша територия с изключение на един автобус преди известно време. Отразяването се превърна в нещо невъобразимо грозно по редица телевизионни канали и вестници. И не говоря за проучването на извършителя и причините, довели това да се случи. Говаря за това КАК бе отразено. Генерализирането е много грешен подход и това се учи предполагам във Факултета по журналистика. “Цялата страна трепереше” – това може да се използва единствено при земетресение на територията на цялата държава. Сливен не беше земетресение за държавата, беше такова за медиите за шир потреба, които упорито отказваха да признаят, че са стигнали дъното и продължават да дълбаят. Не можеш да си позволиш в сутрешен блок, в обеден блок, в централни вечерни новини и помежду ми, да вменяваш състояние на страх, ужас и тревоги на цяла нация. А любимците ми от бТВ явно искаха хората да повярват, че и те са заложници. За да постигнат какво? По-висок рейтинг? По-висока гледаемост, базирана на отразявенето по този начин на такива събития говори изключително лошо за целите на аудиторията.

Експертите – нещо, което изключително ме подразни. От екраните и от хартията заваляха едни “експертни” мнения, на хора, които са членове на фондации по сигурността, по изследване на сигурността, по наблюдение на демокрацията, национални експерти по сигурността и прочие, и прочие, и прочие. Само докато ги гледаш си даваш сметка, че тези хора престъпление и престъпник са виждали отблизо само през 3D очилата в киното. Но на тези хора им бе дадена думата обширно да обясняват колко прозрачен е въздуха, колко мокра е водата и колко празни думи могат да се наредят в 20 минути или една страница. Това е все едно на едно лице, с едногодишен стаж в деловодството на ДАНС например и уволнен поради некъдърност, да му дадеш думата като “бивш служител на ДАНС и експерт по пролемите на тероризма”. И да му гледаш сеира. Само, че те му се радват. Той е там и не обяснява, че вземането на заложници в този случай не е тероризъм в общоприетото понятие, а много тежко криминално престъпление, което още повече, че в случаят е преплетено с личния живот на извършителя. Той говори с едни абстрактни изречения, използва неясни по смисъл понятия и дава компетентно мнение. И какво донесоха тези експерти на зрителите на тези телевизии? Разясниха ли какви са възможните причини това да се случи, обясниха ли какви биха били действията на МВР там? Дадоха ли примери с други, сходни, престъпления по широкия свят – как са действали там например?

Само две, но достатъчно сериозни черни точки на личното ми табло за оценки. Как така имаше медии, които детайлно отразяваха случилото се, но които не те карат да получаваш нервна криза? И още по-притеснителният въпрос – защо има хора, които явно гледат и четат тези медии, които считат, че престъпленията и човешките трагедии са основната душевна храна на българския народ? И ако трябва, те ще ги доукрасят и създадат, за да има какво да излъчват. “The running man” от чичо ви Стивън Кинг. Едно към едно.

Защото колкото тези журналисти са виновни за начините, по които отразяват подобни събития, толкова са и невинни, защото знаят, че има хора, които точно това искат да видят.

Как беше онази поговорка за баницата и това кой е луд…