Из думите на един мим

Снимка. Не е красиво нали? Това е нахапано дете от куче. Колко трябва да станат, за да се разкарат градските глутници и да не се притесняваме за нашите деца?

Много съм объркан как да започна. Преди дни едно куче изскочило от храстите пред Пантеона в Русе и е нападнало дъщеря ми, която си е играела на плочките. Добре, че съпругата ми и една приятелка са имали по-бързи реакции, че са предотвратили нещо лошо да се случи. Бях решил да седна да и опиша колко безумно “обичам” хората, благодарение на които тези животни са станали ужасно много и позволяват да се случват подобни неща, защитавайки бедните и гладни помияри. Но такива статии и публикации има много. Има много дискусии и коментари. Всеки опит логично да се обясни, че присъствието на тези псета между блоковете и дърветата в парка не е правилно бива посрещнат с едни жални вопли от псевдо-еколози, чиято функция в общественият строй е крайно неясна. Ето цитат от една много добра публикация при Мишо Кенаноф :

Накрая в заключение:
Безпризорните кучета нямат място на улицата. Те пренасят болести, цапат и има немалко случаи на агресивност и нападения срещу хора. Нямат място в града – точно както защитавам тезата хората да пазят природата. Всеки да си знае мястото. Градът е за хора, не за кучета. Ако толкова ви харесват бездомното куче пред блока – вземете си го вкъщи. Не забравяйте да му осигурите жилищна площ, да е обезпаразитено, с паспорт, да го разхождате с намордник и повод, да почиствате след него и да си платите общинската такса.

Цялата статия и интересните коментари тук: Блогът на Даниела и Михаил CC Лиценз

Дискусиите нямат край, както и нямат резултат. Водят след себе си само безумия, да ме извиняват природозащитниците. Защото е нужно да изясним и нещо друго – последниге защитават природата по документи, но най-активната част от тях защитават кучетата в градовете! Каква природа, какви пет лева? Нека бъда последователен – кучето е опитомен вълк от началото на каквото и да е homo. Тоест – кучето е ДОМАШНО животно, не улично. Когато едно домашно животно си създаде среда за живеене извън дома, то вече не е домашно, нали? Тоест – мястото му е сред природата, за да бъде напълно адекватно защитаването на неговите права. Каква полза има от нас то тук или ние от него? Хайде, уличните котки не нападат хора, повечето се грижат мазите да нямат гадинки, които да ни тормозят ( факт в последните три квартири ). И като резултат на това, че няма какво да се направи ( дали? ) за уличните кучета, се харчат едни невероятни пари за да се ваксинират, за да се обезпаразитяват, за да се хранят, транспортират, да се изграждат необходимите места, да се поддържа персонал ( и административен, и трудещ се ). А децата по домовете живеят в безумна нищета – и духовна, и финансова. Но за едно псе е по-лесно да се грижиш отколкото за едно дете, нали? И е по-лесно отколкото да се защитават изчезващи видове диви животни, поради загуба на естествената им среда в България, или плажовете, или планините, или реките…Жалка работа.

Лично за мен мястото на бездомните кучета е сред природата – щом няма кой да се грижи за тях, то те си имат място – животните живеят сред природата, а не между 206-ти и 207-ми блок, на детската площадка! Изразът “Правата на животните в града” е толкова изпразнен от съдържание, че съжалявам хората, които го изричат. Защо не докарат и вълци, мечки и елени из парковете, така да се адаптират и те? Екологията като наука, като дейност, като гражданско течение, е ориентирана към запазване и развиване на природата нали? Какво развиват кучкарите из градовете? “Приют за кучета” е нещо…гротеско. Всички бездомни хора ли са настанени из приюти, че за кирливите псета взехме да се грижим? Чудя се…дали, ако на някой висшестоящ му бъде нахапано или поне нападнато детето ( не го пожелавам в никакъв случай! ), няма да се промени неговата позиция? Ако псевдо-еколозите ми обяснят как “правата на кучетата” се спазват когато те разнасят мръсотия и болести, кошчетата за боклук се простират на квадратни метри, и нахапаните деца и хора стават все повече? А правата на хората? Лицемерието, с което се градят и поддържат тези … организации за защита на “градските бездомни животни” е гавра с нас самите. Неразбиране на обществените нужди и дори – мястото на всеки под това слънце.

Някои градове са решили проблемите по един или друг способ. За Пловдив го чух от няколко човека. Как те са могли, а другите не могат? Аз искам да няма глутници агресивни, мръсни и болни помияри, заради които да дебна дъщеря си къде ходи ( или дори аз самия ) из парковете и градините. Аз плащам данъци за да живея нормално, а те ми пречат. И атакуват без каквито и да е подстрекаващи действия мили еколози! Аз лично съм с вързани ръце да променя това статукво. Затова се надявам, че някой от хората, които ще се зачетат тук и от които зависи това, няма да иска да види в семейния си албум горната снимка с неговото дете….