Из думите на един мим

От доста време се говори и пише колко сме виновни шофьорите за простотията по пътя. Наистина, има шофьори, които са достойни обекти на изследване от страна на психиатрите. Разбира се, не мога да пропусна и част от дамите ( без да съм сексист!), които захапват волана в поза лотус и въобще не обръщат внимание на останалите, били те дори и сфетофари ( снощи една девойка, отговаряща точно на описанието, на “стъкленото кръстовище” на входа на “Дружба” даже не си вдигна погледа да види какво му свети сфетофара, толкова бе ангажирана да гледа напред!).

Днес се наложи да обиколя няколко банки в центъра ( района около МС ) с автомобилчето си – в този район ходя само пеша иначе, и полудях не от колеги – шофьори, а от другия участник в движението – “Пешеходеца”. Не си бях давал сметка от доста време колко са дразнещи, но днес ми писна – то не бяха баби с торби насред платното; не бяха натруфени лелички, пресичащи все едно ти си виновен, че въобще имаш кола; любимото занимание – да се чака бусчето за картофи ( маршрутката да се чете) по средата на пътя или точно на завоя. Но това са тривиални нещица, на които някак си се свиква. НО! Но по средата на “Дондуков” млад татко си говореше по телефона и бутайки количка с бебе (!!!) излезе и чак тогава се огледа! Даже не бе на пътека… Малко по – късно на “Ботев” – същата случка, само, че с бебето бе средно възрастна жена, но пък биеше по точки идиота отпреди това – пресичаше напречно булеварда …

“Войната по пътищата” си се води сериозно от двете страни…. За съжаление! Какво толкова би причинило на пешеходеца да се разходи малко до пътеката на един натоварен булевард? Или му носи морално удоволетворение да слаломира между автомобилите, и после да псува, че са селяни?! За радост се наблюдава все повече пешеходци и щофьори да се замислят пред да направят някоя маневра, но пък и автомобилите се увеличават прогресивно, така, че положителното се губи. Но да поставяш детето си в такава ситуация, даже и да се сърдиш, че ти свирят – направо си плачеш за бой…