Въпрос за 1 милион лева, малко секс и 300 кубика силикон

 

Яйцето или кокошката? Да ви видя моля, защото се говори, че жените у нас били сребролюбиви курви, а пък те говорят, че мъжете били прости селяни….

Кое е първо –

Zlatka_5

“Василеса Прекрасна маде ин БГ” – простите, изрусени силиконки, с акъл, колкото песен на Азис, и речников запас от архива на Пайнер, с невероятни сексуални умения и имащи срок на годност пет – десет години, които имат единствена цел – П.А.Р.И., или

mutri0bs(1)

“Иля Мурумец маде ин БГ” – косматите, нахални, елементарни, здрави люде, дето плющят шкембета преди работни обяди, върхът на животецът им е да се похвалят със уникалната свирка на Василеса ( виж по-горе ) и да домъкнат безвкусно облеченият си задник в новата А осмица ( може и Х петичката или Бентлито ). Където пак се вози Василесата.

Дали “Иля” е виновен за появата на “Василеса” заради парите си

или

“Василеса” е виновна за появата на “Иля” заради желанието си за пари?

Новогодишно питане и пожелание – помощ само пари ли значи?

Винаги ми е чудно как хората като споменат помощ, в огромна част от случаите имат впредвид парична помощ. Винаги когато стане дума не за пожелания, а за спомагане, се мисли за пари. Е, сега като новогодишна честитка ще обясня защо Ви пожелавам да помагате…
Новогодишно благородство

По празници част от хората изведнъж стават благородни и решават, че това е момента да се помага на другите. Дали чрез съобщения на поредният четирицифрен номер ( за всички мобилни оператори ) или пред поредният магазин в прозрачна кутия и поредната кауза. Тогава хората си развръзват кесиите, и така немалка част от тях сигурно мислят, че са дали своята лепта за помощ през годината. Същото се случва и когато се съберат няколко човека и се подвигне въпроса с какво са били полезни – пак за пари става дума. Когато се коментира помощ за училище например – пак в пари се измерва помоща ( учебници и книги?! ). Но има и друго измерение на човешката помощ, защото хората са си помогали и преди да има пари.

“Помощ” не значи само пари
Личната помощ не се свършва само с коледните и новогодишни празници, или отделените 2 лева. Помощ може да се дарява цяла година, без да се опразни нечии джоб. Просто е: когато тъкмо затваряте магазина и почука последният закъсняващ клиент – не го отпращайте; когато колега не може да разбере нещо, а вие тъкмо довършвате нещо не-толкова-важно – обяснете му; когато виждате, че сервитьорката е обидена от отношението на други клиенти – кажете й една добра дума; когато жената с детето чака да пресече – бъдете Вие този, който ще й даде път; когато на напълно непознат му тежат торбите и катери същите стъпала като Вас – помогнете му; когато станеш неволен слушател на диалог, в който единият не знае какво да прави, но ти знаеш – не бъди егоист, извини се и им обясни; когато се оплаквате колко е мръсен градът, в който живеете – помислете, колко пъти сте “помогнали” това да се случи; когато някой сбърка, вместо да го нападнете му подайте ръка; когато видите у близък нещо, което не Ви харесва – недейте да мълчите, помогнете му като му го кажете, защото спестената забележка се връща като нетърпимост след време; вместо веднага след работа да сипеш бира и да пуснеш телевизора – вземи детето за час, за да си почине майка му, то е и твое.
Пожелавам Ви да сте здрави и слънчеви занапред! Пожелавам Ви да имате сили да ходите с вдигната глава, да имате слънчето в очите си, и никога да не чакате покана за да помогнете! Най-големият подарък, който може да направи един човек е да бъде добър, и това винаги се отплаща. Винаги. Затова – бъдете добри! Бъдете добри и не забравяйте, че животът е такъв какъво имаме воля и сила да го направим, а не какъвто се случва.
Весело, топло и незабравимо посрещане на новата година!

Нов прочит на лошото образование

“Образование е свързано с парите. Поне в повечето случаи…”

Трудно е напишеш дори два интересни реда за нещо, което е предмет на обществени и политически дебати не от вчера. Трудно е да се извлече универсална поука от лошото образование и всеобхватно приложим стимул да се образоват хората. Но една китайска поговорка ( а те са мъдри хора, да знаете! ) ми даде една насока, и аз ще опитам.

“Ако искате една богата година, посадете зърно.
Ако искате десет богати години, посадете дървета.
Ако искате сто богати години, образовайте хората!

Материалният свят
Нищо ново под слънцето – с всяка изминала година ние ставаме все по-големи материалисти, и всеки от нас би могъл да извади сто и един довода в подкрепа на това твърдение. Само, че когато има действие, има и противодействие, тоест – когато има урбанизация, засилване значението на материалното и загуба на лично значимото за сметка на кариеризма, то се проявява и обратното. Много хора напускат големите градове за да имат време за себе си и за семйствата си, като това в никакъв случай не е за сметка на трудовата дейност. Тук трябва някъде да има и връзка с образованието, нали така?
Образованият човек е поне малко по-богат, по-сигурен и подготвен
Тази максима търпи изключения, както всички подобни. Но е общовалидна по принцип. Образованият много по-лесно може да се ориентира на пазара на труда, много по-лесно може да оцени минуси и плюсове от конкретна ситуация, много по-лесно може да избере в какво да инвестира времето и парите си, по-правилно може да разпредели личното си време и отговорности и да потърси вариант за справяне с проблемите. Доброто образование поставя много по-малко въпросителни и много повече възможности.
Къде е уловката? Не може да няма такава, нали?
Да, има. След като не може да се намери друг стимул, то е редно да се обяснят възможностите за реализация, да се стимулира едно дете да е подготвено и образовано за да има възможност да стане това, което иска. Учителят следва да е съвременен и находчив, и паралелно родителите да дават примери за поведение, което да може да поведе децата по правият път. Лошото образование се дължи и на неправилни социални модели ( нехаещ учител и родител / апатичен и асоциален ученик ), на лоши примери за подражание и липса на стимул – “Защо да се учи?!”. Защото в крайна сметка, всеки от нас е започнал работа за да има основно какво да яде и да живее. Ето стимул. Щом другото не работи, то нека се покаже, че образованието значи работа, умения и по-добри възможности за оцеляване. А когато един човек учи със стимул, то той после реализира наученото. Когато учи насила, той ще живее така.
А в крайна сметка, кой друг, ако не ние, ще плаща лошите сметки на децата си, нали?