За какво са ни толкова журналисти?

July 15, 2009
by Петър Ванев
205 views
9 comments

Reporters-AirGunSite

Не знам дали сте забелязали, но в нашата малка и мила родина има безброй информационни агенции, интернет новинарски страници, печатни издания като за цял Китай, стотици радиа и телевизиики. Нищо лошо дотук, защото информацията е нужна за кръвообращението на обществото. Но каква е ползата от толкова много и толкова еднакви журналисти?

Не знам по какъв повод, но се задълбах из всичките записани ми адреси на информационни агенци, вестници и интернет издания. И след ден – два ми се избистри какво съм търсел – различната новина. Изключвам „Капитал“, „Дневник“, re:tv, Екип, защото те не чакат някой да им поднесе „новината на Бареков“. Поне по мое мнение. От цялото търсене освен на въпиюща неграмотност, се натъкнах и на абсолютна липса на въображение – като си взел новината от друг ( нищо, че вземаш сигурно поне колкото него ), поне си направи труда да промениш малко текста. Толкова хора вземат пари за да информират обществото за това, което се случва, а те реално следят, като рибар – новобранец докато кльонка за някое младо сомче да се обърка, и веднага копират написаното от други, които реално са били на терена, реално са били там. Не говоря разбира се за политическите новини, тъй като там журналистите се избиват да предават „ на живо“. Все едно масата се интересува живо.

Отразяването на събитията, така, че да бъдат прочетени с интерес и да пресъздадат у читателя ( респективно зрителя ) онова усещане, че все едно е бил там, изисква две неща: журналист действително да е бил там и информиращият да може така да го опише. А 90 процента от пишещите из дебрите на медиите хал – хабер си нямат от правене на репортаж. Освен ако това за тях не е копиране от емисиите на БТА без да си признават, че са абонирани. „Авторските“ материали в повечето случаи са прости препечатки от няколкото „големи“ информационни агенции и телевизии, които харчат пари за да пращат хора по места и ги карат да произвеждат Съдържание. Нароиха се десетки регионални информационни страници в интернет, а съдържанието често можете да видите на официалните страници на институциите, за които пишат.

Защо е толкова трудно да се създаде съдържание? Не бива да е уникално, тъй като уникална новина у нас няма. Редно е да има собствен стил, поне няколко думи от автора, нещо, което да те накара да се зачетеш, щом си си спрял морния поглед на тези редове. Копиране, пускане, копиране, пускане. Технологична линия. Но това го няма в журналистиката.

Пример:

Източник: Дарик Радио

Община Русе, Дружество за българо-китайско приятелство „Калагия” и Общински младежки дом са организатори на Дните на китайската култура, които ще се проведат от днес до 25 юли. Поводът за инициативата е установяването на 60 години дипломатически отношения между България и Китай. Честването ще се проведе със съдействието на Посолството на Република Китай и Министерството на културата на Китай.

Какво ми прави впечатление? Новина, която със сигурност е взета ( копирана ) от някъде, най-вероятно официалното съобщение до пресата. Няма нищо, което да обясни къде ще бъдат, какво ще съдържат, кои ще участват, няколко думи за организаторите. НИЩО! Копиране и пускане. Мога още една новина подобна от същият източник да дам за пример, но я пуснах във facebook защото бях потресен от интервюто, от липсата на анализ, а простото преразказване, от непроверяването на източника преди да бъде цитиран. Много голям и кофти минус в моите очи за медията от бул. „Дондуков“, която иначе много уважавам.

За какво са ни толкова журналисти? За да синтезират официалните съобщения на институции и организации ли? Защото ако ме интересува какво ще прави община Русе ще се абонирам за RSS емисията им, няма да чета по медиите. Затова ли учат толкова години в Журналистическият факултет? Да цитират добре? Поне да се научат да преразказват. Какви мотиви карат работодателите им да ги държат на работа? Аз сам за по десет минути на час мога да списвам така цял информационен поток в подобен сайт. Сам. И защо са ни толкова журналисти тогава?

послеслов: Това е първата ми публикация, написана, редактирана и публикувана през Windows Live Writer. И определено съм много доволен и ще повторя!

error 2.0

Обществено обективна журналистика

January 10, 2009
by Петър Ванев
275 views
2 comments

     “Журналистика е събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции.” Уикипедия. Има ли някой, който да не е съгласен с това? Съгласно продуктът на работещите там, ние разбираме какво става по широкият свят. Но когато там действията станат неморални, отразяването на случките – с грозни визуални/текстови похвати, и се показва въпиюща некомпетентност в обсъжданата сфера и конкретна тема, какво следва? Надолу няма и дума за политика да предупредя – има достатъчно “словоблудци”, които си чешат устата на тези тема, превърнала се в национален спорт, и много малко качествени журналисти, които я разбират! 
Какви са целите на журналистиката?
     Освен горепосоченото, има още нещо, което е и мерна единица за качество на продукта журналистика : обективност. Защото при първи прочит на трите действия, това въобще не е включено по презумпция! Отразяването на действителността от една група хора си е занаят, тъй като от една страна трябва да си именно обективен и от друга – да вкарваш интонация,визия и думи, които подхождат на новината и я правят жива и лесно разбираема за по-голяма аудитория, било то в печатно, електронно или телевизионно отразяване. Подходящи като визия водещи, търсачи на думи и познавачи на аудиторията – това са журналистите, когато искат да покажат резултата от разследване, откриване на нещо, злополука или сватба. Журналистиката смалява света до размера на един телевизор, едно радио, една страница в Мрежата или един прост файл за Winamp или Media Player, и формира доколкото ние й позволяваме, нашата представа за света. Тя е незаобиколима, тъй като малко са хората, които могат да останат без информация за заобикалящият ги свят, и тези които твърдят обратното явно целят да ни убедят, че разполагат с невероятната способност да приемат директно емисии от някой сателит. Подборът на медиите, които всеки следи, говори за самият човек, също както дрехите, както аксесоарите, както използваният речников запас и книгите, които четем.
Парадокс – новините тип “Бареков”
     Извинете ме, че използвам този епитет, но в публичното пространство се е наложило ( абсолютно правилно! ), че има журналисти, които вместо да търсят и отразяват новините, си ги създават и им се радват като малки деца. Журналисти, които изкривяват напълно съзнателно думи, гледка, събитие и предиостория, за да постигнат грозен и плосък ефект, при който си придават голяма важност и друго няма голямо значение. Именно както прави Бареков, каквото правеше Коритаров не рядко и сега Крумова, каквото правят в “Скат” също нерядко. Това не е поръчкова журналистика. Това според мен, е субективно отразяване на действителноста на базата на поразяващо ниска речева и обща култура, плюс изкривена ценностна система на тези хора. Правят го за да се получи някакъв “заслепяващ” резултат, често свързан с формиране на образа на обществена мишена, с която хората да си поливат негативизма и да раждат нихилизъм. А това, на свой ред, да подхрани поредната такава журналистическа гавра. Новини не се създават в медиите, противно на някои, които си мислят така. Те се отразяват и единствено нивото на медията, която прави това, придава тежест на събитието и анализа. Преди дни ми разказаха например за репортаж по “СКАТ”, касаещ тема, която ме интересува – за полицията, и поведението на водещият, правещият разследването журналист и разбира се – поведението на зрителите. Водещият има събитие ( нещо свързано с полицията в Бургас, но не помня какво ) и е решил да покаже не какво се е случило, а колко лично мрази МВР, и цялото предаване се е въртяло около това, като дори хора, които са се обаждали и са казвали, че се коментират неграмотно тези неща са били прекъсвани безпардонно а е даван подиум за изява на “хейтъри” от най-груб тип. То така или иначе 90% от журналистите у нас не знаят например, че следователите не са в МВР от 20 години и коментират непрофесионално темата, но това е не прави впечатление никому,нали? Все едно слушам пример за бившият кадър на същата телевиция Дон Вучков. Друг пример – Бареков и убийството на Стоян Балтов : милият Ники търсеше скандал, невероятна конфронтация и с удобни реплики или многозначителни паузи си го получи, напук на реалните събития, предпоставките, довели до тях и реакциите, както и чисто човешката драма. 
Обективно? Не, лично…
     Медиата следва да е самостоятелна бойна единица, която се бори с тези, които искат да изопачат истината и да я показва на обществото, както и да не дава възможност на това общество да казва “Аз не знаех”. Да направи хората информирани! А не да изразява с емоцията на 9 годишно дете новина за нечия смърт и да плете с усърдието на някоя баба-сватбена плетка сложни схеми и интриги, когато това не е обективно, това не е действителността, това не е обществена новина. Това са новините в умовете на тези журналисти и техните редактори. Но те заливат телевизията, те напояват вестниците, те изпълват електронните издания. Лично за света и лично срещу света. С нетърпението на пубертет пред първият си полов акт, със сложните думи от речника на братя Данчови и патос като пиян чобанин насред виенски ресторант – така действат повечето медии на действителността ни. Аз не искам да гледам, чета и слушам такива журналисти. Аз искам да видя какво наистина се случва и да чуя качествено мнение по въпроса. Защото няма поръчкови телевизии, няма тенденциозни вестници или нагласени радио-предавания. Има такива аудитории, които просто получават това, което търсят. Очаквайте продължение в още блогове, в един и същи ден…

error 2.0, общество