Из думите на един мим

“Когато искате да натиснете паник-бутона просто пратете нещо на масовите медии.“                                                 

Масата ще бъде достатъчно глупава да го прочете. Достатъчно необразована за да не знае какво да прави. Достатъчно наивна за да повярва в силата на личното джи-пи ( умни журналисти, моля, дефинирайте ми българската дума, която употребявате – джи пи? ). Но това не е само у нас. Масата се води по гайдата на хората, които могат да натиснат бутона “Публикувай”.

Криза?

Всеки ден има криза за нещо – я пари, я здраве, я секс, я работа. Всеки ден. Нищо ново. Светът е в криза от както се е генно самомодифицирал homo sapiens. Защото кризата е явление, при което “някой друг носи отговорност”. В повечето случаи това са масоните, евреите, банките, фармацевтичните компании, но не в това ми е мисълта. Какво е криза всъщност? Криза е когато един процес бива сериозно дестабилизиран, нещо като тънката зона между тежката телесна повреда и убийството – аха да е повреди необратимо жизнените процеси. Човешкият ум е ужасно трудно податлив на обучение, лесно податлив на падение и с диагноза “постоянна предпаника”. Паниката е това, което създава кризите, защото се касае за нещо трудно обяснимо за масата. Финансова криза – някой да може РЕАЛНО да обясни? Някой НЕ-икономист? Здравна криза – същото? Корупционна криза? ( тук даващите, които реват, че все им искат да не се обаждат…..я? тишина…). В наченките на кризата има няколко социални инструмента, които регулират податливостта на съставната единица на нацията към нефункционалност и една от тях е медията. За съжаление.

Грип по свинете или хората? Ако обичате…

Едно от първите неща, които в СЗО направиха, бе да приемат решение – от април 2009г., с което наричат “свинският грип” – “грипен вирус AH1N1”. И това е именно с цел да не се всява паника. Все едно казаха – “Моля, пишете само за свински грип.” И сега никой не може да каже защо е свински, но всички знаят че убива. Ефектът е масова психоза. Защото никой не знае за какво става въпрос – свинете ли са болни или хората?. Наложи се МЗ да разпространява плакати из лекарските кабинети с елементарни съвети за лична хигиена. Защо? От май месец СЗО съобщава за грипни случаи, за грипна епидемия, за грипен вирус. Не за свине. Свинете са в дъното на “Кауфланд”, предпоследният хладилник преди вратата за склада. В кабинета на личният ми лекар не виждам свине мамка му. Да ме извиняват приятелите ми журналисти, но техни колеги заливат огъня с бензин и даже не мога да си представя какво им минава през главите.

Лекарска грешка? 2,40 потребителска такса първо….

Нека да цитирам личната си лекарка, която е такава и на дъщеря ми, и въобще на почти цялата династия Ваневи от ….. нямам представа колко точно години. Много. От преди аз да имам грешката да бъда направен дори. Тя вчера ми каза следното : “Почти всяка година грипният вирус се изменя и има пандемия. Това не е от вчера, не е от днес. Така е всяка година. И заради това, всяка година става все по-зле. Положението с хората, не с грипа.” И какво се получа? Ето статуса на моят познат блогър Станислав Касчийски – “Качих се преди малко в рейса и се закашлях. Веднага се освободи доста място.” Сигурно и аз ако изпуша две кутии за една дълга вечер по заведенията сутринта ще кашлям….Образно. Уникална грешка на създаденото положение на лекарите е, че всеки от тях има огромен брой пациенти, които закона задължава да обслужва. В определено нормативно работно време, защото ако издава направление извън работното си време бива глобяван солено ( ФАКТ! ). И пред кабинета на всеки личен лекар има опашки, няма да давам асоциации с опашките отпреди определен брой години, от които въобще не ти се иска да ти се е разболявало детето или ти самият. В помещения с размер 3 на 3 стоят двадесет възрастни и петнадесет болни деца. Суперско!  И чакат доста. Личният лекар е все по-малко личен, и съвсем не лекар. Делиш го с неопределен брой други пациенти, според репутацията му, и пише повече време отколкото преглежда. Пак суперско! Предписание на МЗ : “Незабавно се обадете на личният си лекар при притеснение.” Отново суперско – кога да ме приеме? Другата сряда, след пет?

Сега ? Маски на лицата и по “моловете”…

И какво се получава? Неопределен брой нетрудоспособна сила баби поемат гледането на децата и собствениците на почасови детски занимални трият доволно ръце до запалване. Първата масова реакция е да се критикува как “болните деца се носят от родителите по публични деца и болните не си стоят у дома” и да се направи после именно същите. Тоест масовата реакция коренно се различава от масовата нагласа. Шизофренична ситуация – повечето журналисти търсят сензация в здравето на хората, повечето хора изпадат в неизследвани дълбини на пещерите на паниката, но инак лекарските кабинети са пълни с хора, които искат да се прегледат преди да отидат на дискотека или на някое друго сборище на дишащи организми. Медиите въртят “свинският грип” така сякаш става дума за жалките им работни места. Малко му трябва на народа за да достигне състояние, аналогично с троен оргазъм, но с обратен знак. И вместо да се стремят да не се случва, доста хора в незнанието си сипват, сипват, сипват, както казва една дружка.

Драги журналисти. В двадесет и първи век Вие сте хората, които трябва да формирате обществените нагласи. С малки изключения, Вие насаждате ПАНИКА. Драги лекари. Заклевайки се с клетвата на древният гръцки лекар, вие не следва да търгувате ( с известни изключения ) със здравето на хората. ПОМАГАЙТЕ ИМ! Драги люде и други придворни организми. МИСЛЕТЕ мамка му…Винаги нещо лошо дебне там нейде отвън. Ако всеки път си слагате маска да се предпазите ще се задушите….

                    “В битката за анонимност, прожекторите и пресконференциите са най-желаното бойно поле. Абсурд!” 

Призрак. Това броди из българските свободи. Цифров призрак на ГДБОП и ДАНС. Призрак с обектив на камерите по улиците. Призрак на цензурата из медиите. Въобще – призрачна работа. Основното е, че има борба за свобода. Това е хубаво нещо. Оруел пише, че свободата е да можеш да кажеш, че две плюс две прави четири, останалото идва само. Само, че основните борци за свобода даже не могат да смятат май…

Очите на Големият Брат

През 1984-та*, тези очи те гледат от всеки ъгъл и винаги имаш чувството, че не се откъсват от теб. Явно много хора го усещат по същият начин и сега. Характерното е, че литературните герои знаят безусловно, че са следени непрекъснато, а при нас цари един страх да не те следят. Хората, които реално следва да се притесняват от присъствието на непрекъснато наблюдение в личният им живот си мълчат и си крадат. Хората, които са просто поредното картонче в прашните архиви на дирекция ГРАО, намират своето място в публичното пространство в борбата си…да останат анонимни. ?!?. Млади мъже и жени, които работят по магазини и номерирани кабинетчета, известни с активността си по facebook тестовете, се оплакват, че не искат очите на Големият Брат да ги следят. Кои сте ВИЕ, че да следят Вас? Потенциални жертви на улично насилие и престъпност? Тези очи могат да помогнат. Батальони от безименни адвокати и правозащитници се борят срещу подслушването и възможността да се извличат данни от интернет трафика им от страна на държавата. Кои сте ВИЕ, че някой да подслушва Вас? Масово хората считат, че свободата им е тяхно право, но нечие друго задължение. Същото важи и за сигурността. Това води след себе си един сериозен парадокс.

“Градивно” и гузно мълчание

Хубаво е човек да има мнение. Хубаво е той да го отстоява. Хубаво е да е критичен. Още по-хубаво е обаче като критикува нещо, да може да изтъкне по-добро. Последното е ахилесова пета на 99 процента от критиците. От много време в публичното пространство се чуват и четат гръмки слова против “следенето на невинните граждани” от страна на Голямата и Безконтролна Лоша Държава. Поредица от странни абсурди, което говори, че редящите тези слова нито са наясно с актуалната обстановка, нито са наясно с обстоятелството коя година сме. Тези думи се чуват и покрай спора за камерите на СКАТ в гр. Бургас. Да, те са частни – факт. Предоставят ли данни на полиция и организации? Да. За какво му е на господин Симеонов да следи бургазлии? Чакайте…сигурно има ново томче в безкрайната поредица за теорията на конспирацията, което просто не сме прочели и затова не знаем. Нямало табели, че конкретният район се контролира с видеозаписване – това е грешка и тя търпи санкция наистина. Но инициаторите на “протестите” не са завели дело срещу това, а срещу самите камери. Мотивировка? Мъглява и неясна като мараня рано сутрин в пролетен ден. И никой от критикуващите не предлага алтернатива. Не предлага да се опита по друг начин да се постигне целта на това, което критикува. Същото бе и когато се критикуваха промените в ЗСРС, сходни атаки имаше и когато се монтираше видеонаблюдението в София. С още по-голяма сила бе против предложението да има възможност да се ползват данни от интернет-трафика. Пояснявам – не да се следи, а да се използват данни от него. Дори и да не е било ясно формулирано или технически издържано, това е поправимо.

Познавам много интелигентни хора от всеки край на социалната многоъгълна структура, които са също против “безконтролното следене”. Но никой не може да дефинира и предложи алтернатива. Всеки претендира за свободата и сигурността си, но никой не се замисля защо когато те бъде осквернени нещо не се получава после. Защото винаги е лесно някой друг да ти бъде виновен.  Винаги е по-лесно да се обвиняват и атакуват неща, които действително не ни занимават. Да се псуват като заместител на необходимостта всеки да си гледа първо своята паница. Винаги времето е виновно, винаги световната конспирация, световната икономика, Държавата…

Свободна държава без силна държава няма как да има. Времето, когато Оруел е писал сред реките от алкохол и облаците тютюнев дим са отминали драги. Когато се борите за свобода и сигурност се замислете как може държавата да ви ги гарантира. Защото както плюете “намесата на държавата в личния ви живот”, така всяка вечер задоволявате воайорския си нагон с безкрайните reality формат предавания.

*Годината е от името на романа на Джордж Оруел, а не реалната година.

Първи учебен ден. Къде отивате драги мои? Снимка: актуално точка ком

Какъв ден е днес? Средата на началото на есента. Нещо друго? А да – дечурлигата тръгва по алеите на знанието за пореден път. И това отново поражда вълна от съвети кое не е в ред, кое трябвало да се изкорени като практика, заваляха “интелигентни” съвети на журналисти към родители, общо взето – нормалната доза груба истина за образованието. Нещо ново дами и господа няма ли има в репертоара? Нещо градивно например?

Проблеми? Kvi problemi we 6matki?

Май не разбират, че всички знаем за проблемите в образованието, и че те са далеч по гнусни от това, което циркулира из общественото пространство. Безобразието, безхаберието и бездарността в тази област достигат нови висини в търсенето на дъното. Хау, това ми хареса! На всички е ясно, че един от основните проблеми или бърлогата на злото се крие в ниските заплати. Безспорен факт. Това не можем да променим нали? Поне не аз, поне не сега, поне не сам. Друго? Учителите нищо не правили качествено, програмата била неправилна и нецелесъобразна, предметите – бледи останки на старото и качествено образование. Почти като изсъхнало и нагризано парче торта от първия 15.09, което откриваме при почистването за четиридесетия рожден ден. Сичкото ученик учи за фацебука, за вискито с фастъците, за свирките и получават невероятна школовка за бъдещи скатавки. Все полезни работи ще речеш. Неграмотност? Няма такова нещо! Настоящите ученици са толкова грамотни, че ние недодяланите старчоци просто не моем ги разбрем, дъ знаи6. BEL e nai-6ibano prekrasniq book za godinata i nai sme hapy kat go prekarame na cofito i pc-to. А мое и Иванка да гърми от дивидито, 6тот е кул!!!  Дебалачковци и трътли?  Няма такова нещо, молим ви се! Физическият спорт е издигнат в култ из основното, средното и висшиското образование! Това пръстите са уникално силни – кънтър страйка и WoW морят, черния дроб е пълен с всякакви алкохолни и други екстременти, ама държи щото се тренира нали, шкембето си е сладко и готино – като на Пантагрюел. Нищо, че се съмнявам някой ученик да ми каже кои са Гарнатюа и Пантагрюел. Дюнера и катмите са препоръчани от най-добрите диетолози като невероятно полезни за арабската ( или поне на арабските имигранти ) икономика, какво значение имат осемредовите задници на осмокласнички или страстните дръжки ( сиреч паласките де ) на десетокласника, дето варди на футболния отбор! Не за друго, ама само той не я скрива цялата! Та, за какви проблеми става дума? Образованието не е огледало на обществото, то е неговото начало. То е отражение на нашето желание да създадем образовано и интелигентно наследство. А ние? Явно не искаме достатъчно…

Позитивно

Трудно. Трудно може да се говори за позитивност пред черната дупка. Но не е невъзможно. Нека започнем с мълчанието, става ли? Когато се налага да жилим отровно с думи, хората от както свят светува се безгрешни стрелци. Когато се налага да ужилим за да порасне нещо…е, това е трудно. Градивната критика не се отдава всекиму. Може би и на мен не ми се отдава. Защо само се плюе глупостта и архаичността на преподаваните предмети в училищата? Защо никой не каже какво следва да се преподава? Какво следва да се измени и какво следва да се добави? Тук – там някой да повдигне въпрос за липсата на адекватност в литературата и разликата между класици и просто писатели и да попита защо някои автори въобще присъстват в учебниците, а други не? Защото, тъкмо както знанието, глупостта изисква поливане. Ако се полива с неактуални и неатрактивни глупотевини, то тогава какво да се пръкне? Има няколко много интересни лекция в TED именно за “актуалността” на образованието и за това как то повече взема, отколкото дава. То следва да бъде бързо изменяща се като съдържание единица, която да е в крак с развитието на обществото. До коя година свършва историята на България според учебниците? До коя година спира литературното творчество в нашата страна? Отразяват ли се каквито и да е биологични, химични или физични постижения след 1990г. в учебниците? Защо се плюе за корумпираността на учителите, когато всеки дава пари за частни уроци? Кучето със салам бие ли се? След навършването на 7-годишна възраст образованието на детето не престава да е грижа на родителите, напротив. Защо родителите изпускат юздите на възпитанието с оправданието, че средата разваля. Тази среда от извънземни ли се формира? И техните родители сигурно. С мълчание или размити обвинения дотук само можем да я докараме. На родителските срещи всички са мили и любезни, а по кафетата сипят попържни като баби от най-изпадналата от еволюцията махала. Защо учителите са виновни само, но това е само като няма учител наблизо? Иначе с тях сме близки, че може и да потрябват да уредим чавето за тройка по математика, че не знае две и нула колко е. Защо част от учителите продължават да третират децата като напаст и да им даряват отвращение към образованието? Нима това не се случва в друго училище с техните собствени деца?

Плюенето като национален спорт носи само много слюнка по стъклото на колата. Другият шофьор често даже и не разбира. Говоренето и действието. Тези две неща могат да променят нещо. Нашите деца не престават да бъдат наша грижа дори и когато са на ясла, детска градина, училище или университет. Или просто е по-лесно училището да носи отговорността?

Честит първи учебен ден на всички учащи!

Снимка: Светла Енчева “Неуютен блог”

Легенди се носят за нервите, простотията и нетолерантността при чакането на опашка – дали в енергото, дали за водата, дали в хипермаркета. Голяма част от легендите са си брутална действителност, част не. Част от легендите не важат навсякъде. Ето какво видях днес и вчера…

Каса на еОН България. Достатъчен брой хора, поне 20, в едно недотам широко помещение. Касата една за ток, другите – за данъци, парно и прочие. Биологичен състав на опашката – пенсионери, млади, на средна възраст, етническа принадлежност – различна. За пореден път видях две неща, за които искам да пиша от известно време. Пълна толерантност и търпение. Няма ги блъсканиците, ругатните, прережданията, скандалите, нервите. Опс, почти пълна – имаше пенсионери. Те май си живеят по опашките. И изтраяха по пет минути преди да почнат да ръсят глупости и обиди към касиерката. Останалите стояхме чинно и си чакаме – затова е опашка. Мъже в предпенсионна възраст с приличен костюм, пъпчив младеж с музиката в ушите, инвалид с патерица, ром ( циганин де, ром е напитка ) с прилично облекло, жена с една торба книги. Всичко чака тихо да му дойде реда. НО! Бабичките и дядовците отровиха за пореден път всичко. Значи може всички да са се научили да спазват реда и да приемат, че за нещата, които не зависят от тях на момента, няма смисъл да се хабят нерви. А и когато всички са подготвени с номера си и пари, става още по-бързо. Организирани, спокойни и учтиви хора. НО! Пенсионерите си ровеха по пет минути из дисагите чак като стигнат до касата, спореха и се обясняваха, все едно касиерката е майката на собственика на Е-ОН. Останах много доволно изненадан от масовото поведение – явно прословутите опашки от преди години, където беше наистина ад заради хората, са останалите там, където им е мястото – в миналото. Но пенсионерите така и не мога да ги разбера – една начервосана съученичка на Дарвин така бясно изблъска двама други, че те чак онемяха! И те ми били онеправданите? Така ли го показват?

Същото ми добро впечатление напоследък се затвърждава и по големите магазини – случвало ми се е да съм само с един или два продукта на опашката, и хората ме пускат да мина, защото са с пълни каручки с багаж. Благодаря им и аз го правя същото. Елементарно възпитание и уважение. Силно намаляха “аграрните” ( да ме прощават хората от село, не визирам тях ) елементи, но никъде не са се отървали от тях напълно. Поздравяването на клиента на касата е всеобщо задължение, а масово хората почват и да отвърщат и да пожелават лека работа. Хората, които постоянно плюят гнусната ти българщине, пропаднала линия на поведение, отблъскващ манталитет и всеобщ егоизъм, не ги ли виждат тези работи? Или просто е по-лесно да сме черни, че по навик така…Както и преди съм писал – обликът на една държава са нейните граждани, а не правителства и прочие. Както ние се държим, така и ще се държат с нас.

Злобата от предишни години, масовото недоволство заради самото недоволство остават някъде назад. Злобата ражда злоба и това е все по-силно осъзнато. Дори и в София, където тези неща са ме побърквали и изкарвали извън нерви, става все по-масово. За един ден на няколко пъти установих, че нормализирането на отношенията на подобни масови места е факт и там. Извинявам се софиянци, но отношението между хората в София е доста проблемен елемент, знаете си го, и не са виновни само неродените на Попа.

Въобще…нещата влизат в релси. Ако четеш масовите медии или гледаш такива телевизии, рядко ще разбереш за някакво подобрение, а не е така. Според мен все по-малко българи в България могат да бъдат отъждествявани с Бай Ганьо. Повишава се културата, уважението, толерантността. За всеки причините са различни, но ефекта е всеобщ и лично аз го усещам. Като се държим един с друг като хората, може и хора да станем

Последните седмици излязоха известно количество новини за проблемите ( отново ) на печатните медии в абсолютно неравностойния им сблъсък с Мрежата. Споменавал съм тук за безобразното бездушие ( ако мога така да го нарека ) на много журналисти, които само се именуват така, защото само копират съдържание от някъде. Неведнъж из блоговете се е коментирало събитието “медия да открадне съдържание от блог” и само изключително острата и масова реакция срещу това е причината да не е всеобща практика. Все още. Не това е основното обаче. Нека малко поразсъждавам сега…

Настоящето – вестници, списания и блогове

Има много печатни издания – вестници и списания, които реално въобще като обем не отговарят на пазара у нас. Щом оцеляват, значи могат, но за сметка на какво? Виждал съм павилион за вестници и списания в Европа и там има същото количество издания, само че за каква страна говорим? Население, покупвателна способност и събития? Конкуренцията е нещо полезно, но в какво се изразява? В борба за по-качествено и продаваемо съдържание. Вестниците пускат новините, в по-голямата си част, на конвейр от информационните агенции, а те от своя страна копират една от друга, и основно от няколкото големи. Характерното е, че съдържанието, публикувано в интернет – страниците им е напълно безплатно. Рекламата съм сигурен, че въобще не може да ги обезщети като разходи. Картинката за фон е следната – океан от информация, която изключително често се преповтаря, като дори не се прави опит да се промени за да не изглежда брутално копирана, все по-ниско качество на използваният език и терминология. Традиционните медии западат, а блоговете набират сила и това не е само у нас. Плюсовете са повече от явни – непосредственост, лично мнение, анализ, възможност за диалог, рядко срещано плагиатство. Разбира се, някой ще попита – каква е разликата между десетки вестници и списания, и стотици блогове? Има такава. Блогът отдавна не е просто личният дневник отпреди години, а публичност на мисли, разсъждения и емоции. Споделяш, като си готов за диалог, похвали и критика. Медиите, в голямата си част, не са готови нито за диалог, нито за критика. А похвалиш ли ги – все тая…

Всеизвестен факт е, че определяща количеството е масата. А качеството – отбрана прослойка. Ако допреди години масата не е имала високи претенции към съдържанието, то вече не е така. Сега в разцвета на силите си е едно поколение, което отрасна с нормалното, неразвалено, образование, изживя раждането на интернет и има много прилична ценностна система, потребителска култура и ясно изразени критерии и желания. Това, което на запад, срещу течението на река Дунав, наричат “средна класа”, у нас тепърва се заражда и формира. Тя има вече не е интелектуална и необразована маша, а търсеща и знаеща прослойка от населението. В тази среда и с развитието на интернет, настоящият модел на медиите няма как да просъществува.

Бъдеще любимо, колко неясно си ми ти…

Ясно е, че нещата ще се променят. Съдържанието на вестниците ще трябва да стане платено, дори и с малка месечна или годишна такса. Ако е поносима и вестникът е качествен – струва си. Не можем да си мислим, че сме големите далавераджии и ще получаваме цял живот на аванта. Ще бъдат отсяти и ще спрат да излизат изкуствено поддържани вестници, тъй като пропагандата няма същата сила като преди. Не на медиите въобще, а на вестниците. Напудрените и откровено лъжливите информации вече не са неразпознаваеми и публикуването им все още показва глупостта и наглостта на стоящите зад тях журналисти. Народът вече не е толкова късоглед и наивен, а те ни мислят за плиткоумно стадо. Не смятам, че това е така. Същото не важи за списанията според мен, въпреки случилото се с Maxim в Англия. Там ще оцелеят качествените издания и ще останат като печатно съдържание. Изживяването един път в месеца да вземеш тази хартия и да седнеш на едно кафе и да почетеш не може да бъде смененос нищо друго според мен. Там шансът чалгата – и като музика, и като манталитет, да пробие е много по-малък, въпреки, че вече е факт на някои места за съжаление. Няма как обаче тези характерно изваяни от мастило и хартия издания да не преминат и в дигитална платена форма, просто няма да оцелеят иначе. Виж за…

Интернет

е сложно. Там са блоговете. Това е един неподражаем микс от журналистика, лични дневници, чисто печалбарство ( или по модерному – грубо “монетаризиране” ) и връзки с обществеността. Прокрадват се новини из twitter или facebook как са се появили първи снимки или коментари за дадено събитие в нечии блог или туит, как само из някои блогове се коментира някоя тема, секцията “Анализи” ( или “Коментари” ) в големи вестници се пълни с копирани – съгласно cc лиценза разбира се, текстове от блогове. Не малко хора пишем блогове заради писането, заради идеята, заради комуникацията, и това е нещо, което нито една медия не може да копира или изфабрикува от 0830 до 1730 часа работно време. Идеята. Това в никакъв случай не означава, че блоговете ще смачкат останалите медии, напротив. Последните просто ще трябва да изменят стила си на изразяване, на писане, на мислене. Отразяването на новина няма да е просто снимка и кратък текст, а ще бъде размисъл, истински анализ, провокация към търсещият новина. Когато отидеш пред един водопад, какво ти прави впечатление? Интересно оформяща се водна каскада в левият ъгъл. Е, така ще е и тук – трябва да се направи впечатление. Трябва една новина да се откроява със съдържание и качество сред потока от еднообразие и клишета. Дали блоговете ще изместят медиите? Не, ще ги променят. Защото имат още един жокер – непосредственост. Да. Публикациите в блоговете са все едно написани от автора на вниманието на Читателя. На теб, който четеш. Индивидуално определена аудитория, или по грозному – таргет група. Написани за теб, сега, тук. Четейки, ти влизаш в контакт с автора. Недопустимо е според мен, най-интересното от някой интернет – версии на големи вестници да са форумите под статиите!

И?

Медиите ще се променят според мен. Много от тях ще преустановят изкуственото си съществуване, защото няма да могат да се пригодят към новата реалност. Трик, използван от някои списания е да публикуват цели само няколко текста и ако ти харесат да си купиш хартиеното издание. Каквото и да е – този толкова “вреден” за някои интернет променя тази сфера. Другото, което ще промени настоящето статукво са регионално ориентираните, основно интернет, медии. Националните предлагат все по-малко качествено и интригуващо съдържание. Лично на мен не ми се чете само за катастрофи, убийства, интриги и ДС. А на вас? Блоговете ще се развиват тепърва като средство за изразяване, като средство за комуникация, като средство за известяване. Дали всекидневно растящото количество нови блогове не е редно? Напротив. Един активен и разумен интернет потребител много добре знае какво търси, как да го търси и как да го получава, тоест той няма време и желание да се губи из изкуствени или некачествени блогове. Те ще съществуват докато псевдо-желанието за блогване е живо в поредния анонимен автор. Иначе интернет може да носи на блогове още много и да им позволи да се развиват.

Имало е време, когато медиите са били определящи пулса на едно общество. Сега медиите трябва да го напипат този пулс преди да седнат да пишат и публикуват нещо. Не е ли така?