Из думите на един мим

                    “В битката за анонимност, прожекторите и пресконференциите са най-желаното бойно поле. Абсурд!” 

Призрак. Това броди из българските свободи. Цифров призрак на ГДБОП и ДАНС. Призрак с обектив на камерите по улиците. Призрак на цензурата из медиите. Въобще – призрачна работа. Основното е, че има борба за свобода. Това е хубаво нещо. Оруел пише, че свободата е да можеш да кажеш, че две плюс две прави четири, останалото идва само. Само, че основните борци за свобода даже не могат да смятат май…

Очите на Големият Брат

През 1984-та*, тези очи те гледат от всеки ъгъл и винаги имаш чувството, че не се откъсват от теб. Явно много хора го усещат по същият начин и сега. Характерното е, че литературните герои знаят безусловно, че са следени непрекъснато, а при нас цари един страх да не те следят. Хората, които реално следва да се притесняват от присъствието на непрекъснато наблюдение в личният им живот си мълчат и си крадат. Хората, които са просто поредното картонче в прашните архиви на дирекция ГРАО, намират своето място в публичното пространство в борбата си…да останат анонимни. ?!?. Млади мъже и жени, които работят по магазини и номерирани кабинетчета, известни с активността си по facebook тестовете, се оплакват, че не искат очите на Големият Брат да ги следят. Кои сте ВИЕ, че да следят Вас? Потенциални жертви на улично насилие и престъпност? Тези очи могат да помогнат. Батальони от безименни адвокати и правозащитници се борят срещу подслушването и възможността да се извличат данни от интернет трафика им от страна на държавата. Кои сте ВИЕ, че някой да подслушва Вас? Масово хората считат, че свободата им е тяхно право, но нечие друго задължение. Същото важи и за сигурността. Това води след себе си един сериозен парадокс.

“Градивно” и гузно мълчание

Хубаво е човек да има мнение. Хубаво е той да го отстоява. Хубаво е да е критичен. Още по-хубаво е обаче като критикува нещо, да може да изтъкне по-добро. Последното е ахилесова пета на 99 процента от критиците. От много време в публичното пространство се чуват и четат гръмки слова против “следенето на невинните граждани” от страна на Голямата и Безконтролна Лоша Държава. Поредица от странни абсурди, което говори, че редящите тези слова нито са наясно с актуалната обстановка, нито са наясно с обстоятелството коя година сме. Тези думи се чуват и покрай спора за камерите на СКАТ в гр. Бургас. Да, те са частни – факт. Предоставят ли данни на полиция и организации? Да. За какво му е на господин Симеонов да следи бургазлии? Чакайте…сигурно има ново томче в безкрайната поредица за теорията на конспирацията, което просто не сме прочели и затова не знаем. Нямало табели, че конкретният район се контролира с видеозаписване – това е грешка и тя търпи санкция наистина. Но инициаторите на “протестите” не са завели дело срещу това, а срещу самите камери. Мотивировка? Мъглява и неясна като мараня рано сутрин в пролетен ден. И никой от критикуващите не предлага алтернатива. Не предлага да се опита по друг начин да се постигне целта на това, което критикува. Същото бе и когато се критикуваха промените в ЗСРС, сходни атаки имаше и когато се монтираше видеонаблюдението в София. С още по-голяма сила бе против предложението да има възможност да се ползват данни от интернет-трафика. Пояснявам – не да се следи, а да се използват данни от него. Дори и да не е било ясно формулирано или технически издържано, това е поправимо.

Познавам много интелигентни хора от всеки край на социалната многоъгълна структура, които са също против “безконтролното следене”. Но никой не може да дефинира и предложи алтернатива. Всеки претендира за свободата и сигурността си, но никой не се замисля защо когато те бъде осквернени нещо не се получава после. Защото винаги е лесно някой друг да ти бъде виновен.  Винаги е по-лесно да се обвиняват и атакуват неща, които действително не ни занимават. Да се псуват като заместител на необходимостта всеки да си гледа първо своята паница. Винаги времето е виновно, винаги световната конспирация, световната икономика, Държавата…

Свободна държава без силна държава няма как да има. Времето, когато Оруел е писал сред реките от алкохол и облаците тютюнев дим са отминали драги. Когато се борите за свобода и сигурност се замислете как може държавата да ви ги гарантира. Защото както плюете “намесата на държавата в личния ви живот”, така всяка вечер задоволявате воайорския си нагон с безкрайните reality формат предавания.

*Годината е от името на романа на Джордж Оруел, а не реалната година.

Последните седмици излязоха известно количество новини за проблемите ( отново ) на печатните медии в абсолютно неравностойния им сблъсък с Мрежата. Споменавал съм тук за безобразното бездушие ( ако мога така да го нарека ) на много журналисти, които само се именуват така, защото само копират съдържание от някъде. Неведнъж из блоговете се е коментирало събитието “медия да открадне съдържание от блог” и само изключително острата и масова реакция срещу това е причината да не е всеобща практика. Все още. Не това е основното обаче. Нека малко поразсъждавам сега…

Настоящето – вестници, списания и блогове

Има много печатни издания – вестници и списания, които реално въобще като обем не отговарят на пазара у нас. Щом оцеляват, значи могат, но за сметка на какво? Виждал съм павилион за вестници и списания в Европа и там има същото количество издания, само че за каква страна говорим? Население, покупвателна способност и събития? Конкуренцията е нещо полезно, но в какво се изразява? В борба за по-качествено и продаваемо съдържание. Вестниците пускат новините, в по-голямата си част, на конвейр от информационните агенции, а те от своя страна копират една от друга, и основно от няколкото големи. Характерното е, че съдържанието, публикувано в интернет – страниците им е напълно безплатно. Рекламата съм сигурен, че въобще не може да ги обезщети като разходи. Картинката за фон е следната – океан от информация, която изключително често се преповтаря, като дори не се прави опит да се промени за да не изглежда брутално копирана, все по-ниско качество на използваният език и терминология. Традиционните медии западат, а блоговете набират сила и това не е само у нас. Плюсовете са повече от явни – непосредственост, лично мнение, анализ, възможност за диалог, рядко срещано плагиатство. Разбира се, някой ще попита – каква е разликата между десетки вестници и списания, и стотици блогове? Има такава. Блогът отдавна не е просто личният дневник отпреди години, а публичност на мисли, разсъждения и емоции. Споделяш, като си готов за диалог, похвали и критика. Медиите, в голямата си част, не са готови нито за диалог, нито за критика. А похвалиш ли ги – все тая…

Всеизвестен факт е, че определяща количеството е масата. А качеството – отбрана прослойка. Ако допреди години масата не е имала високи претенции към съдържанието, то вече не е така. Сега в разцвета на силите си е едно поколение, което отрасна с нормалното, неразвалено, образование, изживя раждането на интернет и има много прилична ценностна система, потребителска култура и ясно изразени критерии и желания. Това, което на запад, срещу течението на река Дунав, наричат “средна класа”, у нас тепърва се заражда и формира. Тя има вече не е интелектуална и необразована маша, а търсеща и знаеща прослойка от населението. В тази среда и с развитието на интернет, настоящият модел на медиите няма как да просъществува.

Бъдеще любимо, колко неясно си ми ти…

Ясно е, че нещата ще се променят. Съдържанието на вестниците ще трябва да стане платено, дори и с малка месечна или годишна такса. Ако е поносима и вестникът е качествен – струва си. Не можем да си мислим, че сме големите далавераджии и ще получаваме цял живот на аванта. Ще бъдат отсяти и ще спрат да излизат изкуствено поддържани вестници, тъй като пропагандата няма същата сила като преди. Не на медиите въобще, а на вестниците. Напудрените и откровено лъжливите информации вече не са неразпознаваеми и публикуването им все още показва глупостта и наглостта на стоящите зад тях журналисти. Народът вече не е толкова късоглед и наивен, а те ни мислят за плиткоумно стадо. Не смятам, че това е така. Същото не важи за списанията според мен, въпреки случилото се с Maxim в Англия. Там ще оцелеят качествените издания и ще останат като печатно съдържание. Изживяването един път в месеца да вземеш тази хартия и да седнеш на едно кафе и да почетеш не може да бъде смененос нищо друго според мен. Там шансът чалгата – и като музика, и като манталитет, да пробие е много по-малък, въпреки, че вече е факт на някои места за съжаление. Няма как обаче тези характерно изваяни от мастило и хартия издания да не преминат и в дигитална платена форма, просто няма да оцелеят иначе. Виж за…

Интернет

е сложно. Там са блоговете. Това е един неподражаем микс от журналистика, лични дневници, чисто печалбарство ( или по модерному – грубо “монетаризиране” ) и връзки с обществеността. Прокрадват се новини из twitter или facebook как са се появили първи снимки или коментари за дадено събитие в нечии блог или туит, как само из някои блогове се коментира някоя тема, секцията “Анализи” ( или “Коментари” ) в големи вестници се пълни с копирани – съгласно cc лиценза разбира се, текстове от блогове. Не малко хора пишем блогове заради писането, заради идеята, заради комуникацията, и това е нещо, което нито една медия не може да копира или изфабрикува от 0830 до 1730 часа работно време. Идеята. Това в никакъв случай не означава, че блоговете ще смачкат останалите медии, напротив. Последните просто ще трябва да изменят стила си на изразяване, на писане, на мислене. Отразяването на новина няма да е просто снимка и кратък текст, а ще бъде размисъл, истински анализ, провокация към търсещият новина. Когато отидеш пред един водопад, какво ти прави впечатление? Интересно оформяща се водна каскада в левият ъгъл. Е, така ще е и тук – трябва да се направи впечатление. Трябва една новина да се откроява със съдържание и качество сред потока от еднообразие и клишета. Дали блоговете ще изместят медиите? Не, ще ги променят. Защото имат още един жокер – непосредственост. Да. Публикациите в блоговете са все едно написани от автора на вниманието на Читателя. На теб, който четеш. Индивидуално определена аудитория, или по грозному – таргет група. Написани за теб, сега, тук. Четейки, ти влизаш в контакт с автора. Недопустимо е според мен, най-интересното от някой интернет – версии на големи вестници да са форумите под статиите!

И?

Медиите ще се променят според мен. Много от тях ще преустановят изкуственото си съществуване, защото няма да могат да се пригодят към новата реалност. Трик, използван от някои списания е да публикуват цели само няколко текста и ако ти харесат да си купиш хартиеното издание. Каквото и да е – този толкова “вреден” за някои интернет променя тази сфера. Другото, което ще промени настоящето статукво са регионално ориентираните, основно интернет, медии. Националните предлагат все по-малко качествено и интригуващо съдържание. Лично на мен не ми се чете само за катастрофи, убийства, интриги и ДС. А на вас? Блоговете ще се развиват тепърва като средство за изразяване, като средство за комуникация, като средство за известяване. Дали всекидневно растящото количество нови блогове не е редно? Напротив. Един активен и разумен интернет потребител много добре знае какво търси, как да го търси и как да го получава, тоест той няма време и желание да се губи из изкуствени или некачествени блогове. Те ще съществуват докато псевдо-желанието за блогване е живо в поредния анонимен автор. Иначе интернет може да носи на блогове още много и да им позволи да се развиват.

Имало е време, когато медиите са били определящи пулса на едно общество. Сега медиите трябва да го напипат този пулс преди да седнат да пишат и публикуват нещо. Не е ли така?