Из думите на един мим

Нали сте гледали една много хубава комедия Idiocracy? Филмчето въобще не е ново, и в началото има един брутално некомедиен момент – когато обясняват демографското развитие на обществото. Тези, които са го гледали няма как да не си спомнят горната снимка от началото на филма – двамата костюмари, които работят и се стараят да се доказват в живота, но нямат деца, и двамата диви мърлячи, които въобще не си правят сметка за живота и чиито родословно дърво цъфти като боабаб след тропическа буря. Какъв беше резултатът? Една проститутка и един плиткоумен военен архивар се оказаха най-умните същества на планетата. Голям смях… само, че май ще се окаже документален филм.

И действително има документален филм…

"Компирите са като гнездо картофи – колкото повече ровиш в земята, толкова повече излизат. Те са политическа сила, те са бъдещето, те са онова, което вие не правите! Българките раждат един данъкоплатец, докато Компирите не раждат – те произвеждат народ" Помните ли го това уникално предаване на Мартин Карбовски? Цеца Компирицата с нейните 22 деца, чиито имена и рожденни дни не знае. Много грозна картинка, а единият й син твърдо е решил да става кмет – след още няколко години половината избиратели в селото ще бъдат Компири. Реалност.

И едно reality show…

И след една комедия и един документален филм, следва и красивият финал – едно предаване по pro.bg – “Размяна на съпруги”. Още когато вървеше американското издание ме привлече това предаване поради чисто човешкото в него. Няма сценарии, няма нагласени разговори, няма глас за кадър, нищо. Две жени си сменят местата. Знаете ли какво ми направи впечатление? Идеята е да се сблъскат две жени със свят, коренно противоположен на техния. И напоследък картинката е следната: мъж и жена, средна класа, около или над средното ниво на интелигентност, хубав апартамент, хубава кола, добри професии, ходят редовно на масажи, клубове и пазар; и от друга страна мъж и жена, тя най-много да е сервитьорка в заведение, което дори и да беше във вашият блок нямаше да разберете, че съществува, на 30 с външност на 50 годишна, той максимум работник в автосервиз на Трабант, с отрицателно ниво на интелигентност и много под средните стандарти на живот. Хм, познахте, какво липсва? Първата двойка – “успялата”, няма деца. Втората…при тях бройката почва от две и досега е стигала до 4 май. Красота…

Идиокрация

Властта на идиотите не е някакъв смешен роман, който ревниво пазите на специално пригоден рафт до клекалото, за да ви развеселява в тежки моменти. Може би това ще се окаже действителност. Така както онзи дебелачко в Idiocracy направи безчет деца на възпълничката си любима и няколко съседки и те не останаха по-назад, издигнаха бирата и безразборният секс в култ и се започна едно роене, роене, роене. И все при същата ценностна система – нещо за пийване, нещо за секс и това е. Някак си ми прилича на Компирите или на част от участниците в “Размяна на съпруги”. И някак си ми се струва, че това не е само по телевизора. Страшно много хора хвърлят титанични усилия да пробиват в живота, да катерят кариерни стълбици с цената на дълги безсънни, безсексуални и безчувствени нощи, като връзката им в живота е с човек със сходни желания и бит. Интелигентни хора, проспериращи в живота и тънещи в луксозна самота в домовете си. Отишли например в София за едни хубави четирицифрени суми, пътуващи някакви си 45 минути минимум до апартаментчето си в лъскавата лизингова кола, живеещи под невероятен стрес на личните си амбиции и в такт с часовника на имагинерният успех. И когато този часовник си припомни чисто биологичната си същност…вече е много късно. Може би.

Всякакви оправдание се носят в ефира за това, защо не се правят деца. Оправдания, които звучат много цинично и егоистично, но всеки има право на лично мнение все пак. Особено ще се касае за създаване и отглеждане на поколение. И именно поради това констатирам следното : голяма част от познатите и приятелите ми, които останаха в София или заминаха за чужбина в преследване на белият заек на Кариерата, се радват на самотата вкъщи и на парите си. За сметка на тези, които предпочетоха да делят следобедната дрямка с любим човек и мъничко любимо човече нейде другаде. Някъде, където зеленина не е дума от резултатите от търсенето по изображения в Google. Някъде, където има и работа, има и време за себе си, има и време за детето. Някъде, където има пълноценен живот. Не, че и в София например не е възможно, но не е за всеки. Но не и за това ми е мисълта. Преследването на личен успех за сметка на създаването и отглеждането на интелигентно и можещо поколение има и един грозен мутирал брат – ниско-интелигентни хора, безоперативно лишени от амбиция за самоусъвършенстване и неспособни на клетъчно ниво да създават можещо и знаещо поколение. Но пък създаващи каквото и да е поколение. О да, създаващи, та пушек се вдига. И на едно родено дете в семейство на мъж и жена, имащи над средната обща култура, като се раждат четири такива, които ще пишат “незнам” и “6те видим”, и ще боготворят секс-животното от торентите баче Кико …какъв ще е крайният резултат? Е, не е трудно да си го представите все пак. Грозно..

Дали всъщност това не е един лош сценарий, плод на ферментиралата бира, удобно разположила се в баварската, ръчно рисувана порцеланова халба до мен? Дали Карбовски не е бил при българско малцинство в друга държава за предаването си? Дали “Размяна на съпруги” всъщност не е един успешен експеримент на продуцентите на воайорската полюция на гражданина “Big Brother”? Дали наистина нашите деца ще израснат в една среда, много странно копираща качеството на първите пиратски видеокасети в началото на 90-те – лоша картина, лош звук, за малко пари?

Ако питате мен – от нас си зависи. За разлика от умните хора, които се мъчат цял живот за да достигнат нещо, глупавите нищо не правят за да не им се случи.

Знаете ли, много се чудех как да започна и как да завърша настоящата публикация. Защото може и да греша тотално, а може и да съм прав.

Затова, ще започна с един цитат…

“..чух едно момче да се оплаква, че не го били приели в механотехникума и сега трябвало да учи в Английската…”

Марияна от Hotbullshot , в коментар под статуса ми в бука.

и ще завърша с един (почти) измислен монолог:

“

     Знаеш ли, навремето да влезеш в техникум беше равносилно да учиш в италианският лицей сега. Защо ли? Ами защото излизаш с професия – ако ти се е учило, ще знаеш какво да работиш и винаги ще си намериш работа, ако ти се работи. Стават работяга, ама как да станеш началник, като не си ринал кал? Да знаеш, че винаги ще има повече вождове от колкото индианци, ама то така не става тази работа. Не можеш в един ТЕЦ да набуташ само директори нали? Трябва някой да проверява котела все пак. Не може само капитани по корабите да има – някой трябва да наглежда мотора. Не може само мениджъри по телевизиите – някой трябва да им оправя образа все пак. Един добър ресторант е почти 50 на 50 добра кухня и добро обслужване, ама си трябва готвач преди всичко.               

     Та…после дойде ерата на икономистите и университетите почнаха да снасят трудносмятащи, но лесно правещи стопански анализи тъпигьосчета. Чертаха едни невероятни планове с молив по екраните на компютрите и се маеха на зелени въображаеми реки от пари. Ама кой да ги изкара тези пари – никой не пита.

      После дойде време да си оправят бакиите и се наложи да има юристи, нищо, че имаме три пъти повече юридически факултети от Франция. Не се хили, това ми го каза една българка, която работи в централата на France Press докато летях за Париж, знам ги аз тези работи. И сега куцо и сакато става юрист, защото е модерно. Нищо, че има адвокати, които пускат жалби по досъдебни производства по реда на ГПК, нищо…

     Последно време обаче е модерно да се учат “мениджърски” специалности – “Управление”, “Контрол”, “Мениджмънт” и прочие. Все лицеи за вождове! Не ме разбирай погрешно – винаги ще има нужда от вождове, все някой трябва да кара влака. Още по римско са го сметнали, като са правили Колизеума – 98 процента правостоящи, 2 процента седнали. Прави са били. Ама понеже е срамна работа у България да си бачкатор, ние все седнали се тикаме да бъдем. Детето за шеф ще го изучим, молим ти се. Ще може да шпреха езика на Шекспир, да цитира Волтер както той го е написал и да пее Лили Марлен в оригинал. И като го питат какво да прави на момента, на какъв език ще го каже като не знае? Нали го знаеш вица за онези чужденци, `дето се опитали да се оправят с катаджиите на пет езика? Е…. Не че са лошо нещо езиците, ама виж сега – не пречи да си инж точка и да знаеш езици нали? Даже е много полезно. Всеки се юрка да учи езици, международни отношения, европейстика, човешки ресурси, а никой не иска да се учи как всъщност се работи. Много акъл, много нещо.

      И какво става сега? Имаме повече езикови гимназии отколкото бакалииници. Имаме по два университета на областен град. Колко от тях ще произвеждат обаче хора с професии и колко от тях ще пускат хората да си търсят връзки, че да почнат като офис-мениджъри ( по старому “секретарка” )? В племето на Винету, всеки се пробва да стане добър ловец, и избират само можещият за вожд, а у нас какво – всеки може да се пробва за вожд, пък когото изберат за ловец.

     Сега ще видиш, че ще си влязат в нормалното русло нещата – хората нямат хляб и ще пренебрегнат болните амбиции на комплексираните си родители и ще потърсят признание в работата си, като си намерят истинска такава. И ще видиш как бившите техникуми ще станат пак актуални, как “занаятчийските” специалности по университетите ще станат интересни, и как хората ще почнат да учат за това, което могат. И ще спрем да внасяме виетнамци да ни боядисват корабите по реката, защото сега само мениджъри кандидатстват за това място….

    Не, не мечтая. Просто местата в борда на директорите свършиха май…

“

Дайте да си поговорим сега за това, което се именува “образователна реформа”. “Реформа” идва от reform, което пък първично произлиза от революция, но се използва за генерална промяна на публични услуги. “Образователна” предполага нещо свързано с образованието или образователният процес, нали така? Това го слушаме знаете ли от колко години? Да, знаете разбира се. Все се говори за едни абстрактни неща, които някак си нямам спомен да са ме вълнували докато съм бил субект на образователната система, или докато съм бил “образоваща се самоходна бойна единица”.

Дали крайната цел на образо…реформата е да се реформира крайният продукт?

Тоест – като вкараме месото, дали ще излезе качествен щпек. Образно, да ме прощавате за черният хумор на Тапанчев. Крайният продукт на образованието не е заплатата на учителите, нали? Също така, ако се не лъжа, не са и цените на кроасаните, чипсовете и киндерчетата. Може би и не са матурите, с техните безкрайно сложни оценъчни формули и криворазбрани и променливи критерии. Ако не се лъжа, крайният продукт е образована единица. А когато се решава генерално някакъв проблем, не е ли редно да се подходи първо от към неговата гледна точка? И всичко останало, колкото и не-маловажно да е, да се нагажда към него? Малко известно, за жалост, е ,че добрите китайски генерали навремето са нагаждали атаката си съобразно това кого атакуват, а не с какво атакуват. А ние атакуваме неизвестен противник с ръждясало въоръжение, да ме извинявате за примера.

“Черната овца” на Ахат или Дъ Лош Ученик

Ако се замислим, ученикът у нас е събирателен образ на неимоверно количество лоши качества, но като ги сложим всичките на десктопа, той не става по-чист, нали?

Учениците били алкохолици, твърдение на пресата. Сигурно е така, предишните поколения ученици никога не са пили алкохол, никога не са се крили по градинки да пушат. Учениците били сексуално неадекватни и агресивни. Така е сигурно, защото като те тресе хормона на 16-17, не си хич адекватен, а мислиш само за дупенцето на Деничка от другият ред, а това какво бил направил палавника Ръдърфорд с неговото малко английско космато атомче си е изцяло негов проблем. Учениците били ужастни ужаси по граматика видите ли. Ами то трябва да стоиш малко покрай родителите, за да разбереш защо Кирил, Методий, Паисий и сие биха се метнали от нос Калиакра вкупом, овързани с шал на ЦСКА София…Въобще, учениците са днешните призраци на бъдещите ни страхове. Страхове, които ние избутваме с йезуитски мотиви някъде в сенките на собствената си невъзможност да проумеем, че учениците днес се вълнуват и нервират, на същото онова, на което и повечето от нас преди години, когато сме били на тяхно място. Забавление.

Някакво брутално впечатление ми прави, че това, какво искат учениците, се приравнява на желанието на абсолютната нула да се затопли. Техните желания никак не се извеждат на челно място, защото на никого не му пука за това. Всеки иска да излезе завършено въплъщение на малкият британски лорд, а не разпусната емо-команда.

Никак не смятам, че е редно да се тъпчат главите на учениците по архаични методи, които са невъзможно за възприемане от поколение, което расте със все повече повече електроника и технически възможности. Никак не смятам, че литературата трябва да се реформира, а родителите да покажат на още малките деца какво значат книгите, защото училището няма да ги научи. Редно е да се подхожда много по-индивидуално към всеки един ученик, така както никога досега, защото стремежът им към самоизтъкване и самоосъзнаване ни е напълно непознат. Резонно е да не се осъждат страстите им и увлеченията им по “тънката” част, защото ние не сме били по-различни, просто сме пораснали и ни е трудно да върнем лентата. По цял свят се търсят начини да се направят училището и университетът интересни места, където да бъде развиван стремежът на учениците и студентите не да събират просто знания, а да трупат бъдещи възможности. А ние коментираме заплати и калории. Не и днес, това не е ефективен подход.

Та какво ще рече това понятие "образователна реформа"? Ще се прави образованието интересно, или ще се образоват и очовековечават учителите, или ще се налива разум? Или…дистанционно ще се говори за проблемите…

“Това е прототип, сглобен от студенти в МИТ. Исках да покажа и такива в БАН или български университет, но освен пощенската количка в РУ не намерих други.”

Първо темата за БАН привлече вниманието покрай едно изказване на един политик, относно целесъобразността на изразходваните бюджетни средства. После ми стана интересно роптаенето на учените там. После в темата на броя в “Капитал” има няколко статии по този въпрос. И окончателно се убедих, че 8,000 служители на БАН произвеждат научна нула. А в същото време местата, където науката следва да намери едно от двете си приложни полета – университетите, тънат в липса на лаборатории и практика. Тоест – хайде да поразсъждаваме като в западен филм…

БАН и наука или ban for science?

Малка игра на думи. Няма да се опитвам да доразвивам идеите на много по-можещите от мен журналисти от “Капитал”. Няма да се опитвам да откривам топлата вода за науката у нас, тъй като нямат пари за такава. Ще направя следният аматьорски анализ, пък вие ще кажете дали съм прав, става ли?

8,000 служители, 52 института, 12 централни лаборатории и 4 научни центъра. Това е БАН. Освен няколко института и лаборатории с ясно и полезно приложение, другите за какво са? Инвестицията в тях – то дори не може и така да се нарече, какво носи? Каква е ползата от амортизирани старци, които работят като изявени мазохисти за без пари ( въпреки, че като чета колко имота имат и дават под наем, надали всички са така ) и в уникално мизерни условия, в които грамофон не може да бъде измислен ? Съжалявам, че така … принизявам науката на чисто финансово равнище, но те се хранят с пари от моите данъци. Под сметката за тези пари те не предоставят нищо, което може да влезе в обръщение за българската икономика и държава въобще. А може и да има, но пък са решили да скромничат и никъде да не са го публикували? Науката в БАН е като диамантите на кухненският плот у дома – липсва. А защо науката трябва да е в БАН? Защо въобще трябва да има БАН?

Университет.

Това, което показват по западните филми не е само за лентата, която гледаме. Там действително университетите са ядро на практика, на опити, а ръководителите ( практиците ) са самите преподаватели. Тоест те се развиват преподавайки. Те са в течение с новостите и са отворени за търсене на нови граници на науката. Бил съм в западен университет, имам приятели, които са там. А у нас? БАН храни осем хиляди ( !!! ) анонимни персонажа, които даже едно списание за наука не издават, какво остава за практичен резултат. Университетите – 95% поради огромният си брой за България, са приют на теоретици, които даже не са в течение с теорията, а преподават нещо си заради самото преподаване. На новите идеи се гледа със скосени космати старчески вежди, дискусиите се възприемат като неуважение на авторитета на преподавателят, а подобрението в материалната база се измерва с ремонтите в канцелариите. Така е в по-голямата част от висшето образование у нас. Теория пет години и после на ново, само че практика, която се поема от работодателят. Защо са тези 8, 000 души и безброй имоти на БАН, след като е редно те да са в университетите? Защо тези “учени” не преподават, като са толкова умни? Защо университетите да не финансират тези изследвания, да кандидатстват за проекти ( един проект в ТУ за енергийна ефективност в обработката на метали би спечелила гарантирано според мен субсидия от Стомана Перник ), от които да печелят, да се развиват и да се развива науката. И да се научават на нещо студентите. Има много места, където има някакви наченки, но на порнографско естество, ще ме прощават научните среди. И не се отнася само за техниката, химията или физиката. Правото и икономиката също са науки. Преподаването е неразривно свързано с практиката, което обаче е малко неразбрано у нас. Да си помощник – адвокат три години не стигат като практика, че да станеш преподавател по право. Да си стажант две години в склада на някоя банка не те прави достоен преподавател по финанси.

Това, от което според мен има нужда науката, е да се махне от нафталина и да отиде там, където й е мястото – в университетите. “Учените” да си заслужат парите, които получават или които искат да получават. А практиката да замести прашасалите учебници, които се слагат само за показ на изгнилите дървени студентски бюра. Малко като в западен филм…

Първи учебен ден. Къде отивате драги мои? Снимка: актуално точка ком

Какъв ден е днес? Средата на началото на есента. Нещо друго? А да – дечурлигата тръгва по алеите на знанието за пореден път. И това отново поражда вълна от съвети кое не е в ред, кое трябвало да се изкорени като практика, заваляха “интелигентни” съвети на журналисти към родители, общо взето – нормалната доза груба истина за образованието. Нещо ново дами и господа няма ли има в репертоара? Нещо градивно например?

Проблеми? Kvi problemi we 6matki?

Май не разбират, че всички знаем за проблемите в образованието, и че те са далеч по гнусни от това, което циркулира из общественото пространство. Безобразието, безхаберието и бездарността в тази област достигат нови висини в търсенето на дъното. Хау, това ми хареса! На всички е ясно, че един от основните проблеми или бърлогата на злото се крие в ниските заплати. Безспорен факт. Това не можем да променим нали? Поне не аз, поне не сега, поне не сам. Друго? Учителите нищо не правили качествено, програмата била неправилна и нецелесъобразна, предметите – бледи останки на старото и качествено образование. Почти като изсъхнало и нагризано парче торта от първия 15.09, което откриваме при почистването за четиридесетия рожден ден. Сичкото ученик учи за фацебука, за вискито с фастъците, за свирките и получават невероятна школовка за бъдещи скатавки. Все полезни работи ще речеш. Неграмотност? Няма такова нещо! Настоящите ученици са толкова грамотни, че ние недодяланите старчоци просто не моем ги разбрем, дъ знаи6. BEL e nai-6ibano prekrasniq book za godinata i nai sme hapy kat go prekarame na cofito i pc-to. А мое и Иванка да гърми от дивидито, 6тот е кул!!!  Дебалачковци и трътли?  Няма такова нещо, молим ви се! Физическият спорт е издигнат в култ из основното, средното и висшиското образование! Това пръстите са уникално силни – кънтър страйка и WoW морят, черния дроб е пълен с всякакви алкохолни и други екстременти, ама държи щото се тренира нали, шкембето си е сладко и готино – като на Пантагрюел. Нищо, че се съмнявам някой ученик да ми каже кои са Гарнатюа и Пантагрюел. Дюнера и катмите са препоръчани от най-добрите диетолози като невероятно полезни за арабската ( или поне на арабските имигранти ) икономика, какво значение имат осемредовите задници на осмокласнички или страстните дръжки ( сиреч паласките де ) на десетокласника, дето варди на футболния отбор! Не за друго, ама само той не я скрива цялата! Та, за какви проблеми става дума? Образованието не е огледало на обществото, то е неговото начало. То е отражение на нашето желание да създадем образовано и интелигентно наследство. А ние? Явно не искаме достатъчно…

Позитивно

Трудно. Трудно може да се говори за позитивност пред черната дупка. Но не е невъзможно. Нека започнем с мълчанието, става ли? Когато се налага да жилим отровно с думи, хората от както свят светува се безгрешни стрелци. Когато се налага да ужилим за да порасне нещо…е, това е трудно. Градивната критика не се отдава всекиму. Може би и на мен не ми се отдава. Защо само се плюе глупостта и архаичността на преподаваните предмети в училищата? Защо никой не каже какво следва да се преподава? Какво следва да се измени и какво следва да се добави? Тук – там някой да повдигне въпрос за липсата на адекватност в литературата и разликата между класици и просто писатели и да попита защо някои автори въобще присъстват в учебниците, а други не? Защото, тъкмо както знанието, глупостта изисква поливане. Ако се полива с неактуални и неатрактивни глупотевини, то тогава какво да се пръкне? Има няколко много интересни лекция в TED именно за “актуалността” на образованието и за това как то повече взема, отколкото дава. То следва да бъде бързо изменяща се като съдържание единица, която да е в крак с развитието на обществото. До коя година свършва историята на България според учебниците? До коя година спира литературното творчество в нашата страна? Отразяват ли се каквито и да е биологични, химични или физични постижения след 1990г. в учебниците? Защо се плюе за корумпираността на учителите, когато всеки дава пари за частни уроци? Кучето със салам бие ли се? След навършването на 7-годишна възраст образованието на детето не престава да е грижа на родителите, напротив. Защо родителите изпускат юздите на възпитанието с оправданието, че средата разваля. Тази среда от извънземни ли се формира? И техните родители сигурно. С мълчание или размити обвинения дотук само можем да я докараме. На родителските срещи всички са мили и любезни, а по кафетата сипят попържни като баби от най-изпадналата от еволюцията махала. Защо учителите са виновни само, но това е само като няма учител наблизо? Иначе с тях сме близки, че може и да потрябват да уредим чавето за тройка по математика, че не знае две и нула колко е. Защо част от учителите продължават да третират децата като напаст и да им даряват отвращение към образованието? Нима това не се случва в друго училище с техните собствени деца?

Плюенето като национален спорт носи само много слюнка по стъклото на колата. Другият шофьор често даже и не разбира. Говоренето и действието. Тези две неща могат да променят нещо. Нашите деца не престават да бъдат наша грижа дори и когато са на ясла, детска градина, училище или университет. Или просто е по-лесно училището да носи отговорността?

Честит първи учебен ден на всички учащи!