Из думите на един мим

“Българският синдром”, “българска му работа”, “българска народопсихология”, “така е само у нас”, “само в България хората се държат така”, “такава е българската действителност (за конкретно поведение)” или “подобна реакция може само от българин да се очаква”. Познати слова, нали? Красиви слова, не мислите ли? Не веднъж съм споменавал “любимите” ми “мразери” ( побългарена версия на hater ) у нас, които сеят отровата си навсякъде, където могат, но сега виждам, че те имат и друго лице…

Като се замисля, много отдавна се старая да не употребявам нито един от посочените или сходни изрази, за каквото и да е, поради една причина. Всяко действие – вербално или не, има причина ( физически или емоционално измерима ) и последствие ( важи същото ). Никой не може да ме убеди, че съществува причина “Българин” или “Българка”, и то винаги като съставна част на изречение с отрицателен смисъл. Така ли е наистина? В момент на проблясък зададох въпрос на няколко мои приятели по “Скайп” – “Определи с няколко думи “Българщина”, и има ли нужда да ви кажа ли отговорите или сами се сещате? Думата е придобила ново значение в нашият език. Ето един бисер от тях: “Това, което повечето хора смятат, че е тъждествено с балканския синдром, а то всъщност е присъщо само за БГ, което повлича след себе си идеята, че балкански синдром няма, а е създаден изкуствено, понеже не можем да носим отговорност за простотията си.” Димитър Цонев  04.01.2009 Скайпмост Пловдив-Русе. Когато една лъжа бъде изречена хиляди пъти за десетки години, то тя става истина. Да, за мен “българщина” е добра дума, хубава, символизираща българското – мъжество, смелост, находчивост, красота, бит, природа и прочие, а не далавераджийство, простащина или скатаване. А кой употребява тази дума и другите изрази от първите редове? Да не са чистокръвни траки, неопетнети от българското население? Не, разбира се…

Ако се заслушаме в ежедневния шум, който разпорва ушите ни, ще осъзнаем, че живеем в Ада и целият свят ни е длъжен. И винаги – това само ние си го можем. И Вие сте го казвали нали? Под тази или друга форма. Замислете се – извън обхвата на теологията, ние ли живеем в Ада или той живее в нас? Има две неща, които (повечето пъти) се проявяват всеки път, когато един българин коментира “българщината”: той никога не се включва в тази прослойка и той подминава това, което нарича негативно с тази дума. Тоест – фалшивата искреност и престъпна пасивност превръщат един тясно скроен човек в обект на собствената си критика. А дали наистина е така? Колко от хората, които коментират “българщината” са живели навън и са сигурни, че там се разхождат херувимчета и феи или доказват истиността на фундаменталното съждение на Митко по-горе?

Една държава е като една огромна машина в огромен завод – всичко трябва да върви в една посока. Всеки един трябва да е с ясно съзнание, че няма кой да се държи добре вместо него; няма кой да уважава колегите му и приятелите вместо него; няма кой да се извинява, когато блъсне някого на стълбите; няма кой да се усмихва вместо него. Затова смятам, че когато се държат лошо с Вас, когато не Ви уважават в службата,когато ви блъснат по стълбите и когато Ви гледат темерути по тротоарите – това сте Вие. Тоест – за да Ви е добре, трябва и Вие да се държите добре. Какво е направил всеки, който генерализира една простъпка или глупост като характерна за едни 7,000,000 души, за да разбере сгрешилият, че не е прав? А за да го предотврати? Хей, хора, разберете, че ако Вие вдигнете глава за да видите ескалатора за горните етажи винаги ще слизате по стълбите в мазата! Когато, вместо да индивидуализирате едно неприятно/криминално/неморално поведение и да се стараете да не го повтаряте, да изтъквате противоположните му прояви, за да са видими минусите му, вие казвате, че е “типично българско”, то това е Вашето поведение, без дори да го съзнавате.

Никой друг не може да демонизира една държава така, както нейните собствени граждани!