Из думите на един мим

Имало един телефонен разговор. В него опитът за диалог протичал що – годе така:

“Добър ден. Ние сме от държавния строителен надзор и Вашата пристройка е незаконна.”

“Мараба. Не те разбрах?”

“Ами построили сте незаконно етаж / пристройка / магазин и е необходимо да бъде съборен.”

“Нещо бъркаш. Иде зима, ние сме град на Юнеско, ти нещо се гъбаркаш.”

“Мисля, че не ме разбрахте. Строителството Ви е незаконно. Има закони и правила в тази държава.”

“Не бе, това го знам, ама какво от това бе? Не мога да те вдяна накъде биеш…”

“Прощавайте, незаконно е…Как не можете…”

“Ей, какво незаконно? Я виж Слънчев Бряг какво е? В моето етажче ли се огледа мамка му…”

“Съжалявам господине / госпожо. Трябва да пристъпим в такъв случай към принудително изпълнение, тоест да го премахнем.”

“Тоя пък…Това е геноцид. Да, геноцид. Аз ще протестирам.”

Да спазваш законите в България явно е много трудно.

Много по – лесно е да правиш каквото си знаеш и после да протестираш, че има геноцид ( ?!? ) срещу теб.

Само по себе си това действие е безумно нагло и говори за изключителен недостатък в опитите на останалата част от българите да направим България действителна част от цивилизацията.

Така беше с майките, които “не били осведомени, че трябвало да кажат, че детето им ходи на ясла и си прибирали неосведомени помощите”. Които са и мои данъци между другото, мили майки, но моята жена не получаваше помощи, когато дъщеря ми тръгна на ясла. Докъде бях стигнал…Да, за ощетените майки. Протестираха ли? Искаха ли амнистия (?) от Президента? Казаха ли, че държавата ги ощетява? Три пъти “да”. И най – безцеремонно казваха, че Държавата трябва да им опрости греховете. Шах без пешка.

Сега тази неописуемо гротеска картина за останалите съвестни граждани се повтаря. Аз като спазващ законите и правилата гражданин съм силно притеснен. Не мога да проумея с каква наглост аз няма да спазя закона и ще застана пред камерите за да обвиня ( !!! ) Държавата в незаконни действия. Безочливо, нагло и безумно грубо за останалите изрядни българи е това, което правят жителите на Несебър.

Не съм запознат разбира се, с документацията, внесена в АС – Бургас, но каква нужда има от това, след като самите протестиращи не отричат, че строежите са им незаконни?!

Извинявайте Несебър, но нещо има смущения по линията и не мога да ви разбера.

Пиша тези редове с голяма доза срам и съжаление. Признавам.

Срам – защото както всеки български град, Русе може да се гордее с немалко и много красиви жени. Наистина част от тях са скрити зад тонове грим, силикон и перхидрол, но красиви. Няколко години Русе излъчваше като Мис невероятно красиви жени – една от най-известните е Росица Иванова. Без никак да е преувеличено българските мъже спокойно можем да се именуваме щастливци, заради красотата на жените, които ни заобикалят.

Съжаление – защото явно темата, която ме провокира да напиша това, явно въобще не осъзнава какво е направила. Не всеки на този свят има щастието да се гледа с гордост и усмивка пред огледалото. Било то гол / гола или не. Било то с грим или без. Но е жалко, когато у вас нямаш огледало за да не се плашиш нощно време като ходиш до тоалетната, да се набуташ и да спечелиш конкурс за красота. Жалко е, че сигурно си и вярва.

Мис Перник след като 2009-та стана Мис България, всички решихме, че журито е било събрано от домове за хора с физически ( главно зрителни ) увреждания и това всъщност е самоирония от страна на Калканджиева. Неуспялата като Мис Алигатор по време на студентската си бригада перничанка демонстрира, че пари и връзки могат дори да изкривяват представите за красота. Не, не ми казвайте, че не е бил нагласен конкурса. Няма да ви повярвам. Visage винаги са били обвити с лека мъгла на съмнение относно изборите си, но пък някак си повечето избирани жени са били наистина красиви. Дали е била държанка на някого или дъщеря на другиму – нямало е значение за публиката, важното е, че е наистина красива. Но пък след Мис Алигатор, кладата на съмнението угасна и се роди в мен твърдата убеденост, че организаторите на Мис Свят нямат и на идея какво се случва с притежателите на правата за регионален Мис у нас.

За бъдещият конкурс Мис България започвам да се плаша. Никога не съм го следил, но пък победителките са въпрос на национална гордост и лице на страната на широко отразяван световен конкурс. Е…тази година любимият ми роден град Русе, в лицето на местната организация на Visage излъчи ТОВА за Мис Русе 2010:

Да, ТОВА в средата. Уплаших се. Прегледах и други снимки, но…се уплаших още повече. Не знам моето момиче, чия дъщеря си или чия любовница. Няма значение. Срам ме е, че ще представяш Русе и ми е жал за теб, че имаш сили да застанеш като победителка. Красотата е дар, на който определено не се радват всички, но пък подобни конкурси са за да се избере най-надарената с красота и чар. Това не си ти мила. Не.

Това е пример за жена, която заслужава да е Мис Русе:

Видимо, ти – анонимна за мен, носителко на титлата Мис Русе 2010, не ставаш за нищо. Дори се носи слух, че софийският зоопарк е отделил извънредно двугодишен бюджет за да те убеди, да се затвориш в клетка. Най-учтиво те моля, да се покаеш, с нотариална заверка да си върнеш титлата и да отидеш да сервират цаца и изветряла бира в най-вървежната бирария в Чукотка. Така ще спестиш срама за всички русенци и може би ще осъзнаеш какво съжаление изпитваме към теб.

Също така, тайничко се надявам, Евгения Калканджиева да реши, че конкурсите за красота не са й силата вече и Visage Model Group да се преименува на Visage Railroad Company или Visage Oil Trader и да спре да излага България пред света. Много се надявам….

Скъпа госпожо Калканджиева…сбогом. Не знам кой и колко е платил за да изберат ТОВА за Мис Русе 2010 и не ме интересува. Но ти, мила ми Евгенийо…спри, вземи си палтото и си иди във вилата да си гледаш семейството. Остави високопланинските хърдъгъдъгъли извън светлината на прожекторите.