Активна пасивност
January 13, 2009
by Петър Ванев
1,719 views
1 comment
“Активен или пасивен да бъда?” ( това не е въпрос към член на J)
След като съм решил да бъда позитивен реалист, сега е време да изразя неразбирането си от един особен тип обществена дейност, която е толкова дейна, че чак е пасивна. Немалка част от тази “дейна пасивност” в народа е заела и телевизионното пространство, и същата част леко се деформира в онази недоволна прослойка, която трябва да намери виновен за да оправдае собствената си немощ.
Население
“В социологията населението е сборът от хора, които обитават определена географска област или пространство. За животни и други организми се използва съответстващият термин популация.” Уикипедия 2009. Нека пропуснем факта, че сме някаква висша форма на биологичното разнообразие с нашият несравним интелект, и да обърнем внимание на популацията. Когато свърши зеленото ( не ганджата, не, не ..) и водата ( да, няма К там…) популацията си тръгва, и отива да ги търси наново. С нашият си интелект ако не можем да ги съградим, е редно да можем да ги намерим,нали? Едни антилопи, едни носорози, едни ленивци могат, та ние ли да не можем? Това се нарича “адаптивност” или приспособимост, както искате. Когато на едно животно или на един човек, чисто биологически ( и физически ) не му понася местообитанието, то той го сменя. Само, че не. Има някой идиоти, които вместо да намерят начин да се справят със ситуацията ходят по новините или просто си реват, че животът не ги е уважил…
Жалостив или справедлив?
Да, има такава дилема. За съжаление. Тъй като търсим добрата новина с Благо, Марти и компания във фацебук, се усетих, че гледам повече новините по доста телевизии. И пак видях онези хора, които съдбата е наказала по някакъв начин и необяснимата човешка жажда за жалостивия поглед на другите измества чисто биологичните призиви за промяна. За каквото и да се касае, когато някой има нужда от нещо ( не само в България! ) е безумно по-лесно да опита да си го изпроси, отколкото да си го вземе. Не е ли най-нормалното нещо, когато не можеш да си плащаш тока в апартамента, който обитаваш и сте безработни с жена ти, да не си правите дете, а да се хванете на работа, да продадете апартамента и да си вземете по-малък, а не ревеш като малко дете как ти не работиш и нямаш никакви пари? Когато знаеш, че семейството ти чака дете, и си поне малко грамотен и знаеш какви ще са потребностите му и тези на семейството ти оттук нататък, за какъв хикс си купуваш апартамент за безумно много пари в бетонов възел, пардон квартал като “Витоша” в София?! Два примера, само за 10 минути. От новините! Телевизионни просяци са това, а не борци за социално равенство.
Отличителна черта на позитивната и уверена личност е, че той не вижда затворени врати, а наудачни и правилно подминати решения. Всичко е въпрос на желание за възприемане на света. А той те възприема такъв, какъвто си – когато си начумерен и зъл, как да те приеме с усмивка?!? Не мога да ги разбера хората, които чакат някой друг да им помогне по този или сходни начини – не защото не могат, а защото не искат сами да го направят! Поради тази причина не давам пари на просяци – знам много добре, че никой от тях не проси от бедност. Не пращам съобщения за сираци – когато мога, ще взема един чувал с дрехи, сладки и учебници, и няма да сложа още някой лев за някой мобилен оператор, а ще занеса чувала в най-близкият дом. Нещо, което правихме навремето в ИМКА (Y.M.C.A.). Не приемам чакането за решение! Решението трябва да се изведе и получи – прост математически принцип! Не трябва да ти се дава възможност, а трябва да си я намериш! Удоволствието да седнеш вечер със запотената чаша бира и да знаеш, че си се справил с нещо сам ( дори това да е уцелване на правилното уплътнение за монтирането на мивката ) според мен е достатъчен мотив за полагане на поне малко усилия, лично израстване и задоволяване. И задоволството, че никой нищо не ти е дал даром….
