Из думите на един мим

“Уницеф България подема инициативи, но…

Предполагам сте засичали множеството реклами с едно малко момиченце, което е със запушена уста с биберон? Дали по телевизията, печатните или електронни медии, или плакати из градовете, той призовава. Той приканва да се обърне внимание на един проблем. Цялата кампания е на една уважавана и доказана международна организация – “Уницеф”. Но. Каква е тази кампания всъщност?

Съдейки по публикуваната информация на тяхната страница, те осъзнават колко важно е да се комуникира с детето до третата му годишнина, поради зараждащите се тепърва комуникационни навици и корени на възпитанието. Толкова. Интересно – има една снимка, една встъпителна статия, клип и…толкова. Да. Има няколко известни физиономии, които задължително се обгръщат с малко медийно внимание, като просяци в парфюмите по “Витошка”.

Какво е “инициатива"?

Да “инициираш” нещо. Такъв хубав български глагол – да започнеш нещо, ама не не е това въпросът. В случая аз го разбирам като отпочване на поредица от действия, имащи за цел да запознаят обществото с даден проблем, да се изкажат няколко учени люде, да се предложат алтернативи – като поведение в случая, да се обърне внимание на бъдещи родители, че мълчанието им ще се върне тъпкано един ден и те ще реват като зайци насред вълчи стадион. Нещо да съм пропуснал? Обиколки из страната съпроводени с различни мероприятия. Лекции в интерактивна форма – видеоканали в интернет, социални мрежи и блогове, това е арената на настоящите родители. Демонстрация на потърпевши – бивши деца, които сега осъзнават грешките на родителите си, свързани с комуникацията им. Дори такива с изявени девиации в тази посока. Подобни примери, за съжаление, у нас – да искаш само. Съвременният родител знае, че може да намери всичко в Мрежата, но осъзнава истински един проблем, който може да го застигне и него само когато го види на живо, когато чуе непосредствено за него, когато отпие от грозният резултат от извора. А с едно клипче по телевизията предизвикваш само коментари между двете игрални площадки.

А какво правят Уницеф във България?

Една кратка тема от 23 юни тази година. Широко рекламирана кампания с наистина уникален и въздействащ клип. Няколко цитата в темата от доктори, като един от тях цитира важността на избраните години с развитието на невроните, а не на появата на единствената движеща сила в живота на човека – егото. Има и едно култово изречение, което много ми напомня на политически лупинг –

В партньорство с правителството и местните власти, УНИЦЕФ ще работи за създаването на интегрирани политики и модели, подкрепени с бюджети, които гарантират най-добрия старт в живота за всяко дете в България

Хора, които действително работят за разрешаването на проблемите с подрастващите, хора, които реално контактуват със семействата, хора, които имат понятие от изграждане на навици, обучение и възпитание няма да използват такива никакви думи и светли обещания. Според мен.

Дотук не виждам нищо, което да ми напомня и бегло за инициатива. Или може би е минало малко време от началото? Това да не е като онази интересни рекламни решения, в които се отпечатва нещо привличащо вниманието и непоказващо нищо ( бял лист например ) и ти се казва “Очаквайте скоро…”, и ти тръпнеш като тридесет сантиметров оребрен вибратор, закачен за акумулатор на седемдесет – тонен кран? Изпратих на посочения адрес за връзки едно поздравително дигитално писъмце с няколко изключително добри думи за инициативата, предложих им помощта си най-малкото с банери и каквото друго мога, защото темата жестоко ме вълнува. Все едно писах на китаец на кирилица. Май азиатеца би ми отговорил поне. Дали са заляти от подобни писма и предложния, и тепърва обмислят? Дано, дано.

И какво сега става? Подемаме иницатива, усвояваме голям бюджет, пускаме един хубав клип да покажем, че работим, “правим политики” и … Инициативите трябва да водят до нещо. Да имат конкретно проявление и ясно осезаем резултат. Дано, дано…