Обществено обективна журналистика

     “Журналистика е събирането, анализирането и изнасянето в публичното пространство на информация за актуални събития, личности и тенденции.” Уикипедия. Има ли някой, който да не е съгласен с това? Съгласно продуктът на работещите там, ние разбираме какво става по широкият свят. Но когато там действията станат неморални, отразяването на случките – с грозни визуални/текстови похвати, и се показва въпиюща некомпетентност в обсъжданата сфера и конкретна тема, какво следва? Надолу няма и дума за политика да предупредя – има достатъчно “словоблудци”, които си чешат устата на тези тема, превърнала се в национален спорт, и много малко качествени журналисти, които я разбират! 
Какви са целите на журналистиката?
     Освен горепосоченото, има още нещо, което е и мерна единица за качество на продукта журналистика : обективност. Защото при първи прочит на трите действия, това въобще не е включено по презумпция! Отразяването на действителността от една група хора си е занаят, тъй като от една страна трябва да си именно обективен и от друга – да вкарваш интонация,визия и думи, които подхождат на новината и я правят жива и лесно разбираема за по-голяма аудитория, било то в печатно, електронно или телевизионно отразяване. Подходящи като визия водещи, търсачи на думи и познавачи на аудиторията – това са журналистите, когато искат да покажат резултата от разследване, откриване на нещо, злополука или сватба. Журналистиката смалява света до размера на един телевизор, едно радио, една страница в Мрежата или един прост файл за Winamp или Media Player, и формира доколкото ние й позволяваме, нашата представа за света. Тя е незаобиколима, тъй като малко са хората, които могат да останат без информация за заобикалящият ги свят, и тези които твърдят обратното явно целят да ни убедят, че разполагат с невероятната способност да приемат директно емисии от някой сателит. Подборът на медиите, които всеки следи, говори за самият човек, също както дрехите, както аксесоарите, както използваният речников запас и книгите, които четем.
Парадокс – новините тип “Бареков”
     Извинете ме, че използвам този епитет, но в публичното пространство се е наложило ( абсолютно правилно! ), че има журналисти, които вместо да търсят и отразяват новините, си ги създават и им се радват като малки деца. Журналисти, които изкривяват напълно съзнателно думи, гледка, събитие и предиостория, за да постигнат грозен и плосък ефект, при който си придават голяма важност и друго няма голямо значение. Именно както прави Бареков, каквото правеше Коритаров не рядко и сега Крумова, каквото правят в “Скат” също нерядко. Това не е поръчкова журналистика. Това според мен, е субективно отразяване на действителноста на базата на поразяващо ниска речева и обща култура, плюс изкривена ценностна система на тези хора. Правят го за да се получи някакъв “заслепяващ” резултат, често свързан с формиране на образа на обществена мишена, с която хората да си поливат негативизма и да раждат нихилизъм. А това, на свой ред, да подхрани поредната такава журналистическа гавра. Новини не се създават в медиите, противно на някои, които си мислят така. Те се отразяват и единствено нивото на медията, която прави това, придава тежест на събитието и анализа. Преди дни ми разказаха например за репортаж по “СКАТ”, касаещ тема, която ме интересува – за полицията, и поведението на водещият, правещият разследването журналист и разбира се – поведението на зрителите. Водещият има събитие ( нещо свързано с полицията в Бургас, но не помня какво ) и е решил да покаже не какво се е случило, а колко лично мрази МВР, и цялото предаване се е въртяло около това, като дори хора, които са се обаждали и са казвали, че се коментират неграмотно тези неща са били прекъсвани безпардонно а е даван подиум за изява на “хейтъри” от най-груб тип. То така или иначе 90% от журналистите у нас не знаят например, че следователите не са в МВР от 20 години и коментират непрофесионално темата, но това е не прави впечатление никому,нали? Все едно слушам пример за бившият кадър на същата телевиция Дон Вучков. Друг пример – Бареков и убийството на Стоян Балтов : милият Ники търсеше скандал, невероятна конфронтация и с удобни реплики или многозначителни паузи си го получи, напук на реалните събития, предпоставките, довели до тях и реакциите, както и чисто човешката драма. 
Обективно? Не, лично…
     Медиата следва да е самостоятелна бойна единица, която се бори с тези, които искат да изопачат истината и да я показва на обществото, както и да не дава възможност на това общество да казва “Аз не знаех”. Да направи хората информирани! А не да изразява с емоцията на 9 годишно дете новина за нечия смърт и да плете с усърдието на някоя баба-сватбена плетка сложни схеми и интриги, когато това не е обективно, това не е действителността, това не е обществена новина. Това са новините в умовете на тези журналисти и техните редактори. Но те заливат телевизията, те напояват вестниците, те изпълват електронните издания. Лично за света и лично срещу света. С нетърпението на пубертет пред първият си полов акт, със сложните думи от речника на братя Данчови и патос като пиян чобанин насред виенски ресторант – така действат повечето медии на действителността ни. Аз не искам да гледам, чета и слушам такива журналисти. Аз искам да видя какво наистина се случва и да чуя качествено мнение по въпроса. Защото няма поръчкови телевизии, няма тенденциозни вестници или нагласени радио-предавания. Има такива аудитории, които просто получават това, което търсят. Очаквайте продължение в още блогове, в един и същи ден…

Да попитаме въпросителният знак…

Вестникът с най - много писма от читатели!

“Къде ли са въпросите от читатели?!” Петър Ванев – Pierrot 2008

“Не ми става. Дали е щото пия ябълков сок?”. “Тя ме заряза, какво да направя?”. “Нормално ли е да пия по 7 бири на 11 години?”. “Чувствам се тъп. Дали ако споделя с Вас ще бъда освен тъп, чисто прост?”. Я у лево!

Убеден съм, че 99 процента от тези въпроси редакторите на колонките в невероятните списания сами си ги задават. Не може да има толкова тъпи хора. После се порових по US медии и установих, че може. Хората, загубили себе си в несдъхващият приток от информация из Мрежата и книжните медии, намират начин да се просветлят като попитат тъп въпрос или направят тъп коментар в някой тъп вестник, а той – понеже е тъп, вземе, че го публикува. Ехе!  Изключително малък брой – даже по – малко, от публикуваните писма до списанията са със смисъл. Просто Човечецът толкова се е свил и е приел мнението на другите за меродавно, че ако колумнистта в “Playboy” ( с всичките ми уважения към господин Кисьов и сие ) му каже да си резне бретоня наляво – “Щот е модерно!” и да си върже въртовръзката на възел над лакътя, то той верно ще отиде така в петък на “Брилянтин” и ще се радва, че хората го гледат.
Има ли ги?
Не мога да си обясня, що за хора пишат по подобни медии и очакват отговори на лични въпроси. После порастнах и ги видях около себе си. ( Или аз бях около тях. Все тая. ) Малки, сиви душици, свити в консуматорският си манталитет, очакващи те да изчукат Кармен Лувана – ама ако може ти да им я докараш в леглото. Ей – ако аз докарам тази руса нимфа в леглото, ти ще си последният който ще я чука, trust me! Страх да бъдат себе си, нежелание да се катерят по хълма, разбира се – смазващо ежедневие и личностно развитие, което се равнява на престартово броене – “от нещо към нищо”. Това са бедните люде, които задават тъпи въпроси, очакват умни отговори, прилагат ги в смешното си ежедневие и после се чудят що са жалки….Е как няма да си жалък? Това е един от минусите на съвремието – овчедушието и стадният принцип.
No woman, no friends…
Най – тъпото, което може някой да направи един човек е да попита някое списание въпрос, който изисква двама близки приятели в “By The Way”, на по няколко запотени чаши пенлива течност и тих разговор. А питайки “Блясък”, той казва само едно – “Аз нямам приятели!”. Или най – малкото да седне на вечеря с половинката и да поговорят. Липсата на комуникация явно избива в тази насока, което от своя страна издига на пиедестал списващите подобни рубрики, защото ги кара да се чувствам значими, мислят, си че съветите които дават отговарят на действителността, от която те все повече се отдалечават ( как защо? ами защото нямат време от писане на умни отговори! хе – хе). Приемам, че има въпроси, които си заслужава да бъдат зададени, но те са в съвсем друг контекст и засягат етикета например, а не личностно разтрояване. Много ме кефи, че “Максим” например са се заели с нелеката задача да отговарят на писма към други списания, че да облекчат работата на Онези писачи. Колкото повече средства за комуникация се измислят, толкова по – самотни ставаме хората явно.