Из думите на един мим

“Отражението на новините става все по-кърваво и все по-малко човешко!”

2.3.3. Няма да засилваме мъката на хората, попаднали в беда или пострадали от престъпление, и ще съобщаваме такива информации със съчувствие и сдържаност.
2.3.4. Ще уважаваме желанието на хората да не бъдат безпокоени в скръбта си.

точка 2 “Събиране и предоставяне на информация”

подточка 3 “Неприкосновеност на личния живот”

и

5.2. По смисъла на този кодекс информацията "в обществен интерес" не бива да се обърква с информацията, която е "интересна на обществото"

точка 5 “Обществен интерес”

Етичен кодекс на българските медии източник “Капитал”

Неведнъж из блогосферата, а и не само, са се прокрадвали възмутени слова, роптаещи срещу бликащото насилие от медиите у нас, и по-конкретно телевизиите. Явно това не достига до тях или не мога да го разберат. Въпреки, че съм убеден, че не живеем в свят, паралелен на описаното от Стивън Кинг в “Бягащият човек”, вече започвам да се замислям дали наистина е така.

Разбирам желанието за сензация, тъй като тя продава. Но също така разбирам, че това насреща са хора, живи хора, и най-малкото, което заслужават е уважение в скръбта им – повярвайте ми мили журналисти, никой не иска да става медиен герой заради това, че съпругът му е загинал. Отразете катастрофата и си вървете. Оставете скръбта на скърбящите и си вземете кървящите микрофони в жалките редакции. Изкажете съболезнования, отразете нелепата смърт и бъдете хора, като сведете глава и се качите на лъскавите си микробусчета, и се приберете при вашите семейства. Хората, които сте снимали днес и чиито сълзи са капали върху жадните за сензация потни журналистически дланички, вече си нямат някого, който да се прибере при тях на вечеря. Нямат нужда от вашите микрофони и камери за да го осъзнаят.

Първоначално ми направи изключително лошо впечатление небезизвестната Нова Телевизия ( ако не греша, не мисля, че бяха bTV ), която изпрати явно най-коравосърдечният си репортер на погребението на убитият при сбиване в Студентски град Стоян Балтов. И в денят, в който роднините на момчето го виждаха за последен път, те не получиха само утешителните слова на божият служител. Получиха и ефирно време. От кога отразяването на едно погребение е “в обществен интерес”, че да бъдат не нарушени, а сгазени най-елементарни човешки порядки, да не говорим за журналистическа етика?

Какво ви даде повече като журналисти отразяването с животинско настървение на човешката скръб? Как това утеши кървящите сърца на роднините им? Какво дадохте на простолюдието, което яде зрелища и повръща чужда болка?

Вчера, телевизията, която смятах, че не следва тази линия на поведение – Pro.bg, постави като статуя на журналистическата етика една девойка пред къщата на единият от загиналите двама мои колеги във великотърновското село. Починал, докато е бързал да предотврати престъпление. И това същество обясняваше равнодушно как родните му са отказали да застанат пред камерата, почти изрисува с думи сцената, в която присъства бащата, който се чуди как да обясни на дъщеря си, че мъжът й няма да се прибере никога повече. Епохална сцена от изключителен обществен интерес! bTV отиде след погребението на Стоян Балтов и в лицето на лидерът на жалката журналистика у нас Бареков, осребри сълзите на баща му. Това не се отдаде днес на pro.bg. Но съм сигурен, че ще опитат пак, ако имат тази възможност.

Защото за тях, подобно събитие е като мъничко животинче за голям хищник – малко, и крайно недостатъчно. И нещо, което няма как даже да си спомниш утре. Освен ако не започне да кърви наново. Тогава, като виден вампир ще се впусне отгоре му със сухо гърло някой редактор и подопечен нему кандидат – вампир и ще сучат скръб и болка.

И ще си мислят, че правят новини.

Бягай Бен Ричардс, бягай, камерите ще те снимат…

“Аз не съм учител, но някои хора имат нужда да се научат на елементарни неща”

      Далеч не претендирам да съм учител на журналистите. Далеч не претендирам да мога да се сравнявам с тях. А и не искам.  Всеки има своя пътека през тъмната гора, именуваща се живот. Само, че когато пътеката на едни е знание за други, то мога да претендирам за определени изисквания към ходещите по тази пътека.

Ниво на компетентност

     Медиите следва да отразяват и често да тълкуват действителността, за да бъде общодостъпна и общоразбираема за потребителите. Да се чете – читателите и зрителите. Тоест – аз в Русе следя новините за да разбера какво се случва в София или Пловдив например, да не говорим за чужди страни. И извън това, което съм коментирал дотук в блога си, ще спомена още нещо – много често предлаганият продукт ( новина ) е много трудно преведима и разбираема. Защо? Всяка медия има журналисти, насочени в съответни специфични области – правосъдие, икономика, медицина, спорт и прочие. Предполага се, че те трябва да са наясно със съответната материя, за да могат да я отразят правилно. Да, но не са. Въобще няма да се спирам например на използваните клишета, които използват за да скрият бедния си речник. Ще се опитам да изведа някакъв общовалиден “потребителски наръчник”, който за съжаление важи за огромна част от трудещите се в областта на журналистиката. Колкото ироничен, толкова и жалък, но такова е и положението за съжаление.

Потребителски наръчник

     Медицински: В толкова репортажи, касаещи медицински случаи се коментират заболявания, симптоми и лекарства, че започвам да забравям какво са казали предните. Някак си минава покрай мен. Колко пъти журналистът Х си е направил труда да обясни на нормален, не специализиран, език симптоми на дадено заболяване, ефект от дадено лекарство или развитие на някоя болест? Малко пъти.

Цитат: Общото й състояние било увредено. Лекарите поставят диагноза Остеогенезис имперфекта и Полималформативен синдром.

Така, аз като средностатистически гражданин веднага знам какво означават горните две понятия, какви са му симптомите и какво да предприема. Жената е починала от това. Каквото и да е. Тоест: ако искате да сте в течение какво се случва на тази почва поне на елементарно ниво, от повечето медии нищо няма да научите. Те никога няма да обяснят. Невежеството в тази област е предпоставка за паники, което играе само в тяхна полза.

     Криминални: Тук цари въпиюща некомпетентност! Повечето пишещи и прочие люде, ангажирани в медиите по тази линия, даже не са чели поне законите, регламентиращи дейностите на структурите, за които пишат. Няма вече следователи в МВР. Няма също така вече нито РДВР, нито РПУ. Но това повечето журналисти го научиха с месеци, да не кажа години закъснение. Да не говорим за фазите на досъдебно производство или съдебно следствие. Там е най-тъмната част на инак тъмната Индия. Няма нито едно чисто професионално понятие, нито едно обяснение, нищо. Копират се едни официални бюлетини или се пишат едни общи приказки, които са съизмерими по култура на езика с най-долнопробна кръчма в краен квартал и въобще не подхождат на каквато и да е медия. И масово хората имат невероятно криворазбрана представа за случващото се в този свят.

Нито един от петимата експерти, запитани да изготвят медицинска експертиза

Драги “криминални” журналисти…експертите не се питат за изготвянето на експертиза. Моля Ви! Експертизата се постановява. НК и НПК са просто малки червени книжки за Вас – журналята, нали? Да не говорим за други неща….

     Спорт: Малцина са тези, които отразяват спорта у нас или в чужбина и се интересуват от чисто техническите детайли, които могат да внесат яснота за много от нещата, случващи се в самия спорт. Слушайки и четейки за отразяването на футболни мачове например, оставам с впечатлението, че отразяващите дори не познават елементарните правила, по които се играе този спорт. Да не говорим за друго. Любимите термини – “вътрешни правила”, “правилници”, “наредби”, нищо не ми говорят. Искам да ми кажете въз основа на кой нормативен акт БФС има възможност да остане без лиценз. Въз основа на кой акт Пенев изгони осем или девет футболисти от ЦСКА София. На какво основание Дражев претендира за неправомерно избрано ръководство на БФС? Нищо. Черна дупка на познанието.

    Технически: Там просто не искам да коментирам. В толкова статии в наши медии по различни технически въпроси са изведени едни данни и като погледнеш коментарите и потърсиш в някоя търсачка разбираш, че нямат много общо с действителността. Дали за Интернет, дали за строителство, дали за отделни отрасли в производството – няма значение. Рядко може да се срещне добре обяснена случка, добре разяснен казус, ясно обяснена функционалност на някой уред. Не ме интересува колко място има отделено в даден вестник или време в някой телевизионен блок. Аз искам да разбера за какво става дума. Обяснете ми. Използват свободно термини, които едва ли разбират, и съдейки по това в каква съвкупност ги поставят в едно и също изречение, и как смисълът остава да виси нейде, се чудя с какъв акъл са им позволили да започнат работа …

    Разговорен речник: задължително условие за да разберете медиите, в която и да е област. Нещо от последните дни – мили смешни и жалки журналисти ( за съжаление и политици, и анализатори ), къде в българският тълковен речник или български нормативен акт е откриваема думата “импийчмънт”? Какво значи? Като я напиша в някоя интернет търсачка не я откривам като тълкувание. Тъп съм и искам да разбера. Нещо щели един политик да го импийчмънтват. Милият! Какво ли ще му правят?!? Без да се повтарям с предходния ми текст – “Свински грип”. Какво им е на свинете? Или на свинското? Да го ядем ли или горим? “Лектори говорят за приложението на когнитивната психология”. Да знам, че е професионален термин, но в латинските езици. Ние си имаме “познавателна психология”. Защото когнитивната ми звучи тъпо, нещо като заболяване по конете. Използването на английски или въобще западни думи, написани с български букви, говори само за ниска речева култура. За нищо друго. За невъзможност журналистът да си преведе сам нещото, камо ли да го отрази разбираемо. Съжалявам, аз все още считам, че българският език не е загубена кауза и си заслужава да претендирам за неговата употреба.

     Малки и скромни отрязъци. Просто не съм се ровил за повече. Нивото на разбиране на материята, за която пишат, е отрицателно почти навсякъде. Те не разясняват това, което не се разбира. Защото и те самите не разбират. Лекари говорят свободно пред камерите на своят си професионален език и ние – пациентите, тънем в блаженство колко знаят. Инженери говорят за едни такива работи, които обаче без едни други работи нямало да мога да се таковат. Ясно. Да не говорим, че липсва каквато и да е инициатива от страна на журналистите да им стане ясно и на тях. Преди години, когато Русе бе в центъра на скандал с обгазяването от страна на Гюргево, в общината се провежда среща с русенски журналисти и румънски индустриалци, чиято цел е да се зададат точните въпроси на точните хора. Нищо подобно. Навлизайки в самата същност на процеса, водещ до замърсяване, нашите “приятели – журналистите” мълчат като риби. Защото не вдяват за какво иде реч. Нищо, че месеци наред пишат злостни статии , пълни с една такава никаква фактология и терминология. Почти като на футболен мач – “Каква невероятна футболна драма!”, като в случая е – речева драма. Липсват нужните думички нещо.

    Затова аз основно черпя информация от блогове и малко на брой вестници, интернет страници и телевизии. Защото малцината пишещи в тях си дават труда да разяснят ясно и правилно за какво говорят. Защото си дават сметка, че четящият иска да разбере, защото четенето заради самото четене е безсмислено. Явно и труда на мнозина журналисти е безсмислен.

“Когато искате да натиснете паник-бутона просто пратете нещо на масовите медии.“                                                 

Масата ще бъде достатъчно глупава да го прочете. Достатъчно необразована за да не знае какво да прави. Достатъчно наивна за да повярва в силата на личното джи-пи ( умни журналисти, моля, дефинирайте ми българската дума, която употребявате – джи пи? ). Но това не е само у нас. Масата се води по гайдата на хората, които могат да натиснат бутона “Публикувай”.

Криза?

Всеки ден има криза за нещо – я пари, я здраве, я секс, я работа. Всеки ден. Нищо ново. Светът е в криза от както се е генно самомодифицирал homo sapiens. Защото кризата е явление, при което “някой друг носи отговорност”. В повечето случаи това са масоните, евреите, банките, фармацевтичните компании, но не в това ми е мисълта. Какво е криза всъщност? Криза е когато един процес бива сериозно дестабилизиран, нещо като тънката зона между тежката телесна повреда и убийството – аха да е повреди необратимо жизнените процеси. Човешкият ум е ужасно трудно податлив на обучение, лесно податлив на падение и с диагноза “постоянна предпаника”. Паниката е това, което създава кризите, защото се касае за нещо трудно обяснимо за масата. Финансова криза – някой да може РЕАЛНО да обясни? Някой НЕ-икономист? Здравна криза – същото? Корупционна криза? ( тук даващите, които реват, че все им искат да не се обаждат…..я? тишина…). В наченките на кризата има няколко социални инструмента, които регулират податливостта на съставната единица на нацията към нефункционалност и една от тях е медията. За съжаление.

Грип по свинете или хората? Ако обичате…

Едно от първите неща, които в СЗО направиха, бе да приемат решение – от април 2009г., с което наричат “свинският грип” – “грипен вирус AH1N1”. И това е именно с цел да не се всява паника. Все едно казаха – “Моля, пишете само за свински грип.” И сега никой не може да каже защо е свински, но всички знаят че убива. Ефектът е масова психоза. Защото никой не знае за какво става въпрос – свинете ли са болни или хората?. Наложи се МЗ да разпространява плакати из лекарските кабинети с елементарни съвети за лична хигиена. Защо? От май месец СЗО съобщава за грипни случаи, за грипна епидемия, за грипен вирус. Не за свине. Свинете са в дъното на “Кауфланд”, предпоследният хладилник преди вратата за склада. В кабинета на личният ми лекар не виждам свине мамка му. Да ме извиняват приятелите ми журналисти, но техни колеги заливат огъня с бензин и даже не мога да си представя какво им минава през главите.

Лекарска грешка? 2,40 потребителска такса първо….

Нека да цитирам личната си лекарка, която е такава и на дъщеря ми, и въобще на почти цялата династия Ваневи от ….. нямам представа колко точно години. Много. От преди аз да имам грешката да бъда направен дори. Тя вчера ми каза следното : “Почти всяка година грипният вирус се изменя и има пандемия. Това не е от вчера, не е от днес. Така е всяка година. И заради това, всяка година става все по-зле. Положението с хората, не с грипа.” И какво се получа? Ето статуса на моят познат блогър Станислав Касчийски – “Качих се преди малко в рейса и се закашлях. Веднага се освободи доста място.” Сигурно и аз ако изпуша две кутии за една дълга вечер по заведенията сутринта ще кашлям….Образно. Уникална грешка на създаденото положение на лекарите е, че всеки от тях има огромен брой пациенти, които закона задължава да обслужва. В определено нормативно работно време, защото ако издава направление извън работното си време бива глобяван солено ( ФАКТ! ). И пред кабинета на всеки личен лекар има опашки, няма да давам асоциации с опашките отпреди определен брой години, от които въобще не ти се иска да ти се е разболявало детето или ти самият. В помещения с размер 3 на 3 стоят двадесет възрастни и петнадесет болни деца. Суперско!  И чакат доста. Личният лекар е все по-малко личен, и съвсем не лекар. Делиш го с неопределен брой други пациенти, според репутацията му, и пише повече време отколкото преглежда. Пак суперско! Предписание на МЗ : “Незабавно се обадете на личният си лекар при притеснение.” Отново суперско – кога да ме приеме? Другата сряда, след пет?

Сега ? Маски на лицата и по “моловете”…

И какво се получава? Неопределен брой нетрудоспособна сила баби поемат гледането на децата и собствениците на почасови детски занимални трият доволно ръце до запалване. Първата масова реакция е да се критикува как “болните деца се носят от родителите по публични деца и болните не си стоят у дома” и да се направи после именно същите. Тоест масовата реакция коренно се различава от масовата нагласа. Шизофренична ситуация – повечето журналисти търсят сензация в здравето на хората, повечето хора изпадат в неизследвани дълбини на пещерите на паниката, но инак лекарските кабинети са пълни с хора, които искат да се прегледат преди да отидат на дискотека или на някое друго сборище на дишащи организми. Медиите въртят “свинският грип” така сякаш става дума за жалките им работни места. Малко му трябва на народа за да достигне състояние, аналогично с троен оргазъм, но с обратен знак. И вместо да се стремят да не се случва, доста хора в незнанието си сипват, сипват, сипват, както казва една дружка.

Драги журналисти. В двадесет и първи век Вие сте хората, които трябва да формирате обществените нагласи. С малки изключения, Вие насаждате ПАНИКА. Драги лекари. Заклевайки се с клетвата на древният гръцки лекар, вие не следва да търгувате ( с известни изключения ) със здравето на хората. ПОМАГАЙТЕ ИМ! Драги люде и други придворни организми. МИСЛЕТЕ мамка му…Винаги нещо лошо дебне там нейде отвън. Ако всеки път си слагате маска да се предпазите ще се задушите….

Последните седмици излязоха известно количество новини за проблемите ( отново ) на печатните медии в абсолютно неравностойния им сблъсък с Мрежата. Споменавал съм тук за безобразното бездушие ( ако мога така да го нарека ) на много журналисти, които само се именуват така, защото само копират съдържание от някъде. Неведнъж из блоговете се е коментирало събитието “медия да открадне съдържание от блог” и само изключително острата и масова реакция срещу това е причината да не е всеобща практика. Все още. Не това е основното обаче. Нека малко поразсъждавам сега…

Настоящето – вестници, списания и блогове

Има много печатни издания – вестници и списания, които реално въобще като обем не отговарят на пазара у нас. Щом оцеляват, значи могат, но за сметка на какво? Виждал съм павилион за вестници и списания в Европа и там има същото количество издания, само че за каква страна говорим? Население, покупвателна способност и събития? Конкуренцията е нещо полезно, но в какво се изразява? В борба за по-качествено и продаваемо съдържание. Вестниците пускат новините, в по-голямата си част, на конвейр от информационните агенции, а те от своя страна копират една от друга, и основно от няколкото големи. Характерното е, че съдържанието, публикувано в интернет – страниците им е напълно безплатно. Рекламата съм сигурен, че въобще не може да ги обезщети като разходи. Картинката за фон е следната – океан от информация, която изключително често се преповтаря, като дори не се прави опит да се промени за да не изглежда брутално копирана, все по-ниско качество на използваният език и терминология. Традиционните медии западат, а блоговете набират сила и това не е само у нас. Плюсовете са повече от явни – непосредственост, лично мнение, анализ, възможност за диалог, рядко срещано плагиатство. Разбира се, някой ще попита – каква е разликата между десетки вестници и списания, и стотици блогове? Има такава. Блогът отдавна не е просто личният дневник отпреди години, а публичност на мисли, разсъждения и емоции. Споделяш, като си готов за диалог, похвали и критика. Медиите, в голямата си част, не са готови нито за диалог, нито за критика. А похвалиш ли ги – все тая…

Всеизвестен факт е, че определяща количеството е масата. А качеството – отбрана прослойка. Ако допреди години масата не е имала високи претенции към съдържанието, то вече не е така. Сега в разцвета на силите си е едно поколение, което отрасна с нормалното, неразвалено, образование, изживя раждането на интернет и има много прилична ценностна система, потребителска култура и ясно изразени критерии и желания. Това, което на запад, срещу течението на река Дунав, наричат “средна класа”, у нас тепърва се заражда и формира. Тя има вече не е интелектуална и необразована маша, а търсеща и знаеща прослойка от населението. В тази среда и с развитието на интернет, настоящият модел на медиите няма как да просъществува.

Бъдеще любимо, колко неясно си ми ти…

Ясно е, че нещата ще се променят. Съдържанието на вестниците ще трябва да стане платено, дори и с малка месечна или годишна такса. Ако е поносима и вестникът е качествен – струва си. Не можем да си мислим, че сме големите далавераджии и ще получаваме цял живот на аванта. Ще бъдат отсяти и ще спрат да излизат изкуствено поддържани вестници, тъй като пропагандата няма същата сила като преди. Не на медиите въобще, а на вестниците. Напудрените и откровено лъжливите информации вече не са неразпознаваеми и публикуването им все още показва глупостта и наглостта на стоящите зад тях журналисти. Народът вече не е толкова късоглед и наивен, а те ни мислят за плиткоумно стадо. Не смятам, че това е така. Същото не важи за списанията според мен, въпреки случилото се с Maxim в Англия. Там ще оцелеят качествените издания и ще останат като печатно съдържание. Изживяването един път в месеца да вземеш тази хартия и да седнеш на едно кафе и да почетеш не може да бъде смененос нищо друго според мен. Там шансът чалгата – и като музика, и като манталитет, да пробие е много по-малък, въпреки, че вече е факт на някои места за съжаление. Няма как обаче тези характерно изваяни от мастило и хартия издания да не преминат и в дигитална платена форма, просто няма да оцелеят иначе. Виж за…

Интернет

е сложно. Там са блоговете. Това е един неподражаем микс от журналистика, лични дневници, чисто печалбарство ( или по модерному – грубо “монетаризиране” ) и връзки с обществеността. Прокрадват се новини из twitter или facebook как са се появили първи снимки или коментари за дадено събитие в нечии блог или туит, как само из някои блогове се коментира някоя тема, секцията “Анализи” ( или “Коментари” ) в големи вестници се пълни с копирани – съгласно cc лиценза разбира се, текстове от блогове. Не малко хора пишем блогове заради писането, заради идеята, заради комуникацията, и това е нещо, което нито една медия не може да копира или изфабрикува от 0830 до 1730 часа работно време. Идеята. Това в никакъв случай не означава, че блоговете ще смачкат останалите медии, напротив. Последните просто ще трябва да изменят стила си на изразяване, на писане, на мислене. Отразяването на новина няма да е просто снимка и кратък текст, а ще бъде размисъл, истински анализ, провокация към търсещият новина. Когато отидеш пред един водопад, какво ти прави впечатление? Интересно оформяща се водна каскада в левият ъгъл. Е, така ще е и тук – трябва да се направи впечатление. Трябва една новина да се откроява със съдържание и качество сред потока от еднообразие и клишета. Дали блоговете ще изместят медиите? Не, ще ги променят. Защото имат още един жокер – непосредственост. Да. Публикациите в блоговете са все едно написани от автора на вниманието на Читателя. На теб, който четеш. Индивидуално определена аудитория, или по грозному – таргет група. Написани за теб, сега, тук. Четейки, ти влизаш в контакт с автора. Недопустимо е според мен, най-интересното от някой интернет – версии на големи вестници да са форумите под статиите!

И?

Медиите ще се променят според мен. Много от тях ще преустановят изкуственото си съществуване, защото няма да могат да се пригодят към новата реалност. Трик, използван от някои списания е да публикуват цели само няколко текста и ако ти харесат да си купиш хартиеното издание. Каквото и да е – този толкова “вреден” за някои интернет променя тази сфера. Другото, което ще промени настоящето статукво са регионално ориентираните, основно интернет, медии. Националните предлагат все по-малко качествено и интригуващо съдържание. Лично на мен не ми се чете само за катастрофи, убийства, интриги и ДС. А на вас? Блоговете ще се развиват тепърва като средство за изразяване, като средство за комуникация, като средство за известяване. Дали всекидневно растящото количество нови блогове не е редно? Напротив. Един активен и разумен интернет потребител много добре знае какво търси, как да го търси и как да го получава, тоест той няма време и желание да се губи из изкуствени или некачествени блогове. Те ще съществуват докато псевдо-желанието за блогване е живо в поредния анонимен автор. Иначе интернет може да носи на блогове още много и да им позволи да се развиват.

Имало е време, когато медиите са били определящи пулса на едно общество. Сега медиите трябва да го напипат този пулс преди да седнат да пишат и публикуват нещо. Не е ли така?

Не знам дали сте забелязали, но в нашата малка и мила родина има безброй информационни агенции, интернет новинарски страници, печатни издания като за цял Китай, стотици радиа и телевизиики. Нищо лошо дотук, защото информацията е нужна за кръвообращението на обществото. Но каква е ползата от толкова много и толкова еднакви журналисти?

Не знам по какъв повод, но се задълбах из всичките записани ми адреси на информационни агенци, вестници и интернет издания. И след ден – два ми се избистри какво съм търсел – различната новина. Изключвам „Капитал“, „Дневник“, re:tv, Екип, защото те не чакат някой да им поднесе „новината на Бареков“. Поне по мое мнение. От цялото търсене освен на въпиюща неграмотност, се натъкнах и на абсолютна липса на въображение – като си взел новината от друг ( нищо, че вземаш сигурно поне колкото него ), поне си направи труда да промениш малко текста. Толкова хора вземат пари за да информират обществото за това, което се случва, а те реално следят, като рибар – новобранец докато кльонка за някое младо сомче да се обърка, и веднага копират написаното от други, които реално са били на терена, реално са били там. Не говоря разбира се за политическите новини, тъй като там журналистите се избиват да предават „ на живо“. Все едно масата се интересува живо.

Отразяването на събитията, така, че да бъдат прочетени с интерес и да пресъздадат у читателя ( респективно зрителя ) онова усещане, че все едно е бил там, изисква две неща: журналист действително да е бил там и информиращият да може така да го опише. А 90 процента от пишещите из дебрите на медиите хал – хабер си нямат от правене на репортаж. Освен ако това за тях не е копиране от емисиите на БТА без да си признават, че са абонирани. „Авторските“ материали в повечето случаи са прости препечатки от няколкото „големи“ информационни агенции и телевизии, които харчат пари за да пращат хора по места и ги карат да произвеждат Съдържание. Нароиха се десетки регионални информационни страници в интернет, а съдържанието често можете да видите на официалните страници на институциите, за които пишат.

Защо е толкова трудно да се създаде съдържание? Не бива да е уникално, тъй като уникална новина у нас няма. Редно е да има собствен стил, поне няколко думи от автора, нещо, което да те накара да се зачетеш, щом си си спрял морния поглед на тези редове. Копиране, пускане, копиране, пускане. Технологична линия. Но това го няма в журналистиката.

Пример:

Източник: Дарик Радио

Община Русе, Дружество за българо-китайско приятелство „Калагия” и Общински младежки дом са организатори на Дните на китайската култура, които ще се проведат от днес до 25 юли. Поводът за инициативата е установяването на 60 години дипломатически отношения между България и Китай. Честването ще се проведе със съдействието на Посолството на Република Китай и Министерството на културата на Китай.

Какво ми прави впечатление? Новина, която със сигурност е взета ( копирана ) от някъде, най-вероятно официалното съобщение до пресата. Няма нищо, което да обясни къде ще бъдат, какво ще съдържат, кои ще участват, няколко думи за организаторите. НИЩО! Копиране и пускане. Мога още една новина подобна от същият източник да дам за пример, но я пуснах във facebook защото бях потресен от интервюто, от липсата на анализ, а простото преразказване, от непроверяването на източника преди да бъде цитиран. Много голям и кофти минус в моите очи за медията от бул. „Дондуков“, която иначе много уважавам.

За какво са ни толкова журналисти? За да синтезират официалните съобщения на институции и организации ли? Защото ако ме интересува какво ще прави община Русе ще се абонирам за RSS емисията им, няма да чета по медиите. Затова ли учат толкова години в Журналистическият факултет? Да цитират добре? Поне да се научат да преразказват. Какви мотиви карат работодателите им да ги държат на работа? Аз сам за по десет минути на час мога да списвам така цял информационен поток в подобен сайт. Сам. И защо са ни толкова журналисти тогава?

послеслов: Това е първата ми публикация, написана, редактирана и публикувана през Windows Live Writer. И определено съм много доволен и ще повторя!