Из думите на един мим

Пиша тези редове с голяма доза срам и съжаление. Признавам.

Срам – защото както всеки български град, Русе може да се гордее с немалко и много красиви жени. Наистина част от тях са скрити зад тонове грим, силикон и перхидрол, но красиви. Няколко години Русе излъчваше като Мис невероятно красиви жени – една от най-известните е Росица Иванова. Без никак да е преувеличено българските мъже спокойно можем да се именуваме щастливци, заради красотата на жените, които ни заобикалят.

Съжаление – защото явно темата, която ме провокира да напиша това, явно въобще не осъзнава какво е направила. Не всеки на този свят има щастието да се гледа с гордост и усмивка пред огледалото. Било то гол / гола или не. Било то с грим или без. Но е жалко, когато у вас нямаш огледало за да не се плашиш нощно време като ходиш до тоалетната, да се набуташ и да спечелиш конкурс за красота. Жалко е, че сигурно си и вярва.

Мис Перник след като 2009-та стана Мис България, всички решихме, че журито е било събрано от домове за хора с физически ( главно зрителни ) увреждания и това всъщност е самоирония от страна на Калканджиева. Неуспялата като Мис Алигатор по време на студентската си бригада перничанка демонстрира, че пари и връзки могат дори да изкривяват представите за красота. Не, не ми казвайте, че не е бил нагласен конкурса. Няма да ви повярвам. Visage винаги са били обвити с лека мъгла на съмнение относно изборите си, но пък някак си повечето избирани жени са били наистина красиви. Дали е била държанка на някого или дъщеря на другиму – нямало е значение за публиката, важното е, че е наистина красива. Но пък след Мис Алигатор, кладата на съмнението угасна и се роди в мен твърдата убеденост, че организаторите на Мис Свят нямат и на идея какво се случва с притежателите на правата за регионален Мис у нас.

За бъдещият конкурс Мис България започвам да се плаша. Никога не съм го следил, но пък победителките са въпрос на национална гордост и лице на страната на широко отразяван световен конкурс. Е…тази година любимият ми роден град Русе, в лицето на местната организация на Visage излъчи ТОВА за Мис Русе 2010:

Да, ТОВА в средата. Уплаших се. Прегледах и други снимки, но…се уплаших още повече. Не знам моето момиче, чия дъщеря си или чия любовница. Няма значение. Срам ме е, че ще представяш Русе и ми е жал за теб, че имаш сили да застанеш като победителка. Красотата е дар, на който определено не се радват всички, но пък подобни конкурси са за да се избере най-надарената с красота и чар. Това не си ти мила. Не.

Това е пример за жена, която заслужава да е Мис Русе:

Видимо, ти – анонимна за мен, носителко на титлата Мис Русе 2010, не ставаш за нищо. Дори се носи слух, че софийският зоопарк е отделил извънредно двугодишен бюджет за да те убеди, да се затвориш в клетка. Най-учтиво те моля, да се покаеш, с нотариална заверка да си върнеш титлата и да отидеш да сервират цаца и изветряла бира в най-вървежната бирария в Чукотка. Така ще спестиш срама за всички русенци и може би ще осъзнаеш какво съжаление изпитваме към теб.

Също така, тайничко се надявам, Евгения Калканджиева да реши, че конкурсите за красота не са й силата вече и Visage Model Group да се преименува на Visage Railroad Company или Visage Oil Trader и да спре да излага България пред света. Много се надявам….

Скъпа госпожо Калканджиева…сбогом. Не знам кой и колко е платил за да изберат ТОВА за Мис Русе 2010 и не ме интересува. Но ти, мила ми Евгенийо…спри, вземи си палтото и си иди във вилата да си гледаш семейството. Остави високопланинските хърдъгъдъгъли извън светлината на прожекторите.