Из думите на един мим

( Първо се надявам новата тема да Ви хареса – като се кликне на цветните квадратчета се променя фона… )

И това се роди – симбиоза между журналисти и чираци, но живота е забавен. Примаме с тънка усмивка и поглеждаме класацията на „Дарик“ и онзи вестник – „Кой е най – добрият град за живеене в България?“. Ако не сте я погледнали, отидете. Но недейте да коментирате – няма смисъл.

Първото, което ми направи впечатление са мотивите – профил на града според съвременния човек и нещата, които го вълнуват, а не според цената на хляба, бирата и проститутките. Изброените критерии не могат да претендират за изчерпателност, но са изненадващо добре подбрани. Личи си, че класацията не е правена от някой социолог с овехтяла партийна книжка или книжен плъх от кварталното читалище. Авторите имат представа какво основно вълнува хората, или по – скоро човек със съвременен манталитет, активният консуматор и човека, който участва в решенията и мисли. Защото Ангеларий Кривоебов от село Равен Баир, дето е женен за Детелинка Кюлотова, и работи като докер в Оряхово и се напива като чукотски рибар всяка вечер, му дреме на Хикса ( както се изрази ако се не лъжа Комитата или съседа му на „БарКампа“) за класацията на градовете. Тук „Дарик“ се интересуват от всички по – принцип (това е отметка да не се намесват КЗД), но най – вече според мен те търсят мнението на хора, упражняващи поне малко интелектуален труд, такива с необременено съзнание и с нормални потребителски възможности. Последното е много важно според мен, защото ако не можеш да избираш качествени продукти и да си ги купуваш, то ти по никакъв начин не можеш да имаш реален или поне напълно обективен поглед върху нещата от живота и живота от нещата. Просто потребителската кошница е второто Аз на съвременния консуматорски индивид.

Нормално би било на фона на тези критерии някой големи градове да са назад – София например. Пловдив, Бургас и Русе събират уреденост, чистота и технологично развитие в много добър баланс. За Варна не искам да говоря, че имам доста сиви впечатления от нея, но може и да греша. Това е мое мнение все пак. Но образно то се проектира и в самата класация.

От организаторите са дали един жокер на читателите на сайта – да коментират. И тук, любими ми читателю, се излива помията на дребния човечец, любимия на всички сайтове hater, онзи десоциализиран индивид. Както и на хорицата, които не са надраснали онзи бесен комплекс град – село, и въпреки, че живеят в някоя мизерна дупка в големия град, с гордост гласуват за родния край. Ами и аз не съм от София, но съм тук по свое решение и не преча на никого с това си решение. В коментарите има и интересни отговори, даващи „коментар от мястото на събитието“, но това се казва обществен контрол. Все пак „Дарик“ пишат, че класацията е обективна – отразява обективната действителност, но е и субективна – защото се прави от хора. Няма как всички да са доволни.

Но Онези хорица плюят чуждото мнение и защитават родния град не с реални доводи, а с онези празни и злобни думички, та чак се чудиш „Аз къде живея?“.

С пожелание да им спре нета на тези хейтъри! Приятно четене!