Из думите на един мим

“Децата са най-святото и чисто нещо на този свят”

Има ли някой, който да обори твърдението, че децата са най-голямата радост в живота на един човек? Аз поне го подкрепям с двете си ръце от 7 месеца, защото го изпитвам. Но именно покрай моето дете и контактите на тази тема с други родители, много се замислям какви жертви са готови и реално правят родителите за децата си, и дали въобще правят нещо.
Стремежът към кариера убива!
Вече съм стои и един процентово убеден, че искаш ли кариера, не трябва да правиш деца. Самото действие по градене на кариера е свързано изключително с лишения за сметка на личното време и пространство. Много добре знаете за какво става дума – поемане на все повече задължения, присъствие на формални и неформални срещи с колеги, отделяне на все повече лично време за разширяване на професионалната компетентност. Мотивите, които тласкат един човек към изграждането на кариера са много, и една част от тях са именно осигуряване на стабилно и задоволено семейство. Само, че какво семейство се получава? Поливинката на градящият му вижда очите изключително рядко, основните семейни двигатели – секс и комуникация, са изоставени като стар “Жук” в плевня, а децата растат с присъствието на един, а не двама родители. Което ги прави доста често отчуждени. Те нерядко винят другия родител за ангажираността на “по-трудолюбивият” и стават много егоцентрични, разглезени и неприемащи съвети. Родителите си мислят, че парите носят щастие, но когато петък вечер, големият началник на години, се прибере у дома какво ще завари? Какво ще остави след себе си? Защото линията на поведение на детето изключително трудно се модифицира, а мине ли 18 години е почти невъзможно, тъй като ценностната система и най-важните житейски правила са останали някъде встрани. Не ме разбирайте погрешно – за мен кариеризмът не е лоша дума или стремеж. И всеки с ясна представа за себе си, възможностите си, способностите си е естествено да се стреми да израстне. Но защо да става за сметка на поколението? Драги ми люде, решили да се доказвате в бизнеса – защо наказвате себе си, семейството си и обществото като правите тези деца?
Полу-готов : няма такова нещо!
Факт е, че никой, никога и по никакъв начин не може да се подготви за родител. Животът коренно се променя и личното ти пространство се стеснява значително. Именно това се отразява най-силно по хората, които правят деца, без въобще да се замислили, без да се сигурни дали могат да опитат, без да имат поне минимален житейски опит. Без да са готови да заменят егоизма си с всеотдайност и грижи за друг човек. Защото по-инак стоят въпросите с пиенето с приятели и приятелки, дискотеките и всички други “извънкласни занимания”. Много родители не са май готови за това, тъй като не са се наживели и детето се превръща в груба спънка за задоволяване на личните желания и забавления. От което губят всички  – детето се отдалечава от родителите си, тъй като те невербално го винят за техните неизживени моменти, губи страшно много откъм възпитание, защото то иска време и желание, губи обществото, което после трябва да търси начини да социализира и да се справяс поведението на това дете. Изключително често младите бащи оставят грижите на майката с оправданието, че това е нейно задължение, и с това палят първаа сериозна искра на неразбирателство и проблеми в семейството си. Същите те търсят постоянно различни поводи да кръшкат от родителските си задължения. Не че не обичат децата си, но искат да са големи, за да може да се справят сами. Като не мислите и не сте готови, защо наказвате децата си?
За да искаш да имаш деца, трябва нещо повече от просто желание да продължиш себе си и да има на кого да предадеш спечеленото. За съжаление това не се учи в училище, не се купува с пари. А то е може би най-важното: не само да създадеш един човек, но и да го научиш на най-важните неща в живота!