Из думите на един мим

Еволюция. Нали така се казваше, когато един биологичен вид се променя вследствие заобикалящата го среда през годините/вековете? Когато опитът учи и биологичната единица се нагажда за да оцелее. Когато попива заобикалящият свят и го анализира по свой почин. Е, в следващите редове ще има доста по-съкратен отрязък от време – няма да са векове, а години. Няколко години. 20 години да бъда точен. Какво ме вълнува в тези някакви си двадесет години?

Избирам си три неща и питам четирима интелигентни и трезво мислещи люде, които са родени през почти еднакъв интервал през тези 20 години ( единият и малко отгоре  ). Идеята ми е, чрез техните думи да видим как са изминали тези години, как тези толкова…различни неща са оказали влияние. Три неща, които имат различна стойност през различни години за различни хора. Избирам следните три фактора, които според мен са валидни за българската еволюция през тези 20 години – Държавна Сигурност, книгите и Интернет. Защо тях? Комунистическата тайна полиция съществува след 1989г. само в мислите и словата на редица журналисти и блогъри, които не знаят коя година сме, обичат конспирациите, а и винаги е хубаво да има някой голям, таен и лош, с който да плашиш публиката. Натякването постоянно на ДС като фактор през 2009 година говори на мен единствено за това, колко им се иска на някои хора това да е вярно и тя да съществува за да оправдае материалите им. За 60-годишните, ДС е присъствала в огромен период от животът им, но за четиримата по-долу? Книгите са…като онзи елексир на силата от приказките, който се оказва чиста вода, но влияе много силно. От тях всеки може да гребе с пълни шепи знание, идеи, поведение, тъга, радост…Книгите са извор, пиенето от който няма силата да отнема нещо, а само дарява. Дава това, което четящият търси. През годините книгите у нас изживяха една тежка клинична смърт, от която ми се струва, че излизат вече. Но как го виждат другите? Интернет. От осанна до разпни го. Синоним на свободата и на заробването. Свързван с неспирният технологичен бум и стремеж за развитие, и със почти всички съвременни злини. Само венерически болести май не се предават по него, ама и това не е сигурно. Интернет се появи у нас, тъкмо когато една ера си отиде. Как го виждат нашите четирима герои това? Смятам, че донякъде тези три неща синтезират промените, засегнали ни през последните години – неувяхващите кълнове на злобата и конспирацията ( ДС ), вечния поток на знанието ( книгите ) и плаца, на който ще марширува бъдещето ( Интернет ). Дано съм малко прав.

Тихомир Димитров, писател ( разказвач на истории )  и блогър, http://asktisho.wordpress.com/

ДС: Комунизмът свърши, когато бях четвърти клас. При все това Държавна сигурност не ми се отрази по никакъв начин. Нито преди, нито след промените. Семейството ми също не пострада. Нямахме връзки с властта, баща ми дори не беше член на комуниситческата партия, но това не му пречеше да работи като началник в завод и да разказва вицове за Тодор Живков пред комшията, за който със сигурност се знаеше, че е от лошите доносници. Не ни изпратиха в концлагер, напротив – изпратиха родителите ми на работа в чужбина срещу прилична заплата в долари и след честно спечелен конкурс. Така изкарах детството си в Африка и пропуснах част от "зрелия социализъм". Плюс голяма част от параноята, свързана с тайните му служби. Предстоеше ми да се запозная с тях на много по-късен етап, при това – лично, когато се влюбих в дъщерята на един от бившите началници в едно от известните бивши управления. Срещнах високо интелигентен човек, за когото до ден днешен съвестта не ми позволява да кажа нищо лошо, макар "опасността" да му стана зет отдавна вече да е в миналото. Човекът не беше от най-приказливите и това, мисля, е разбираемо.

Така че не успях да науча нищо за службите от източника, пък и нямах особено желание. Избягвах деликатно темата по начина, по който хората в дома на обесения избягват да говорят за разни въжета. Пък и задълбаването в недостатъците от миналото ми се струват, меко казано, непродуктивни. Вместо да се чуди как да запази безплатното здравеопазване и качественото образование от онова време, почти всеки журналист, политик, че и блогър халюцинира агенти на ДС. Едва ли съществува държава без служби за сигурност и едва ли има тълпа, която да не се депресира от липсата на "хляб и зрелища". Всеки обаче има право на избор и докато аз избирам все още да бъда част от точно тази държава, то категорично отказвам да бъда част от нейната тълпа. И темата за ДС продължава да ми бъде силно безинтересна…
Което не може да се каже за книгите. Винаги съм обичал да чета книги, а отскоро дори взех да ги пиша. Горд автор съм на два издадени романа, в момента пиша трети, а на визитката ми най-лицемерно се мъдри думичката "писател". Което мисля да сменя с "разказвач на истории", защото това, дефакто, е истината. Обожавам да разказвам истории, а хората обожават някой да им разказва истории. С тази мисия съм се нагърбил аз, лично. Плюс още няколко милиона българи. Различаваме се единствено по технологичния процес на самото "разказване". Добрите истории трябва да се споделят с максимално количество хора. Ако тръгна да пия ракия с всичките си читатали, обаче, ще стана алкохолик. Затова издавам книги и ги публикувам в интернет.
Вярвам в бъдещето на книгите, вярвам и в бъдещето на интернет. При мен двете вървят ръка за ръка. Интернет е чудесен начин историята ми да стигне до повече хора. Никога досега връзката читател-писател не е била толкова пряка, бърза и най-важното: интерактивна. Затваряш последната страничка на томчето и веднага можеш да изпратиш имейл до автора, за да го напсуваш, че ти е изгубил времето, да му кажеш "браво" или да му посочиш някой съществен недостатък в сюжета. Всичко това е просто страхотно!
Някои хора упорито продължават да твърдят, че заради Интернет книгите ще престанат да съществуват. Същото се говореше при появата на радиото и телевизията. А когато компютрите станаха масово достъпни, хартията в офисите уж трябваше да изчезне. Да, ама се умножи, защото взехме да разпечатваме всеки по-важен имейл…
Така че аз вярвам в бъдещето на книгата. Тя отдавна е престанала да служи като носител на текст. Дори една дискета върши повече работа в това отношение. Книгата е вещ с емоционална, колекционерска, бутикова и антикварна стойност. Освен това носи някои удобства. Няма да ме разбере само този, който не си е изтървал лаптопа върху пода на банята след продължително заседяване на тоалетната чиния, което обикновено завършва със силно схванати колене и сериозни нарушения във вестибуларния апарат…

Росен Босев, журналист, вестник “Капитал”:

1) Честно да кажа, допреди няколко години, темата за ДС ми беше изключително досадна – имах чувството, че става дума за неща, които отдавна са минали и просто е тема, която идва на дневен ред, когато няма какво друго да се каже. В последствие обаче, през работата ми разбрах, колко много съм бъркал. ДС играе своята роля на прехода – това не може да се отрече. Не, не мисля, че службите са давали кой знае какви знания и умения на служители и сътрудниците си. Чел съм много документи на ДС и смело да кажа, че глупостите преобладават (естествено, тези глупости са обърквали човешки съдби). Това което вкарва ДС в прехода е мрежите, които тя създава – приятелски кръгове, познанства. В последствие тези познанства, развивани в условията на конспирация продължават да съществуват. Наши момчета се издигат, попадат на правилното място в правилното време. Всички щяхме отдавна да сме забравили ДС, ако преходът се беше състоял – пълната прозрачност беше единственият начин, темата да се изчерпа и всички съмнения и подозрения да изчезнат. Всеки трябваше да има достъп и сам да прави преценка дали агентът Х наистина е правил лошо на хората или е симулирал работа. Защото агентурната принадлежност не те прави автоматично лош човек. И обратното. И уви, никога няма да разберем истината. Унищожените досиета са много, а осветяването закъсня достатъчно много, за да има някакъв смисъл от него. Лично на мен, ДС ми помогна да разбера времена, които познавам бегло.

2)За книгите
Интернет не уби книгите, както си мислех, нито пък ги замести. Не мога да чета на компютър повече от 10-15 листа, не става и на лаптоп. Купувам си книги всеки месец, имам специално време за тях. Ако компютърът ме натоварва по някакъв начин – книгите по-скоро ме зареждат и ми дават спокойствие.
Конкретно за литературата – мисля, че интернет промени начина на писане. Език, стил и тематика са по-близки до нас.
Конкретно за България – нямам съмнения, че промените след 10 стимулираха качественото писане. Падна цензурата, изчезнаха (почти) назначените писатели.
3)Интернет
Чудил съм се как би изглеждал интернет в България, ако комунизмът беше останал. Или щеше да има местна алтернатива, която да е толкова неудобна за използване и ретроградна или щеше да има достъп, който да е толкова филтриран, че да е на практика неизползваем.
Според мен интернет промени хората в България. Първият си мейл направих през 1996-7 г. и стана връзка с външния свят. Тогава активно се занимавах с алпинизъм и лесно намирах съмишленици „навън“, крояхме планове. Беше нещо като първи урок по космополитност.
Конкретно за обществото – ако преходът не се случи, то интернет показа, че хората могат да мислят по друг начин. Говоря за българската блогосфера, за протестите на природозащитниците, организирани онлайн, различните каузи (до колко има смисъл от тях е друг въпрос).

Ганчо Русев, социолог, блогър, част от Свежия екип http://www.ganspace.blogspot.com/

1. ДС. Честно да ти кажа всичко, което знам за „мистичната” държавна сигурност е това, което съм слушал по новините, документални и други предавания, вестниците и пр. Личен досег с ДС под една или друга форма не съм имал. В семейството ми не знам да са имали вземане-даване, нито са ми разказвали нещо на тази тематика. Ето защо не мога да ти кажа нищо по въпроса.

2. Книгите. Ех, книгите. Те изиграха важна роля в живота ми и все още са съществена част от значимите в личен план събития. За книгите накратко бих ти казал, че няма по-добро средство за развитие на въображението, обогатяване на речника и отчасти развиване на определен тип мислене. Лично аз обаче все повече оставям настрана художествената литература. По-голям фен съм на научната, „псевдо научаната”, документалната и т.н. литература, защото както казва един мой преподавател: „Романите се четат, защото предлагат един готов, завършен, подреден свят, където съвременният объркан и несигурен човек намира утеха, да го наречем” – цитатът е по памет. Затова напоследък не ми харесва да чета измисленият свят или сюжет на авторите – това си е тяхното въображение, техният свят, който всеки от нас интерпретира по определен начин. Аз искам сам да си създавам този въображаем свят извън рамките на даден автор. Такива мити работи…

3. Интернет. За мен интернет винаги е бил символ на свобода и комуникация. И докато комуникация може да се интерпретира по-едностранчиво, то като казвам символ на свобода имам предвид свобода в един по-широк смисъл – от свобода в шаблонния смисъл на думата, до свобода разбирана като форма на изразяване, начин да постигнеш или направиш нещо и т.н. А за достъпа до огромно количество информация мисля, че няма смисъл да споменавам – всеки средностатистически интернет потребител се възползва от това благо всеки ден. В крайна сметка, нека не забравяме, че интернет е просто поредния начин на комуникация и среда за развитие на определен тип дейности. Той не е нищо повече. Хубаво е да го помним.

Станислав Касчийски, блогър, www.bsskg.wordpress.com и www.horata.eu

Познат блогър веднъж каза, че сме били поколение на телевизията. Всъщност моето поколение сме тези, които имаха шанса за нормално детство с фунийки, лапаци и фантазии и същевременно успяхме да открием и да се развием тъкмо навреме за Интернет. Не малко хора извличат от Интернет доста ползи, но често мрежата ни отнема много ценно време. Лично аз неведнъж съм стоял по над 12 часа пред компютъра.
Може би затова се смята, че не се четат толкова книги напоследък, но редовно се изненадвам колко много от познатите ми го правят. Вярно, някой четат гейм фантастики, други за мафията, момичетата четат разни безинтересни ми книжки, но почти всички четат.Съвсем наскоро чух теорията, че мутризацията била на мода като начин да се отрече комунизма – един вид не четем, защото едно време това се е смятало за хубаво.
Другото,което чувам през последните десетина години е история, която скоро ще се превърне в мит, за хората с куфарчета. Бившите ДС агенти получили по куфарче с някой друг милион и продължили да управляват страната. За някой от тях може да прочетете в книгите за мутри, други може да видите в града си, трети просто на парламентарната трибуна. Не знам каква е истината, чувал съм различни неща за наш’то ФБР-важно било в кой отдел е работел другаря, какво е правел и т.н., ама всички историци имали досие, ама времето било такова. Ако обаче срамът сам не ги е спрял досега няма и кой да ги спре.

Това е. Малко дългичко се получи, за което моля да ме извините, но се надявам, че е било приятно и интересно за четене. Може да не са трите фундаментални точки на прехода, но са три много често употребявани понятия, тоест те имат някакво влияние. Моля чувствайте се свободни както винаги, да коментирате и да дадете Вашето мнение!

Последните седмици излязоха известно количество новини за проблемите ( отново ) на печатните медии в абсолютно неравностойния им сблъсък с Мрежата. Споменавал съм тук за безобразното бездушие ( ако мога така да го нарека ) на много журналисти, които само се именуват така, защото само копират съдържание от някъде. Неведнъж из блоговете се е коментирало събитието “медия да открадне съдържание от блог” и само изключително острата и масова реакция срещу това е причината да не е всеобща практика. Все още. Не това е основното обаче. Нека малко поразсъждавам сега…

Настоящето – вестници, списания и блогове

Има много печатни издания – вестници и списания, които реално въобще като обем не отговарят на пазара у нас. Щом оцеляват, значи могат, но за сметка на какво? Виждал съм павилион за вестници и списания в Европа и там има същото количество издания, само че за каква страна говорим? Население, покупвателна способност и събития? Конкуренцията е нещо полезно, но в какво се изразява? В борба за по-качествено и продаваемо съдържание. Вестниците пускат новините, в по-голямата си част, на конвейр от информационните агенции, а те от своя страна копират една от друга, и основно от няколкото големи. Характерното е, че съдържанието, публикувано в интернет – страниците им е напълно безплатно. Рекламата съм сигурен, че въобще не може да ги обезщети като разходи. Картинката за фон е следната – океан от информация, която изключително често се преповтаря, като дори не се прави опит да се промени за да не изглежда брутално копирана, все по-ниско качество на използваният език и терминология. Традиционните медии западат, а блоговете набират сила и това не е само у нас. Плюсовете са повече от явни – непосредственост, лично мнение, анализ, възможност за диалог, рядко срещано плагиатство. Разбира се, някой ще попита – каква е разликата между десетки вестници и списания, и стотици блогове? Има такава. Блогът отдавна не е просто личният дневник отпреди години, а публичност на мисли, разсъждения и емоции. Споделяш, като си готов за диалог, похвали и критика. Медиите, в голямата си част, не са готови нито за диалог, нито за критика. А похвалиш ли ги – все тая…

Всеизвестен факт е, че определяща количеството е масата. А качеството – отбрана прослойка. Ако допреди години масата не е имала високи претенции към съдържанието, то вече не е така. Сега в разцвета на силите си е едно поколение, което отрасна с нормалното, неразвалено, образование, изживя раждането на интернет и има много прилична ценностна система, потребителска култура и ясно изразени критерии и желания. Това, което на запад, срещу течението на река Дунав, наричат “средна класа”, у нас тепърва се заражда и формира. Тя има вече не е интелектуална и необразована маша, а търсеща и знаеща прослойка от населението. В тази среда и с развитието на интернет, настоящият модел на медиите няма как да просъществува.

Бъдеще любимо, колко неясно си ми ти…

Ясно е, че нещата ще се променят. Съдържанието на вестниците ще трябва да стане платено, дори и с малка месечна или годишна такса. Ако е поносима и вестникът е качествен – струва си. Не можем да си мислим, че сме големите далавераджии и ще получаваме цял живот на аванта. Ще бъдат отсяти и ще спрат да излизат изкуствено поддържани вестници, тъй като пропагандата няма същата сила като преди. Не на медиите въобще, а на вестниците. Напудрените и откровено лъжливите информации вече не са неразпознаваеми и публикуването им все още показва глупостта и наглостта на стоящите зад тях журналисти. Народът вече не е толкова късоглед и наивен, а те ни мислят за плиткоумно стадо. Не смятам, че това е така. Същото не важи за списанията според мен, въпреки случилото се с Maxim в Англия. Там ще оцелеят качествените издания и ще останат като печатно съдържание. Изживяването един път в месеца да вземеш тази хартия и да седнеш на едно кафе и да почетеш не може да бъде смененос нищо друго според мен. Там шансът чалгата – и като музика, и като манталитет, да пробие е много по-малък, въпреки, че вече е факт на някои места за съжаление. Няма как обаче тези характерно изваяни от мастило и хартия издания да не преминат и в дигитална платена форма, просто няма да оцелеят иначе. Виж за…

Интернет

е сложно. Там са блоговете. Това е един неподражаем микс от журналистика, лични дневници, чисто печалбарство ( или по модерному – грубо “монетаризиране” ) и връзки с обществеността. Прокрадват се новини из twitter или facebook как са се появили първи снимки или коментари за дадено събитие в нечии блог или туит, как само из някои блогове се коментира някоя тема, секцията “Анализи” ( или “Коментари” ) в големи вестници се пълни с копирани – съгласно cc лиценза разбира се, текстове от блогове. Не малко хора пишем блогове заради писането, заради идеята, заради комуникацията, и това е нещо, което нито една медия не може да копира или изфабрикува от 0830 до 1730 часа работно време. Идеята. Това в никакъв случай не означава, че блоговете ще смачкат останалите медии, напротив. Последните просто ще трябва да изменят стила си на изразяване, на писане, на мислене. Отразяването на новина няма да е просто снимка и кратък текст, а ще бъде размисъл, истински анализ, провокация към търсещият новина. Когато отидеш пред един водопад, какво ти прави впечатление? Интересно оформяща се водна каскада в левият ъгъл. Е, така ще е и тук – трябва да се направи впечатление. Трябва една новина да се откроява със съдържание и качество сред потока от еднообразие и клишета. Дали блоговете ще изместят медиите? Не, ще ги променят. Защото имат още един жокер – непосредственост. Да. Публикациите в блоговете са все едно написани от автора на вниманието на Читателя. На теб, който четеш. Индивидуално определена аудитория, или по грозному – таргет група. Написани за теб, сега, тук. Четейки, ти влизаш в контакт с автора. Недопустимо е според мен, най-интересното от някой интернет – версии на големи вестници да са форумите под статиите!

И?

Медиите ще се променят според мен. Много от тях ще преустановят изкуственото си съществуване, защото няма да могат да се пригодят към новата реалност. Трик, използван от някои списания е да публикуват цели само няколко текста и ако ти харесат да си купиш хартиеното издание. Каквото и да е – този толкова “вреден” за някои интернет променя тази сфера. Другото, което ще промени настоящето статукво са регионално ориентираните, основно интернет, медии. Националните предлагат все по-малко качествено и интригуващо съдържание. Лично на мен не ми се чете само за катастрофи, убийства, интриги и ДС. А на вас? Блоговете ще се развиват тепърва като средство за изразяване, като средство за комуникация, като средство за известяване. Дали всекидневно растящото количество нови блогове не е редно? Напротив. Един активен и разумен интернет потребител много добре знае какво търси, как да го търси и как да го получава, тоест той няма време и желание да се губи из изкуствени или некачествени блогове. Те ще съществуват докато псевдо-желанието за блогване е живо в поредния анонимен автор. Иначе интернет може да носи на блогове още много и да им позволи да се развиват.

Имало е време, когато медиите са били определящи пулса на едно общество. Сега медиите трябва да го напипат този пулс преди да седнат да пишат и публикуват нещо. Не е ли така?

Като виден самовглъбен дървен философ, сега ще си позволя за първи път да пиша за себе си. Дори това започнах да пиша по един доста странен за блог начин – на стандартен, кариран лист хартия. Довърших го на екрана.

Изкарах втора седмица, откакто „онзи“ понеделник изоставих „Тошко“ ( галено от „Тошиба“, не съм си изоставил някой от родата, споко, недейте звъня на 112… ) в магазина да му сменят изгорелите от свирене тонколонки. Ще каже човек, че за половин година от как го имам денонощно въртя албумите на „Godsmack“ на „volume max“ с инжектирано sound нитро. Ако има такова нещо.

Две седмици. Почти. Без нет. Две седмици. Почти. Без новини и блогове. Две седмици. Почти. Каква бе разликата?

Не, чакай. Няма да пиша за вредата или ползата от Мрежата, или нещо подобно, някое излеяние с неясен патос и объркан лирически герой, който гледа тъпо под мелницата, така и не разбрал същността на „Свободата Санчо…“…. Или някое подобно тъпо сравнение.

Ще пиша за мен и липсващото парче. Само аз правя така. Аз и видните психолози. Ха.

Две седмици не ми донесоха огромно информационно затъмнение – всяка сутрин от спирката до мола се спирах пред РЕП-а. Не мога без информация – все едно ходя гол, или бос. Или да не ходя. Все тая.

Не ми донесе повече време за книги. И преди четях.

Не ми донесе повече време за телевизия. Напоследък слушам закърнелия си разум ( и разни добри хора, които ми дават съвети в блога ) и гледам основно научнопопулярни канали. Особено „Explorer“ петък вечер. Спрях да пия Сидалгин Нео. Браво…

Та, лисваше ли ми нещо? Аз не боравя в интернет на работа. Мда, има и такива. Поща? Аз да не съм Дядо Коледа писма да получавам…Александър Бел го е измислил.Ха.

Липсваше ми едно парче – една супер специфична среда, социална разбира се. Много е зарибяващо – от една страна си воайор и четеш мислите на други люде, от друга страна си странен тип егоист и пишеш за себе си, колкото да си прочетеш мислите, или от трета си трудна личност, с грозен почерк, търсещ друг освен кучетото ти да ти чете словата. Да знам, че не могат да четат.

Едно парченце блог на ден.

Преди ползвах Мрежата за да добивам информация и свалям филми. Изгубих интерес към филмите на компа и ходя на кино. Сега основно чета. И се кефя на множество ИТ. Ха, не е това. Интересни Типове. Толкова неосъзнати социолози и психолози. Или осъзнати, но неискащи оценка. Липсваше ми достъпа до толкова много различни мисли, този обръч от информация, която не се е спряла на бюрото на Онзи-Главен-Редактор,и под „Влиянието“ – с главно В, е претърпяла гнусна метаморфоза. Репортери в собствени телевизии. Търсачи. Всякакви. Всеки поотделно излиза със свое тълкувателно решение. Автономни Върховни Съдилища. Анонимни прокурори в сумрачни съдебни зали или гръмогласни адвокати в национален ефир в prime-time. Начинаещи психолози или отдельонни командири в БАН.

Интересно е. Липсата на нещо показва, че то подхранва част от теб. Информацията, в този си суров вид, подхранва моето любопитство, и това ми липсваше. Да, имах 20 писма от truthout, но там информацията е друга.

Може късно, но за сметка на това мъчително влизам в час. Продължавам с интерес да чета, докато се наслаждавам на новата песен на Armand van Helden през слушалките, понеже от сервиза на „Тошиба“ официално решиха, че нямам звук, защото „Линукс“_а обичал да работи на тихо. Три месеца свирил на магия. Така де, да живее дружбата с Гейтс. Бил Гейтс. И оставиха рекламацията без уважение. Но за това друг път…

Сега липсващото парче е на мястото си и аз отново си вземам малката дневна доза позитивизъм и идеи…