Из думите на един мим

Снимна:  БГНЕС

Нищетата другиму не е повод да му се подиграваш или надсмиваш. Недоимъкът му не е повод за отвращение. Но мързелът и озверяването – са.

Признавам, че България не преминава през втората прожекция на Златния Симеонов Век, и това води след себе си съответните финансови несгоди. Постоянното оплакване обаче няма да оправи нещата или поне така аз си мисля. Работа все пак има – за Русе има 223 свободни позиции в jobs.bg например само за този месец, другаде не съм се ровил. Стига да има желаещи да работят. Не сме само ние в криза, ако това е до някаква степен успокойтелно. Но пък умеем както ние си знаем да се посрамваме.

Ето, на този феномен “бананов гладник” е посветена настоящата публикация.

В условията на криза, немска фирма инвестира 130,000,000 евро за да направи хранителни магазини у нас, където да се продават стоки на достъпни цени. И при отварянето им, пуска многозначителна промоция – “Банани за 0,69 стотинки!” и “Бира за 0,49 стотинки!”. И сутринта пред вратите се ширва една белокоса армия от гладни и неоправдани пенсионери, странно съчетани с неотстъпващо им сборище от люде в активна трудова възраст, които си купуват банани и олио. Имат право разбира се, но аз пък не ги разбирам.

Трябвало ли е да се блъскат така, както само български пенсионер може, за да влязат точно днес? Промоцията е 4 дни.

Необходимо ли е да има приети в болница хора, смазани от тълпата, за да се зачудим в коя година сме – 1997 или 2010? Някак си банани има и в другите хипермаркети и цените не са убийствено по-големи. Струва ли си срамът да се блъскаш като куче сред 2000 души за да си купиш олио с 50 стотинки по – евтино?

Не казвам, че това, което се е случило из нашите магазини, е изолиран по геофрафски принцип, случай. Но озлобяването заради едната промоция сочи, че нещо генерално е сбъркано и то не само в съотношението заплащане – цени.

Какво ги мотивира да отидат там и да пазаруват като за последно? Още повече, че от днес, хипермаркетите в градовете, където има Lidl, също свалиха много цените за да са конкуретни. Аз също не съм богат, но не бих отишъл да играя пого заради едното шоколадче за 0,69 стотинки.

Какво ги мотивира да отидат и да се излагат така – да загубиш няколко часа в блъскане, тъпкане, псуване, за да си купиш едни банани за 0,69 стотинки?!

Малките цени или малките хора?

“Чисто българско заглавие, нали?” Снимка: Петър Ванев – Pierrot 2009

Ако на 10.11.2008г. съм си мислел, че „шльокавицата“ е проблем, а точно два месеца по-късно съм си излял душата за „обективната журналистика“, то сега явно му дойде момента да си поговорим и за изчезващия вид „грамотна журналистика“, и грамотност въобще. Защото или аз съм прекалено задръстен нещо или посредствеността извира от уличните шахти вече и все по-голяма част от народа си мисли, че дъжд вали…

Медии и букви

Ако има словестни послания, които да достигат до най-широк кръг от обществото и съответно да му влияят, то това са именно те – вестници, телевизии и радиа. Дотук нищо ново. Както по-горе споменах – вече съм размишлявал за това до какво дъно може да стигне в необективността си журналистиката и какви низши цели преследва с това. Но когато от медиите – електронни или хартиени, започват да се появяват не чуждици, а направо транскрипции на чужди думи ( бисер: Need for Speed е рейсинг игра. Туш! ), то тогава самоуважението на самите „журналя“ отива на кино! Едно е да нямаш морал и елемнтарна обща култура, но вече съвсем друго е ти дори да не можеш да се изразиш на грамотен български а да прокарваш в обръщение речника на неграмотните хлапетии от кварталните клубове. Особено модни в момента „хай-лайф“ ( супер българска дума, нали? ) списания изкривяват речника на четящите ги до невъобразими гаври със словото. Толкова ли е трудно да се поддържа едно елементарно ниво на употребяване на поне българо-звучащи думи? В „Капитал“ например да не би да се гърчат в агония, когато трябва да се напише поредният брой? Не мисля. Просто не са такива неграмотници и уважават себе си, като български журналисти. И не са само те, но са малцинство. Какво се получава сега? Масовата журналистика падна на дъното на грамотността и продължава упорито да дълбае, а кечествената и грамотно правена такава става някакъв странник, оставен в ъгъла на заведението да си пие ейла…Отивам в ъгъла определено и ще се радвам, че съм там, а който иска да остава и да пляска с ръчички на гъделичкащо потресаваща простотия…А, и няма заговори и конспирации за докарване на населението до ниска култура, просто е по-лесно и „фьешън“ да се напише „перформънс“ вместо изпълнение, и осебено модерното ( и жалко ) – „айдъл“…

Рекламите и фирмите – първенци по неграмотност

Съжалявам, ако смятате, че стигам до крайности, но имам още една черешка, с която не мога да се стърпя да не замеря върха на тортата – рекламите и имената на фирмите. Първо на първо – не разбирам желанието на фирмички, които се борят за квартална репутация в „Младост“ или „Дружба“ да се именуват „Иванов Инвестмънт Къмпъни“ или „Риъл Истейт Интернешънъл“. Или невероятното „Денс Клуб“ например! „Денс“ ще да е някаква странна дума в родният ни език, не мислите ли? За „фешън“ и „лизинг“ пък даже и не ми се отваря дума, да знаете…

И за финал?

Какво следва? Докъде може да стигне изворът на неграмотността? Уличният език не бива да присъства във фирмените регистри, в журналистическите анализи и статии, в новините и в предаванията! И то не е уличен език, ами „мързеливо и неграмотно словоблудстване“ ако питате мен. Защото ние не сме английска колония, нито виртуален свят, а реални хора, с установени норми за грамотност и култура, а това което се показва ( говори/чете ) е не под всякаква критика, ами картина на едно затъване, на едно изчезване на правилната реч, и изплуване на посредствеността.

снимка: Дарик

Нека си поговорим малко за музика и как се случва това по нашите географски ширини, защото…съм объркан. Ама честно! Слушам и се интересувам от музика, научих се да приемам и уважавам вкусовете на другите, защото в крайна сметка музиката за нас – слушателите, е удоволствие. Но не и в един конкурс, който освен винаги съпътстван от скандали, вече предизвиква протести. Жалко…

Съществото, наречено „Евровизия“

Един конкурс, възникнал преди около 50 години, е с идеята да е музикален обединител на Европа, без да претендира да е конкурент на утвърдени или неродени конкурси за популярна музика, а просто … интересна музика от Европа. Ако не ме лъже паметта, единствена известна личност, която е печелила Евровизия през последните години е Елена Папаризу, иначе са основни групи и изпълнители, които тепърва пробиват в страните си. С разрастването на ЕС обаче, със засилването на влиянието му е нормално и музикалният му конкурс ( ако мога така да се изразя ) да става все по-значим и престижен. Нормално е и у нас да се съсредоточава по-голям ресурс ( пари, телевизионно време, продуценти – въобще „качество“ ) за да се произведе максимално добро произведение. Но вместо това установяваме, че някои хора не са дорасли да се занимават с организиране на конкурси, други да участват, трети да коментират…

Участници, победители и коментиращи

Разбрах, че има българско издание сега чак на финала, но това е нормално, тъй като досегашната продукция, която е поднасяла БНТ не е породила в мен глад за още и не съм следил. Разбрах, че песента на Красимир Аврамов „Илюзия“ е спечелила поради едно единствено нещо – огромният поток злоба, който се изля върху него и БНТ по медии и коментари из Мрежата. И какво да видя за пореден път? Безумно слаби като песни ( според мен ) с две изключения, сцена – като за „Като Лъвовете“ през 1982-ра, за пореден път недопустими действия от БНТ ( не можеш да си позволиш да пускаш твои продукции направо на финалната права! ) и жалък репертоар на „известни“ български „музикални деятели“. Първо – Мариана Попова има страшна песен, много добър клип, обаче на сцената има присъствие като на лист от бук на четиринадесета страница в хербария ми от 3-ти клас! Може ли такова жалко изпъленение на живо?!? Другата силна песен – спечелилата, е много добра, нетрадиционна ( а именно такива печелят Евровизия досега ), но някак си…кратка и неразбираема. Изключителен стил – поп-опера, в музиката е вплетен и български етно-елемент ( може би БНТ са чули, че етно-елементите печелят?! ), но за сметка на това почти нищо не се разбира от текста и не може един грам емоция да се усети – каква илюзия, какви са тези рицари и тази гола жена, въобще… А е хубаво една песен да е поне малко разбираема, нали? Звучи ми непълна, недоизразена. Иначе като музика и припяване е добра, но това не е песента, с която можем да се представим добре. Допълнително като гледамо останалите участници – това заприличва на зле изработено семейно пари, защото всяка година са едни и същи, само са различни клакьорите отстрани…

Но най-неприятно впечатление ми направиха изказванията на големи и известни имена от българската сцена против Аврамов. Къде бяха преди да спечели да го хулят?! Как можаха някои индивиди да се появят пред медиите и да кажат „Той ( Аврамов ) не си е плащал данъците в България, няма право да я представлява на такъв конкурс!“. Простотията няма край!

Съжалявам за негативизма в този текст, но не може да се редим до големите, когато съществуват такива индивиди, такива конкурси и такива бездарни изпълнители. Не става някак си…

“Четене значи грамотност нали? Не и за БНТ!”

Тъкмо преди няколко седмици споделих добри впечатления от новинарския екип на Канал 1 и начина им на представяне на новините, и попаднах на нещо, което ме озадачи наново. Явно едни хора се опитват да градят, а други се чудят как да се изложат. Четене, книги, литература и за финал – официализирана шльокавица!
Конкурсът на Канал 1
Предполагам сте чули или чели за тази инициатива на Канал 1? Те нещо са се взели да избират нещо си на века, хидядолетието или въобще за България. Лошата организация, недостатъчното популяризирани и лошото изпълнение им вредят определено. Идеята за любим роман на българите е интересна и заслужава своето място под слънцето. Не веднъж се е коментирало, че масово не се четат книги и не са разбира въобще каква е ползата от такъв вид обща култура. За съжаление, съдейки по други подобни инициативи, те първо, че не вадят реален краен резултат ( тоест наистина предпочитания роман и известна книга ), води до адски субективно избиране на база някакви детски внушения и елементарен патриотизъм. Отсега мога да предрека, че романЪТ ще е “Под Игото”. Което за мен говори за две неща – липса на база за сравнение ( съвременната българска литература е толкова слабо позната, че въобще нямам думи! ) и ясни вътрешни критерии. Творбата на Вазов наистина е уникална по своята значимост, но дали е любимият роман на всеки българин?
Писането и шльокавицата
В своят сайт БНТ сочат, че искат да повишат интереса към четенето и да ангажират широк кръг от обществото и медиите. Само да помисля на глас – четенето значи литература, писането на книги значи правилен български език, а самата употреба на понятието литература значи грамотност, нали така? Литературният български е невероятно красив език, има си думи със славянски корен за почти всичко, като все пак се усеща полъха на турският и латинския, но не е преобладаващ. Тоест, когато правиш конкурс за книги, четене и литература, се предполага, че си достатъчно грамотен и с прилично ниво на владеене на езика ни, нали?
ЗАЩО ТОГАВА АДРЕСА НА КОНКУРСА Е НА ШЛЬОКАВИЦА?!
http://4etene.bnt.bg