Българският казан в Ада или “Война и Война” по Толстой от Средно Нанагорнище

Jake and Dinos Chapman - Hell - 1999-2000В Ада българите нямат пазачи по казаните…”

Нали я знаете тази приказка? В Ада обичали нас, българите, защото не сме им влияели на щатната бройка пазачи. Колкото и да ми се иска това да не е така, любимо занимание на мнозина люде от двете страни на Хемус Планина се оказва да киснат с влажен поглед в чинията на другарчетата. Вирусът ChujdaPanizaKiriz.exe е неуловим за доста антивирусни програми и след инсталацията му се активират разни спам -приложения като antiDSpropaganda.exe, OnepravdanAlways.exe и plebsRiOt.exe, и прочие и прочие подобни вкиснати застройки за пилешката супа за душата българска.

Добре де, не ни ли писна, се пита в задачата?

Лошото е, че плебса почна да се оглежда много в паниците на богатите и да ги обвързва с едни ДС-та, с едни конспирации, да ги вкарва в едни такива филми, че самите те да не могат да се познаят. Последният такъв случай е статия за така нареченият “Италиански лицей” в Горна Баня – не било редно така. Все деца на милионери и началници учели там, синовете и дъщерите на пастирите не ги приемали. Ами ако те такива чеда учеха там, то нямаше да е това училище между впрочем, ама кой ли да си зададе този въпрос? Да, както в дискусията във facebook бе отбелязано от Фил – училището е общинско и не би следвало да е така, но в много страни самата държава създава и поддържа елитарни образователни единици, където да се “коват ръководните кадри на държавата”. На който не му харесва класовото разделение в съвремието, има пълното право да иде в Магадаскар и да си направи там FarmVille патладжанена нивичка. Хич няма да го бърка някакъв си лицей, в някакви си Горни Бани.

Не му ли писна на плебса да наднича злорадо иззад рамената на полуграмотни журналисти в прашасалите папки с печат “Комитет за Държавна Сигурност” ( нищо, че почти няма журналист, който да е чувал за това “Комитет за” отпред ) и да коментира? Имам чувството, че хорицата истеризираха и май им се иска и те да са били някакви там. Аз също имам досие там, тъй като в яслата и детската нееднократно съм афиширал острието на капитализма, скрито под потурките ми, на наборките с корделите. Ама не са ме интересували другите. Има достатъчно неща, свързани с моят си живот, с животът на моите роднини и приятели, с моята работа, върху които да се вълнувам и с които да съм ангажиран, че да си обременявам погрешно позиционираният бъбрек между раменете с подобни нещица, касаещи даже хора, които не познавам.

Ама нищо хубаво не гледаме да знаете…

Това пък ми е другото чудно – няма така някой да се позарадва за нечии успех, да се изкефи искрено за постижението на някого, да се усмихне за нещо направено от друг. Само членове на АПК “Критуването му е майката” село Долно Нанагорнище щъкат из родината, заедно с PR-ите от “Завист ВсеБалканска” село Ляв Баир. Не е като да запретнеш ръкавите на потника и да си измиеш клеясалите чинии у вас на мивката, ама ще коментираш от къде мафиотът – бизнесмен Хикс Игреков има кухня Versace.

Така де, знам, че нищо ново не казвам, ама то взе да писва навсякъде завист и злоба, все писатели на “Война и Война” ( то Толстой се е объркал да знаете ) и доброволчески отряди за БутачитЕвКазаняБългарски….

Кръвообращението на злобата – уличните “хейтъри”

Омразата има различни лица. Някой хора мразят защото могат да опишат какво харесват. Други пък мразят цял ден, тъй като са имали несполучлив сексуален опит сутринта в банята. Трети обаче мразят заради самата омраза. Тези дребни хора не се интересуват какво се случва, какво се подобрява, какво се влошава, кой работи и кой мързелува. Те не виждат и не чуват действителността, а мразят защото трябва да оправдаят съществуването на дребните си души. Онзи ден в един репортаж за Русе се убедих с цената на болка в очите, които стояха опулени доста време…
Обществено мнение
Целта на репортажът по ББТ – ако не се лъжа, да се запознае зрителя с обществените нагласи в различни градове и да се потърси мнението на кмета накрая. Това си е поредица при тях, и аз случайно попадам на репортажа за Русе. Репортерката обикаля из центъра и пита хората по площада какво им харесва и какво не в града, в който живеят. Тук трябва да отбележа една малка нейна грешка – доказано е, че пенсионерите в посткомунистическа България имат доста изкривена гледна точка, а тя доста такива спря. Както и да е, спира и млади и стари, и мъже и жени, и си ги пита. Ако имаше трима, които да отговориха реално – съобразно действителността, то останалите показаха тотален конфликт в главата си на това, което се случва, това, което е било и тяхната представа за света. Показа омраза към света, който ги заобикаля. Не говоря за политически нагласи, личностни впечатления или нещо подобно. Говоря за онази злоба, която трябва да съществува за да може да циркулира кръвтта на човечеца. Просто трябва да се мрази.
Търси се въпросът на отговора…
Точно седмица преди репортажът, видях две жени, които не се включват в категорията възрастни, да стоят до новопостроената ледена пързалка в Русе. И тъй като не се стремяха да говорят тихо, не бе проблем да им чуя коментара – “Тия тъпаци наистина го построиха това нещо!”. Ха сега? Какво им пречи една увеселителна аткрация, която събира много хора през целият ден и носи радост и развлечение за малки и големи? Абсолютно нищо. Тоест – омразата е продиктувана от нещо ново, нещо направено от някого, който по презумпция не бива да харесваме – властта; нещо, което мразещият не може да ползва – от страх може би. А дали е така?
Да се върна на репортажът. Там голяма част от хората се изказаха отрицателно към всичко, или почти всичко. Най-тъпото бе, че се критикуваха нереални неща : една жена каза, че градът умирал, нямало никакви млади хора и деца ( това при положение, че Русе се пълни безпрецедентно много, и на центъра има толкова майки с деца, може би повече от колкото в Борисовата например ). Друг каза, че се застроявало като в София и нямало място за дишане – при положение, че основно се строи на места на предходни сгради и има толкова много зелени пространства. Имаше и други подобни, но тези запомних. 
Безпринципното и лъжливо плюене е много грозна гледка. Това са хората, които винаги се карат в градския транспорт; това са хората, които винаги реват за нещо в магазина; това са хората, които енергото се опитва да прецака или комшиите винаги искат много пари за ремонта на входа. Тези хора не могат да си създадат реална представа какво се случва около тях и сеят злобата си като земеделски самолет. Жалкото съществуване на уличните хейтъри задължително трябва да бъде усетено от всички други, за да им е пълна погнусата от живота, който живеят завършена. Те – както и техните интернет събратя ( не че се изключват едни други ), имат нужда да използват най-безсмислените, грозни и брутални думи за да разрушат или наранят нещо, което друг е съградил или се опитва да направи. Знам, че най-истинският съвет е да се подминават с безразличие, но понякога ми идва в повече. И осъзнавам, че не мога да мълча като ги гледам такива и да цапат въздуха с техните невероятни глупости. Знам и, че няма да съм аз този, който ще ги оправи, но една забележка от моя страна ми дава усещането, че тези хорица няма да се чувстват така сигурни в критиките си навън. Но злобата трябва да е породена от нещо, нали? А какво е то – това е въпросът…