Из думите на един мим

Днес е понеделник. Поредният понеделник. Ден с доста сив десктоп, с достатъчно гонещи се снежинки и палаво пощипващ студ. Днес обаче на календара има роза. А защо тази роза е там?

Моля не четете тази статия ако сте тъпи феминистки!

Нямам нищо против жената да има специален ден на годишният календар. Жената е съставен елемент на половината човечество, така, че е нормално. Виж, мъжът няма ден. Това не е нормално. Нещата нещо са се объркали ми се струва…

Какво е жената? Човек. Преди доста години…хм, май доста-доста ще да са, ама това е друга тема, мъжо е търчал като изоглавен из степите да гони мармоти за да им вземе шоколада….не бе, май бяха мамути ама както и да е, местил е разни дебели каменни менхири насам-натам и се е потил без да си сложи Rexona 24/7.  А женорята е търчяла да прави застройката на праисторическото шкембе, зобила е дечурлигата с цицено мляко, шетала е напред – назад. И това е то. Ама това е отдавна бре хора. Сега има нова версия. Сега единствената разлика между онова мъж и жена, и сегашните такива е, че и сега жената не може за половин работен ден да разтовари два тира кашони, и ние не можем да родим и кърмим деца. Те това е то. Въпреки, че май има жени, където могат ТИР по – бързо от глутница гладни римлянчета да изпразнят, ама…

Промени в ТТ-данните на жени и мъже от преди сто хиляди години и сега няма много – много. ( ТТ-данни е ясно за мъжете, които сме били в казарма, останалите да се числят прецакани. ) Сега обаче жените се чувстват много прецакани от Ейуа ( онази мама с дървото от Аватар )  и се борят последният един век да си изравнят с мъжете. Ето им тира, давайте, ама чакайте да се доизкажа.

Ако това съотношение между силите е било нормално за преди стоте хиляди години, сега не е. И това е така, защото все пак, поради някаква грешка на Архитекта, ние се развиваме. Но това не важи явно за всички, защото все още има мъже ( наричани за кратко “Тапири” бел. ред. ), които без да са обременени в това отношение от религии или традиции, си пошляпват жените, мачкат си ги, унижават си ги и въобще не им пука от това, докато си пият анасонлийката с айранчето. Но и както и тогава, и сега има жени ( наричани “Простакеси” бел. ред. ), които безропотно мятат съставките на шопската в една купа, чистят като изоглавени и гледат децата самосиндикално. Ама жената, като едно нетипично малцинство ( понеже демографски е доказано, че има повече жени отколкото мъже по глобуса ), се бори за равнопоставеност. Доста лицемерно, следва да отбележа, тъй като най-брутално се чуват женски вопли, че са третирани само като сексуални обекти, но това не им пречи да си носят възкъсите поли с изглед към белите прашки и ходейки да клатят каквото и да имат зад петте подплънки на сутиена. Жените реват за еднакво отношение към тях в службата, ама скришом ходят и правят свирки на шефовете за да не ги товари с повече работа и да могат петък да си тръгнат в 16.00. Напълно шизофренично също така, жените се борят могъщо за правото да гледат децата си качествено по женски ( каквото и да значи това ) и същевременно подписват петиции срещу бездарните мъжородители. Нещата май опират до това кой – какво заслужава, а?

Когато една жена се държи развратно и размахва липсващите краища на минижупчето за да се опита да скрие подаващият се палаво етикет на прашките, то аз ще се държа с нея като сексуален обект. Когато една жена виждайки, че има работа, не се крие зад въздългият си маникюр и не се спъва в нереалният си педикюр, то аз ще се отнасям с нея като колега, без да мисля за секс. Когато една жена седне да говори с мен на масата, без да си вади и прибира зърната, то и аз ще си говоря с нея без да я зяпам през отвореният си цип.

В тази връзка – винаги ми е било странно, когато жените се оплакват колко са им некадърни мъжете, колко ги тормозят и ядосват, колко бездарно се отнасят към най-елементарни житейски задължения. Мили жени, аз ли съм Ви ги избирал тези мъже, че да съм длъжен да Ви слушам тъпите оплаквания ?!? Вратата не я ли знаете къде е, че аз да се налага да Ви я посочвам?

По повод днешният ден – една жена не бива да разчита на един ден, за да се чувства жена. На осми март всяка година, мъжете следва да почитаме присъствието на истинските жени, които ни карат да се чувстваме живи като мъже. Не бива жените да просят внимание, а да го заслужават, така както и ние мъжете. В никакъв случай не опрощавам или оневинявам тапирите, които ме карат да се налага да правя задължителен десетминутен увод преди всеки разговор с жена, в който да показвам, че не съм свиня с косми по гърдите. Но не тези свине празнуват днес.

Затова днес поздравявам всички Жени, които се държат като хора, а не като просякини на внимание на мръсният ъгъл на ЦУМ. Поздравявам всички онези, които карат нас – мъжете, да разбираме, че внимание, любов, секс и приятелство следва да се заслужават, а не получават даром. И им пожелавам да не се пускат по тънката плоскост на феминизма, който се състои в интелектуална мастурбация за хиляди жени, които се борят по най-жалките начини измислени от човека, за внимание, като ръсят сексистки лозунги и тайничко оплакват русокосите силиконки. Поздравявам Жените, които не търпят тапири, които не търсят дивиденти от всяко пипване на циците им, и които не жалят сили за да се доказват в работата си. Поздравявам Жените, които се държат като нормални хора, а не търсят оправдание в пола си за собствените си грешки!

Истински Жени, честит празник и се радвам, че Ви има, защото животът без Вас би бил не разноцветна пролетна дъга, а сив зимен следобед!

В началото на 2010 година, реших да пренеса на българска територия един експеримент, който видях в блога на Richard Wiseman . Полакомих се за едно сравнение и публикувах в два отделни материала, питанки към мъже и жени – как определят с три думи изминалата 2009-та година?

Надявах се на повече престрашили се да отговорят и въпреки това съм много благодарен на тези, които посочиха трите думи, които за тях описват една дълга – дълга година.

Цел?

Целта е простичка – посредством един хубава интернет страница, създаваш така популярните облачета от думи. И сред тях изплуват най-често срещаните думи. Е, какво се получи? И може ли да се търси сравнение с резултатите от първоначалната идея на Wiseman?

Резултати за жени

Дамите, посетили блогът ми, са наблегнали на няколко думи:

“щастие” и “надежда” – хубавите неща, които се случват е добре да бъдат помнени и изтиквани на преден план, защото ако почнем да наблягаме на лошото, няма да е на добре. А оптимизмът е задължително качество, ако искаме да сме щастливи.

“бебе” – децата се множат, което е повече от хубаво! Ще има повече деца, с които да си играе моята принцеса, а и въобще си е много добре – дълги години се говореше за отрицателен прираст у нас. Всичко зависи какви деца ще пораснат, надявам се добри хора

“приятели”, “любов” – продължаваме с емоциите при дамите. Честото посочване на “приятели” означава, че те са истински такива. Нещо,за което всеки мечтае. А “любов”…това е двигателят, поне за мен, в един живот. Човек се отваря за живот посредством сърцето си, а това, че дамите обичат и биват обичани, означава, че са намерили Мъжът

“страх” – един психолог казва, че ако не те е страх, никога няма да се пристрашиш. И въпреки това си остава болезнено чувство…

Жените при Wiseman са дали много по-противоречиви и нееднозначни отговори. Откроява се фактът, че негативното е по-силно залегнало – стрес, тъга и отчаяние. Присъстват, разбира се, любовта, промяната и надеждата, но някак си остава усещането, че изминалата 2009-та носи повече отрицателни емоции и спомени.

Резултати за мъже

 А мъжете, престрашили се да оставят няколко думи, са наблегнали на:

“промяна” – мъжете също се променят. Общо взето, застоят е вреден, а промяната често значи развитие. Дали винаги промяната е към по-добро?

“приятели” – в трудни моменти това са хората, на които разчитаме извън дома. Хората, на чиито рамене се осланяме в трудни моменти. Но дали посочването на приятели следва винаги да се приема с положителен знак? Не случайно присъства и думата “предателство”, тя дали не е именно в тази насока?

“любов” и “бебе” – сред мъжете също има нови родители и е нормално това събитие да отбелязва цяла година. Приема се, че мъжете по-трудно избутват любовта на преден план, но явно не е така у нас.

“криза”, “трудна” , “работа”– явно при мъжете проблемите през изминалата 2009-та са повече или поне са оставили по-силен отпечатък. Действително не беше лесна година, но за сметка на това новата ще е още по-трудна май. Любопитно ми е, защо мъжете придават по-голямо значение на тези факти, за разлика от жените?

Допитването с по-международен характер при Wiseman показва, че промяната е залегнала по-силно при мъжете там. Но също така се открояват щастието и надеждата, което означава, че “силният” пол не се е отказал да променя животът към един по-щастлив негов вариант.

А Вие какво мислите за резултатите за мъжете и за жените? Какви са разликите в отговорите при двата пола според Вас?

“Не всички са бастуни и приятели на баче Кико” Петър Ванев – Pierrot 2008

Исках да разбера защо най-известните и красиви жени пишат, говорят и показват други красиви жени, а известните и преуспели мъже – също? Почти никой не коментира мъжете – какви сме, какво си мислим, какво правим реално и от какво имаме нужда. В списания от порядъка на “Плейбой” се налага какво трябва да има един мъж за да е плейбой. Добре де, това са единици, а останалите? Кучетата ни яли…
Мъжът на лов, жената – също
Коментирали сме защо жената се конти, а мъжът – поръсва със злато и баварци. Коментирали сме и защо самоизграждането на нормалният мъж включва членска карта за футболният клуб, големият президентски стол от Офис УанСуперстор и достатъчно пари, че да пие един път месечно “Бушмилс” със содичка в “Буда Бар”, а женското израстване се гради на семейство, среда, оценяване. Но извън това – колко мъже са красиви и колко жени? Лошият факт ( поради скромното обстоятелство, че пишещият тези редове след внимателен преглед с микроскоп категорично установи, че е мъж ) е – жените са повече. Ловният характер на мъжът предполога да е снабден с достатъчно голямо и здраво ласо ( новата Х шестица или Бентли Континентал, боядисано в убийсвено резеза ), да е твърд – тоест да каже: “Ще ти купя колие от шопара до Най-най, ама ще ми духаш до заранта и ще ти го нацепя като американски мак на краш-тест”, и да знае къде да ловува. Щото ако отиде с макларъна и костюма от новата колекция на Армани пред сладкарницата зад Горубляне, най-много да забърше някое мазно и гадно мазутно петно. Тоест никъде не се включва красив външен вид! Боли го фара нашият лиричен герой, че с новите дрешки изглежда като пуснато на свобода кокершпаньол, изнасилен преди това от орда ротвайлери-педали. Лошото е, че “дамите” се гласят като за първа брачна вечер преди да отидат до супера в “Лозенец” не търсят потвърждение за красотата си, а нейната капитализация. Или монетаризация както е модерно Така красотата се обезценява…
Химическата красота и бирената фасада
Истински красивите са толкова редки екзепляри вече, че ги прибират в едни такива големи и черни камиони, тип джип, че не можеш да ги видиш. Загледах се днес като един истински myth-buster по хората, които минаваха покрай кафето, където си четох спокойно новото издание на Максим и си поддържах щерката заспала. Жени по потници и спортни гащи, жени по официални тоалети, жени в анцузи, жени в дънки с колички. Общото беше, че им пукаше как изглеждат, и дори онази с късите гащи на спонсора на Илиенци си беше оправила косата. Тоест – има някакво желание да изглежда добре. Изключения винаги има, разбира се, и те биват от 40-килограмови полу-умрели от наркотиците хеви-метъл-рейв-не-знам-какво си, до 110-килограмови тетки от кварталната бакалия. Тях не ги броя. Интересното е, че жените имат дори минимално вродено желание да се поддържат. А ние? Людете от мъжки пол какъв го имаме? Бирените бутилки на масата пред нас са свидетелство за високо социално положение и шести постоянен ( бременен мъж сиреч ). Дънките трябва да са с номер по-големи, щото ние не слабеем, а се окръгляваме. Стърчащите косми под мишците са свидетелство, че не е цивилна чистачка от близкото военно поделение, а истински натурален мъж. Мъже си купуват големи коли, щото имат малки пишки, а жените – малко коли, че да не им е проблем паркирането, докато бързат да си отиват с оня с малката пишка. Онези “красавци” дето си бръснат и ушите, и “не вземат” никакви добавки, и се блъскат по фитнесите за да се получи смешна картинка накрая ли са измерителят за мъжка красота? Че тези не го вдигат бре! И не щото не могат, ами щото много блъскат Съжалявам – изгладеният фитнес-маниак не ми е по вкуса, а и на повечето истински жени, които познават. Бесни чекиджии! Обаче те са хората, които се “водят” красиви. Единствено защото те правят нещо за тялото си. Онези `лапета, които като се събудят влизат да видят как е срал тази сутрин Дейвид Бекъм просто ги оставям сами да се наказват…
Така обаче не мога и да си обясня категорично – грозни ли сме мъжете изцяло или не ни пука? Жените ли са по-красиви или по-им пука? Бирата има ли значение или не? Май лошата новина е вярна – мъжката красота е подценана, а женската – надценена…

Снимка: Теодор Петковски – неизвестна дата, локация – и какво е търсил там.

Тъй като не бива мъжката част от човечеството да остане с впечатление, че жена ми ме кара всяка вечер да пиша в три екземпляра отчет, че й искам разрешение да чета насаме “Maxim” и когато отивам на бира – то е с още 4 майки в кварталната сладкарница; ще си позволя един лек долен ляв по гримираните муцуни. Абе два шамара с крак така да се каже, и силикона се пръска из стаята като блянът на “Белите Орли” – Плевен за титла във А-група. Въобще, жената е незаменим елемент от живота на мъжа, но той не е само жени все пак, нали? И тъй като двамата с Mindbolt сме решили да напишем не една, а няколко оди ( баси, множествено число! ) за Жените, част от мен възропта. Изпиках се в мивката, пих от бутилката оцет, ядох чесъна цял и небелен, изплюх се на собственото си предно стъкло и си изчистих ушният си елемент пред салона за красота на “Визаж”. Рекох си – “Абе мъжо, ти що така си траеш? И ти имаш положителни черти! Я дигни главата! И двете, копеле…”

Мъжът е силната половинка, а жената – слабата. Да бе. Един шамар от жена боли сто пъти повече от три поредни вечери на тотален knock – out в дискотеките в Студентското селце. Мъжът бил рационален, а жената – необмислена. Ехо?! Един мъж купува прехвалена техника, помпозни списания и евтини жени, а една жена получава скъпа техника, шикозни списания и качествени мъже. Освен Любка от “Б” вход – на чичо Ангеларий и леля Мурцилка, и онзи Гаро – Аспуха – ама тя си е виновна овцата!!! Само, че за да заслужи тези хвалебствени слова и безконечните куриери с алени рози, Ж трябва да се потруди. О да! Много…

Мъжът има една основна роля на този свят – да ГО крепи, та Тя да седне.( Кавалер е диването, нали? ) Ама за да е толкова велика, Тя има нужда от мъжки ръце, които да носят щита и да я разхождат бавно по калдаръменият площад пред робите. Колко бройки М успяват да убедят своите екранни половинки ( респективно – Ж ), че заслужават нужната почит ( топла бира и студени чаршафи… пфу! ) и постепенно да докажат, че са достойни мъже? Малко, за съжаление. Коментират се “рядки” кавалерски прояви, “случайни” искрени мъжки комплименти и “алкохолни” тридесет минутни се(кс)анси. Много малко мъже правят необходимото за да заслужат “свирката на своят живот” съчетана с “мусаката на годината!”, а не бива да е така! Дали ни е страх от агресивните и борещи се за права горгони или мънкаме на мордорски ( a.k.a. un-official LOTR language ) пред нежно оголеното вратле на колежката? Не мили мой – тях ги е страх ние да не се страхуваме. Писнало им е от страхливи и притеснени мъже, които да се страхуват от това да тропнат по масата и да си поръчат Джон Даниел’с без лед. Ние прекалено се подмазваме, прекалено наблягаме на задоволяване на женските прищевки и доставяне на елементарно удоволствие, че в един момент гаджето ти си мисли, че ходи с подаряващо й букети дилдо. Тъпо се получава нали? Друго е да кажеш, че в събота следобед си на дървеното пред вас, и с Иван от третият етаж ще гледате как Бербатов гали топката, а вечерта си с Иво, Пешо и Стамат на по бира с чам-фастък на диско. Да станеш в неделя рано сабалем, и вместо ароматна закуска да й поднесеш списък с продукти от сервиза на Владо, щото ти ще си зает да лепиш гърнето на старият Кадет.

Въобще има толкова вицове за груби и недодялани мъже, че самите те станаха рядкост. Аз понеже съм женен и жена ми върти бухалката като питчъра на “Red Sox” зад мен докато пиша, не мога да си позволя да съм груб. Нали се сещаш? Нещо реванша не се получи и отива на 1,5 – 0,5. Тъпо, ама факт. Ще измислим нещо друго ние бандата….
Въобще, мъже дръжте се мъжки, щото иначе ще сте женски.
“Мила, може ли да си сипя още биричка или ще нацапам измитите плочки докато стигна кухнята?”

Това е като един букет за жените и една топла бира за мъжете, но това е и живота. Комплексирани и глупави мъже, както и страхливи и безийдейни жени да не четат – файде няма да има.

Колко пъти някъде където има стоки, Мъжът взема едно решение, а Жената – тихо промърморва нещо противоположно, което М категорично отрязва. Касата – плаща се. След седмица у дома – М влиза гузен в кухнята, носи празна чаша бира, напълва я бавно и някак си обречено от пластмасовата бутилка в хладилника, обръща се и сякаш от преизподнята се чува шепот – “Права беше. Нищо не струват.” и се понася обратно към мача по Диема. Все повече М се натъква на нещо много странно, което реално си е било част от ежедневието му винаги, ама той като Председател на Племенният съвет на Приматите чак сега разбира – Ж е доста често права. Е, за онези вицове за мутресите и русите жени – и тях ги има. Но М доста късно осъзнава реалността за съжаление. Вследствие редица случайни или не толкова фактори, М вижда, че Директорите са основно други М, а отдел “Планиране” – пълен с Ж. И се замисля почесвайки се на балкона, докато си дръпва леко от никотиновият боклук и бавно отпива от домашарката.

Това не е ода за превъзходството на Ж над М, щото базовата поза е обратна. Просто съдя по мои и на другарчета случки – Ж през голяма част от времето си вземат правилни решения, но през още по – голяма част от времето не могат да убедят М, че това не е празнословие. Което всъщност е и основният проблем – липсата на достатъчно воля и методи за аргументация от страна на Ж, както и разбира се – на достатъчно желание за изслушване и замисляне от страна на М. То е лесно да слушаш новините и да мислиш за работни срещи и проекти, но не вреди от време на време да се заслушаш в мнението на Ж. Спонтанният въпрос към Ж има два възможни ефекта – на онзи със тъпият поглед и обърният гръб няма да обръщам внимание. Та, Ж отговаря както майка я е родила – може после да се хване за устата, но доброто е сторено. Доста често ми се е случвало така да избирам дрехи и аксесоари – питам директно продавачката или клиентка в магазина, и досега не съм грешал. Но никога не съм пропускал да попитам и “Защо?”. Има два ключиви момента – да попиташ Ж като покажеш, че те интересува мнението й. Просто е, защото Тя винаги усеща когато я слушаш като обедният блок на Хоризонт. Второто е, мнението на Ж да е конструктивно, смислено и упорито. Замислете се драги М, колко пъти Ж Ви е правила отметка, че това не е добра идея – не само за покупка; но не е имала достатъчно жалание и думи да се аргументира. На мъжа му обяснявай остро и използвайки смислени думи, а на жената – с краен резултат. Биология, какво да я правиш. Значи, на един М трябва да му се обясни защо неговото решение не е най – правилното, къде греши и да му се потрети. М от своя страна трябва да изслуша, да претегли и осмисли ( важната част – режисьорът се изпотява от напрежение! ) и тогава да отговори. Ж има склонност да вижда в детайли неща, които ние никога няма да видим. Но няма нашият инат да ни ги покаже.

Хей, дами! Бъдете по – упорити и по – конкретни в съветите си! Колеги – слушайте жените си, ако не Ви харесва мнението й – кажете защо, а не сумтете. Много просто.