Из думите на един мим

“Оставих им личната карта и им казах да пратят акта. Това е.”

Избраният за ръководител на община Сливен в Република България Йордан Лечков пред вестник “24 часа”.

Знаете, разбира се, за какво става дума. За едно безумно клиширано нарушение по ЗДП. Само, че тук не е толкова нормално, тъй като онзи, който закова първият пирон в ковчега на Клинсман и Матеус преди 16 години, сега показа голям хубав среден пръст на полицията. Този, който е избран да ръководи областен град и да бъде отговорен политик и фактор в българският футбол, ясно показа как ( според него ) трябва да се държат тези под него – нормалните хора. Кметът на Сливен, Йордан Лечков, показа какво значи да се държиш като дерибей, като в едни отдавна забравени времена.

“Аз ли съм най-големият бандит, че мене сега….”

Това, господин Лечков, е доста глупаво. Има закони, които важат за всички. Има полицаи, които следят за спазването на различните закони. На служителят на Пътна Полиция не му е работа разплитането на случаи с източване на ДДС или еврофондове, че да е длъжен да чува тази реплика.

Огледалото на безочието

Лицемерието и наглостта обаче на господин Кмета на Сливен са достатъчни. Няма да коментирам под каквато и да е форма действията на колегите, нито на Лечков тогава на пътя, поради простата причина, че не съм бил там. Така се старая да се разгранича от доста други словоблудци, които редят мастило под формата на “така не можело да реагират полицаите, така и така е трябвало да се направи…”. Дървени философи, които са социално активни на електронна хартия само… Предостатъчно такива има за нашите скромни 111 хиляди квадратни километра, че да се бутам и аз.

Истината, която на много малко места бе точно показана е според мен следната – -“Уважението към полицията не се печели със законодателни промени.” Росен Босев, Капитал, 23.03.2010г. Съгласен съм, че уважение се заслужава, печели и гради. Но има една категория хора, които са длъжни и да го демонстрират. Към тази елитна група хора спада и въпросният футболист. Който се държи по брутално най-грубият начин. Като онзи друг Мъж от преди няколко дни, който се е направил на някакъв, като преби една жена и се скара на журналистката, която го интервюираше, че го питала много. Жалка работа. Един кмет, който се държи като безсмъртен герой от сиво криминале от годините на Лъки Лучано. Ама Господарю на Сините Камъни, Лъки Лучано го отсвириха…

Уважението към полицията не е задължително, ако тя не го заслужава. Това не го коментирам, но моят ежедневен принос е именно да се заслужава. Но един кмет, който хвърля личната си карта на проверяващите го полицаи и казва да му пратят акта ( нещо, което той сам заявява ), не заслужава да бъде кмет. Заслужава да остане в паметта ни с един кадър от преди 16 години и толкова. Малък човек, който въпреки показателният медиен шум, намери цялата наглост на света да подпре палци на петлетата на пластмасовите револвери на кръста си и да покаже един голям мръсен среден пръст на държавата, като каза, че е ангажиран с нещо си.

Големият Лечков!

Дали кметът на Сливен ще понесе каквато и да е административна или наказателна отговорност? Това не съм аз човекът, който го решава. Но, дали аз одобрявам това, което той демонстративно направи – не. Как да очакваме нормалните граждани да уважават полицията при положение, че един кмет влезе в новините с показното си презрително отношение към нея? От моето си място в инкубатора на Матрицата, мога само да се протегна и да сваля палец, в отговор на средният пръст на един кмет, който се изпика демонстративно на държавата.

                    “В битката за анонимност, прожекторите и пресконференциите са най-желаното бойно поле. Абсурд!” 

Призрак. Това броди из българските свободи. Цифров призрак на ГДБОП и ДАНС. Призрак с обектив на камерите по улиците. Призрак на цензурата из медиите. Въобще – призрачна работа. Основното е, че има борба за свобода. Това е хубаво нещо. Оруел пише, че свободата е да можеш да кажеш, че две плюс две прави четири, останалото идва само. Само, че основните борци за свобода даже не могат да смятат май…

Очите на Големият Брат

През 1984-та*, тези очи те гледат от всеки ъгъл и винаги имаш чувството, че не се откъсват от теб. Явно много хора го усещат по същият начин и сега. Характерното е, че литературните герои знаят безусловно, че са следени непрекъснато, а при нас цари един страх да не те следят. Хората, които реално следва да се притесняват от присъствието на непрекъснато наблюдение в личният им живот си мълчат и си крадат. Хората, които са просто поредното картонче в прашните архиви на дирекция ГРАО, намират своето място в публичното пространство в борбата си…да останат анонимни. ?!?. Млади мъже и жени, които работят по магазини и номерирани кабинетчета, известни с активността си по facebook тестовете, се оплакват, че не искат очите на Големият Брат да ги следят. Кои сте ВИЕ, че да следят Вас? Потенциални жертви на улично насилие и престъпност? Тези очи могат да помогнат. Батальони от безименни адвокати и правозащитници се борят срещу подслушването и възможността да се извличат данни от интернет трафика им от страна на държавата. Кои сте ВИЕ, че някой да подслушва Вас? Масово хората считат, че свободата им е тяхно право, но нечие друго задължение. Същото важи и за сигурността. Това води след себе си един сериозен парадокс.

“Градивно” и гузно мълчание

Хубаво е човек да има мнение. Хубаво е той да го отстоява. Хубаво е да е критичен. Още по-хубаво е обаче като критикува нещо, да може да изтъкне по-добро. Последното е ахилесова пета на 99 процента от критиците. От много време в публичното пространство се чуват и четат гръмки слова против “следенето на невинните граждани” от страна на Голямата и Безконтролна Лоша Държава. Поредица от странни абсурди, което говори, че редящите тези слова нито са наясно с актуалната обстановка, нито са наясно с обстоятелството коя година сме. Тези думи се чуват и покрай спора за камерите на СКАТ в гр. Бургас. Да, те са частни – факт. Предоставят ли данни на полиция и организации? Да. За какво му е на господин Симеонов да следи бургазлии? Чакайте…сигурно има ново томче в безкрайната поредица за теорията на конспирацията, което просто не сме прочели и затова не знаем. Нямало табели, че конкретният район се контролира с видеозаписване – това е грешка и тя търпи санкция наистина. Но инициаторите на “протестите” не са завели дело срещу това, а срещу самите камери. Мотивировка? Мъглява и неясна като мараня рано сутрин в пролетен ден. И никой от критикуващите не предлага алтернатива. Не предлага да се опита по друг начин да се постигне целта на това, което критикува. Същото бе и когато се критикуваха промените в ЗСРС, сходни атаки имаше и когато се монтираше видеонаблюдението в София. С още по-голяма сила бе против предложението да има възможност да се ползват данни от интернет-трафика. Пояснявам – не да се следи, а да се използват данни от него. Дори и да не е било ясно формулирано или технически издържано, това е поправимо.

Познавам много интелигентни хора от всеки край на социалната многоъгълна структура, които са също против “безконтролното следене”. Но никой не може да дефинира и предложи алтернатива. Всеки претендира за свободата и сигурността си, но никой не се замисля защо когато те бъде осквернени нещо не се получава после. Защото винаги е лесно някой друг да ти бъде виновен.  Винаги е по-лесно да се обвиняват и атакуват неща, които действително не ни занимават. Да се псуват като заместител на необходимостта всеки да си гледа първо своята паница. Винаги времето е виновно, винаги световната конспирация, световната икономика, Държавата…

Свободна държава без силна държава няма как да има. Времето, когато Оруел е писал сред реките от алкохол и облаците тютюнев дим са отминали драги. Когато се борите за свобода и сигурност се замислете как може държавата да ви ги гарантира. Защото както плюете “намесата на държавата в личния ви живот”, така всяка вечер задоволявате воайорския си нагон с безкрайните reality формат предавания.

*Годината е от името на романа на Джордж Оруел, а не реалната година.