Из думите на един мим

Разказаха ми една притча за значението на днескашния ден и поисках да я споделя с Вас:

Едно младо момче било сляпо и просило на една улица с лист хартия пред него, на който пишело „Сляп съм. Помогнете!“. Минавали хора и от време на време пускали по някоя монета. Един мъж обаче се приближил, взел листа на момчето, написал нещо и му го върнал, след което си продължил по пътя. След това негово действие изведнъж хората започнали да оставят много повече пари и за кратко време се напълнила шапката на просяка. В края на деня по приближаващите стъпки той познал човека, който му взел листа и му казал „Аз Ви познах – Вие ми взехте листа, написахте нещо и ми го върнахте, след което хората започнаха да ми оставят много пари. Моля Ви, кажете ми какво написахте?“. Мъжът се навел и му казал : „Просто написах на другата страна – Хора, какъв красив ден е днес! Вижте го!.“

Ако пробемите, с които се сблъскваме имат имена, то бързо отминаващото време е един от тях. Колко време прекарваме в правенето на неща, които не си струват? Колко време отделяме за емоции, които не бихме си спомнили с добро на следващият ден? Колко време отделяме за да кроим планове, които няма да имаме време да изпълним заради времето, което харчим по кроенето на други планове? Колко време ще ни се е искало да сме прекарали със семейството и приятелите ни, след като осъзнаем, че няма да го имаме вече? Времето е нещо много ценно. Времето утре е нещо изключително щом можеш да разполагаш с него. Времето днес е нещо, което никой друг освен теб няма и само ти можеш или да изживееш като Голям Велик Вторник ( като Мечо Пух ), или да профукаш като банкнота от два лева между циците на начервената перхидролена сервитьорка в мизерното казино в „Люлин“.

Винаги ми е било странно, когато чувам реплики – „За къде си хабиш емоциите?“. На тях винаги отговарям – „За къде да ги пазя?“. Ако не изживееш днес нещо хубаво, с което да се похвалиш, то какво си правил днес? Ако не си дарил една усмивка днес, то как очакваш утре да бъде усмихнат ден? Ако не си подал ръка – как очакваш да излезеш от дупката утре? Ако не отделиш време да помогнеш – как очакваш въобще да ти се помогне на теб?

Знаете ли…дори и в блоговете, които чета, много рядко се споменава какво са направили пишещите. Много често чета какво правят другите, какво мислят те за това, какво биха искали да направят, какво никога не биха направили, но малко пишат за това, което са напривили самите те и си заслужава да се сподели. Не е редно да живеем с изживяното от другите все едно е наше. Хубаво е да споделим радостта им, да сме съпричастни към разочарованието им, да запазим мълчанието им, но да си имаме свой лист хартия за изписване на края на деня.

Пожелавам на всички да имате ден, който да планувате, който да изживеете, ден, който да разкажете, ден, който да споделите, ден, в който да се усмихвате, ден, в който да не мислите за днес като за вчера. Пожелавам Ви да сте Вие! Вашата усмивка днес е на Вашето лице Поздрав за всички искащи и имащи Щастлив Ден!