Из думите на един мим

Снимка. Не е красиво нали? Това е нахапано дете от куче. Колко трябва да станат, за да се разкарат градските глутници и да не се притесняваме за нашите деца?

Много съм объркан как да започна. Преди дни едно куче изскочило от храстите пред Пантеона в Русе и е нападнало дъщеря ми, която си е играела на плочките. Добре, че съпругата ми и една приятелка са имали по-бързи реакции, че са предотвратили нещо лошо да се случи. Бях решил да седна да и опиша колко безумно “обичам” хората, благодарение на които тези животни са станали ужасно много и позволяват да се случват подобни неща, защитавайки бедните и гладни помияри. Но такива статии и публикации има много. Има много дискусии и коментари. Всеки опит логично да се обясни, че присъствието на тези псета между блоковете и дърветата в парка не е правилно бива посрещнат с едни жални вопли от псевдо-еколози, чиято функция в общественият строй е крайно неясна. Ето цитат от една много добра публикация при Мишо Кенаноф :

Накрая в заключение:
Безпризорните кучета нямат място на улицата. Те пренасят болести, цапат и има немалко случаи на агресивност и нападения срещу хора. Нямат място в града – точно както защитавам тезата хората да пазят природата. Всеки да си знае мястото. Градът е за хора, не за кучета. Ако толкова ви харесват бездомното куче пред блока – вземете си го вкъщи. Не забравяйте да му осигурите жилищна площ, да е обезпаразитено, с паспорт, да го разхождате с намордник и повод, да почиствате след него и да си платите общинската такса.

Цялата статия и интересните коментари тук: Блогът на Даниела и Михаил CC Лиценз

Дискусиите нямат край, както и нямат резултат. Водят след себе си само безумия, да ме извиняват природозащитниците. Защото е нужно да изясним и нещо друго – последниге защитават природата по документи, но най-активната част от тях защитават кучетата в градовете! Каква природа, какви пет лева? Нека бъда последователен – кучето е опитомен вълк от началото на каквото и да е homo. Тоест – кучето е ДОМАШНО животно, не улично. Когато едно домашно животно си създаде среда за живеене извън дома, то вече не е домашно, нали? Тоест – мястото му е сред природата, за да бъде напълно адекватно защитаването на неговите права. Каква полза има от нас то тук или ние от него? Хайде, уличните котки не нападат хора, повечето се грижат мазите да нямат гадинки, които да ни тормозят ( факт в последните три квартири ). И като резултат на това, че няма какво да се направи ( дали? ) за уличните кучета, се харчат едни невероятни пари за да се ваксинират, за да се обезпаразитяват, за да се хранят, транспортират, да се изграждат необходимите места, да се поддържа персонал ( и административен, и трудещ се ). А децата по домовете живеят в безумна нищета – и духовна, и финансова. Но за едно псе е по-лесно да се грижиш отколкото за едно дете, нали? И е по-лесно отколкото да се защитават изчезващи видове диви животни, поради загуба на естествената им среда в България, или плажовете, или планините, или реките…Жалка работа.

Лично за мен мястото на бездомните кучета е сред природата – щом няма кой да се грижи за тях, то те си имат място – животните живеят сред природата, а не между 206-ти и 207-ми блок, на детската площадка! Изразът “Правата на животните в града” е толкова изпразнен от съдържание, че съжалявам хората, които го изричат. Защо не докарат и вълци, мечки и елени из парковете, така да се адаптират и те? Екологията като наука, като дейност, като гражданско течение, е ориентирана към запазване и развиване на природата нали? Какво развиват кучкарите из градовете? “Приют за кучета” е нещо…гротеско. Всички бездомни хора ли са настанени из приюти, че за кирливите псета взехме да се грижим? Чудя се…дали, ако на някой висшестоящ му бъде нахапано или поне нападнато детето ( не го пожелавам в никакъв случай! ), няма да се промени неговата позиция? Ако псевдо-еколозите ми обяснят как “правата на кучетата” се спазват когато те разнасят мръсотия и болести, кошчетата за боклук се простират на квадратни метри, и нахапаните деца и хора стават все повече? А правата на хората? Лицемерието, с което се градят и поддържат тези … организации за защита на “градските бездомни животни” е гавра с нас самите. Неразбиране на обществените нужди и дори – мястото на всеки под това слънце.

Някои градове са решили проблемите по един или друг способ. За Пловдив го чух от няколко човека. Как те са могли, а другите не могат? Аз искам да няма глутници агресивни, мръсни и болни помияри, заради които да дебна дъщеря си къде ходи ( или дори аз самия ) из парковете и градините. Аз плащам данъци за да живея нормално, а те ми пречат. И атакуват без каквито и да е подстрекаващи действия мили еколози! Аз лично съм с вързани ръце да променя това статукво. Затова се надявам, че някой от хората, които ще се зачетат тук и от които зависи това, няма да иска да види в семейния си албум горната снимка с неговото дете….

Нали сте гледали поне един американски филм? И аз така предположих. Има един кадър, който присъства в 99 % от тях. Той не е нещо особено. Но изразява динамиката на големия град. Нали се сетихте? Дългите булеварди с потока автомобили, оставящи светлинни дири с аромат на бензин и таксиметрова ругатня. Отворените магазини и магазинчета, където работят студенти от малкия град и отритнати и неразбрани поети. Хората забързани за някъде или просто разхождайки се. Не бива да забравяме и тях – неоновите светлини. Рекламите, разбира се. Винаги ги има. Не само в американските филми. Ефирната неонова светлина на рекламите създава един изкуствен свят, в който се потапяш като излезеш на пътя. Космополитност? Може би. Динамичност? О, да.

Винаги са в центъра. Винаги различно разположени, различни като размери и количество. Винаги светещи натрапчиво силно, карайки те да се загледаш за да привикнат зениците на светлината. Те очертават едно харектерно място, наречено център на един голям, съвременен град. Те продават, предлагат, изкушават. Но спомагат за създаването на един съвременен облик на града. Карат го да изглежда нов, а не сбръчкан в сивотата си.

Но какво става като се разходиш в центъра на София вечер? Има невероятен дисбаланс само на неколкостотин метра от две „култови“ места например – НДК и Петте кьошета. Над ъглите на площада светят десетки големи реклами. Дори в утрешната мъгла или във вечерния стелещ се мрак атмосферата е съвременна и раздвижена. Но какво става на кръстовището на петте големи булеварда малко по – надолу? Сиви сгради, сиви улици и забързан трафик. Едното място е живо и светло, а другото някак си застояло във времето, сърдито, че трябва да търпи нашето присъствие и потрепващо в ритъма на поредния забързан трамвай. Подобен ефект има на Ректората и на паметника „Васил Левски“. На едно от най – натоварените кръгови движения в града няма един светещ рефрен на съвремието. За сметка на това над „Ялта“ се намира най – голямата светеща реклама на Балканският полуостров. 200 метра разлика.

Какво толкава придават светещите реклами на центъра на един голям град? Не говоря като предлагани продукти. Не говоря като размер. Говоря като облик на един съвременен град. Хиляди и хиляди, малки и големи, висящи и закрепени реклами, огромни екрани с 24-часови рекламни и информационни блокове. Рекламата е едно удостоверение, че света се развива и един продукт има нужда от купувачи. Светещата реклама крещи да бъде забелязана.

Това е една от особеностите на София – да се развива далеч от светлините на съвремието, по свой собствен начин. Ходиш по тротоара, бързаш за някъде. Всичко, или почти всичко ти изглежда съвременно, изглежда ти ново, привлича те. Подканва егото ти да опиташ интересни и скъпи неща. Но като си вдигнеш поглед, виждаш едни минали години да отказват да си тръгват. Цели централни булеварди потъват в мъгла и тъмнина всяка вечер, самотни, на съблазняващия фон на светещите оазиси – ЦУМ и Шератон, НДК и Ректората.

Сега има коледни украси. Изключително много и различни фойерверки от цветове и светлини, заедно със светещите примамлимо витрини създават невероятна атмосфера, контрастиращта на едно тъмно небе и мрачни сгради… А ние винаги поглеждаме на горе да видим шейната, нали?

Тези почивни дни се случи така, че за първи път отидох в Банско. Пътувайки натам се чудих какво точно да очаквам – стар град, със сгради като в Арбанаси например, или нов курорт, с големите зимни хотели, с килнати покриви… Е, спрях да се чудя като влязох в предела, защото пътя бе в ремонт, и оставих града сам да ми се разкрие….

Скоро получих отговор на въпросите си – главна улица, която е ремонтирана, чиста и заобиколена от съвременни сгради характерни за модерните ски – курорти, които гледам по филмите. Даже спах в едно невероятно място на същата тази улица “Глазне” – “Молерите” , където ще отида и следващия път …Едно малко райско кътче!

Тъй като причината за посещението бе и кръщенето на племеника ми Юлиян се наложи и да обиколя града. Е, това което се вижда на главната улица си е за нея – във вътрешността си Банско е смесица между Арбанаси и Орландовци, и то при положение, че ракията на архитектите е била менте. За мен тези стилове са несъвместими – луксозния стил на главната улица и старите български сгради.

Имал съм възможността да обиколя достатъчно градове в България, където старото е запазено, автентично – или изключително докарано да изглежда така, хората са приветливи, и камъните на улицата нявяват несъществуващи спомени за подкови и каруци. Вътрешността на Банско не бе такава. Атмосферата в “Молерите” не може да обгърне целия град. Но и дали е искано да бъде? Замислих се за това преди да реша да зачеркна с думи курорта. В нашата страна има запазени места, където ако искаме да се потопим в една истинска народна обстановка, можем да го направим, като на втория ден автомобила ще ни изглежда странно съвременен. Така бе в Мелник миналата година, както и в Копривщица. Въпреки, че и на тези невероятни места се усещаше полъха на посредствеността в заведенията и хотелите… Също така има и места като Пампорово и Боровец, където няма нищо друго освен хотели, ски и тук – там някоя механа.

И в неделя като подминах завоя за Разлог и започнаха завоите се зачудих – Банско какво точно се опитва да бъде? Защото някак си не ми се връзва старите сгради и модерните ски писти…Въпреки, че не мога да открека, че ако бъде направено качествено и изпипано, би било точно като китно алпийско село.