Кой демонизира България?

January 4, 2009
by Петър Ванев
884 views
23 comments

“Няма типично лоша българска действителност!”

“Българският синдром”, “българска му работа”, “българска народопсихология”, “така е само у нас”, “само в България хората се държат така”, “такава е българската действителност (за конкретно поведение)” или “подобна реакция може само от българин да се очаква”. Познати слова, нали? Красиви слова, не мислите ли? Не веднъж съм споменавал “любимите” ми “мразери” ( побългарена версия на hater ) у нас, които сеят отровата си навсякъде, където могат, но сега виждам, че те имат и друго лице…
Чистокръвните
Като се замисля, много отдавна се старая да не употребявам нито един от посочените или сходни изрази, за каквото и да е, поради една причина. Всяко действие – вербално или не, има причина ( физически или емоционално измерима ) и последствие ( важи същото ). Никой не може да ме убеди, че съществува причина “Българин” или “Българка”, и то винаги като съставна част на изречение с отрицателен смисъл. Така ли е наистина? В момент на проблясък зададох въпрос на няколко мои приятели по “Скайп” – “Определи с няколко думи “Българщина”, и има ли нужда да ви кажа ли отговорите или сами се сещате? Думата е придобила ново значение в нашият език. Ето един бисер от тях: “Това, което повечето хора смятат, че е тъждествено с балканския синдром, а то всъщност е присъщо само за БГ, което повлича след себе си идеята, че балкански синдром няма, а е създаден изкуствено, понеже не можем да носим отговорност за простотията си.” Димитър Цонев  04.01.2009 Скайпмост Пловдив-Русе. Когато една лъжа бъде изречена хиляди пъти за десетки години, то тя става истина. Да, за мен “българщина” е добра дума, хубава, символизираща българското – мъжество, смелост, находчивост, красота, бит, природа и прочие, а не далавераджийство, простащина или скатаване. А кой употребява тази дума и другите изрази от първите редове? Да не са чистокръвни траки, неопетнети от българското население? Не, разбира се…
За искреността на един българин
Ако се заслушаме в ежедневния шум, който разпорва ушите ни, ще осъзнаем, че живеем в Ада и целият свят ни е длъжен. И винаги – това само ние си го можем. И Вие сте го казвали нали? Под тази или друга форма. Замислете се – извън обхвата на теологията, ние ли живеем в Ада или той живее в нас? Има две неща, които (повечето пъти) се проявяват всеки път, когато един българин коментира “българщината”: той никога не се включва в тази прослойка и той подминава това, което нарича негативно с тази дума. Тоест – фалшивата искреност и престъпна пасивност превръщат един тясно скроен човек в обект на собствената си критика. А дали наистина е така? Колко от хората, които коментират “българщината” са живели навън и са сигурни, че там се разхождат херувимчета и феи или доказват истиността на фундаменталното съждение на Митко по-горе?
Вземете си по-широки дрехи!
Една държава е като една огромна машина в огромен завод – всичко трябва да върви в една посока. Всеки един трябва да е с ясно съзнание, че няма кой да се държи добре вместо него; няма кой да уважава колегите му и приятелите вместо него; няма кой да се извинява, когато блъсне някого на стълбите; няма кой да се усмихва вместо него. Затова смятам, че когато се държат лошо с Вас, когато не Ви уважават в службата,когато ви блъснат по стълбите и когато Ви гледат темерути по тротоарите – това сте Вие. Тоест – за да Ви е добре, трябва и Вие да се държите добре. Какво е направил всеки, който генерализира една простъпка или глупост като характерна за едни 7,000,000 души, за да разбере сгрешилият, че не е прав? А за да го предотврати? Хей, хора, разберете, че ако Вие вдигнете глава за да видите ескалатора за горните етажи винаги ще слизате по стълбите в мазата! Когато, вместо да индивидуализирате едно неприятно/криминално/неморално поведение и да се стараете да не го повтаряте, да изтъквате противоположните му прояви, за да са видими минусите му, вие казвате, че е “типично българско”, то това е Вашето поведение, без дори да го съзнавате.
Никой друг не може да демонизира една държава така, както нейните собствени граждани!

общество

Чисти плюсове и минуси на виетнамската инвазия

September 23, 2008
by Петър Ванев
929 views
0 comments

“Трудовото съгласие е налице – в България има проблем с работната ръка” Снимка: actualno.com
Ето тук вестник “Капитал” прави един много добър анализ на вноса на работна ръка от Виетнам. Освен всичко друго става дума и за ориентацията на държавата като износител на работна ръка. Сигурно имат техни причини и основания да не могат да им осигурят работа там, но те си знаят. По-важното е какво се случва тук. Защо българи остават на улицата и дали от това си струва да се прави на проблем от чисто националистическа гледна точка?
Работата
Тя е еднаква и за чужденците, и за българите. В това спор няма. Техническата подготовка е горе долу еднаква, като може да се наблегне като плюс за нашенците, че са по иновативни. Неслучайно, българите сме известни като хората, които ще намерят хиляда начини да свършим нещо. Само, че един работодател търси сигурност, а един голям работодател използва и голямо планиране. Тоест – няма място за шикалкавене и иновации, иска се конкретно свършена работа. А виетнамеца няма много избор – той е дошъл да печели пари, и отговорността, която носи пред семейството си на хиляди километри не му дава да шава много. А нашенеца – доказано неблагодарен и непостоянен. Работата е нещо оценимо с пари и резултати, това не е толкова трудно да се проумее. Само, че някои хора си мислят, че компаниите са им длъжни да ги вземат на работа при техните условия. А то какво се оказа – хей ти Румъния, хей ти Турция, и няма завод у нас. Пък ти работи баничар в Самоков…
Работодателите
Чух едно мнение, което реално ми запали интереса по тази тема – вноса на работна ръка. Дълги години ние изнасяме работници за не-знам-си-къде-ли-не и не сме правили проблем от това нали? Само сме харчили парите на роднините, които бачкат. Сега поради липсата на тези хора, които работят, ние сме принудени да обърнем палачинката и да търсим. Само, че вече се чуват ропот и недоволство. Защо? Цените у нас скочиха много и респективно изискванията на служителите се повишават. Работодателят не пресматя в нещо друго, а в пари. Тоест – ако за (по-добре) свършена работа трябва да плаща по-малко пари, кое ще го накара да не го направи?! Правилният отговор е нищо! Плюсовете в бизнеса се мерят с пари, а нашите работници могат да предложат основно проблеми. Та, за това, което чух. Защо да инвестирам в един работник – обучение, стажове, езици, като накрая той ще си бие камшика в Испания и ще ми се смее с тройна заплата? Я по-добре да си докарам едно обвързано с железен договор виетнамче, което няма да мръдне. Първият момент реагирах с несъгласие, само, че аз не виждам неговата гледна точка.
Гледната точка
Лоялноста към работодателя не е често срещано явление у нас, за съжаление. Обратното също важи в пълна сила обаче. Но когато шефа ти плаща за да можеш и знаеш, е изцяло негова грешка, че не си е предвидил юридически неустойка за напрените разходи по теб ако се махнеш преди някакъв срок. И че не си търсят правата – защото това са служебни разходи, и оправданието, че си изхарчил парите си нахалос са тъпи. Осъди го, докажи пропуснати ползи и да видим колко души ще се махнат. Не е невъзможно, но много по-сложно. Работника пък съзира повече плюсове в тройната заплата в чужбина и си е прав за себе си, но не бива да се загърбват възможностите, които може да ти предложи една лоялна работа към наша фирма, и то не в кварталната бакалия. Редно е да се разбере, че България вече е част от световният пазар на труда и е редно българските работници да се съобразяват с това. Работодателят има избор и протестите – като в Добрич заради “Калиакра”, бяха реално безмислени – плюсовете и минусите са реални, и там родолюбието не присъства. Редно е да спрат цупенията, и да се разбере, че този твои шеф утре се вдига и отива в Румъния, където ще му работят с 200 и ще са правят пари.

общество