Из думите на един мим

Нали сте гледали една много хубава комедия Idiocracy? Филмчето въобще не е ново, и в началото има един брутално некомедиен момент – когато обясняват демографското развитие на обществото. Тези, които са го гледали няма как да не си спомнят горната снимка от началото на филма – двамата костюмари, които работят и се стараят да се доказват в живота, но нямат деца, и двамата диви мърлячи, които въобще не си правят сметка за живота и чиито родословно дърво цъфти като боабаб след тропическа буря. Какъв беше резултатът? Една проститутка и един плиткоумен военен архивар се оказаха най-умните същества на планетата. Голям смях… само, че май ще се окаже документален филм.

И действително има документален филм…

"Компирите са като гнездо картофи – колкото повече ровиш в земята, толкова повече излизат. Те са политическа сила, те са бъдещето, те са онова, което вие не правите! Българките раждат един данъкоплатец, докато Компирите не раждат – те произвеждат народ" Помните ли го това уникално предаване на Мартин Карбовски? Цеца Компирицата с нейните 22 деца, чиито имена и рожденни дни не знае. Много грозна картинка, а единият й син твърдо е решил да става кмет – след още няколко години половината избиратели в селото ще бъдат Компири. Реалност.

И едно reality show…

И след една комедия и един документален филм, следва и красивият финал – едно предаване по pro.bg – “Размяна на съпруги”. Още когато вървеше американското издание ме привлече това предаване поради чисто човешкото в него. Няма сценарии, няма нагласени разговори, няма глас за кадър, нищо. Две жени си сменят местата. Знаете ли какво ми направи впечатление? Идеята е да се сблъскат две жени със свят, коренно противоположен на техния. И напоследък картинката е следната: мъж и жена, средна класа, около или над средното ниво на интелигентност, хубав апартамент, хубава кола, добри професии, ходят редовно на масажи, клубове и пазар; и от друга страна мъж и жена, тя най-много да е сервитьорка в заведение, което дори и да беше във вашият блок нямаше да разберете, че съществува, на 30 с външност на 50 годишна, той максимум работник в автосервиз на Трабант, с отрицателно ниво на интелигентност и много под средните стандарти на живот. Хм, познахте, какво липсва? Първата двойка – “успялата”, няма деца. Втората…при тях бройката почва от две и досега е стигала до 4 май. Красота…

Идиокрация

Властта на идиотите не е някакъв смешен роман, който ревниво пазите на специално пригоден рафт до клекалото, за да ви развеселява в тежки моменти. Може би това ще се окаже действителност. Така както онзи дебелачко в Idiocracy направи безчет деца на възпълничката си любима и няколко съседки и те не останаха по-назад, издигнаха бирата и безразборният секс в култ и се започна едно роене, роене, роене. И все при същата ценностна система – нещо за пийване, нещо за секс и това е. Някак си ми прилича на Компирите или на част от участниците в “Размяна на съпруги”. И някак си ми се струва, че това не е само по телевизора. Страшно много хора хвърлят титанични усилия да пробиват в живота, да катерят кариерни стълбици с цената на дълги безсънни, безсексуални и безчувствени нощи, като връзката им в живота е с човек със сходни желания и бит. Интелигентни хора, проспериращи в живота и тънещи в луксозна самота в домовете си. Отишли например в София за едни хубави четирицифрени суми, пътуващи някакви си 45 минути минимум до апартаментчето си в лъскавата лизингова кола, живеещи под невероятен стрес на личните си амбиции и в такт с часовника на имагинерният успех. И когато този часовник си припомни чисто биологичната си същност…вече е много късно. Може би.

Всякакви оправдание се носят в ефира за това, защо не се правят деца. Оправдания, които звучат много цинично и егоистично, но всеки има право на лично мнение все пак. Особено ще се касае за създаване и отглеждане на поколение. И именно поради това констатирам следното : голяма част от познатите и приятелите ми, които останаха в София или заминаха за чужбина в преследване на белият заек на Кариерата, се радват на самотата вкъщи и на парите си. За сметка на тези, които предпочетоха да делят следобедната дрямка с любим човек и мъничко любимо човече нейде другаде. Някъде, където зеленина не е дума от резултатите от търсенето по изображения в Google. Някъде, където има и работа, има и време за себе си, има и време за детето. Някъде, където има пълноценен живот. Не, че и в София например не е възможно, но не е за всеки. Но не и за това ми е мисълта. Преследването на личен успех за сметка на създаването и отглеждането на интелигентно и можещо поколение има и един грозен мутирал брат – ниско-интелигентни хора, безоперативно лишени от амбиция за самоусъвършенстване и неспособни на клетъчно ниво да създават можещо и знаещо поколение. Но пък създаващи каквото и да е поколение. О да, създаващи, та пушек се вдига. И на едно родено дете в семейство на мъж и жена, имащи над средната обща култура, като се раждат четири такива, които ще пишат “незнам” и “6те видим”, и ще боготворят секс-животното от торентите баче Кико …какъв ще е крайният резултат? Е, не е трудно да си го представите все пак. Грозно..

Дали всъщност това не е един лош сценарий, плод на ферментиралата бира, удобно разположила се в баварската, ръчно рисувана порцеланова халба до мен? Дали Карбовски не е бил при българско малцинство в друга държава за предаването си? Дали “Размяна на съпруги” всъщност не е един успешен експеримент на продуцентите на воайорската полюция на гражданина “Big Brother”? Дали наистина нашите деца ще израснат в една среда, много странно копираща качеството на първите пиратски видеокасети в началото на 90-те – лоша картина, лош звук, за малко пари?

Ако питате мен – от нас си зависи. За разлика от умните хора, които се мъчат цял живот за да достигнат нещо, глупавите нищо не правят за да не им се случи.

Знаете ли, много се чудех как да започна и как да завърша настоящата публикация. Защото може и да греша тотално, а може и да съм прав.

Затова, ще започна с един цитат…

“..чух едно момче да се оплаква, че не го били приели в механотехникума и сега трябвало да учи в Английската…”

Марияна от Hotbullshot , в коментар под статуса ми в бука.

и ще завърша с един (почти) измислен монолог:

“

     Знаеш ли, навремето да влезеш в техникум беше равносилно да учиш в италианският лицей сега. Защо ли? Ами защото излизаш с професия – ако ти се е учило, ще знаеш какво да работиш и винаги ще си намериш работа, ако ти се работи. Стават работяга, ама как да станеш началник, като не си ринал кал? Да знаеш, че винаги ще има повече вождове от колкото индианци, ама то така не става тази работа. Не можеш в един ТЕЦ да набуташ само директори нали? Трябва някой да проверява котела все пак. Не може само капитани по корабите да има – някой трябва да наглежда мотора. Не може само мениджъри по телевизиите – някой трябва да им оправя образа все пак. Един добър ресторант е почти 50 на 50 добра кухня и добро обслужване, ама си трябва готвач преди всичко.               

     Та…после дойде ерата на икономистите и университетите почнаха да снасят трудносмятащи, но лесно правещи стопански анализи тъпигьосчета. Чертаха едни невероятни планове с молив по екраните на компютрите и се маеха на зелени въображаеми реки от пари. Ама кой да ги изкара тези пари – никой не пита.

      После дойде време да си оправят бакиите и се наложи да има юристи, нищо, че имаме три пъти повече юридически факултети от Франция. Не се хили, това ми го каза една българка, която работи в централата на France Press докато летях за Париж, знам ги аз тези работи. И сега куцо и сакато става юрист, защото е модерно. Нищо, че има адвокати, които пускат жалби по досъдебни производства по реда на ГПК, нищо…

     Последно време обаче е модерно да се учат “мениджърски” специалности – “Управление”, “Контрол”, “Мениджмънт” и прочие. Все лицеи за вождове! Не ме разбирай погрешно – винаги ще има нужда от вождове, все някой трябва да кара влака. Още по римско са го сметнали, като са правили Колизеума – 98 процента правостоящи, 2 процента седнали. Прави са били. Ама понеже е срамна работа у България да си бачкатор, ние все седнали се тикаме да бъдем. Детето за шеф ще го изучим, молим ти се. Ще може да шпреха езика на Шекспир, да цитира Волтер както той го е написал и да пее Лили Марлен в оригинал. И като го питат какво да прави на момента, на какъв език ще го каже като не знае? Нали го знаеш вица за онези чужденци, `дето се опитали да се оправят с катаджиите на пет езика? Е…. Не че са лошо нещо езиците, ама виж сега – не пречи да си инж точка и да знаеш езици нали? Даже е много полезно. Всеки се юрка да учи езици, международни отношения, европейстика, човешки ресурси, а никой не иска да се учи как всъщност се работи. Много акъл, много нещо.

      И какво става сега? Имаме повече езикови гимназии отколкото бакалииници. Имаме по два университета на областен град. Колко от тях ще произвеждат обаче хора с професии и колко от тях ще пускат хората да си търсят връзки, че да почнат като офис-мениджъри ( по старому “секретарка” )? В племето на Винету, всеки се пробва да стане добър ловец, и избират само можещият за вожд, а у нас какво – всеки може да се пробва за вожд, пък когото изберат за ловец.

     Сега ще видиш, че ще си влязат в нормалното русло нещата – хората нямат хляб и ще пренебрегнат болните амбиции на комплексираните си родители и ще потърсят признание в работата си, като си намерят истинска такава. И ще видиш как бившите техникуми ще станат пак актуални, как “занаятчийските” специалности по университетите ще станат интересни, и как хората ще почнат да учат за това, което могат. И ще спрем да внасяме виетнамци да ни боядисват корабите по реката, защото сега само мениджъри кандидатстват за това място….

    Не, не мечтая. Просто местата в борда на директорите свършиха май…

“

“В Ада българите нямат пазачи по казаните…”

Нали я знаете тази приказка? В Ада обичали нас, българите, защото не сме им влияели на щатната бройка пазачи. Колкото и да ми се иска това да не е така, любимо занимание на мнозина люде от двете страни на Хемус Планина се оказва да киснат с влажен поглед в чинията на другарчетата. Вирусът ChujdaPanizaKiriz.exe е неуловим за доста антивирусни програми и след инсталацията му се активират разни спам -приложения като antiDSpropaganda.exe, OnepravdanAlways.exe и plebsRiOt.exe, и прочие и прочие подобни вкиснати застройки за пилешката супа за душата българска.

Добре де, не ни ли писна, се пита в задачата?

Лошото е, че плебса почна да се оглежда много в паниците на богатите и да ги обвързва с едни ДС-та, с едни конспирации, да ги вкарва в едни такива филми, че самите те да не могат да се познаят. Последният такъв случай е статия за така нареченият “Италиански лицей” в Горна Баня – не било редно така. Все деца на милионери и началници учели там, синовете и дъщерите на пастирите не ги приемали. Ами ако те такива чеда учеха там, то нямаше да е това училище между впрочем, ама кой ли да си зададе този въпрос? Да, както в дискусията във facebook бе отбелязано от Фил – училището е общинско и не би следвало да е така, но в много страни самата държава създава и поддържа елитарни образователни единици, където да се “коват ръководните кадри на държавата”. На който не му харесва класовото разделение в съвремието, има пълното право да иде в Магадаскар и да си направи там FarmVille патладжанена нивичка. Хич няма да го бърка някакъв си лицей, в някакви си Горни Бани.

Не му ли писна на плебса да наднича злорадо иззад рамената на полуграмотни журналисти в прашасалите папки с печат “Комитет за Държавна Сигурност” ( нищо, че почти няма журналист, който да е чувал за това “Комитет за” отпред ) и да коментира? Имам чувството, че хорицата истеризираха и май им се иска и те да са били някакви там. Аз също имам досие там, тъй като в яслата и детската нееднократно съм афиширал острието на капитализма, скрито под потурките ми, на наборките с корделите. Ама не са ме интересували другите. Има достатъчно неща, свързани с моят си живот, с животът на моите роднини и приятели, с моята работа, върху които да се вълнувам и с които да съм ангажиран, че да си обременявам погрешно позиционираният бъбрек между раменете с подобни нещица, касаещи даже хора, които не познавам.

Ама нищо хубаво не гледаме да знаете…

Това пък ми е другото чудно – няма така някой да се позарадва за нечии успех, да се изкефи искрено за постижението на някого, да се усмихне за нещо направено от друг. Само членове на АПК “Критуването му е майката” село Долно Нанагорнище щъкат из родината, заедно с PR-ите от “Завист ВсеБалканска” село Ляв Баир. Не е като да запретнеш ръкавите на потника и да си измиеш клеясалите чинии у вас на мивката, ама ще коментираш от къде мафиотът – бизнесмен Хикс Игреков има кухня Versace.

Така де, знам, че нищо ново не казвам, ама то взе да писва навсякъде завист и злоба, все писатели на “Война и Война” ( то Толстой се е объркал да знаете ) и доброволчески отряди за БутачитЕвКазаняБългарски….

“Само две, други няма….”

Няма спор – каквото и да се случи у нас на телевизионният тезгях, всички ще говорят само за две телевизии. Само две, при положение, че някак си не са толкова. Понеже от много време ми е втръснало от изопачени новини по Двете Големи, от безумно глупава и беззъба журналистика, и разбира се – никакви интересни предавания вечер, сега ще си изхабя мастилото за да напиша какво? Нещо, което май всички говорим, но и всички подминаваме.

Защо само две?

Прави болезнено впечатление, че навсякъде в коментарите за телевизиите се набляга на Двете Големи – за техни новини, за техни предавания ( по модерно “шоута” ), за техни филми, за техни продукции в реално време ( е, “риалититата” как…), за техните големи водещи и прочие, и прочие…Хем се коментира от “реномирани специалисти”, че трябва “плурализъм” на телевизионният фронт, хем всички са отсвирили всичко освен втора и трета програма и се захласват по дебилоподобните Иван и Андрей и тотално сбъркалият се Милен Цветков. Само примери. Навсякъде коментарите се въртят около един придобил митичен профил човек – Красимир Гергов, който бил завладял – видите ли, цялата телевизия у нас. Е, ако го е направил – браво на него, но аз не го виждам да води предавания, не го виждам да коментира новините, не го виждам да продуцира филми. За мен той е някой там някъде, но не го свързвам с телевизията, която гледам. И затова не мога да разбера как хората искат нещо ( разнообразие при телевизиите ), но не могат да натиснат копче, различно от 2 или 3 ( по подразбиране на доставчиците )? Наистина ли мислят, че има само две телевизии, както едно време – Канал 1 и Ефир 2, другото е краден от доставчика XXL между 0100 и 0600? Дали си мислят, че има само две телевизии или до толкова им стига светът?

Навици или какво?

Любопитно ми е поради каква причина тези две телевизии завземат основният дял от този пазар? Защо повечето хора гледат и коментират като обучени зомбита само тях? По навик или какво? Наистина, има много, които са с програмна схема на ниво предучилищна, водещи без каквото и да е ниво, и филми от ерата на “Господи, в какво се забърках?!” ( сещате се, нали? ), но има и такива, които държат достатъчно добро ниво и се развиват постоянно – и от към новини, и от към предавания, и от към филми и реални формати. Лично за мен продуктът, който предлагат и bTV и Nova, не отговаря по какъвто и да е критерии на амбициите им. Ето преди дни посъветвах един приятел да обърне на новините на pro.bg например, или Европа, вместо по навик на втора, и той после ми пише – “Я, то освен криминалните и политическите новини, имало и друго у нас…”. За филмите няма да коментирам, тъй като в началото на 2010, bTV излъчва “за първи път у нас” Transporter 1…нямам думи. Те не са ли чували, че има HBO или Cinemax, например? Къде са тръгнали с филми от първата световна да пробиват…Публицистиката и на двете телевизии куца, като доживял старини, ветеран от балканската война. Темите им се изчерпват преди да ги преброим до три, а качеството на материалите пък даже не мога да намеря думи да го опиша. Върхът на тяхната журналистика е да отидат на погребението на загинала от катастрофа и да питат роднините “Е нали държавата е виновна?”…Извън това се въртят едни и същи предавания, от едни и същи продуцентски къщи, с едни и същи лица, и вече съм убеден, че те си правят тези предавания за тях самите, зрителите сме някъде извън света им. И двете телевизии се ожениха групово за чалгата и навсякъде експертно мнение дават профанизирани перхидролки, които трудно пишат и казват със затруднение думи с повече от 7-8 букви. За тях има само цици и пишки, с извинение, кое налага да го сервират в национален ефир?

Общо взето…

Тези дни прочетох един коментар, в Капитал ако се не лъжа, в който човекът пише “От както спрях bTV и Nova се успокоих и ми е много по-добре.” Това дали някой го чете? А дали някой въобще го интересува? Защото, каквото и да си говорим, каквото и да мислим, каквито и виждания да имаме, скоро ще започне n-тия епизод на предаването на социалният български воайор, и цялата страна ще получава оргазми, ще реве и ще се смее вместо тях и на тях, защото нямат желание да се променят животът и на йота от това, което е – дълбоко сиво. Общо взето имаше една икономическа мисъл, която гласеше нещо подобно, че каквото и търсенето, такова и предлагането. Е, ако е така, да са ви честити Иван и Андрей тогава…

"Седя и мисля, и по едно време видиш ли паднах – изтръпнаха ми нозете….” 

Сидях си аз пред Тошинката ( от Тошко де, да не се маете – ТоШиБа, капиче? ) и се чудя – “Какъв път да хвана с моят виден блог никакъв?”. Неграмотейковци всякакви с блогчета има, ама аз нещо не ми се чини да съм такъв. Я да взема да си направя политическо блогче. Ще стана политически блогър, или по народному “политгър”.

Решил съм такова, да атакувам политгърчестата сфера, защото малко има такива. Малко, малко, колко да са малко – доста хорица се изживяват като такива, ама аз не съм точно такъв. Всеки пише за семейства, дава акъл наляво, нагоре и навсякъде, как къде и какво да се прави. Всеки се явява общкрит ( обществен критик, не се прайте че не вдявате сега ) и съди я общини, я мойте любими такова, телекомуникационни дружества, я съвестните шофери, дето се катерят по параваните, тоест тротоарите. Ама така политкоментаторите са нещо мънинки на фона на общото блогосферище.

Мислех си аз – то у нас никак даже не е трудно да си политиканстваш. Я ги виж – повечето люде, дето пишат за това, нивга не са видили политик на живо, камо ли да са участвавували из политиката. И аз съм тъй, въпреки, че веднъж видях плакат с авто-такова…подпис, на Генерала, и то се брои като на живо нали? Повечето политиканствуващи не са имали и минимален досег с вземането на отговорни решения, та туй то политиката де, ама на слова ги вземат, че и превземат даже. Не, последното беше тъпо, повтарят май…Та азе съм вземал многоотговорни решения да знайте – един път реших най-накрая да си поискам ресто в кварталният женоебник, ама те ме набиха. Имам воля обаче такова. Гледам мнозина люде роптаят срещу корупцията из политиката, рисуват едни такива апокалиптични ( въх ква дума – из речника на сложните думи из българският език я намерих картинки, ама те щото не са им предлагали сигур, затова. Мене редовно ме подкупват – я с шамаро, я с метличка, я с нежен поглед на бакалийката. Я съм корумируем, аха. Ама те такива са железни – отказват и без да са им предложили, затуй толкоз лесно плюят. Само се чудя как си бършат телевизорчетата от толкова слюноотделяне, ама…не бе Пешка, мониторчетата бе…Те значи нищят на нишковидни нишки раздумките между хората, ама те къде ли са се заседявали с тях се чудя…Аз видиш ли, всяка вечер си комуникирувам с разни Янета, Бойковци, Воленовци и прочие. Само да мина лимиту на кайсиевата и съм в жицата с тях. Не моат ми вземат думата да знаиш. Тез лепетии къде са тръгнали да ми бистрят думите на опозиционерите из парламенту, те самите те не могат си ги избистрят сигур такова. Много са ми любопитни сега като вземат да съдят бюджетите, образованието и милицията. Те милите бюджет имат колкот мама им даде, образоват се колкото да изкарат европейстиката и да работят из тъмна азиятска зарзаватчийница, и храчат по родните милиционери, без даже да се замислят какво ще чинат те зимъска като ги юрнат да ловят крадците. Ама съдят там нещо си, слова да видиш, леят се като огнени стрели над слънчасала тръстика! И лумтят ли там огньовете на общественизма, на политиканизма, на активността видиш ли…

Ама като се замисля аз такова, политгърче няма май да ставам. То сложно видиш ли. Не е като за мен. Аз сакам вместо да приказвам много, да взема някоя работа да свърша. Кат не ми изнася корупцията няма да давам я! Кат не ми харесват как политиканстуват политиканствуващите – няма да си дам двете кебапчета с руйно пелинче за тях, а за други люде. Като ми се чини да променям общественият строй такова, ще взема да се науча първо аз да турям каруцата правилно, аз да си туря ред из мойто домакинство ( да взема да покажа кой е мъжо у къщи и да изляза изпод масата, че Бероето ще се маризят с Нафтата, кви са тез сапуни по кабела, ольоскаха ми мокетчето ! ), па после да оправям такова държавата видиш ли. Толкоз неща се случват по село, какви казуси има по мегдана да решаваме с маалата, има работа да се върши. Я не моа така лесно да словоблудствам, не бива да харчим думите нахалос я…

И да постскриптна малко – да не ми се разсърдят тез люде, дет са сериозни и отговорни, и творят видиш ли не само на слова, а и по телевизор се пъчат, по вестници думи редят, въобще будят активно и качествено такова. Те са малко, знаят се, правилно правят, а и надали ми улизат у блогчето, ама аз да си им кажа такова.