Es war einmal – Имало едно време българи в чужбина
September 27, 2008
by Петър Ванев
720 views
9 comments
“Дали българин навън значи изолиран и самотен?”
Публикацията ми изпрати близка моя приятелка, която живее и учи в Германия. Много пъти е ставало дума за самоизолацията на българите навън и една вечер тя се съгласи да напише нещо по въпроса. Сподели ми, че е много хейтърско, но аз мисля, че е много тъжно. А вие?
Es war einmal…..така започват приказките в Германия…имало едно време…приказките с хубав край, в които накрая всички заживяват щастливо…да,ама не всички приказки са такива…
Имало едно време едни 19 годишни деца, следващи мечтите си…в германия…били весели, пълни с живот и енергия…и с онези чисти детски добродетели, помагали си…събирали се…станали почти като семейство…прекарвали Коледите заедно…биели се с яица на Великден…били почти неразделни…
Es war einmal…в какво ни превърна тази държава? Зашо не мога да издържа и едно събиране, на което сме всички? какво се случи с онези деца? Колко и кога пораснахме? Кое ни промени? Дори и преспективата цяла нощ да гледам сериали ми е по-приятна от мисълта, че ще прекарам няколко часа с вас….а ви обичах като семейство…мразя купоните, на които се гледаме като напознати, и се разделяме на няколко групички в различни краища на стаята….мразя да ви гледам измъчените, негативни физионимии….всички постигнахме, това за което доидохме, нали?! Тогава защо е цялата тази злоба, и завист, и непоносимост….защо подаряваме различни подаръци??? Зашо нямаме какво да си кажем? Пораснахме ли изобщо? Или загубихме всичко човешко, с което дойдохме?
Защо не ми липсвате? Дори за секунда…..защо станахте последните хора, на който бих се обадила ако имам нужда от нещо? Зашо вече не се питаме как ни е минал деня?…и не обядваме заедно,,,ей, какво стана с нас? Липсват ми онези вечери обаче, и детския ни смях…
Съжалявам…понякога, всъшност сигурно е по-лесно, просто когато ви няма не го отчитам като липса, но съжалявам, че се загубихме, като личности….и че на никой вече не му пука за дипломната работа на другия, или за държавния изпит, или за практиката. Съжалявам, че се чувствам по-добре с компа си от колкото с вас….нали казват, че човек най-много трябва да се пази от българите в чужбина….смятам, че доста добре се справяме да се пазим един от друг…просто защото вече нямаме нищо общо…всички сме виновни, позволихме го, или явно нашата приказка е друга…в края всички заживяваме разделени…по своему щастливи…и променени….
