Да си женен…

“Най-сладката целувка” Петър Ванев – Pierrot 2008

Всеки има нощи, когато сънува кошмари и се буди рязко с леко подмокрен поглед и вижда една жена до себе си. Тази жена ще бъде там и когато усетиш полюцията, когато се събудиш с усмивка или просто се ставаш за работа. Целуни я…

Свикнал си простотиите ти да не се помнят много-много и не си даваш много зор да коригираш това. Е, на следващата Коледа ще има някой, който да се избъзика с теб. Някой който ще е с теб и следващата Коледа и помни „какво направи миналото лято“…

Хубавото на секса за една нощ е, че е набързо, за един път, без да искаш много-много, с презерватив ( държиш мноооого ) и на тъмно. Отвикни, защото другата седмица пак ще ти се прииска и ще трябва да се обърнеш към същия човек. Без презерватив и ще трябва да се доказваш.

Това, че ти слушаш Ронан Хардиман и Кланад, а тя Преслава и Ивана, не преви теб уникален и велик, а нея – не. Уважавай това, което уважава тя, защото когато Хардиман умре, тя ще е до теб.

Ти си имаш твое мнение, твой светоглед и смяташ, че това е Оста на света. Компромисът не е лоша дума, диалогът е хубаво упражнение, а навеждането на главата понякога не е символ на слабост.

Ти си Баща и умираш да покажеш колко много знаеш за Живота, Отношенията и Всичко Останало. Не пич. Ти си родител и разклати млякото по-добре. Когато дъщеря ти или сина ти дойде при теб събота следобед, когато гледаш мач от „Анфийлд“ с потна бира в ръка, зададе въпрос за нещо, което го интересува и ти…спреш звука и се обърнеш да отговориш, тогава си Баща. Сега изхвърли памперса ако обичаш, че мирише.

Усещаш, че „Rehab” на Риана ти влиза по-надълбоко от нормалното? Това няма нищо общо с темата, но и на мен ми влияе адски силно. А и проверявам дали следиш какво пиша ….

Настроението ти сутрин е според агрегатното ти състояние – трезвен, пил, недоспил или недоспал, недоебал, преучил или преГледал аниме снощи. И всичко се върти около това. Точно нищо не се върти около това. В 0630 като чуеш лекият напевен глас на дъщеря си, която си играе с чорапа или доловиш уханието на кафето, което ти се поднася с целувка, осъзнаваш, че Светът е Онова Нещо, което вече не се върни точно около Онова в горния абзац….

Усещаш, че мисълта ти тече на такива честоти, че няма как да бъде споделена? Усещаш, че чувствата ти са нещо объркани и не знаеш къде се намираш? Попитай! Бонус на това да си женен е, че винаги имаш Психолог/Приятел/Критик/Душеприказчик насреща си….

Смяташ, че като танцуваш невероятно и можеш да свалиш онази с дългата руса коса на бара си Царят на Вечертта. Тази вечер. А утре? Пак ли ще си Цар докато чистиш с мопата или на следващата сутрин, когато изхвърляш боклука? Не си сам копеле…Вече не…

Брак по любов или любов без брак

“Едно голямо семейство. Какъв е проблема?”

Пак започнаха диспутите по промените в Семейният кодекс – узакониха съвместното съжителство. Аз вече един път коментирах семейството и значението му, сега ще коментирам липсата на такова, и ефекта върху част от нас.
Кой го е еня за липсата на бракове?
Не съм напълно сигурен, че има такава липса – хората се женят даже повече от нормалното, просто правят впечатление самотните самци и стари моми. Детският бум от няколко години гърми все по-силно и с това закриване на детски градини и училища, след няколко години ще се видим в приключение. В предишната ми статия коментирах законодателното безумие да се регулира нещо, което се стреми да избяга от регулацията. Защо? С каква цел? Не е ясно. Как се насърчават двама да сключат брак? Дребни – на фона на цените в България, финансови стимулации? Забавяне от НОИ на плащанията на майчинството и смешни детски добавки? Доста идеи могат да се дадат, но много от тях ще бъдат дискриманационни към тези, които са решили да не се женят – избор, който могат да направят. Но да ги изкарат на равна юридическа нога, или поне близка – защо? Какви са юридическите плюсове от брака? Само минуси май има. Социалните? Лична удоволетвореност. Не се сещам за друго. Кой го е еня за липсата на сключен граждански брак?
Протестите
Хора протестират. Защо? С каква цел? “Да се защити силата на българското семейство” – как? Ние, българите, сме доказано беззъби при протести. За да е качествен един такъв, трябва да има ясна цел – оборването на приет закон в случая, с конкретно посочени плюсове и минуси, плюс задължителните атрибути за протест – обосновани аргументи против и контрамерки. А аз нищо такова не чух. Отново.
Целите на семейството
Както съм споменал, а и Делян го направи тук, семейството е нещо доста относително като продукт на любовта, социалните нужди и чисто педагогически подходи. Плюсове носи само за разводите на изрусените патки с големите звезди в Холивуд. “На семейни начала” значи да се добива формата на нещо, ама да не е точно това нещо. Разбирам, че го има като факт, разбирам, че е на “мода” и се прилага масово, но не бива ли на базата на доказаните плюсове за социума, за личността и изграждането на една сигурност и предсказуемост да се търси вариант да се стимулира това, отколкото да се “вдигат ръце” и признава едно положение, което е равносилно на гаджета в девети клас, голямото междучасие? Имат дете – ок, юридическо обвързване с възпитанието му и издръжката му до нормалните години. Имат имот – да се гарантира доказване на доходите за закупуване и самоучастието в изплащането му, и гражданско-правният механизъм за защита на едно такова вложение ще бъдат използвани. Какво друго? Какво друго може да гарантира закона? Развива ли се стимулирането на разпада или се разпада стимула за развитие?
Не ме разбирайте погрешно – не съм против “съвместното съжителство”. Но не разбирам защо следва да се облича в законова форма, нещо, което социологията, психологията и педагогиката не сочат като градивен елемент на обществото?

Аз точка

Me.
Има момент, в който пишейки в първи род, единствено число не си най – важният в изречението.

Имаше дни, когато слушах Spice Girls, а сега се унасям в мисли на Nightwish.

Имаше дни, когато се сърдех за щяло и нещяло на другарите, и се правех на разглезена госпожица.

Имаше дни, когато спокойно ставах в 1200 и пиех бира от 1400 на кафето пред нас, докато лениво хвърлях зара на таблата и чаках някой дюшеш.

Бяха. От днес животът ми има смисъл. От днес аз съм горд. От днес моето време принадлежи на едно малко съкровище. От днес моите знания става и нейни. От днес стават от прост пияч на бира начинаещ родител.

Днес се роди Виктория Ванева, моята дъщеря. От днес аз съм родител. От днес аз имам да гледам напред…

И не е за мен само. Не е и за мен и жена ми. А и за нея….

Аз съм…точка. Ние сме.