Из думите на един мим

"Седя и мисля, и по едно време видиш ли паднах – изтръпнаха ми нозете….” 

Сидях си аз пред Тошинката ( от Тошко де, да не се маете – ТоШиБа, капиче? ) и се чудя – “Какъв път да хвана с моят виден блог никакъв?”. Неграмотейковци всякакви с блогчета има, ама аз нещо не ми се чини да съм такъв. Я да взема да си направя политическо блогче. Ще стана политически блогър, или по народному “политгър”.

Решил съм такова, да атакувам политгърчестата сфера, защото малко има такива. Малко, малко, колко да са малко – доста хорица се изживяват като такива, ама аз не съм точно такъв. Всеки пише за семейства, дава акъл наляво, нагоре и навсякъде, как къде и какво да се прави. Всеки се явява общкрит ( обществен критик, не се прайте че не вдявате сега ) и съди я общини, я мойте любими такова, телекомуникационни дружества, я съвестните шофери, дето се катерят по параваните, тоест тротоарите. Ама така политкоментаторите са нещо мънинки на фона на общото блогосферище.

Мислех си аз – то у нас никак даже не е трудно да си политиканстваш. Я ги виж – повечето люде, дето пишат за това, нивга не са видили политик на живо, камо ли да са участвавували из политиката. И аз съм тъй, въпреки, че веднъж видях плакат с авто-такова…подпис, на Генерала, и то се брои като на живо нали? Повечето политиканствуващи не са имали и минимален досег с вземането на отговорни решения, та туй то политиката де, ама на слова ги вземат, че и превземат даже. Не, последното беше тъпо, повтарят май…Та азе съм вземал многоотговорни решения да знайте – един път реших най-накрая да си поискам ресто в кварталният женоебник, ама те ме набиха. Имам воля обаче такова. Гледам мнозина люде роптаят срещу корупцията из политиката, рисуват едни такива апокалиптични ( въх ква дума – из речника на сложните думи из българският език я намерих картинки, ама те щото не са им предлагали сигур, затова. Мене редовно ме подкупват – я с шамаро, я с метличка, я с нежен поглед на бакалийката. Я съм корумируем, аха. Ама те такива са железни – отказват и без да са им предложили, затуй толкоз лесно плюят. Само се чудя как си бършат телевизорчетата от толкова слюноотделяне, ама…не бе Пешка, мониторчетата бе…Те значи нищят на нишковидни нишки раздумките между хората, ама те къде ли са се заседявали с тях се чудя…Аз видиш ли, всяка вечер си комуникирувам с разни Янета, Бойковци, Воленовци и прочие. Само да мина лимиту на кайсиевата и съм в жицата с тях. Не моат ми вземат думата да знаиш. Тез лепетии къде са тръгнали да ми бистрят думите на опозиционерите из парламенту, те самите те не могат си ги избистрят сигур такова. Много са ми любопитни сега като вземат да съдят бюджетите, образованието и милицията. Те милите бюджет имат колкот мама им даде, образоват се колкото да изкарат европейстиката и да работят из тъмна азиятска зарзаватчийница, и храчат по родните милиционери, без даже да се замислят какво ще чинат те зимъска като ги юрнат да ловят крадците. Ама съдят там нещо си, слова да видиш, леят се като огнени стрели над слънчасала тръстика! И лумтят ли там огньовете на общественизма, на политиканизма, на активността видиш ли…

Ама като се замисля аз такова, политгърче няма май да ставам. То сложно видиш ли. Не е като за мен. Аз сакам вместо да приказвам много, да взема някоя работа да свърша. Кат не ми изнася корупцията няма да давам я! Кат не ми харесват как политиканстуват политиканствуващите – няма да си дам двете кебапчета с руйно пелинче за тях, а за други люде. Като ми се чини да променям общественият строй такова, ще взема да се науча първо аз да турям каруцата правилно, аз да си туря ред из мойто домакинство ( да взема да покажа кой е мъжо у къщи и да изляза изпод масата, че Бероето ще се маризят с Нафтата, кви са тез сапуни по кабела, ольоскаха ми мокетчето ! ), па после да оправям такова държавата видиш ли. Толкоз неща се случват по село, какви казуси има по мегдана да решаваме с маалата, има работа да се върши. Я не моа така лесно да словоблудствам, не бива да харчим думите нахалос я…

И да постскриптна малко – да не ми се разсърдят тез люде, дет са сериозни и отговорни, и творят видиш ли не само на слова, а и по телевизор се пъчат, по вестници думи редят, въобще будят активно и качествено такова. Те са малко, знаят се, правилно правят, а и надали ми улизат у блогчето, ама аз да си им кажа такова.

Еволюция. Нали така се казваше, когато един биологичен вид се променя вследствие заобикалящата го среда през годините/вековете? Когато опитът учи и биологичната единица се нагажда за да оцелее. Когато попива заобикалящият свят и го анализира по свой почин. Е, в следващите редове ще има доста по-съкратен отрязък от време – няма да са векове, а години. Няколко години. 20 години да бъда точен. Какво ме вълнува в тези някакви си двадесет години?

Избирам си три неща и питам четирима интелигентни и трезво мислещи люде, които са родени през почти еднакъв интервал през тези 20 години ( единият и малко отгоре  ). Идеята ми е, чрез техните думи да видим как са изминали тези години, как тези толкова…различни неща са оказали влияние. Три неща, които имат различна стойност през различни години за различни хора. Избирам следните три фактора, които според мен са валидни за българската еволюция през тези 20 години – Държавна Сигурност, книгите и Интернет. Защо тях? Комунистическата тайна полиция съществува след 1989г. само в мислите и словата на редица журналисти и блогъри, които не знаят коя година сме, обичат конспирациите, а и винаги е хубаво да има някой голям, таен и лош, с който да плашиш публиката. Натякването постоянно на ДС като фактор през 2009 година говори на мен единствено за това, колко им се иска на някои хора това да е вярно и тя да съществува за да оправдае материалите им. За 60-годишните, ДС е присъствала в огромен период от животът им, но за четиримата по-долу? Книгите са…като онзи елексир на силата от приказките, който се оказва чиста вода, но влияе много силно. От тях всеки може да гребе с пълни шепи знание, идеи, поведение, тъга, радост…Книгите са извор, пиенето от който няма силата да отнема нещо, а само дарява. Дава това, което четящият търси. През годините книгите у нас изживяха една тежка клинична смърт, от която ми се струва, че излизат вече. Но как го виждат другите? Интернет. От осанна до разпни го. Синоним на свободата и на заробването. Свързван с неспирният технологичен бум и стремеж за развитие, и със почти всички съвременни злини. Само венерически болести май не се предават по него, ама и това не е сигурно. Интернет се появи у нас, тъкмо когато една ера си отиде. Как го виждат нашите четирима герои това? Смятам, че донякъде тези три неща синтезират промените, засегнали ни през последните години – неувяхващите кълнове на злобата и конспирацията ( ДС ), вечния поток на знанието ( книгите ) и плаца, на който ще марширува бъдещето ( Интернет ). Дано съм малко прав.

Тихомир Димитров, писател ( разказвач на истории )  и блогър, http://asktisho.wordpress.com/

ДС: Комунизмът свърши, когато бях четвърти клас. При все това Държавна сигурност не ми се отрази по никакъв начин. Нито преди, нито след промените. Семейството ми също не пострада. Нямахме връзки с властта, баща ми дори не беше член на комуниситческата партия, но това не му пречеше да работи като началник в завод и да разказва вицове за Тодор Живков пред комшията, за който със сигурност се знаеше, че е от лошите доносници. Не ни изпратиха в концлагер, напротив – изпратиха родителите ми на работа в чужбина срещу прилична заплата в долари и след честно спечелен конкурс. Така изкарах детството си в Африка и пропуснах част от "зрелия социализъм". Плюс голяма част от параноята, свързана с тайните му служби. Предстоеше ми да се запозная с тях на много по-късен етап, при това – лично, когато се влюбих в дъщерята на един от бившите началници в едно от известните бивши управления. Срещнах високо интелигентен човек, за когото до ден днешен съвестта не ми позволява да кажа нищо лошо, макар "опасността" да му стана зет отдавна вече да е в миналото. Човекът не беше от най-приказливите и това, мисля, е разбираемо.

Така че не успях да науча нищо за службите от източника, пък и нямах особено желание. Избягвах деликатно темата по начина, по който хората в дома на обесения избягват да говорят за разни въжета. Пък и задълбаването в недостатъците от миналото ми се струват, меко казано, непродуктивни. Вместо да се чуди как да запази безплатното здравеопазване и качественото образование от онова време, почти всеки журналист, политик, че и блогър халюцинира агенти на ДС. Едва ли съществува държава без служби за сигурност и едва ли има тълпа, която да не се депресира от липсата на "хляб и зрелища". Всеки обаче има право на избор и докато аз избирам все още да бъда част от точно тази държава, то категорично отказвам да бъда част от нейната тълпа. И темата за ДС продължава да ми бъде силно безинтересна…
Което не може да се каже за книгите. Винаги съм обичал да чета книги, а отскоро дори взех да ги пиша. Горд автор съм на два издадени романа, в момента пиша трети, а на визитката ми най-лицемерно се мъдри думичката "писател". Което мисля да сменя с "разказвач на истории", защото това, дефакто, е истината. Обожавам да разказвам истории, а хората обожават някой да им разказва истории. С тази мисия съм се нагърбил аз, лично. Плюс още няколко милиона българи. Различаваме се единствено по технологичния процес на самото "разказване". Добрите истории трябва да се споделят с максимално количество хора. Ако тръгна да пия ракия с всичките си читатали, обаче, ще стана алкохолик. Затова издавам книги и ги публикувам в интернет.
Вярвам в бъдещето на книгите, вярвам и в бъдещето на интернет. При мен двете вървят ръка за ръка. Интернет е чудесен начин историята ми да стигне до повече хора. Никога досега връзката читател-писател не е била толкова пряка, бърза и най-важното: интерактивна. Затваряш последната страничка на томчето и веднага можеш да изпратиш имейл до автора, за да го напсуваш, че ти е изгубил времето, да му кажеш "браво" или да му посочиш някой съществен недостатък в сюжета. Всичко това е просто страхотно!
Някои хора упорито продължават да твърдят, че заради Интернет книгите ще престанат да съществуват. Същото се говореше при появата на радиото и телевизията. А когато компютрите станаха масово достъпни, хартията в офисите уж трябваше да изчезне. Да, ама се умножи, защото взехме да разпечатваме всеки по-важен имейл…
Така че аз вярвам в бъдещето на книгата. Тя отдавна е престанала да служи като носител на текст. Дори една дискета върши повече работа в това отношение. Книгата е вещ с емоционална, колекционерска, бутикова и антикварна стойност. Освен това носи някои удобства. Няма да ме разбере само този, който не си е изтървал лаптопа върху пода на банята след продължително заседяване на тоалетната чиния, което обикновено завършва със силно схванати колене и сериозни нарушения във вестибуларния апарат…

Росен Босев, журналист, вестник “Капитал”:

1) Честно да кажа, допреди няколко години, темата за ДС ми беше изключително досадна – имах чувството, че става дума за неща, които отдавна са минали и просто е тема, която идва на дневен ред, когато няма какво друго да се каже. В последствие обаче, през работата ми разбрах, колко много съм бъркал. ДС играе своята роля на прехода – това не може да се отрече. Не, не мисля, че службите са давали кой знае какви знания и умения на служители и сътрудниците си. Чел съм много документи на ДС и смело да кажа, че глупостите преобладават (естествено, тези глупости са обърквали човешки съдби). Това което вкарва ДС в прехода е мрежите, които тя създава – приятелски кръгове, познанства. В последствие тези познанства, развивани в условията на конспирация продължават да съществуват. Наши момчета се издигат, попадат на правилното място в правилното време. Всички щяхме отдавна да сме забравили ДС, ако преходът се беше състоял – пълната прозрачност беше единственият начин, темата да се изчерпа и всички съмнения и подозрения да изчезнат. Всеки трябваше да има достъп и сам да прави преценка дали агентът Х наистина е правил лошо на хората или е симулирал работа. Защото агентурната принадлежност не те прави автоматично лош човек. И обратното. И уви, никога няма да разберем истината. Унищожените досиета са много, а осветяването закъсня достатъчно много, за да има някакъв смисъл от него. Лично на мен, ДС ми помогна да разбера времена, които познавам бегло.

2)За книгите
Интернет не уби книгите, както си мислех, нито пък ги замести. Не мога да чета на компютър повече от 10-15 листа, не става и на лаптоп. Купувам си книги всеки месец, имам специално време за тях. Ако компютърът ме натоварва по някакъв начин – книгите по-скоро ме зареждат и ми дават спокойствие.
Конкретно за литературата – мисля, че интернет промени начина на писане. Език, стил и тематика са по-близки до нас.
Конкретно за България – нямам съмнения, че промените след 10 стимулираха качественото писане. Падна цензурата, изчезнаха (почти) назначените писатели.
3)Интернет
Чудил съм се как би изглеждал интернет в България, ако комунизмът беше останал. Или щеше да има местна алтернатива, която да е толкова неудобна за използване и ретроградна или щеше да има достъп, който да е толкова филтриран, че да е на практика неизползваем.
Според мен интернет промени хората в България. Първият си мейл направих през 1996-7 г. и стана връзка с външния свят. Тогава активно се занимавах с алпинизъм и лесно намирах съмишленици „навън“, крояхме планове. Беше нещо като първи урок по космополитност.
Конкретно за обществото – ако преходът не се случи, то интернет показа, че хората могат да мислят по друг начин. Говоря за българската блогосфера, за протестите на природозащитниците, организирани онлайн, различните каузи (до колко има смисъл от тях е друг въпрос).

Ганчо Русев, социолог, блогър, част от Свежия екип http://www.ganspace.blogspot.com/

1. ДС. Честно да ти кажа всичко, което знам за „мистичната” държавна сигурност е това, което съм слушал по новините, документални и други предавания, вестниците и пр. Личен досег с ДС под една или друга форма не съм имал. В семейството ми не знам да са имали вземане-даване, нито са ми разказвали нещо на тази тематика. Ето защо не мога да ти кажа нищо по въпроса.

2. Книгите. Ех, книгите. Те изиграха важна роля в живота ми и все още са съществена част от значимите в личен план събития. За книгите накратко бих ти казал, че няма по-добро средство за развитие на въображението, обогатяване на речника и отчасти развиване на определен тип мислене. Лично аз обаче все повече оставям настрана художествената литература. По-голям фен съм на научната, „псевдо научаната”, документалната и т.н. литература, защото както казва един мой преподавател: „Романите се четат, защото предлагат един готов, завършен, подреден свят, където съвременният объркан и несигурен човек намира утеха, да го наречем” – цитатът е по памет. Затова напоследък не ми харесва да чета измисленият свят или сюжет на авторите – това си е тяхното въображение, техният свят, който всеки от нас интерпретира по определен начин. Аз искам сам да си създавам този въображаем свят извън рамките на даден автор. Такива мити работи…

3. Интернет. За мен интернет винаги е бил символ на свобода и комуникация. И докато комуникация може да се интерпретира по-едностранчиво, то като казвам символ на свобода имам предвид свобода в един по-широк смисъл – от свобода в шаблонния смисъл на думата, до свобода разбирана като форма на изразяване, начин да постигнеш или направиш нещо и т.н. А за достъпа до огромно количество информация мисля, че няма смисъл да споменавам – всеки средностатистически интернет потребител се възползва от това благо всеки ден. В крайна сметка, нека не забравяме, че интернет е просто поредния начин на комуникация и среда за развитие на определен тип дейности. Той не е нищо повече. Хубаво е да го помним.

Станислав Касчийски, блогър, www.bsskg.wordpress.com и www.horata.eu

Познат блогър веднъж каза, че сме били поколение на телевизията. Всъщност моето поколение сме тези, които имаха шанса за нормално детство с фунийки, лапаци и фантазии и същевременно успяхме да открием и да се развием тъкмо навреме за Интернет. Не малко хора извличат от Интернет доста ползи, но често мрежата ни отнема много ценно време. Лично аз неведнъж съм стоял по над 12 часа пред компютъра.
Може би затова се смята, че не се четат толкова книги напоследък, но редовно се изненадвам колко много от познатите ми го правят. Вярно, някой четат гейм фантастики, други за мафията, момичетата четат разни безинтересни ми книжки, но почти всички четат.Съвсем наскоро чух теорията, че мутризацията била на мода като начин да се отрече комунизма – един вид не четем, защото едно време това се е смятало за хубаво.
Другото,което чувам през последните десетина години е история, която скоро ще се превърне в мит, за хората с куфарчета. Бившите ДС агенти получили по куфарче с някой друг милион и продължили да управляват страната. За някой от тях може да прочетете в книгите за мутри, други може да видите в града си, трети просто на парламентарната трибуна. Не знам каква е истината, чувал съм различни неща за наш’то ФБР-важно било в кой отдел е работел другаря, какво е правел и т.н., ама всички историци имали досие, ама времето било такова. Ако обаче срамът сам не ги е спрял досега няма и кой да ги спре.

Това е. Малко дългичко се получи, за което моля да ме извините, но се надявам, че е било приятно и интересно за четене. Може да не са трите фундаментални точки на прехода, но са три много често употребявани понятия, тоест те имат някакво влияние. Моля чувствайте се свободни както винаги, да коментирате и да дадете Вашето мнение!

Последните седмици излязоха известно количество новини за проблемите ( отново ) на печатните медии в абсолютно неравностойния им сблъсък с Мрежата. Споменавал съм тук за безобразното бездушие ( ако мога така да го нарека ) на много журналисти, които само се именуват така, защото само копират съдържание от някъде. Неведнъж из блоговете се е коментирало събитието “медия да открадне съдържание от блог” и само изключително острата и масова реакция срещу това е причината да не е всеобща практика. Все още. Не това е основното обаче. Нека малко поразсъждавам сега…

Настоящето – вестници, списания и блогове

Има много печатни издания – вестници и списания, които реално въобще като обем не отговарят на пазара у нас. Щом оцеляват, значи могат, но за сметка на какво? Виждал съм павилион за вестници и списания в Европа и там има същото количество издания, само че за каква страна говорим? Население, покупвателна способност и събития? Конкуренцията е нещо полезно, но в какво се изразява? В борба за по-качествено и продаваемо съдържание. Вестниците пускат новините, в по-голямата си част, на конвейр от информационните агенции, а те от своя страна копират една от друга, и основно от няколкото големи. Характерното е, че съдържанието, публикувано в интернет – страниците им е напълно безплатно. Рекламата съм сигурен, че въобще не може да ги обезщети като разходи. Картинката за фон е следната – океан от информация, която изключително често се преповтаря, като дори не се прави опит да се промени за да не изглежда брутално копирана, все по-ниско качество на използваният език и терминология. Традиционните медии западат, а блоговете набират сила и това не е само у нас. Плюсовете са повече от явни – непосредственост, лично мнение, анализ, възможност за диалог, рядко срещано плагиатство. Разбира се, някой ще попита – каква е разликата между десетки вестници и списания, и стотици блогове? Има такава. Блогът отдавна не е просто личният дневник отпреди години, а публичност на мисли, разсъждения и емоции. Споделяш, като си готов за диалог, похвали и критика. Медиите, в голямата си част, не са готови нито за диалог, нито за критика. А похвалиш ли ги – все тая…

Всеизвестен факт е, че определяща количеството е масата. А качеството – отбрана прослойка. Ако допреди години масата не е имала високи претенции към съдържанието, то вече не е така. Сега в разцвета на силите си е едно поколение, което отрасна с нормалното, неразвалено, образование, изживя раждането на интернет и има много прилична ценностна система, потребителска култура и ясно изразени критерии и желания. Това, което на запад, срещу течението на река Дунав, наричат “средна класа”, у нас тепърва се заражда и формира. Тя има вече не е интелектуална и необразована маша, а търсеща и знаеща прослойка от населението. В тази среда и с развитието на интернет, настоящият модел на медиите няма как да просъществува.

Бъдеще любимо, колко неясно си ми ти…

Ясно е, че нещата ще се променят. Съдържанието на вестниците ще трябва да стане платено, дори и с малка месечна или годишна такса. Ако е поносима и вестникът е качествен – струва си. Не можем да си мислим, че сме големите далавераджии и ще получаваме цял живот на аванта. Ще бъдат отсяти и ще спрат да излизат изкуствено поддържани вестници, тъй като пропагандата няма същата сила като преди. Не на медиите въобще, а на вестниците. Напудрените и откровено лъжливите информации вече не са неразпознаваеми и публикуването им все още показва глупостта и наглостта на стоящите зад тях журналисти. Народът вече не е толкова късоглед и наивен, а те ни мислят за плиткоумно стадо. Не смятам, че това е така. Същото не важи за списанията според мен, въпреки случилото се с Maxim в Англия. Там ще оцелеят качествените издания и ще останат като печатно съдържание. Изживяването един път в месеца да вземеш тази хартия и да седнеш на едно кафе и да почетеш не може да бъде смененос нищо друго според мен. Там шансът чалгата – и като музика, и като манталитет, да пробие е много по-малък, въпреки, че вече е факт на някои места за съжаление. Няма как обаче тези характерно изваяни от мастило и хартия издания да не преминат и в дигитална платена форма, просто няма да оцелеят иначе. Виж за…

Интернет

е сложно. Там са блоговете. Това е един неподражаем микс от журналистика, лични дневници, чисто печалбарство ( или по модерному – грубо “монетаризиране” ) и връзки с обществеността. Прокрадват се новини из twitter или facebook как са се появили първи снимки или коментари за дадено събитие в нечии блог или туит, как само из някои блогове се коментира някоя тема, секцията “Анализи” ( или “Коментари” ) в големи вестници се пълни с копирани – съгласно cc лиценза разбира се, текстове от блогове. Не малко хора пишем блогове заради писането, заради идеята, заради комуникацията, и това е нещо, което нито една медия не може да копира или изфабрикува от 0830 до 1730 часа работно време. Идеята. Това в никакъв случай не означава, че блоговете ще смачкат останалите медии, напротив. Последните просто ще трябва да изменят стила си на изразяване, на писане, на мислене. Отразяването на новина няма да е просто снимка и кратък текст, а ще бъде размисъл, истински анализ, провокация към търсещият новина. Когато отидеш пред един водопад, какво ти прави впечатление? Интересно оформяща се водна каскада в левият ъгъл. Е, така ще е и тук – трябва да се направи впечатление. Трябва една новина да се откроява със съдържание и качество сред потока от еднообразие и клишета. Дали блоговете ще изместят медиите? Не, ще ги променят. Защото имат още един жокер – непосредственост. Да. Публикациите в блоговете са все едно написани от автора на вниманието на Читателя. На теб, който четеш. Индивидуално определена аудитория, или по грозному – таргет група. Написани за теб, сега, тук. Четейки, ти влизаш в контакт с автора. Недопустимо е според мен, най-интересното от някой интернет – версии на големи вестници да са форумите под статиите!

И?

Медиите ще се променят според мен. Много от тях ще преустановят изкуственото си съществуване, защото няма да могат да се пригодят към новата реалност. Трик, използван от някои списания е да публикуват цели само няколко текста и ако ти харесат да си купиш хартиеното издание. Каквото и да е – този толкова “вреден” за някои интернет променя тази сфера. Другото, което ще промени настоящето статукво са регионално ориентираните, основно интернет, медии. Националните предлагат все по-малко качествено и интригуващо съдържание. Лично на мен не ми се чете само за катастрофи, убийства, интриги и ДС. А на вас? Блоговете ще се развиват тепърва като средство за изразяване, като средство за комуникация, като средство за известяване. Дали всекидневно растящото количество нови блогове не е редно? Напротив. Един активен и разумен интернет потребител много добре знае какво търси, как да го търси и как да го получава, тоест той няма време и желание да се губи из изкуствени или некачествени блогове. Те ще съществуват докато псевдо-желанието за блогване е живо в поредния анонимен автор. Иначе интернет може да носи на блогове още много и да им позволи да се развиват.

Имало е време, когато медиите са били определящи пулса на едно общество. Сега медиите трябва да го напипат този пулс преди да седнат да пишат и публикуват нещо. Не е ли така?