Из думите на един мим

Знаете ли, много се чудех как да започна и как да завърша настоящата публикация. Защото може и да греша тотално, а може и да съм прав.

Затова, ще започна с един цитат…

“..чух едно момче да се оплаква, че не го били приели в механотехникума и сега трябвало да учи в Английската…”

Марияна от Hotbullshot , в коментар под статуса ми в бука.

и ще завърша с един (почти) измислен монолог:

“

     Знаеш ли, навремето да влезеш в техникум беше равносилно да учиш в италианският лицей сега. Защо ли? Ами защото излизаш с професия – ако ти се е учило, ще знаеш какво да работиш и винаги ще си намериш работа, ако ти се работи. Стават работяга, ама как да станеш началник, като не си ринал кал? Да знаеш, че винаги ще има повече вождове от колкото индианци, ама то така не става тази работа. Не можеш в един ТЕЦ да набуташ само директори нали? Трябва някой да проверява котела все пак. Не може само капитани по корабите да има – някой трябва да наглежда мотора. Не може само мениджъри по телевизиите – някой трябва да им оправя образа все пак. Един добър ресторант е почти 50 на 50 добра кухня и добро обслужване, ама си трябва готвач преди всичко.               

     Та…после дойде ерата на икономистите и университетите почнаха да снасят трудносмятащи, но лесно правещи стопански анализи тъпигьосчета. Чертаха едни невероятни планове с молив по екраните на компютрите и се маеха на зелени въображаеми реки от пари. Ама кой да ги изкара тези пари – никой не пита.

      После дойде време да си оправят бакиите и се наложи да има юристи, нищо, че имаме три пъти повече юридически факултети от Франция. Не се хили, това ми го каза една българка, която работи в централата на France Press докато летях за Париж, знам ги аз тези работи. И сега куцо и сакато става юрист, защото е модерно. Нищо, че има адвокати, които пускат жалби по досъдебни производства по реда на ГПК, нищо…

     Последно време обаче е модерно да се учат “мениджърски” специалности – “Управление”, “Контрол”, “Мениджмънт” и прочие. Все лицеи за вождове! Не ме разбирай погрешно – винаги ще има нужда от вождове, все някой трябва да кара влака. Още по римско са го сметнали, като са правили Колизеума – 98 процента правостоящи, 2 процента седнали. Прави са били. Ама понеже е срамна работа у България да си бачкатор, ние все седнали се тикаме да бъдем. Детето за шеф ще го изучим, молим ти се. Ще може да шпреха езика на Шекспир, да цитира Волтер както той го е написал и да пее Лили Марлен в оригинал. И като го питат какво да прави на момента, на какъв език ще го каже като не знае? Нали го знаеш вица за онези чужденци, `дето се опитали да се оправят с катаджиите на пет езика? Е…. Не че са лошо нещо езиците, ама виж сега – не пречи да си инж точка и да знаеш езици нали? Даже е много полезно. Всеки се юрка да учи езици, международни отношения, европейстика, човешки ресурси, а никой не иска да се учи как всъщност се работи. Много акъл, много нещо.

      И какво става сега? Имаме повече езикови гимназии отколкото бакалииници. Имаме по два университета на областен град. Колко от тях ще произвеждат обаче хора с професии и колко от тях ще пускат хората да си търсят връзки, че да почнат като офис-мениджъри ( по старому “секретарка” )? В племето на Винету, всеки се пробва да стане добър ловец, и избират само можещият за вожд, а у нас какво – всеки може да се пробва за вожд, пък когото изберат за ловец.

     Сега ще видиш, че ще си влязат в нормалното русло нещата – хората нямат хляб и ще пренебрегнат болните амбиции на комплексираните си родители и ще потърсят признание в работата си, като си намерят истинска такава. И ще видиш как бившите техникуми ще станат пак актуални, как “занаятчийските” специалности по университетите ще станат интересни, и как хората ще почнат да учат за това, което могат. И ще спрем да внасяме виетнамци да ни боядисват корабите по реката, защото сега само мениджъри кандидатстват за това място….

    Не, не мечтая. Просто местата в борда на директорите свършиха май…

“

“Оставих им личната карта и им казах да пратят акта. Това е.”

Избраният за ръководител на община Сливен в Република България Йордан Лечков пред вестник “24 часа”.

Знаете, разбира се, за какво става дума. За едно безумно клиширано нарушение по ЗДП. Само, че тук не е толкова нормално, тъй като онзи, който закова първият пирон в ковчега на Клинсман и Матеус преди 16 години, сега показа голям хубав среден пръст на полицията. Този, който е избран да ръководи областен град и да бъде отговорен политик и фактор в българският футбол, ясно показа как ( според него ) трябва да се държат тези под него – нормалните хора. Кметът на Сливен, Йордан Лечков, показа какво значи да се държиш като дерибей, като в едни отдавна забравени времена.

“Аз ли съм най-големият бандит, че мене сега….”

Това, господин Лечков, е доста глупаво. Има закони, които важат за всички. Има полицаи, които следят за спазването на различните закони. На служителят на Пътна Полиция не му е работа разплитането на случаи с източване на ДДС или еврофондове, че да е длъжен да чува тази реплика.

Огледалото на безочието

Лицемерието и наглостта обаче на господин Кмета на Сливен са достатъчни. Няма да коментирам под каквато и да е форма действията на колегите, нито на Лечков тогава на пътя, поради простата причина, че не съм бил там. Така се старая да се разгранича от доста други словоблудци, които редят мастило под формата на “така не можело да реагират полицаите, така и така е трябвало да се направи…”. Дървени философи, които са социално активни на електронна хартия само… Предостатъчно такива има за нашите скромни 111 хиляди квадратни километра, че да се бутам и аз.

Истината, която на много малко места бе точно показана е според мен следната – -“Уважението към полицията не се печели със законодателни промени.” Росен Босев, Капитал, 23.03.2010г. Съгласен съм, че уважение се заслужава, печели и гради. Но има една категория хора, които са длъжни и да го демонстрират. Към тази елитна група хора спада и въпросният футболист. Който се държи по брутално най-грубият начин. Като онзи друг Мъж от преди няколко дни, който се е направил на някакъв, като преби една жена и се скара на журналистката, която го интервюираше, че го питала много. Жалка работа. Един кмет, който се държи като безсмъртен герой от сиво криминале от годините на Лъки Лучано. Ама Господарю на Сините Камъни, Лъки Лучано го отсвириха…

Уважението към полицията не е задължително, ако тя не го заслужава. Това не го коментирам, но моят ежедневен принос е именно да се заслужава. Но един кмет, който хвърля личната си карта на проверяващите го полицаи и казва да му пратят акта ( нещо, което той сам заявява ), не заслужава да бъде кмет. Заслужава да остане в паметта ни с един кадър от преди 16 години и толкова. Малък човек, който въпреки показателният медиен шум, намери цялата наглост на света да подпре палци на петлетата на пластмасовите револвери на кръста си и да покаже един голям мръсен среден пръст на държавата, като каза, че е ангажиран с нещо си.

Големият Лечков!

Дали кметът на Сливен ще понесе каквато и да е административна или наказателна отговорност? Това не съм аз човекът, който го решава. Но, дали аз одобрявам това, което той демонстративно направи – не. Как да очакваме нормалните граждани да уважават полицията при положение, че един кмет влезе в новините с показното си презрително отношение към нея? От моето си място в инкубатора на Матрицата, мога само да се протегна и да сваля палец, в отговор на средният пръст на един кмет, който се изпика демонстративно на държавата.

Днес е понеделник. Поредният понеделник. Ден с доста сив десктоп, с достатъчно гонещи се снежинки и палаво пощипващ студ. Днес обаче на календара има роза. А защо тази роза е там?

Моля не четете тази статия ако сте тъпи феминистки!

Нямам нищо против жената да има специален ден на годишният календар. Жената е съставен елемент на половината човечество, така, че е нормално. Виж, мъжът няма ден. Това не е нормално. Нещата нещо са се объркали ми се струва…

Какво е жената? Човек. Преди доста години…хм, май доста-доста ще да са, ама това е друга тема, мъжо е търчал като изоглавен из степите да гони мармоти за да им вземе шоколада….не бе, май бяха мамути ама както и да е, местил е разни дебели каменни менхири насам-натам и се е потил без да си сложи Rexona 24/7.  А женорята е търчяла да прави застройката на праисторическото шкембе, зобила е дечурлигата с цицено мляко, шетала е напред – назад. И това е то. Ама това е отдавна бре хора. Сега има нова версия. Сега единствената разлика между онова мъж и жена, и сегашните такива е, че и сега жената не може за половин работен ден да разтовари два тира кашони, и ние не можем да родим и кърмим деца. Те това е то. Въпреки, че май има жени, където могат ТИР по – бързо от глутница гладни римлянчета да изпразнят, ама…

Промени в ТТ-данните на жени и мъже от преди сто хиляди години и сега няма много – много. ( ТТ-данни е ясно за мъжете, които сме били в казарма, останалите да се числят прецакани. ) Сега обаче жените се чувстват много прецакани от Ейуа ( онази мама с дървото от Аватар )  и се борят последният един век да си изравнят с мъжете. Ето им тира, давайте, ама чакайте да се доизкажа.

Ако това съотношение между силите е било нормално за преди стоте хиляди години, сега не е. И това е така, защото все пак, поради някаква грешка на Архитекта, ние се развиваме. Но това не важи явно за всички, защото все още има мъже ( наричани за кратко “Тапири” бел. ред. ), които без да са обременени в това отношение от религии или традиции, си пошляпват жените, мачкат си ги, унижават си ги и въобще не им пука от това, докато си пият анасонлийката с айранчето. Но и както и тогава, и сега има жени ( наричани “Простакеси” бел. ред. ), които безропотно мятат съставките на шопската в една купа, чистят като изоглавени и гледат децата самосиндикално. Ама жената, като едно нетипично малцинство ( понеже демографски е доказано, че има повече жени отколкото мъже по глобуса ), се бори за равнопоставеност. Доста лицемерно, следва да отбележа, тъй като най-брутално се чуват женски вопли, че са третирани само като сексуални обекти, но това не им пречи да си носят възкъсите поли с изглед към белите прашки и ходейки да клатят каквото и да имат зад петте подплънки на сутиена. Жените реват за еднакво отношение към тях в службата, ама скришом ходят и правят свирки на шефовете за да не ги товари с повече работа и да могат петък да си тръгнат в 16.00. Напълно шизофренично също така, жените се борят могъщо за правото да гледат децата си качествено по женски ( каквото и да значи това ) и същевременно подписват петиции срещу бездарните мъжородители. Нещата май опират до това кой – какво заслужава, а?

Когато една жена се държи развратно и размахва липсващите краища на минижупчето за да се опита да скрие подаващият се палаво етикет на прашките, то аз ще се държа с нея като сексуален обект. Когато една жена виждайки, че има работа, не се крие зад въздългият си маникюр и не се спъва в нереалният си педикюр, то аз ще се отнасям с нея като колега, без да мисля за секс. Когато една жена седне да говори с мен на масата, без да си вади и прибира зърната, то и аз ще си говоря с нея без да я зяпам през отвореният си цип.

В тази връзка – винаги ми е било странно, когато жените се оплакват колко са им некадърни мъжете, колко ги тормозят и ядосват, колко бездарно се отнасят към най-елементарни житейски задължения. Мили жени, аз ли съм Ви ги избирал тези мъже, че да съм длъжен да Ви слушам тъпите оплаквания ?!? Вратата не я ли знаете къде е, че аз да се налага да Ви я посочвам?

По повод днешният ден – една жена не бива да разчита на един ден, за да се чувства жена. На осми март всяка година, мъжете следва да почитаме присъствието на истинските жени, които ни карат да се чувстваме живи като мъже. Не бива жените да просят внимание, а да го заслужават, така както и ние мъжете. В никакъв случай не опрощавам или оневинявам тапирите, които ме карат да се налага да правя задължителен десетминутен увод преди всеки разговор с жена, в който да показвам, че не съм свиня с косми по гърдите. Но не тези свине празнуват днес.

Затова днес поздравявам всички Жени, които се държат като хора, а не като просякини на внимание на мръсният ъгъл на ЦУМ. Поздравявам всички онези, които карат нас – мъжете, да разбираме, че внимание, любов, секс и приятелство следва да се заслужават, а не получават даром. И им пожелавам да не се пускат по тънката плоскост на феминизма, който се състои в интелектуална мастурбация за хиляди жени, които се борят по най-жалките начини измислени от човека, за внимание, като ръсят сексистки лозунги и тайничко оплакват русокосите силиконки. Поздравявам Жените, които не търпят тапири, които не търсят дивиденти от всяко пипване на циците им, и които не жалят сили за да се доказват в работата си. Поздравявам Жените, които се държат като нормални хора, а не търсят оправдание в пола си за собствените си грешки!

Истински Жени, честит празник и се радвам, че Ви има, защото животът без Вас би бил не разноцветна пролетна дъга, а сив зимен следобед!

България е една невероятно красива страна, в която голяма част от хората са си наврели страхливите очички между седалищните бузки и виждат истината, единствено като им се стовари със силата на шестместен асансьор на главата. И това само докато си спомнят колко са страхливи и отново си наврат нослетата на онова място.

Не, шегувам се. Всъщност нещата не са толкова зле. Те са си направо ужасни и абзацът горе е романтично-брутален опит да омаловажа колко недалновиден и страхлив е един голям процент от населението.

Трябваше ли да да пропадне един шестместен асансьор с дванадесет ( !!! ) души на борда, за да се установи, че имало предписание за ремонти / смяна и да се заговори за това, че не е редно да се тъпчат хората като сардини вътре? За щастие нямаше пострадали, но следващият път може и да има. И post factum ще се търсят предшестващи събитието виновни лица и ще се вземат мерки това да не се случва за в бъдеще. Все post factum активност. Управата на болницата определено си проси нещо с неизпълнението на подобни разпоредби, ако е имало такива, но защо никой не потърси вина в хората, които са го причинили? И аз съм се возил в тези асансьори и не съм пропадал, но сме били под 6 човека. Тези, които уж са жертви, не трябва ли да бъдат най-малкото укорени за това си безобразно тъпо поведение? Сигурно няма и да бъдат, и отново фокусът на обвинителната камера на общественото мнение ще бъде върху държавата, общината, пожарната, болницата и прочие.

Това може и да има връзка с един много интересна пандемия у нас …то може и да не е вирус, ами просто хоби. Става дума за абсолютно изкривеният “обвинителен уклон” в средностатистическият българин, който се къпе в шизофреничните медийни потоци от безумия по темата. Убеден съм, че никой няма публично да се запита дали и дванадесетте души, качени в асансьора за шест човека, не е виновен. Всички плебейчета ще бъдат заети с ромонът на злобата срещу анонимната и голяма държава по дървените им каски. Защото плебейчето знае, че е много по-лесно и безопасно да рипа срещу Царю, отколкото срещу конкретен човек, който има име и може да те срещне на улицата. Въпреки, че някой да чу имената на хората, причинили пропадането на асансьора?

Сега всички post factum ще мрънкат и стенат тихо под поредният стихиен и злобен натиск на криворазбраната общественост, как ще се проверяват всички асансьори, как ще има наказани длъжностни лица. Може би действително някой ще се замисли, че извън модерните кооперации и бизнес-сгради, асансьорите са от детските години на Мусолини, но това не е проблем на общината, държавата, МВР и прочие, и прочие. Има етажна собственост, ама тя не е актуална, когато трябва да се събират и дават пари за подобни неща нали? И лека полека, от място на място, хора ще говорят с хора, и ще им обясняват, че това може да се случи и на тях, и е редно да съберат пари и да си купят нов асансьор и да заменят старият с корабните въжета на Америко Веспучи и двигател като на дирижабъл. И post factum ще си гледат напред. Защото трябва да се случи нещо – някой да се размаже, да пропадне, да се срути нещо, за да мислим за напред.

Само, че вместо да се поучават от грешките си ( обществото е едно ), българчетата плебеи се мятат във вихъра на слюноотделянето по държавните прозорци и на пиянският рефрен “Това на мен не може да ми се случи”. И късметлииски оцелелите дванадесет човека някой ден ще са нетолкова късметлии други дванадесет човека. Но тогава пак някой друг анонимен ще носи отговорност, post factum ще търсим объркани решения, които никой няма да приложи и ще кимаме съжалително за обществените гладиатори – камикадзета, докато си тръгваме от нашият си Колизеум.

Дайте да си поговорим сега за това, което се именува “образователна реформа”. “Реформа” идва от reform, което пък първично произлиза от революция, но се използва за генерална промяна на публични услуги. “Образователна” предполага нещо свързано с образованието или образователният процес, нали така? Това го слушаме знаете ли от колко години? Да, знаете разбира се. Все се говори за едни абстрактни неща, които някак си нямам спомен да са ме вълнували докато съм бил субект на образователната система, или докато съм бил “образоваща се самоходна бойна единица”.

Дали крайната цел на образо…реформата е да се реформира крайният продукт?

Тоест – като вкараме месото, дали ще излезе качествен щпек. Образно, да ме прощавате за черният хумор на Тапанчев. Крайният продукт на образованието не е заплатата на учителите, нали? Също така, ако се не лъжа, не са и цените на кроасаните, чипсовете и киндерчетата. Може би и не са матурите, с техните безкрайно сложни оценъчни формули и криворазбрани и променливи критерии. Ако не се лъжа, крайният продукт е образована единица. А когато се решава генерално някакъв проблем, не е ли редно да се подходи първо от към неговата гледна точка? И всичко останало, колкото и не-маловажно да е, да се нагажда към него? Малко известно, за жалост, е ,че добрите китайски генерали навремето са нагаждали атаката си съобразно това кого атакуват, а не с какво атакуват. А ние атакуваме неизвестен противник с ръждясало въоръжение, да ме извинявате за примера.

“Черната овца” на Ахат или Дъ Лош Ученик

Ако се замислим, ученикът у нас е събирателен образ на неимоверно количество лоши качества, но като ги сложим всичките на десктопа, той не става по-чист, нали?

Учениците били алкохолици, твърдение на пресата. Сигурно е така, предишните поколения ученици никога не са пили алкохол, никога не са се крили по градинки да пушат. Учениците били сексуално неадекватни и агресивни. Така е сигурно, защото като те тресе хормона на 16-17, не си хич адекватен, а мислиш само за дупенцето на Деничка от другият ред, а това какво бил направил палавника Ръдърфорд с неговото малко английско космато атомче си е изцяло негов проблем. Учениците били ужастни ужаси по граматика видите ли. Ами то трябва да стоиш малко покрай родителите, за да разбереш защо Кирил, Методий, Паисий и сие биха се метнали от нос Калиакра вкупом, овързани с шал на ЦСКА София…Въобще, учениците са днешните призраци на бъдещите ни страхове. Страхове, които ние избутваме с йезуитски мотиви някъде в сенките на собствената си невъзможност да проумеем, че учениците днес се вълнуват и нервират, на същото онова, на което и повечето от нас преди години, когато сме били на тяхно място. Забавление.

Някакво брутално впечатление ми прави, че това, какво искат учениците, се приравнява на желанието на абсолютната нула да се затопли. Техните желания никак не се извеждат на челно място, защото на никого не му пука за това. Всеки иска да излезе завършено въплъщение на малкият британски лорд, а не разпусната емо-команда.

Никак не смятам, че е редно да се тъпчат главите на учениците по архаични методи, които са невъзможно за възприемане от поколение, което расте със все повече повече електроника и технически възможности. Никак не смятам, че литературата трябва да се реформира, а родителите да покажат на още малките деца какво значат книгите, защото училището няма да ги научи. Редно е да се подхожда много по-индивидуално към всеки един ученик, така както никога досега, защото стремежът им към самоизтъкване и самоосъзнаване ни е напълно непознат. Резонно е да не се осъждат страстите им и увлеченията им по “тънката” част, защото ние не сме били по-различни, просто сме пораснали и ни е трудно да върнем лентата. По цял свят се търсят начини да се направят училището и университетът интересни места, където да бъде развиван стремежът на учениците и студентите не да събират просто знания, а да трупат бъдещи възможности. А ние коментираме заплати и калории. Не и днес, това не е ефективен подход.

Та какво ще рече това понятие "образователна реформа"? Ще се прави образованието интересно, или ще се образоват и очовековечават учителите, или ще се налива разум? Или…дистанционно ще се говори за проблемите…