Из думите на един мим

"Седя и мисля, и по едно време видиш ли паднах – изтръпнаха ми нозете….” 

Сидях си аз пред Тошинката ( от Тошко де, да не се маете – ТоШиБа, капиче? ) и се чудя – “Какъв път да хвана с моят виден блог никакъв?”. Неграмотейковци всякакви с блогчета има, ама аз нещо не ми се чини да съм такъв. Я да взема да си направя политическо блогче. Ще стана политически блогър, или по народному “политгър”.

Решил съм такова, да атакувам политгърчестата сфера, защото малко има такива. Малко, малко, колко да са малко – доста хорица се изживяват като такива, ама аз не съм точно такъв. Всеки пише за семейства, дава акъл наляво, нагоре и навсякъде, как къде и какво да се прави. Всеки се явява общкрит ( обществен критик, не се прайте че не вдявате сега ) и съди я общини, я мойте любими такова, телекомуникационни дружества, я съвестните шофери, дето се катерят по параваните, тоест тротоарите. Ама така политкоментаторите са нещо мънинки на фона на общото блогосферище.

Мислех си аз – то у нас никак даже не е трудно да си политиканстваш. Я ги виж – повечето люде, дето пишат за това, нивга не са видили политик на живо, камо ли да са участвавували из политиката. И аз съм тъй, въпреки, че веднъж видях плакат с авто-такова…подпис, на Генерала, и то се брои като на живо нали? Повечето политиканствуващи не са имали и минимален досег с вземането на отговорни решения, та туй то политиката де, ама на слова ги вземат, че и превземат даже. Не, последното беше тъпо, повтарят май…Та азе съм вземал многоотговорни решения да знайте – един път реших най-накрая да си поискам ресто в кварталният женоебник, ама те ме набиха. Имам воля обаче такова. Гледам мнозина люде роптаят срещу корупцията из политиката, рисуват едни такива апокалиптични ( въх ква дума – из речника на сложните думи из българският език я намерих картинки, ама те щото не са им предлагали сигур, затова. Мене редовно ме подкупват – я с шамаро, я с метличка, я с нежен поглед на бакалийката. Я съм корумируем, аха. Ама те такива са железни – отказват и без да са им предложили, затуй толкоз лесно плюят. Само се чудя как си бършат телевизорчетата от толкова слюноотделяне, ама…не бе Пешка, мониторчетата бе…Те значи нищят на нишковидни нишки раздумките между хората, ама те къде ли са се заседявали с тях се чудя…Аз видиш ли, всяка вечер си комуникирувам с разни Янета, Бойковци, Воленовци и прочие. Само да мина лимиту на кайсиевата и съм в жицата с тях. Не моат ми вземат думата да знаиш. Тез лепетии къде са тръгнали да ми бистрят думите на опозиционерите из парламенту, те самите те не могат си ги избистрят сигур такова. Много са ми любопитни сега като вземат да съдят бюджетите, образованието и милицията. Те милите бюджет имат колкот мама им даде, образоват се колкото да изкарат европейстиката и да работят из тъмна азиятска зарзаватчийница, и храчат по родните милиционери, без даже да се замислят какво ще чинат те зимъска като ги юрнат да ловят крадците. Ама съдят там нещо си, слова да видиш, леят се като огнени стрели над слънчасала тръстика! И лумтят ли там огньовете на общественизма, на политиканизма, на активността видиш ли…

Ама като се замисля аз такова, политгърче няма май да ставам. То сложно видиш ли. Не е като за мен. Аз сакам вместо да приказвам много, да взема някоя работа да свърша. Кат не ми изнася корупцията няма да давам я! Кат не ми харесват как политиканстуват политиканствуващите – няма да си дам двете кебапчета с руйно пелинче за тях, а за други люде. Като ми се чини да променям общественият строй такова, ще взема да се науча първо аз да турям каруцата правилно, аз да си туря ред из мойто домакинство ( да взема да покажа кой е мъжо у къщи и да изляза изпод масата, че Бероето ще се маризят с Нафтата, кви са тез сапуни по кабела, ольоскаха ми мокетчето ! ), па после да оправям такова държавата видиш ли. Толкоз неща се случват по село, какви казуси има по мегдана да решаваме с маалата, има работа да се върши. Я не моа така лесно да словоблудствам, не бива да харчим думите нахалос я…

И да постскриптна малко – да не ми се разсърдят тез люде, дет са сериозни и отговорни, и творят видиш ли не само на слова, а и по телевизор се пъчат, по вестници думи редят, въобще будят активно и качествено такова. Те са малко, знаят се, правилно правят, а и надали ми улизат у блогчето, ама аз да си им кажа такова.

С огромно закъснение – като да те хване на първи април махмурлука от новогодишното парти, приемам поканата на свежаря GaN да се включа в една блог – игра на цинично-съдържимото на бугарската блогосфера – Дъ Елф Хайде да видим сега лексикончето на късмета…

Били ли сте арестувани? – Тц

Целували ли сте някой, който не сте харесвали? – Себе си, тоест ъхъ.

Спали ли сте до 5 следобед? – Е, това въпрос ли е или констатация…

Изключвали ли са ви от училище? – Безброй опити, но устоявах…

Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? – Мда, имаше огледало в родилното…

Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? – Нямам такава

Уволнявали ли са ви от работа? – Лъжа-мажа, пазят ме за сега…

Уволнявали ли сте някого? – Кой ще ми даде тази възможност? Кой?

Пели ли сте на караоке? – Не мразя никого още толкова…

Насочвали ли сте оръжие към някого? – Да, налагало се е…

Целували ли сте се под дъжда? – И други работи сега се правят под дъжда…

Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? – Като хванеш електрически кабел се случва, да…

Виждали ли сте някой да умира? - 

Играли ли сте на бутилка? – Всяка вечер си се въртим с нея

Пушили ли сте пура? – И гордо от време на време си го правя

Седяли ли сте на покрив? – Седял, клечал, лежал, е…ей такива работи на покрив …

Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? – Карал съм колата, ако това имаш предвид

Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? – За мое щастие бях и с работещите до този момент два мобилни телефона…

Чупили ли сте си кост? – Надявам се не …

Бягали ли сте от училище? – То ме гони, аз му бягам, то ме гони….

Яли ли сте насекоми? – Мммммм, не май….

Ходили ли сте насън? – Къде ли не съм ходил, ама като си отворя очите и се връщам болезнено…

Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? – Да дишам йодни пари, моля ви се…

Карали ли сте мотоциклет? – Не, но съм падал…

Късали ли сте с някого? – Да съм го скъсвал или да съм късал? Щото ми се е случвало и от двете по малко…

Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? – Старая се да не го докарвам до там…

Летели ли сте с хеликоптер? – Като дете имаше един фърчикоптер, който правеше туристически обиколки около Русе

Бръснали ли сте си главата до голо? – За съжаление скоро пак ще трябва – на умна глава косъм не стои и ще ми отиде гривата…

Скачали ли сте от покрив? – Абе той ми скочи един път, ама аз направих финт и му избягах…

Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? – Ами като й паднах на краката на сцената с предложение да направи най-голямата грешка в животът си под аплодисментите на цял ресторант, момичето първо каза Да и после се усети и се разрева…

Яли ли сте змия? – Целувам се ежедневно, ама още не съм я ял ))

Участвали ли сте в протест/демонстрация? – ами в казармата се направихме малко на мъже с едни протести, ама после си помпихме да ни дойде акъла…

Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? – Попръцнах като бих толкова път да стигна до Евродисни, а пък те серсемите го бяха затворили….

Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? – Собствените си разум и съвест. Многократно. Тъпото е, че и те ме бойкотират целенасочено…

Участвали ли сте в банда? – “Фунийките от Хъшовете” ( така ми се именува махалата, к`во се хилите…)

Показвали ли са ви по телевизията? – Като дете, после решиха, че населението е достатъчно травмирано и без да ме показват …

Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? – Да

Плували ли сте голи? – Е, че то да си текстилец си е обида. Пък и има нещо скрито еротично в това не знаеш какво от къде и как може да влезе….

Правили ли сте шевове на нечия рана? – Аз? Не съм и опитвал…виж, мене са ме кърпили като стара селска покривка…

Карали ли сте сърф? – Е те това няма да се случи никога…

Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? – По работа доста често, по неволя един път и надявам се да не се налага повече…

Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? – Е, че те онези глезотии чашите само пречат – заемат място за още една бутилка бира….

Били ли сте оперирани? – И пак ще трябва, с това куцо рамо моето…

Тичали ли сте голи на обществено място? – у нас доста често стават обществени мероприятия, това брои ли се?

Карали ли са ви с линейка в болница? – Не, винаги има другарче, които да действа по-бързо от тях…

Губили ли сте съзнание, без да пиете? – За съжаление да…не е приятно….

Пикали ли сте в храстите? – Че навремето като са нямали нулички, къде са чишкали кроманьончетата?!? И аз като тях..

Бягали ли сте от полиция? – Е как да стане….:)

Дарявали ли сте кръв? – Нещо прималявам и не съм рискувал..

Хващали ли сте телена ограда под напрежение? – Жици на електрически стълб броят ли се? Тъпо е иначе, недейте да пробвате…

Яли ли сте крокодилско месо? – Гоня ги из Дунав да си хвана един, ама те се крият по румънски и не може ги стигна…

Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? – Не, ама из единият парк доста упорито дебна един пес, дето нападна дъщеря ми и….ще отговоря с да предварително…

Попикавали ли сте се на обществено място? – редовно си се попикавам от смях пред хората, само, че защо ме гледат странно….

Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? – Като дете имах такъв навик, ама сега разбрах, че има и пуканки, и станах съвестне моля ви се…

Рисували ли сте графити? – Иска ми се…

Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? – Абе себе си, ама не знам кога ще се разлюбим..

Слагали ли са ви белезници? – Тренировъчно Иначе и жена ми прави някакви намеци вечер, ама успявам да избягам…

Вярвате ли в любовта? – Задължително! Без нея ще е бахти сивото платно тоз пуст живот…

Били ли сте се? – Когато не успея да избягам – да…

Крали ли сте нещо? – Една булка….

Яли ли сте охлюви? – Абе как ще ги стигна, че да ги ям? Ти знаеш ли какви шумахеровци са тез вагаботни….

Давали ли сте пари на бездомни/просяци? – Не, защото знам, къде отиват парите…

Помагали ли сте на някой да изкара изпит? – Това се нарича социална мрежа Университет Комуникация с кратки текстови съобщения под непрекъснат контрол на някой админ…

Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? – Да, боли май…

Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? – Не е като да не се е случвало…

Нападало ли ви е куче? – И един петел един път. И двата пъти успях да отреагирам качествено и да покажа чичо Брус на какво ме е учил ….

Били ли сте съдени? – Тц

И тъй като се включвам, пак да повторя, че съм тъп и забравям, с неудобно закъснение, няма да прехвърлям, че вече не знам кой е играл…Be Well John Spartan!

365 дни. Или по-точно 8760 часа. Толкова е една година. Един час е времеви отрязък, съизмерим с бавно изпита чаша вино, ръка за ръка с любим човек на зелен тревен килим, докато слънцето бавно се сгушва в звездното си одеяло и потъва в царството на сънищата. Тоест – една година е много дълъг период, но дали всеки час е толкова истински изживян, както този пред залеза например? Надявам се да си спомняте всеки един момент от изминалите дни. Надявам се, че са били истински преживени. Защото тази година може да е била продължителна и трудна, но следващата ще е дълга и тежка. Което е добре, тъй като значи, че продължаваме за още една година катеренето по стръмният баир на живота, а не се спускаме стремглаво надолу по улеите на живуркането.

Сега е Рождество Христово. Ден, в който търсим раждането на Истината, на Любовта и Силата в най-забутаните ъгълчета на това, което е останало от нас. Ден, в който гледаме игривите връхчета на огънят в камината и измерваме с колко и какво сме напълнили искрящия бокал на душите си. Ден, в който търсим искрата на вярата в себе си и себе си в искрите на вярата. Ден на равносметка за всеки един, без значение от вяра, възгледи, възпитание и пол. Докато размишляваме, нека Ви пожелая нещо, може ли?

Пожелавам Ви Здраве! За да имате силата да не спирате, за да носите уверено товарът, който сте поели и да сте сигурна опора на близки и приятели.

Пожелавам Ви Любов! Защото всеки заслужава да опита от ансамбълът от стихийните чувства на любовта. Защото човек заслужава да бъде обичан и трябва да дарява Любов. И не забравяйте, че Любовта трябва да се заслужи, да се борите за нея, за да може когато доберете върховете на пръстите си до нея, да знаете какво е.

Пожелавам Ви Топлина и Цвят! Защото и най-силното слънце не може да сгрее студената душа и да донесе усмивка на сивият човек. Малко време имаме за да разберем какви сме, затова Ви пожелавам да изгаряте всеки ден в пъстра палитра от цветове, с които да оцветявате наглед сивото ни ежедневие. Няма кой друг да рисува с Вашата четка в този живот.

Пожелавам Ви Истината! Напоследък е модно да се прокламира търсенето й, но се наблюдава детски страх от нейното откриване. Истината, колкото и болезнена да е, винаги е чиста, винаги носи нещо за нас, винаги ни учи на нещо. Истината гради и ни прави истински.

Пожелавам Ви да живеете! Всеки миг си заслужава отпуснатото от природата право да го изживеем и не бива да бъде пропилян този шанс. Пожелавам Ви с мъка да помните всички приятно изживени мигове през идващата година и занапред. Докато се наканим да поживеем, моментът е отминал като леко перце на крилете на силен вятър.

Честита Коледа скъпи приятели! Пожелавам Ви весело и щастливо прекарване, както и незабравимо посрещане на Нова Година!

Мили ми Уважаеми,

Ще ме извиняваш такова, че те безпокоя такова, ама душата ни трай, нали знаеш, гори и копи. Та да си дойда на думичката значи…

Много се радвам, че те кефи да садиш паприкаш и да къткаш юрдечките из двора, обожавам да воайорствам докато насилваш бабетките, ставайки Нъмбър Уан на Капо-ди-Тути-Капитата, а най ме радва да ми таковаш разни картички, саксии, порно играчки и олигофренски цитати на Гацо Бацов ,по прясно измазаната ми с бял латекс, стеничка. Въобще Уважаеми, много се радвам, че си апликационно активен из фацебуката! Носиш ми такова, въодушевление, че си кликаш там ( мойто мониторче има само 256 цвята Уважаеми и надали ще мо`е се мери с твоят многомилионен екран, па това е истината – да видиш апликацииките из цвят нали? ), ама с какво аз съм заслужил да се докосна до тези върховни достижения на прогреса – например последният път ме каниш да си проверя възможностите в секса. Във фацебуката? Въх, че жена ми за какво съм я купил? Ти нали също имаш Уважаеми? Защо нея не опнеш, така заднишката, да ти каже колко струваш?

Хвърляш ме в поле от рози и ме обзема неописуемо вътрешно ( че и външно ) щастие, преди което срещата между Белисимата и Едуардиньо е като сблъсък на влак с автомобил, от това, че и мен каниш в твоите елитни групи. Нивероятнъ чест сигур е да присъствуваш из групичкътъ на “АЗ съм ЗА запазването на пълния член” и дъ ни мо`иш да пишиш кат` хората Уважаеми.  Или пък да си такова – член, на групичката `дето много обичали да се плющят рано сабалем, ама аз те знам Уважаеми ( жена ти донася, да ме прощава милата булка ), че не си пипал женска кълка от трето отделение, когато докосна мимоходом на другарката Въртиханшова.  А пък като член на групата “Аз ще гласувам ПРОТИВ новините на турски език”  случайно да се окаже, че именно ако или когато има референдум по тази проблема тема, ти ще имаш сериозен запек и няма да можеш да мръднеш от Вас. Или да си го кажем правичката – хич няма и да си мръднеш пръста нали, знаем се…Много си и съвестен Уважаеми, ще да ме прощаваш такова – видях, че си член на групата “АЗ КАРАМ РАЗУМНО!”, и вчера по икиндия, като си тупах чорапите на верандата такова, те маркирах и видях аз на ъгъла… Кога не успя да уцелиш онази обществено опасно придвижваща се млада майка с количка, неразумницата с неразумница! Жалко, че тротоарът не беше по – тесен, че да няма къде да се скрие, да е проклета дано!

Въобще, активен си ми ти Уважаеми, което ме такова, кажи го де, радва ме. Само една молба имам Уважаеми – ще измажа стената таз неделя из пладне, и да те помоля да не таковаш? Социализирувай се на воля такова, ама нидей и мен такова, моля те.

Пък да не си кривя такова душата – бай Иван от ма`алата каза, че “член” било същото кат` “кур” такова. Тъй ли било? Ами, че те душманите в тез групи за кур ли ще ме имат бре Уважаеми? То и без туй нищо не правят извън групичките милите серсеми…

Въобще, разбрама нали Уважаеми такова? Ти си стои молим те действен из туй Мрежата ли, Оградката ли, какво беше, пък мен ме остави на истинско такова, да карам разумно дет се вика и да мъ тества жената в любовта разбираш ли без да съм курец из тез групи, пък пепел ми на устата ако съм се объркал в оценката си по тебе.

С уважение Уважаеми

А снимката към писмото такова, я взех от тефтерчето на уважаемият Пепо.

“Да се чудиш хората могат ли да четат и защо въобще влизат в Интернет?!?”

Първо – Велян Стайков е един много готин пич, който нямам честа да познавам на  живо, но следя блога му от много време, защото пише грамотно за много интересни неща. Второ – читателите на блога му, сред които и аз, са най-разнородни и се получават интересни дискусии под различните му публикации. Трето – той написа мнението си за новият формат на предаването “Здравей България” по Нова ТВ на 28.01.2009г. Имаше интелигентни мнения по темата на публикацията му няколко дни и после….

Чудо и приказ!

Ето я самата публикация – тук.

Кое не му е наред? Погледнете коментирате. Малко след десетият, по-точно след 13-14. Публикацията е написана на разбираем български език. Първите коментари са относно предаването и мнението на Велян за него, тоест самата публикация. След обаче има още около….50 коментара, които ежедневно нарастват. И знаете ли кое е любопитното? Няма нито едно мнение по самата публикация! Всички тези коментари са все едно е дискусионен клуб на самото предаване – хората се обръщат към водещите на това ( вече ) жалко предаване и раздават някакви мнения, някакви оценки, съвети, карат се, хвалят…Даже някой “хейтърчета” – тип “постоянен зрител на Н.В. Julianus Vuchkov a.k.a. Позаряващата уста”, сериозно спамят с някакви стихотворения, оди на простотията, възпяват ГЕРБ или оплюват държавата. Супер! Нека си имат мнение хората, но е видно, че те не знаят какво правят в блога на Велян, не знаят какво му пише явно в публикацията, май въобще не знаят какво правят в интернет….

Да беше един да го оставиш да му мине, да бяха няколко да ги посъветваш, но то…Не знам как реагира самият Велян на това, което се случва с коментарите там, но на мен хем ми е смешно, хем ми е жал. Милите хорица…