Отговор от КЗП на жалбата срещу бТК!

Преди време публикувах в блога си – тук, писмото, с което сезирам КЗП за подвеждащи реклами от страна на бТК и “Авенир Телеком България” ( internity ). Много хора ми казаха, че съм чакал от умрял писмо, но аз бях убеден, че тази комисия заслужава да съществува и си върши работата много добре, още повече, че преди години ги бях сезирал един път и те си свършиха работата перфектно.

В тази връзка – днес пристигна и следното писмо:

 

Изх. № ***********/23.11.2009г.

До

Петър Петров Ванев

гр. Русе

Господин Ванев,

На 31.07.2009г. е постъпило писмо от Вас в КЗП – Русе. Същото е заведено под № ********. В писмото твърдите, че „БТК”АД, чрез начина на представяне на услугата “MEGABIZ”, използва заблуждаваща търговска практика. Обръщате се към Комисията за защита на потребителите за предприемане на действия по компетентност.

В резултат на извършени проверки в магазини на „БТК”АД и на събраната информация, на 27.10.2009г. е проведено заседание на КЗП, при което е взето решение, че компанията използва заблуждаваща търговска практика по смисъла на ЗЗП при представянето на услугата ADSL MEGABIZ. Предприети са действия по компетентност.

гр. Русе                                                                                    Директор КЗП-РД-Русе:………………

23.11.2009г.                                                                                                                

 

Ето това се казва работеща комисия! Нека публикуването на това писмо да се приеме и като израз на благодарност и уважение заради труда им! Затова – недейте да си мислите, че могат да си правят каквото си искат големите компании!

Малко като в западен филм…

6a00d8341bf7f753ef0120a68b8e36970c-800wi

Това е прототип, сглобен от студенти в МИТ. Исках да покажа и такива в БАН или български университет, но освен пощенската количка в РУ не намерих други.”

Първо темата за БАН привлече вниманието покрай едно изказване на един политик, относно целесъобразността на изразходваните бюджетни средства. После ми стана интересно роптаенето на учените там. После в темата на броя в “Капитал” има няколко статии по този въпрос. И окончателно се убедих, че 8,000 служители на БАН произвеждат научна нула. А в същото време местата, където науката следва да намери едно от двете си приложни полета – университетите, тънат в липса на лаборатории и практика. Тоест – хайде да поразсъждаваме като в западен филм…

БАН и наука или ban for science?

Малка игра на думи. Няма да се опитвам да доразвивам идеите на много по-можещите от мен журналисти от “Капитал”. Няма да се опитвам да откривам топлата вода за науката у нас, тъй като нямат пари за такава. Ще направя следният аматьорски анализ, пък вие ще кажете дали съм прав, става ли?

8,000 служители, 52 института, 12 централни лаборатории и 4 научни центъра. Това е БАН. Освен няколко института и лаборатории с ясно и полезно приложение, другите за какво са? Инвестицията в тях – то дори не може и така да се нарече, какво носи? Каква е ползата от амортизирани старци, които работят като изявени мазохисти за без пари ( въпреки, че като чета колко имота имат и дават под наем, надали всички са така ) и в уникално мизерни условия, в които грамофон не може да бъде измислен ? Съжалявам, че така … принизявам науката на чисто финансово равнище, но те се хранят с пари от моите данъци. Под сметката за тези пари те не предоставят нищо, което може да влезе в обръщение за българската икономика и държава въобще. А може и да има, но пък са решили да скромничат и никъде да не са го публикували? Науката в БАН е като диамантите на кухненският плот у дома – липсва. А защо науката трябва да е в БАН? Защо въобще трябва да има БАН?

Университет.

Това, което показват по западните филми не е само за лентата, която гледаме. Там действително университетите са ядро на практика, на опити, а ръководителите ( практиците ) са самите преподаватели. Тоест те се развиват преподавайки. Те са в течение с новостите и са отворени за търсене на нови граници на науката. Бил съм в западен университет, имам приятели, които са там. А у нас? БАН храни осем хиляди ( !!! ) анонимни персонажа, които даже едно списание за наука не издават, какво остава за практичен резултат. Университетите – 95% поради огромният си брой за България, са приют на теоретици, които даже не са в течение с теорията, а преподават нещо си заради самото преподаване. На новите идеи се гледа със скосени космати старчески вежди, дискусиите се възприемат като неуважение на авторитета на преподавателят, а подобрението в материалната база се измерва с ремонтите в канцелариите. Така е в по-голямата част от висшето образование у нас. Теория пет години и после на ново, само че практика, която се поема от работодателят. Защо са тези 8, 000 души и безброй имоти на БАН, след като е редно те да са в университетите? Защо тези “учени” не преподават, като са толкова умни? Защо университетите да не финансират тези изследвания, да кандидатстват за проекти ( един проект в ТУ за енергийна ефективност в обработката на метали би спечелила гарантирано според мен субсидия от Стомана Перник ), от които да печелят, да се развиват и да се развива науката. И да се научават на нещо студентите. Има много места, където има някакви наченки, но на порнографско естество, ще ме прощават научните среди. И не се отнася само за техниката, химията или физиката. Правото и икономиката също са науки. Преподаването е неразривно свързано с практиката, което обаче е малко неразбрано у нас. Да си помощник – адвокат три години не стигат като практика, че да станеш преподавател по право. Да си стажант две години в склада на някоя банка не те прави достоен преподавател по финанси.

Това, от което според мен има нужда науката, е да се махне от нафталина и да отиде там, където й е мястото – в университетите. “Учените” да си заслужат парите, които получават или които искат да получават. А практиката да замести прашасалите учебници, които се слагат само за показ на изгнилите дървени студентски бюра. Малко като в западен филм…

Тълковен речник за журналисти

newspapering-for-dummiesАз не съм учител, но някои хора имат нужда да се научат на елементарни неща”

      Далеч не претендирам да съм учител на журналистите. Далеч не претендирам да мога да се сравнявам с тях. А и не искам.  Всеки има своя пътека през тъмната гора, именуваща се живот. Само, че когато пътеката на едни е знание за други, то мога да претендирам за определени изисквания към ходещите по тази пътека.

Ниво на компетентност

     Медиите следва да отразяват и често да тълкуват действителността, за да бъде общодостъпна и общоразбираема за потребителите. Да се чете – читателите и зрителите. Тоест – аз в Русе следя новините за да разбера какво се случва в София или Пловдив например, да не говорим за чужди страни. И извън това, което съм коментирал дотук в блога си, ще спомена още нещо – много често предлаганият продукт ( новина ) е много трудно преведима и разбираема. Защо? Всяка медия има журналисти, насочени в съответни специфични области – правосъдие, икономика, медицина, спорт и прочие. Предполага се, че те трябва да са наясно със съответната материя, за да могат да я отразят правилно. Да, но не са. Въобще няма да се спирам например на използваните клишета, които използват за да скрият бедния си речник. Ще се опитам да изведа някакъв общовалиден “потребителски наръчник”, който за съжаление важи за огромна част от трудещите се в областта на журналистиката. Колкото ироничен, толкова и жалък, но такова е и положението за съжаление.

Потребителски наръчник

     Медицински: В толкова репортажи, касаещи медицински случаи се коментират заболявания, симптоми и лекарства, че започвам да забравям какво са казали предните. Някак си минава покрай мен. Колко пъти журналистът Х си е направил труда да обясни на нормален, не специализиран, език симптоми на дадено заболяване, ефект от дадено лекарство или развитие на някоя болест? Малко пъти.

Цитат: Общото й състояние било увредено. Лекарите поставят диагноза Остеогенезис имперфекта и Полималформативен синдром.

Така, аз като средностатистически гражданин веднага знам какво означават горните две понятия, какви са му симптомите и какво да предприема. Жената е починала от това. Каквото и да е. Тоест: ако искате да сте в течение какво се случва на тази почва поне на елементарно ниво, от повечето медии нищо няма да научите. Те никога няма да обяснят. Невежеството в тази област е предпоставка за паники, което играе само в тяхна полза.

     Криминални: Тук цари въпиюща некомпетентност! Повечето пишещи и прочие люде, ангажирани в медиите по тази линия, даже не са чели поне законите, регламентиращи дейностите на структурите, за които пишат. Няма вече следователи в МВР. Няма също така вече нито РДВР, нито РПУ. Но това повечето журналисти го научиха с месеци, да не кажа години закъснение. Да не говорим за фазите на досъдебно производство или съдебно следствие. Там е най-тъмната част на инак тъмната Индия. Няма нито едно чисто професионално понятие, нито едно обяснение, нищо. Копират се едни официални бюлетини или се пишат едни общи приказки, които са съизмерими по култура на езика с най-долнопробна кръчма в краен квартал и въобще не подхождат на каквато и да е медия. И масово хората имат невероятно криворазбрана представа за случващото се в този свят.

Нито един от петимата експерти, запитани да изготвят медицинска експертиза

Драги “криминални” журналисти…експертите не се питат за изготвянето на експертиза. Моля Ви! Експертизата се постановява. НК и НПК са просто малки червени книжки за Вас – журналята, нали? Да не говорим за други неща….

     Спорт: Малцина са тези, които отразяват спорта у нас или в чужбина и се интересуват от чисто техническите детайли, които могат да внесат яснота за много от нещата, случващи се в самия спорт. Слушайки и четейки за отразяването на футболни мачове например, оставам с впечатлението, че отразяващите дори не познават елементарните правила, по които се играе този спорт. Да не говорим за друго. Любимите термини – “вътрешни правила”, “правилници”, “наредби”, нищо не ми говорят. Искам да ми кажете въз основа на кой нормативен акт БФС има възможност да остане без лиценз. Въз основа на кой акт Пенев изгони осем или девет футболисти от ЦСКА София. На какво основание Дражев претендира за неправомерно избрано ръководство на БФС? Нищо. Черна дупка на познанието.

    Технически: Там просто не искам да коментирам. В толкова статии в наши медии по различни технически въпроси са изведени едни данни и като погледнеш коментарите и потърсиш в някоя търсачка разбираш, че нямат много общо с действителността. Дали за Интернет, дали за строителство, дали за отделни отрасли в производството – няма значение. Рядко може да се срещне добре обяснена случка, добре разяснен казус, ясно обяснена функционалност на някой уред. Не ме интересува колко място има отделено в даден вестник или време в някой телевизионен блок. Аз искам да разбера за какво става дума. Обяснете ми. Използват свободно термини, които едва ли разбират, и съдейки по това в каква съвкупност ги поставят в едно и също изречение, и как смисълът остава да виси нейде, се чудя с какъв акъл са им позволили да започнат работа …

    Разговорен речник: задължително условие за да разберете медиите, в която и да е област. Нещо от последните дни – мили смешни и жалки журналисти ( за съжаление и политици, и анализатори ), къде в българският тълковен речник или български нормативен акт е откриваема думата “импийчмънт”? Какво значи? Като я напиша в някоя интернет търсачка не я откривам като тълкувание. Тъп съм и искам да разбера. Нещо щели един политик да го импийчмънтват. Милият! Какво ли ще му правят?!? Без да се повтарям с предходния ми текст – “Свински грип”. Какво им е на свинете? Или на свинското? Да го ядем ли или горим? “Лектори говорят за приложението на когнитивната психология”. Да знам, че е професионален термин, но в латинските езици. Ние си имаме “познавателна психология”. Защото когнитивната ми звучи тъпо, нещо като заболяване по конете. Използването на английски или въобще западни думи, написани с български букви, говори само за ниска речева култура. За нищо друго. За невъзможност журналистът да си преведе сам нещото, камо ли да го отрази разбираемо. Съжалявам, аз все още считам, че българският език не е загубена кауза и си заслужава да претендирам за неговата употреба.

     Малки и скромни отрязъци. Просто не съм се ровил за повече. Нивото на разбиране на материята, за която пишат, е отрицателно почти навсякъде. Те не разясняват това, което не се разбира. Защото и те самите не разбират. Лекари говорят свободно пред камерите на своят си професионален език и ние – пациентите, тънем в блаженство колко знаят. Инженери говорят за едни такива работи, които обаче без едни други работи нямало да мога да се таковат. Ясно. Да не говорим, че липсва каквато и да е инициатива от страна на журналистите да им стане ясно и на тях. Преди години, когато Русе бе в центъра на скандал с обгазяването от страна на Гюргево, в общината се провежда среща с русенски журналисти и румънски индустриалци, чиято цел е да се зададат точните въпроси на точните хора. Нищо подобно. Навлизайки в самата същност на процеса, водещ до замърсяване, нашите “приятели – журналистите” мълчат като риби. Защото не вдяват за какво иде реч. Нищо, че месеци наред пишат злостни статии , пълни с една такава никаква фактология и терминология. Почти като на футболен мач – “Каква невероятна футболна драма!”, като в случая е – речева драма. Липсват нужните думички нещо.

    Затова аз основно черпя информация от блогове и малко на брой вестници, интернет страници и телевизии. Защото малцината пишещи в тях си дават труда да разяснят ясно и правилно за какво говорят. Защото си дават сметка, че четящият иска да разбере, защото четенето заради самото четене е безсмислено. Явно и труда на мнозина журналисти е безсмислен.

Пандемия или паник – бутона на нацията

USB Panic ButtonКогато искате да натиснете паник-бутона просто пратете нещо на масовите медии.“                                                 

Масата ще бъде достатъчно глупава да го прочете. Достатъчно необразована за да не знае какво да прави. Достатъчно наивна за да повярва в силата на личното джи-пи ( умни журналисти, моля, дефинирайте ми българската дума, която употребявате – джи пи? ). Но това не е само у нас. Масата се води по гайдата на хората, които могат да натиснат бутона “Публикувай”.

Криза?

Всеки ден има криза за нещо – я пари, я здраве, я секс, я работа. Всеки ден. Нищо ново. Светът е в криза от както се е генно самомодифицирал homo sapiens. Защото кризата е явление, при което “някой друг носи отговорност”. В повечето случаи това са масоните, евреите, банките, фармацевтичните компании, но не в това ми е мисълта. Какво е криза всъщност? Криза е когато един процес бива сериозно дестабилизиран, нещо като тънката зона между тежката телесна повреда и убийството – аха да е повреди необратимо жизнените процеси. Човешкият ум е ужасно трудно податлив на обучение, лесно податлив на падение и с диагноза “постоянна предпаника”. Паниката е това, което създава кризите, защото се касае за нещо трудно обяснимо за масата. Финансова криза – някой да може РЕАЛНО да обясни? Някой НЕ-икономист? Здравна криза – същото? Корупционна криза? ( тук даващите, които реват, че все им искат да не се обаждат…..я? тишина…). В наченките на кризата има няколко социални инструмента, които регулират податливостта на съставната единица на нацията към нефункционалност и една от тях е медията. За съжаление.

Грип по свинете или хората? Ако обичате…

Едно от първите неща, които в СЗО направиха, бе да приемат решение – от април 2009г., с което наричат “свинският грип” – “грипен вирус AH1N1”. И това е именно с цел да не се всява паника. Все едно казаха – “Моля, пишете само за свински грип.” И сега никой не може да каже защо е свински, но всички знаят че убива. Ефектът е масова психоза. Защото никой не знае за какво става въпрос – свинете ли са болни или хората?. Наложи се МЗ да разпространява плакати из лекарските кабинети с елементарни съвети за лична хигиена. Защо? От май месец СЗО съобщава за грипни случаи, за грипна епидемия, за грипен вирус. Не за свине. Свинете са в дъното на “Кауфланд”, предпоследният хладилник преди вратата за склада. В кабинета на личният ми лекар не виждам свине мамка му. Да ме извиняват приятелите ми журналисти, но техни колеги заливат огъня с бензин и даже не мога да си представя какво им минава през главите.

Лекарска грешка? 2,40 потребителска такса първо….

Нека да цитирам личната си лекарка, която е такава и на дъщеря ми, и въобще на почти цялата династия Ваневи от ….. нямам представа колко точно години. Много. От преди аз да имам грешката да бъда направен дори. Тя вчера ми каза следното : “Почти всяка година грипният вирус се изменя и има пандемия. Това не е от вчера, не е от днес. Така е всяка година. И заради това, всяка година става все по-зле. Положението с хората, не с грипа.” И какво се получа? Ето статуса на моят познат блогър Станислав Касчийски – “Качих се преди малко в рейса и се закашлях. Веднага се освободи доста място.” Сигурно и аз ако изпуша две кутии за една дълга вечер по заведенията сутринта ще кашлям….Образно. Уникална грешка на създаденото положение на лекарите е, че всеки от тях има огромен брой пациенти, които закона задължава да обслужва. В определено нормативно работно време, защото ако издава направление извън работното си време бива глобяван солено ( ФАКТ! ). И пред кабинета на всеки личен лекар има опашки, няма да давам асоциации с опашките отпреди определен брой години, от които въобще не ти се иска да ти се е разболявало детето или ти самият. В помещения с размер 3 на 3 стоят двадесет възрастни и петнадесет болни деца. Суперско!  И чакат доста. Личният лекар е все по-малко личен, и съвсем не лекар. Делиш го с неопределен брой други пациенти, според репутацията му, и пише повече време отколкото преглежда. Пак суперско! Предписание на МЗ : “Незабавно се обадете на личният си лекар при притеснение.” Отново суперско – кога да ме приеме? Другата сряда, след пет?

Сега ? Маски на лицата и по “моловете”…

И какво се получава? Неопределен брой нетрудоспособна сила баби поемат гледането на децата и собствениците на почасови детски занимални трият доволно ръце до запалване. Първата масова реакция е да се критикува как “болните деца се носят от родителите по публични деца и болните не си стоят у дома” и да се направи после именно същите. Тоест масовата реакция коренно се различава от масовата нагласа. Шизофренична ситуация – повечето журналисти търсят сензация в здравето на хората, повечето хора изпадат в неизследвани дълбини на пещерите на паниката, но инак лекарските кабинети са пълни с хора, които искат да се прегледат преди да отидат на дискотека или на някое друго сборище на дишащи организми. Медиите въртят “свинският грип” така сякаш става дума за жалките им работни места. Малко му трябва на народа за да достигне състояние, аналогично с троен оргазъм, но с обратен знак. И вместо да се стремят да не се случва, доста хора в незнанието си сипват, сипват, сипват, както казва една дружка.

Драги журналисти. В двадесет и първи век Вие сте хората, които трябва да формирате обществените нагласи. С малки изключения, Вие насаждате ПАНИКА. Драги лекари. Заклевайки се с клетвата на древният гръцки лекар, вие не следва да търгувате ( с известни изключения ) със здравето на хората. ПОМАГАЙТЕ ИМ! Драги люде и други придворни организми. МИСЛЕТЕ мамка му…Винаги нещо лошо дебне там нейде отвън. Ако всеки път си слагате маска да се предпазите ще се задушите….