“В битката за анонимност, прожекторите и пресконференциите са най-желаното бойно поле. Абсурд!”
Призрак. Това броди из българските свободи. Цифров призрак на ГДБОП и ДАНС. Призрак с обектив на камерите по улиците. Призрак на цензурата из медиите. Въобще – призрачна работа. Основното е, че има борба за свобода. Това е хубаво нещо. Оруел пише, че свободата е да можеш да кажеш, че две плюс две прави четири, останалото идва само. Само, че основните борци за свобода даже не могат да смятат май…
Очите на Големият Брат
През 1984-та*, тези очи те гледат от всеки ъгъл и винаги имаш чувството, че не се откъсват от теб. Явно много хора го усещат по същият начин и сега. Характерното е, че литературните герои знаят безусловно, че са следени непрекъснато, а при нас цари един страх да не те следят. Хората, които реално следва да се притесняват от присъствието на непрекъснато наблюдение в личният им живот си мълчат и си крадат. Хората, които са просто поредното картонче в прашните архиви на дирекция ГРАО, намират своето място в публичното пространство в борбата си…да останат анонимни. ?!?. Млади мъже и жени, които работят по магазини и номерирани кабинетчета, известни с активността си по facebook тестовете, се оплакват, че не искат очите на Големият Брат да ги следят. Кои сте ВИЕ, че да следят Вас? Потенциални жертви на улично насилие и престъпност? Тези очи могат да помогнат. Батальони от безименни адвокати и правозащитници се борят срещу подслушването и възможността да се извличат данни от интернет трафика им от страна на държавата. Кои сте ВИЕ, че някой да подслушва Вас? Масово хората считат, че свободата им е тяхно право, но нечие друго задължение. Същото важи и за сигурността. Това води след себе си един сериозен парадокс.
“Градивно” и гузно мълчание
Хубаво е човек да има мнение. Хубаво е той да го отстоява. Хубаво е да е критичен. Още по-хубаво е обаче като критикува нещо, да може да изтъкне по-добро. Последното е ахилесова пета на 99 процента от критиците. От много време в публичното пространство се чуват и четат гръмки слова против “следенето на невинните граждани” от страна на Голямата и Безконтролна Лоша Държава. Поредица от странни абсурди, което говори, че редящите тези слова нито са наясно с актуалната обстановка, нито са наясно с обстоятелството коя година сме. Тези думи се чуват и покрай спора за камерите на СКАТ в гр. Бургас. Да, те са частни – факт. Предоставят ли данни на полиция и организации? Да. За какво му е на господин Симеонов да следи бургазлии? Чакайте…сигурно има ново томче в безкрайната поредица за теорията на конспирацията, което просто не сме прочели и затова не знаем. Нямало табели, че конкретният район се контролира с видеозаписване – това е грешка и тя търпи санкция наистина. Но инициаторите на “протестите” не са завели дело срещу това, а срещу самите камери. Мотивировка? Мъглява и неясна като мараня рано сутрин в пролетен ден. И никой от критикуващите не предлага алтернатива. Не предлага да се опита по друг начин да се постигне целта на това, което критикува. Същото бе и когато се критикуваха промените в ЗСРС, сходни атаки имаше и когато се монтираше видеонаблюдението в София. С още по-голяма сила бе против предложението да има възможност да се ползват данни от интернет-трафика. Пояснявам – не да се следи, а да се използват данни от него. Дори и да не е било ясно формулирано или технически издържано, това е поправимо.
Познавам много интелигентни хора от всеки край на социалната многоъгълна структура, които са също против “безконтролното следене”. Но никой не може да дефинира и предложи алтернатива. Всеки претендира за свободата и сигурността си, но никой не се замисля защо когато те бъде осквернени нещо не се получава после. Защото винаги е лесно някой друг да ти бъде виновен. Винаги е по-лесно да се обвиняват и атакуват неща, които действително не ни занимават. Да се псуват като заместител на необходимостта всеки да си гледа първо своята паница. Винаги времето е виновно, винаги световната конспирация, световната икономика, Държавата…
Свободна държава без силна държава няма как да има. Времето, когато Оруел е писал сред реките от алкохол и облаците тютюнев дим са отминали драги. Когато се борите за свобода и сигурност се замислете как може държавата да ви ги гарантира. Защото както плюете “намесата на държавата в личния ви живот”, така всяка вечер задоволявате воайорския си нагон с безкрайните reality формат предавания.
*Годината е от името на романа на Джордж Оруел, а не реалната година.
