Из думите на един мим

Дали има такова понятие? Дали има ръб, който като прекрачиш ти се изключват батериите, все едно си се отдалечил толкова от контакта, че се е откачило зарядното? Дали не е като да минеш мъчителният Лабиринт на Амбър и да се строполиш в средата – хем успял, хем убит от умора? Защо напоследък повечето ми приятели са по-уморени от когато и да е било или на мен така ми струва?

Винаги ми е било интересно при интензивно натоварване на организма докъде може да се стигне и отговорът винаги е бил – „И малко отгоре“, защото физиката е нещо подвласно на тренировки. Но дали така е и с обикновенното ми килограмче и половина месо в главата? Дали като го тренирам на натоварване му създавам един вид имунизация към уморяване и претоварване? Много въпроси…

Напоследък в мен се затвърждава усещането, че освен финансова криза има и една друга – физическа и психическа у хората. Приятели, с които задължително обядвах един път в седмицата, не мога да видя от месец – два. Полудяли са от работа. Доста от хората, които познавам се оплакват, че нещо им се е струпало изключително много наведнъж. Лятото започва под дъжд от умора и пренатоварване май. А може и това да е проекция на моето лично виждане. Защото физическата умора не е толкова наяве, колкото психическата в края на деня, а на седмица още повече. Не е свързано с нерви, напрежение или нещо подобно. Просто отбелязвам, че ние се измаряме все повече. Преди време над чаша уиски в един пиано бар чух поне три непознати за мен лекарства, които приятелите ми използват за да притъпяват главоболието. Чак дотам ли е стигнало? Не е главоболие от алкохолизъм, а от пренатоварване. На млади хора. Дали не горим прекалено, все по-бързо и все по-интензивно?

В мен се задълбава убеждението, че интензитетът на животът ни се е увеличил многократно и изживяванията изпреварват малко капацитета на възприятията. Може и да греша разбира се. Не ме разбирайте погрешно – не ме плаши натоварването, плашат ме все по – кратките срокове, в които имаме нужда да почиваме за да се възстановим. Информация, действия, анализи, планове…май много хора са забравили как се почива качествено. На почивката се ходи с преносимия компютър, трите телефона, камери – за снимки и клипове във Фейсбук, mp3-player ( не мога да се сетя българска дума за това… )…и това съчетано с алкохол, ядене и евентуално басейн. Чувстваш се на почивка, ама не съвсем.

Май хората, на които не им дреме на шапката въобще, ще оцелеят най-дълго – познавам и такива, и освен, че им завиждам…не мога да ги разбера. Но са факт – светът се върти и те покрай него със своя собствена скорост. Способстността да игнорираш динамиката и да намалиш разхода на лична енергия е чудо за мен. Но да, има и такива хора…

При тях няма лимит. Няма граница, която да се стремиш да не прекрачиш. Дори и с цената на хапчета за главоболие. Знаете ли колко от приятелите Ви са запознати и използват хапчета за стрес и кръвно? Аз поне се изненадах…

Има ли лимит?